Решение № 162 от 13.04.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Кюстендил, 13.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Николай Ал. Николов при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно гражданско дело № 20221500500572 по описа за 2022 година

***** чрез ***, клон ****** чрез пълномощника юрисконсулт П.П., обжалва Решение № 578 от 02.08.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2167/2021 г. по описа на същия съд.

С обжалвания първоинстанционен съдебен акт, районният съд е отхвърлил предявения от **** чрез *****, против Б. Л. Р. иск да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество на основание Договор № *** от ***г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.дело № 1285/2021 от описа на КРС, сумите, както следва: 6738,95 лв. – главница; 178,47 лв. – мораторна лихва за периода от 20.06.2020г. – 16.06.2021 г., както и законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК (24.06.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.

Въззивникът навежда съображения за неправилност на обжалваното решение.

Възразява срещу начина, по който решаващият състав установил, че размерът на шрифта по процесния договор е по-малък от изискуемия по закон като е ползвал собствените си общи знания и приел, че не са необходими специални знания в тази насока. Подчертава, че за да бъде безспорно установен размер на шрифта е необходимо мнение на специалист в тази област, докато по делото не били събирани доказателства в тази насока и не била извършена съдебно-техническа експертиза.

Не споделя извода на районния съд за недействителност на процесния договор поради несъответствието му с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Акцентира върху разпоредбите на чл. 3 и чл. 11 от процесния договор, в които били посочени лихвеният процент по кредита и условията за неговото прилагане. Твърди, че посочване на индекс или РЛП, който е свързан с първоначалния лихвен процент, като и периодите, 1 условията и процедурите за промяна на лихвен процент е неприложимо към процесния случай, доколкото кредитът е отпуснат при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора.

Възразява срещу изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 23 ЗПК към процесния случай.Твърди, че специалната разпоредба на чл. 23 ЗПК урежда изрично последиците на недействителността, поради което не е налице хипотеза на неоснователно обогатяване.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявения установителен иск. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

По същество се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.Поддържа се възражението, че процесният договор не е изготвен съобразно изискванията на ЗПК, както и че не е в съответствие с изискванията за цена и икономически последици от сключването му; респ.в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК, като посочването на по-нисък от действителния годишен процент разходи представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и се окачествява като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.6,пар.1 от Директива 2005/29/ЕО.

Кюстендилският окръжен съд счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото същата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Същият е валиден и допустим, а по същество въззивният съд намира следното:

Процесният Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ***, оторизационен код а0613а0е, сключен на ***г., **** **, предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 12000,00 лв. при уговорена такса „ангажимент“ от 420 лв. Общата стойност на плащанията е определена на 17756,64 лв., платима на 72 бр. погасителни вноски в размер на 246,62 лв. всяка при лихвен процент 13,82 % и годишен процент на разходите от 16,30 %.

В процесния договор единствено са посочени като абсолютни стойности такива на лихвения процент по заема и ГПР. По отношение на последния е посочено и коя е началната дата за изчисляването му и приемането, че годината има 365 дни, без значение дали е високосна. Едновременно с това има дължима такса „ангажимент“, както и допълнителни задължения по договора в установен от експерта размер на 1512,72 лв., приспаднати от отпуснатата процесна сума без яснота дали същата е включена в ГПР.

Видно от погасителния план, падежът на първата погасителна вноска е 20.03.2017г., а на последната такава – на 20.02.2023 г.

Приложена е покана от дата 07.12.2020 г. до ответницата с изявление на ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на задължението, като се установява от обратната разписка, че е получена лично от Р. на 13.12.2020г. Не се оспорва, че е настъпила изискуемост на вземането в пълен размер поради просрочие на 2 погасителни вноскикаквато възможност страните са договорили в чл. 5 от договора.

В първоинстанционното производство е прието заключение по допуснатата счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.В., от което се установява, че процесният кредит е усвоен на 16.02.2017г. чрез превод в размер на 1067,28 лв. с основание „съгласно договор ***/ по платежно нареждане с рег. № 000004329983. Установено е, че сумата е резултат от одобрен кредит в размер на 12000 лв. 420 лв. такса „ангажимент“ и 1512,72 лв. задължения по договор. Към датата на депозиране на заявлението за издаване на процесната заповед за изпълнение размерът на задължението е както следва: 6738,95 лв. – главница; 1400,25 лв. - договорна лихва и лихва за забава от 178,47 лв. След депозиране на исковата молба в съда по кредита са постъпили суми в размер на 2330 лв. В този случай, с оглед погасяване на задължението съгласно договорните клаузи, размерът на задължението към момента на изготвяне на заключението – 30.06.2022г., възлиза на 5987,67 лв. – 2 главница, каквато сума не е спорно, че не е заплатена.

Видно от заключението от 30.06.2022г., до подаване на заявлението по ч.гр.дело №1285/21г.на КнРС постъпилите суми са в размер на 9617,44лв., а след това- за периода 24.09.2021г.до 26.05.2022г.- още сумата 2830лв.- или общо 12 447,44лв.

По ч.гр.дело № 1285/2021 г. на РС- Кюстендил, в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 260404/2020 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Заявителят е предявил настоящите искови претенции в срока по чл. 415 от ГПК.

Искът е предявен от ищеца посредством клон на дружеството в Република България, регистриран по Търговския закон.

Във въззивното производство е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Л. Р., от което се установява, че процесният договор, състоящ се от 7 страници, е изготвен на шрифт „Гарамонд“, размерът на шрифта основно е 12, а на отделни места 14, единствено в долния ляв ъгъл до надписа“бнп париба“ текстът е под 10.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Предявените по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК искови претенции са с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД.

Окръжният съд също намира за основателно възражението, че е нарушена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , която възпроизвежда текста на чл. 10(2) на Директива 2008/48 /ЕО поради некоректност на данните, които са посочени ( а не поради непосочени допълнителни данни, величини, допускания и обстоятелства, каквито не са изрично разписани в нормата ).

Този извод е във връзка с проверката дали крайният посочен от кредитодателя на кредитополучателя по договора за кредит размер на ГПР е 16,30%, без да е ясно как е формиран на годишна база, при разходи за длъжника , уговорена възнаградителна лихва; включена в посочения краен размер на задължението "такса ангажимент" и пр., като не е посочено и дали в ГПР са включени разходите за застрахователната премия и такса ангажимент- в тази насока срвн.Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о., ГК).Тези изтъкнати и установени разходи по кредита, за които съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК е прието, че трябва да участват в ГПР по смисъла на закона, не са измеримо участващи в процентната величина като действително не е ясно как същата е формирана на годишна база. А ако не липсваше такова посочване, то съдът би могъл да провери и направи извод дали от кредитодателя е спазено императивното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Тази констатация е достатъчна, за да се приеме за недействителен договорът за кредит на основание чл. 22 ЗПК като противоречащ на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.Без значение е в този случай дали е налице и спазване на изискването за размер на шрифта, доколкото действително в този случай с по-малък размер е текст към логото на кредитодателя, а не елементи от самия договор.

Въззивният съд намира, че е допустимо по предявен по реда на чл. 422 ГПК иск същият да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до размера на чистата стойност на кредита, тъй като при недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се констатира в производството по чл. 422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането на суматав тази насока изрично решението от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3555/2021 г. на ІV г. о. на 3

ВКС.

В случая обаче платената от въззиваемата сума надхвърля чистата стойност на кредита (12 000лв.), като се вземат предвид и платените суми след депозиране на заявлението и в хода на исковото производство – както се посочи платената сума 12 447,44лв.Плащането е правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми.

При изложените мотиви исковите и тъй като исковите претенции са отхвърлени с атакуваното решение, то първоинстанционният съдебен акт следва да остане в сила.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 578 от 02.08.2022 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 2167/2021 г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4