Определение № 562 от 10.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 гр. Стара Загора, 10.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20225500500234 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от „А.Л.“ ЕАД гр.С., чрез юриск. Е.С. срещу разпореждане с № 1167 от 14.03.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1828/2021г. по описа на К. районен съд, с което се спира изпълнението на Заповед № 488 от 15.06.2021г. за незабавното изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. с № 1828/2021г. по описа на РС - К.; указва се на заявителя в едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК за вземането си, като довнесе и дължимата държавна такса.

Частният жалбоподател обжалва в срок разпореждането на районния съд, което намира, че не съответства на процесуалните правила и следва да бъде отменено. Излага съображенията, че ПДИ до длъжника била връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК и след 14 дни съобщението следвало да се смята за редовно връчено. След това ЧСИ следвало на основание чл. 47, ал. 6 ГПК да назначи особен представител на длъжника, във вр. чл. 430 ГПК и да се разпореди документите да се приложат по делото. Счита, че не са налице предвидените в разпоредбата на чл. 420 ГПК основания за спирането на производството по делото. Липсвали доказателства за подадено възражение по чл. 414 ГПК. Сочи, че правилото на чл. 415, ал.1 т. 2 ГПК се отнасяло само за заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в която хипотеза заповедта се връчвала от съда, а не от СИ. Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и да даде указанията изпълнението и изпълнителния лист да не се спира и да укаже на ЧСИ С. да приложи чл. 47, ал.6 ГПК, във вр. чл. 430 ГПК.

Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и провери 1 допустимостта й намери за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, които има правото на жалба.

С обжалваното разпореждане под № 1167/14.03.2022 год. КРС е спрял изпълнението на Заповед с № 488 от 15.06.2021г. за незабавно изпълнение на паричното задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, издадени съответно по ч.гр.д. № 1828/2021г. по описа на РС - К.; и е указал на заявителя в едномесечен срок от съобщението да предяви установителен иск по чл. 422 ГПК за вземането си, като довнесе и дължимата държавна такса. Изложил е съображенията, че видно от приложените от ЧСИ И. С. документи, издадената заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.10 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК.

Въззивната инстанция намира, че определението на К. районен съд е правилно.

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „А.Л.“ ЕАД гр.С. срещу В. Г. К. за парично вземане в размер на 6733.65 лв. - част от задължение по запис на заповед, заедно със законната лихва. Издадена е заповед № 488 от 15.06.2021г., по ч.гр.д. с № 1926/2021г. по описа на К. районен съд за вземането и разноските.

Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист, получен на датата 10.09.2021г.

Приложени са по делото документите от ЧСИ С.,удостоверяващи връчване на съобщение със заповед за изпълнение и поканата за доброволно изпълнение до длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, с данни, че лицето в момента не е открито и не живее на посочения по делото адрес по сведението на съседа от ап.88, като е посочено, че лицето е напуснало адреса.

Залепено е уведомление на адреса. При справка за трудови договори на длъжника е установено, че няма данни за активни трудови договори.

Съгласно разпоредбата на чл. 415, ал.1 т. 2 от ГПК, съдът следва да укаже на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и връчителят е събрал данните, че длъжникът не живее на адреса и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

Разпоредбата на чл.415, ал.2 от ГПК предвижда, че когато дава указания за предявяване на иск в случаите на ал. 1, т.2 ГПК съдът постановява спиране на изпълнението ако е издаден изпълнителен лист по чл. 418 ГПК.

В настоящия случай съдът намира че е налице хипотезата именно на специалната разпоредба на чл. 415, ал.1 т. 2 и чл. 415, ал.2 от ГПК.

Длъжникът е получил Заповедта за изпълнение и ПДИ при условията на чл.

47, ал.5, връчителят е събрал данните, че длъжникът не живее на адреса, удостоверил е това с посочване на източника – а именно съседа от ап.88 на длъжника. Налага се извода, че са налице именно предпоставките на чл. 415, 2 ал.2 и чл. 415, ал.1 т.2 ГПК за спиране на изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател в жалбата, че ЧСИ е следвало да приложи документите към делото, да ги смята за редовно връчени и да назначи на длъжника особен представител на основание чл. 47, ал.6 във вр. чл. 430 ГПК.

Предвид изложеното съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Постановеното разпореждане като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с № 1167 от 14.03.2022г., постановено по ч.гр.д. № 1828/2021г. по описа на К. районен съд, като правилно и законосъобразно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3