Решение № 286 от 13.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Варна, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500050 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Община Варна против решение № 3851 от 30.10.2025 г., постановено по гр.д. № 13295 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, двадесет и шести състав, с което е осъдена Община Варна да заплати на да заплати на основание член 49 от ЗЗД на Д. Г. Б. сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на счупване на лявата лъчева кост в долна трета, причинено вследствие спъване в неравност на тротоара, образувана счупване на тротоарна плочка, на 06.09.2022 г. в град В., ведно със законната лихва, считано от 06.09.2022 г. до окончателното изплащане на задължението; както направените по делото пред първата инстанция разноски в размер на 400 лева; както и да заплати на адвокат П. Й. Н. адвокатско възнаграждение в размер на 1 700 лева.

Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства не се доказва осъществен състав на член 49 от ЗЗД – не е установено виновно неизпълнение на задължения от изпълнителя на работата, доколкото не е доказано, че е имало счупена тротоарна плочка; не е налице пряка причинно следствена връзка между падането и увреждането. При определяне размер на обезщетението първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо счита, че обездвижването се дължи на увреждането на лявата китка, като самата травма изключва такава възможност.

1

Доказателства за предприемана физиотерапия също не са представени от ищцата. Иска се отмяна на така обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска, а в условията на евентуалност да се редуцира сумата от 15 000 лева до справедлив размер на обезщетението.

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че първоинстанционният съд правилно е ценил събраните доказателства, въз основа на които е определил размера на обезщетението, като се желае потвърждаване в обжалваната му част.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излагат твърдения, че на 06.09.2022 г. около 21,30 часа Д. Г. Б. вървяла по бул. „О. П. п.“, близо до подлеза пред сградата на НАП, в посока спирката на автобусна линия № 7, спирка „П.“, отиваща към ж.к. „Т.“, когато се препънала на счупена плочка по тротоара и паднала. Вследствие на падането почувствала силна болка в областта на китката на лявата ръка. Приятелката й Л. Д. я придружила до Спешния център на Окръжна болница „МБАЛ С. А.“ – Варна, където след преглед и рентгенография се установило счупване на долния край на лъчевата кост. Последвала имобилизация чрез гипсиране за период от 30 дни и общо шестмесечен период на временна неработоспособност, установена с приложени към исковата молба болнични листи за периода от 06.09.2022 г. до 03.02.2023 г. На 11.11.2022 г. ищцата била прегледана от съдов хирург, тъй като имала продължаващи във времето оплаквания от изтръпване, оток и постоянна, пулсираща, пареща болка в лявата предмишница, по-силна в ръката и пръстите.

От прегледа лекарят установил директен оток в областта на лява длан, китка и предмишница, направил изследване с Ехо-доплер и предписал терапия с ластичен ръкав, прием на препарата „Настапин“ /1 х ден/ и „Новарикс“ /2 х 1/ за период от два месеца.

Ищцата излага, че в резултат на внезапното и изненадващо падане била силно стресната, изплашена и изпитвала силна болка в областта на лявата ръка. Последващото лечение също предизвикало в ищцата серия от неприятни емоции, свързани с болка и физически неразположения заради счупването, травмиращи и стресиращи посещения в болнични заведения, необходимостта да приема лекарства, потиснатост заради нуждата близките й да се грижат за нея, вместо тя сама да се обслужва.

На основание текстовете на § 7 от ЗМСМА , член 80, алинея 3 от ЗУТ, член 31 от ЗП, член 167, алинея 1 от ЗДвП и член 49 ЗЗД ищцата намира, че следва да ангажира отговорността на Община Варна за вреди в качеството й на собственик на общинските пътища и свързаните с тях съоръжения, включително и тротоарите. Счита, че увреждането 2 й, представляващо счупване на долния край на лъчевата кост на лява ръка, е причинено от виновно противоправно бездействие от страна на длъжностни лица на ответника Община Варна, изразяващо се в неизпълнение на вмененото им задължение да поддържат в изправност мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на територията на общината, като оценява на сумата от 15 000 лева причинените й неимуществени вреди изразяващи се в претърпени болки и страдания в следствие на описаните травматични увреждания, в следствие на инцидента от 06.09.2022 г.

В срока по член 131 от ГПК ответникът Община Варна оспорва основателността на исковата претенция, която намира за недоказана по основание и размер. Сочи, че за да е налице отговорност на Община Варна по смисъла на член 49 ЗЗД е необходимо е да се докаже по безспорен начин виновното действие или бездействие на общината. Ответната страна оспорва, че на посочената от ищцата дата и място е съществувала неравност, която да е в причинно-следствена връзка с падането на ищцата, както и че въобще е съществувала неравност на тротоара. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на увреждането; твърденията на ищцата за търпени неимуществени вреди, които да обосновават претендирания размер на обезщетение; че е била налице необходимост от физиотерапия за лечение на травмата. Сочи липса на правилно проведено лечение в домашни условия. Оспорва твърденията за влошено психологично състояние, вследствие инцидента. В условията на евентуалност ответната страна сочи, че размерът на претенцията е прекомерен.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка.

Правната квалификация на предявения от ищцата Д. Б. иск е по член 49 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, като се основава на твърдения за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от счупване на лявата лъчева кост в долна трета, причинено вследствие спъване в неравност на тротоара, поради счупване на тротоарна плочка, на 06.09.2022 г. в град В., които са резултат от недобросъвестно изпълнение на задълженията на ответника.

Посочената норма предвижда безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на дадена работа, за причинените от изпълнителя на тази работа, при или по повод на последната, вреди. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по член 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: възлагане на работа; осъществен фактически състав по член 45 от ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – неимуществена в конкретния казус, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са 3 причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, или чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него. Съгласно обаче задължителните разяснения, дадени в Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на Върховния съд, юридическите лица, каквото е ответникът, отговарят по член 49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното според разпоредбата на член 45 от ЗЗД, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

В настоящия случай събраните по производството доказателства /писмени, гласни, експертно заключение/ в съвкупност обосноват в достатъчна степен сигурност, за да може въз основа на тях да се приемат за установени времето, мястото и начина на настъпилото травматично увреждане на ищцата Д. Б.. Установените релевантни факти за мястото на увреждането, за което безпротиворечиво е доказано от показанията на прекия свидетел Л.

М., преценени и с категорично установените данни от заключението на медицинската експертиза за вида на увреждането, получената медицинска помощ в същия ден и механизма на получаването този вид травматично увреждане – удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран върху отворената лява длан, по който начин може да е получено травматичното увреждане на ищцата, водят до несъмнен извод за времето, мястото и начина на осъществяване на увреждането на ищцата Б..

Съгласно § 7, алинея 1, точка 4 от ЗМСМА общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване преминават в собственост на общините, а член 31 от ЗП предвижда, че ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Разпоредбата на член 167, алинея 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. Изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община – член 30, алинея 4 от ЗП.

С оглед така цитираната нормативна уредба, съдът намира, че Община Варна носи отговорността по поддръжката на тротоарите на улиците, които се намират на територията й, като в резултат на бездействие, а именно неосъществен контрол, тротоарът се е състоял от разбити плочки, в резултат на което ищцата е паднала на земята, при което е наранила 4 ръката си. Установено е бездействие на служителите на ответника или на други изпълнители, на които тя е възложила поддържането, изграждането и ремонта на тротоарната настилка на улицата, да бъдат подменени липсващите и счупени плочки, да се премахнат неравностите и дупките, за да се осигури безопасно придвижване на пешеходците. От своя страна Община Варна не е установила, че е предприела предписаните от ЗМСМА и ЗДвП действия във връзка с поддържане изправността на посочената улица, и прилежащия към нея тротоар. Само ако се установи, че предписаното от закона действие е било предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, общината не би дължала обезщетение, но доказателства в тази насока не са представени, а и няма наведени такива твърдения.

От събраните доказателства се установява, че именно в резултат на спъването си поради счупена плочка на тротоара, ищцата е паднала на земята, при което падане е получила описаните по-горе наранявания. В този смисъл извършените от ответника бездействия се явяват в причинно-следствена връзка с падането на ищцата, съответно с настъпилите за нея неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани.