Определение № 2691 от 20.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2691 гр. София, 20.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. М. УРУМОВ като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20251110202135 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332000672/24.01.2023 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, с което на П. И. Н., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 119, ал. 4 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от същия закон, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева, както и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание от 10 лева глоба.

Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се изразява недоволство от наказателното постановление и се твърди, че същото е незаконосъобразно. Иска се отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, редовно призован.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от юрк.

Кондова, която по същество иска от съда да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът като съобрази доказателствата по делото, намира, че жалбата е процесуално недопустима, поради което следва да се отмени определението за даване на ход на делото и производството да бъде прекратено, защото подадената въззивна жалба е просрочена.

По делото е безспорно установено, че обжалваното НП № 23-4332000672/24.01.2023 г. е издадено на 24.01.2023 г. Съгласно материалите по 1 преписката на АНО и по-специално докладна записка от 09 РУ, съдът намира, че е изпълнена процедурата по връчване на НП по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Установено е безспорно, че първоначално лицето не е намерено на посочения от него адрес. При повторно посещение на адреса от полицейските служители, натоварени да връчат процесното НП, отново не е открито лицето на посочения от него адрес. Последвал е телефонен контакт с жалбоподателя на тел. **********, като полицейските служители са запознали лицето с издаването и със съдържанието на издаденото наказателно постановление № 23-4332-000672/24.01.2023 г., при което Н. е заявил, че се намира за неопределен срок от време извън София и когато се завърнел в града, щял да посети ОПП да си го получи. Лицето не е съобщило и адрес, на който следва да му бъде изпратено НП.

Нормата на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН сочи, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.

В случая са налице тези изисквания. Установено е безспорно, че полицейски служители са търсили двукратно лицето на посочения от него адрес, като той не е намерен там. Освен това, той е бил изцяло запознат с издаденото НП и неговото съдържание, и лично е заявил на връчителите, че не се намира на адреса за неопределен период от време и същевременно не е посочил друг адрес, а е длъжен да стори това, защото в случай, че променя адреса на пребиваването си (дори и неофициално), той е длъжен да уведоми съответните органи за това.

В случая обаче, полицейските служители са сторили повече от необходимото за връчването на НП, като са осъществили контакт с лицето по телефона и са го уведомили за издаденото НП, като той не е поискал да му се препрати, нито пък се е поинтересувал сам да го получи, докато не го е потърсил ЧСИ за събиране на вземането.

В конкретния случай обаче НП се счита връчено на 02.11.2023 г. (датата на второто посещение), както правилно АНО е отбелязал в самото НП. Ето защо, срокът за неговото обжалване е започнал да тече от 03.11.2023 г. и е изтекъл на 16.11.2023 г., като в срока на обжалване не е постъпила жалба по съответния ред, поради което то следва да се счита влязло в сила на 17.11.2023 2 г.

Доколкото жалбата се явява подадена на 28.01.2025 г., то тя е просрочена и като такава не подлежи на разглеждане от съда. Поради това, делото следва да бъде прекратено, а жалбата - върната като процесуално недопустима.

Доколкото въззиваемата страна е претендирала разноски, на основание чл. 63д от ЗАНН и чл. 143, ал. 3 от АПК съдът следва да й присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, което се явява съответно на правната сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението за даване на ход на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П. Н. срещу НП №

23-4332-000672/24.01.2023 г., издадено от началник сектор към отдел „Пътна Полиция“ при СДВР, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

ПРЕКРАТЯВА производството по НАХД № 2135/2024 г. по описа на СРС, НО, 112-и състав.

ОСЪЖДА П. И. Н., с ЕГН **********, да заплати на СДВР сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение. разноски по делото за юрисконсултско

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд София-град в седемдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на административнонаказващия орган.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3