Определение № 884 от 22.10.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 884 гр. Враца, 21.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500626 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 12117/05.09.2024 г. на адв.Д. К. от АК-Враца, в качеството му на пълномощник на ищеца И. И. М., ЕГН ********** от *** срещу Разпореждане № 3477/26.08.2024 год. по гр. дело № 2216/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е върната искова молба с вх. № 9444/05.07.2024 г. на нейния подател И. И. М. срещу Р. К. М., Г. Д. М., И. Д. М., И. Н. М., Д. Н. М., Х. П. Т., А. И. М. и П. И. П., по която е образувано гр.дело № 2216/2024 г. по описа на Районен съд – Враца, поради неотстраняване в срок на констатираните в нея нередовности и е прекратено исковото производство.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.

В частната жалба пълномощника на ищеца излага доводи, че за да прекрати производството по делото,районният съд е приел, че липсват данни, от които да е видно произхода на собствеността на общия наследодател М. П. И.. Посочва се, че общия наследодател и негов дядо - М. П. И., освен парцела 3-12 в кв.7, която е обособена впоследствие в две самостоятелни парцели УПИ 3-12 и УПИ 6-12 в кв.7, които са предмет на иска за делба, е притежавал и съседна парцела 5-12 в кв.7 отпреди 1930 год. През 1935 год. била построена къща, в която е починал и която съществува и към настоящия момент. След смъртта на съпругата му А., в имота се е завърнала да живее дъщерята на общия наследодател Х. М. К., която живяла до нейната смърт-*** Впоследствие в имота останал да живее синът й П. Т. В., който починал на *** Към настоящия момент в този имот не живее никой.

Жалбоподателя сочи, че парцели 3-12 и 6-12 в кв.7, които са предмет иска за делба, представляват един имот, в който живее Р. К. М./ответник по делото за делба/, след смъртта на Д. И. М., поч. на *** – нейн съпруг и брат на жалбоподателя.

Сочи, че имотите, предмет на делбеното дело са наследствени повече от 90 години и нямало спор по този факт, като е без значение начинът на тяхното придобиване, стига да не са общински или държавни каквито данни липсвали.

По нататък в жалбата се излагат доводи за доказване правото на собственост с писмени доказателства, примерно изброени.

На последно място жалбоподателя сочи, че липсват книжа за селата Горно Пещене, Голямо Пещене и ***, тъй като са съществували като едно селище- Пещене, което впоследствие е разделено. Поради тази причина голям брой лица не притежават документи за собственост, като местонахождението на имотите ставало посредством информация от 1 живущите и самите служители от техническата служба при съответната община.

Прави се искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по иска за делба.

Към частната жалба е приложена молба вх. № 12489/16.09.2024 г. от пълномощника на ищеца, с която приложил копие от Скица № 906 от 09.09.2024 г., издадена от отдел Устройствено планиране и контрол по строителството към Община Враца на УПИ V, п.и. 12, кв. № 7 по плана на с. ***, общ. Враца, одобрен със Заповед № 968/1935 г. В скицата е посочена Х. М. К./по мъж/, която била дъщеря на общия наследодател М. П. И., посочено в у-нието за наследници. Прави уточнение, че общият наследодател, който е собственик на парцела 3-12 в кв.7 по плана на с. ***, общ. Враца, е била обособена в три отделни працеби, а именно: 3, п.и. 12, кв.7; 6, п.и. 12, кв.7 и 5, п.и. 12 кв.7, като отново се посочва, че е без значение как е придобита тя, стига да не е общинска или държавна собственост. Сочи, че общият наследодател построил в парцела 5, п.и. 12, кв. 7 къща през 1935 г., в която живял заедно със съпругата си до смъртта си. Дъщеря му Х. се завърнала в имота, след смъртта на нейния съпруг.

Сочи, че останалите две парцели, които представлявали едно цяло, общия наследодател М. И. бил предоставил на бащата на жалбоподателя, който извършвал подобрения в тях, като отново се прави извод, че се владеят повече от 90 години.

Врачански окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на молителя, намира за установено от фактическа страна следното:

Районен съд – Враца е бил сезиран с искова молба с вх. № 9444/05.07.2024 г. от И. И.

М., ЕГН ********** от *** предявена срещу Р. К. М., Г. Д. М., И. Д. М., И. Н. М., Д. Н. М., Х. П. Т., А. И. М. и П. И. П., с правно основание чл.69 от ЗС вр.чл.341 от ГПК за допускане и извършване на съдебна делба на съсобствени и наследствени между тях недвижими имоти, както следва: 1/ парцела 3, п.и. 12, кв. 7 по плана на с.***, с площ 500 кв.м.; заедно с масивно жилище; 2/ парцела 6, п.и. 12, кв.7 по плана на с. ***, с площ от 500 кв.м.; заедно със стопанските постройки, останали в наследство от общият им наследодател М. П. И., починал на ***

Към исковата молба са приложени следните писмени доказателства: копие от Удостоверение за наследници на М. П. И.; Скица № 608 за делба на УПИ ІІІ, п.и. 12, кв. №7 по плана на село ***, одобрен със Заповед № 968/1935 г., с площ от 500 кв.м., и на УПИ VІ, п.и. 12, кв. №7 по плана на село ***, одобрен със Заповед № 968/1935 г., с площ от 500 кв.м., издадена от Отдел Устройствено планиране и контрол по строителството към Община Враца и адвокатско пълномощно.

При извършената проверка на допустимостта и редовността на исковата молба, РСВраца констатирал, че същата не отговаря на изискванията за съдържание на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като имотите, за които се иска да бъдат допуснати до делба не са напълно индивидуализирани, липсва посочване на техните граници поне от три страни, както и че не са конкретизирани фактическите твърдения относно основанието, на което се твърди съсобственост между страните. В случай че твърди, че собствеността произтича от наследяване, следва да посочи и на какво основание наследодателят на страните е притежавал правото на собственост. По тази причина с Разпореждане № 2860/12.07.2024 е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответниците да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, а именно:

1. Да индивидуализира напълно имотите, за които се иска да бъдат допуснати до делба, чрез посочване на границите им поне от три страни;

2. Да конкретизира фактическите си твърдения относно основанието, на което е възникнала съсобствеността между него и ответниците, като в случай че твърди, че същата произтича от наследяване, следва да посочи и на какво основание наследодателят е притежавал правото на собственост.

Ищецът е предупреден, че при неизпълнение на указанията исковата молба ще бъде върната.

2

В изпълнение указанията на съда, ищеца чрез процесуалният си представител депозирал уточнителна молба с вх. № 10539/29.072024 г., в която посочил, че през 1982 год. в РС-Враца било образувано гр. д. № 775/1982г. за делба на парцел ІІІ, пл. № 12 в кв. 7 по плана на с.***, с площ от 1000 кв.м. Твърди се, че след като е влязло в сила решението, с което е допусната делба, в първото с.з. е било направено искане за назначаване на СТЕ, при която да даде вариант за разделяне на парцелата на две парцели. Бил изготвен проект от вещо лице, който бил приет от съда и изпратен на ОбНС/Общински Народен съвет/ гр.Враца за одобрение и изменение на дворищната регулация. Със Заповед № 1198/19.ХІ.1982 г. изд. от ОбНС-Враца проектът бил одобрен и съответно изменена дворищната регулация, като били обособени две самостоятелни парцели: парцел ІІІ, п.и. 12 и парцел VІ, п.и.12.

Приложил запазени архивни документи от воденето през 1982г. делбено дело.

Впоследствие делото било спряно по общо съгласие на страните на основание чл. 182, ал.1, б. „а“ от ГПК /отм./ по взаимно съгласие на страните, тъй като били на път за спогодба и същото е архивирано под № 1035/1983 г. при РС- Враца.

В уточнителната молба ищеца посочил съседи на имотите, както следва: за парцел УПИ – ІІІ, п.и. 12, кв. 7 по плана на с. ***, общ. Враца, обл. Враца, с площ от 500 кв.м.- ***, Н. К.; Й. Д., съсобствена парцела 6, пл. № 12 в кв.м. 7 по плана на с. ***, а за парцел УПИ – VІ, п.и. 12, кв. 7 по плана на с. ***, общ. Враца, обл. Враца, с площ от 500 кв.м. - ***; Х. М.а; съсобствена парцела – УПИ ІІІ, п.и. 12, кв. 7 по плана на с. ***.

С Разпореждане № 3098/30.07.2024 г. съдът констатирал липсата на доказателство за надлежно учредена представителна власт по делото в полза на адв. К. и го задължил да представи надлежно пълномощно, като му указал последиците от неизпълнение указанията на съда.

В изпълнение указанията на съда пълномощника на ищеца със заявление вх. № 10784/05.08.2024г. представил адвокатско пълномощно и договор за правна защита и съдействие за делбеното производство пред първата инстанция.

С последващо Разпореждане № 3257/08.08.2024 г. съдът приел, че с подадената уточнителна молба вх. № 10539/29.07.2024 г. частично са отстранени констатираните нередовности на исковата молба. С ново Разпореждане № 2860/12.07.2024 г. дал указания на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба с препис за ответниците да посочи на какво основание наследодателят му е притежавал правото на собственост върху процесните имоти, като е предупреден за последиците от неизпълнение на указанията на съда.

Ищеца, чрез пълномощника си с уточнителна молба, вх. № 11169/15.08.2024г., е посочил, че общият наследодател и собственик на парцелата е М. П. И., който починал на ***

С обжалваното Разпореждане № 3477/26.08.2024 по гр.д. № 2216/2024 год. по описа на РС – Враца, съдът приел, че ищеца частично отстранил констатираните нередовности, а именно, че имотите са индивидуализирани, че съсобствеността между него и ответниците произтича от наследяване, но не бил посочил на какво основание наследодателят му притежавал правото на собственост върху процесните имоти предмет на делбата.

Поради неотстранените в срок нередовности на исковата молба, същата е върната от първоинстанционния съд, а производството по делото е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

С оглед изложеното, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 129, ал. 3, изр. последно ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответниците.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна, а обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, по следните съображения:

С Тълкувателно решение № 6/2017 г. от 15.01.2019 г., постановено по тълкувателно 3 дело № 6/2017 г. ОСГТК, ВКС се прие, че ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба. Следователно, при подадена частна жалба, въззивната инстанция проверява изцяло правилността на атакуваното определение или разпореждане, без да е ограничен от наведените от жалбоподателя основания за неправилност.

При постановяване на атакуваното разпореждане първоинстанционния съд е процедирал в разрез с последователно поддържаното в практиката на ВКС становище, че връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, е допустимо и възможно само и единствено при условие, че съдът е дал на ищеца ясни и изчерпателни указания относно подлежащите на отстраняване нейни нередовности. Трайна и непротиворечива е както съдебната практика, така и правната доктрина, че за да настъпи прекратителният ефект на чл. 129, ал. 3 ГПК, дадените указания за отстраняване нередовността на исковата молба трябва да са конкретни, пълни и изчерпателни. В този смисъл са напр. определение № 354 от 11.06.2003 по гр. д. № 838/2002 г. на ВКС, І Г. О. и определение № 157 от 27.03.2013 г. по гр. д. № 540/2012 г. на ВКС, ІІ Г. О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. По – конкретно изложеното означава, че за да се приложи санкцията на чл. 129, ал. 3 ГПК, то следва да са налице следните предпоставки: 1) депозираната искова молба да не отговаря на изискванията за редовност по чл. 127, ал. 1 и/или чл. 128 ГПК; 2) страната да бъде уведомена за: 2. 1.) това какво трябва да изпълни; 2. 2.) в какъв срок; 2. 3.) от кога започва да тече същият; 2. 4.) какви ще са последиците при неизпълнение и 3) да не са отстранени констатираните нередовности, въпреки изтичането на законоустановения срок. Дадените от съда указания следва да са ясни, пълни, конкретни и да не оставят съмнение у страната относно това, което следва да направи.

Разпечатката съдържа 44 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b93c9b9c-ed26-4041-93b3-8ce0926f5b68