Решение № 1647 от 13.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1647 гр. Пловдив, 13.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Светла Н. Гърчева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330112878 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Т. В. В. , ЕГН **********, против „Ай Ти Еф Груп“ АД, ЕИК 202255877, с която са предявени обективно съединени искове – установителни и осъдителен с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 5, чл.11 ЗПК и чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между страните възникнало облигационно правоотношение по рамков договор за потребителски кредит № **** от **** г., което било недействително на основание чл. 22 ЗПК. На *** г. страните подписали и Анекс и Приложения към него, съдържащи спецификацията на предоставения кредит от 2500 лева, при ГПР – 49 %, ГЛП – 37.45 %, със срок на кредита от 24 месечни вноски, при месечна вноска от 321 лева.

Сочи, че съгласно Приложение № 4 към Договора за потребителски кредит, дължи такса за бързо разглеждане в размер на 99.87 лева.

Твърди и, че съгласно Приложение № 5 към Договора за потребителски кредит, в срок до края на следващия ден, считано от деня на сключване на договора за кредит, Кредитополучателят е длъжен да представи на Кредитодателя, следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на две физически лица, които следва да отговарят на определения условия. В случай на непредставяне на обезпечение, дължи неустойка в размер на 4014.96 лева.

Твърди се нищожност на анекса, поради нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 9, т.10 и чл.

19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК, посоченият лихвен процент не отговарял на действителния, тъй като уговорената неустойка представлявала добавък към договорната лихва. Клаузата за дължимост на неустойка била нищожна, като противоречаща на добрите нрави и излизаща извън присъщите й функции. Чрез нея се стигало до скрито оскъпяване на кредита.

Ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК били нарушени. Поради невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР, се твърди, че последния не съответства на действително 1 прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

Неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на поръчители или банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, доколкото тя била в размер 160 % от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение. Предвиждането в договора неустойката да се кумулира към погасителните вноски водело до скрито оскъпяване на кредита и създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие с принципа за добрите нрави. Сочи се, че чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирало допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.

Неустойката била договорена в нарушение изискванията на добросъвестността и излизала извън присъщите й функция, била уговорена във вреда на потребителя, както и била в противоречие със ЗПК и ЗЗП, не била включена й в ГПР.

С таксата за оценка и разглеждане се накърнявали и добрите нрави, достигало се до значителна нееквивалентност на насрещните престации, нарушавал се принципа на добросъвестност и справедливост в оборота. Отделно от това, се заобикаляла и нормата на чл. 19 ал. 4 ЗПК, защото с нея ГПР надвишавал законово определения лимит от пет пъти над законната лихва. Трайната съдебна практика била последователна и непротиворечива по отношение на неравноправния характер на подобна договорна клауза в потребителски заем.

С оглед изложеното се моли за прогласяване на Анекс № **** от **** г. към Договор за потребителски кредит № *** от **** г. за изцяло недействителен; в условията на евентуалност – за прогласяване за нищожни на клаузите от Приложение № 4 към договора за потребителски кредит за дължимост на такса за оценка и разглеждане и на клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към договора за потребителски кредит за дължимост на неустойка, както и за присъждане на сумата от 700 лева – недължимо платена по Анекс № **** от 10.12.2022 г. към Договор за потребителски кредит № **** от 12.09.2022 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда до окончателното погасяване.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Ай Ти Еф Груп“ АД е подал писмен отговор, с който оспорва исковете.

Договорът и анексът били надлежно сключени, а поисканата парична сума – предоставена на ищеца.

Оспорва изложените твърдения за нарушения на нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК и чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Твърди, че в договора бил изрично установен размерът на годишния лихвен процент на кредита – 37.45 %, както и условията за прилагането му.

Същият се прилагал по отношение на главницата по кредита, като лихвата за ползване на кредита на ден се изчислявала като 1/365 от размера на годишната лихва. Заявява, че лихвеният процент не се променя и в договора не били предвидени условия или процедури за промяна на лихвата. Възразява срещу твърденията на ищеца, че уговорената между страните годишна лихва в размер на 37.45 % е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Поддържа, че лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Твърди, че към датата на сключване на процесния договор няма уреден обективен критерий за преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника. Счита, че следва да се съобразяват обстоятелствата, при които е сключен договорът, а именно: че 2 ответното дружество е небанкова финансова институция, предоставяща парични средства по занятие, без каквито и да е обезпечения и с висок риск на несъбираемост. Ответникът сочи, че е търговец, който следва да реализира печалба и това не противоречи на добрите нрави.

Излага твърдения за правилно формиран ГПР, който не надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Поддържа, че не е налице скрито оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения за разходи, неустойки и др., нито е налице неравновесие между правата и задълженията на страните.

Възразява срещу твърденията на ищеца, че уговорената неустойка следвало да се кумулира с договорната лихва, при което се надхвърляло ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Позовава се на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, според която разпоредба, при изчисляване на ГПР по кредита не се включвали разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит.

Възразява срещу твърденията на ищеца за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави и нейната прекомерност. Начислената неустойка била в размер, който бил съразмерен на обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката.

Възразява срещу твърденията на ищеца за нищожност на таксата. Таксата отговаряла на всички изисквания на ЗПК, като същата се събирала от всички заявители за кредит.

Предвид изложеното, се моли за отхвърляне на исковете. Претендират се разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е подписан Договор за потребителски кредит № **** от **** г. и Анекс № **** от **** г. към него, по който предоставената сума от 2500 лева е усвоена от ищеца. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 331/09.01.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства, се установява, че между ищеца и „Ай Ти Еф Груп“ АД е възникнало облигационно правоотношение по Договор за потребителски кредит № ****/**** г. и Анекс № **** от **** г. към него , по който предоставената от ответното дружество парична сума в размер на 2500 лева е изцяло усвоена от кредитополучателя – ищец.

Страните не спорят и относно съдържанието на възникналото облигационно правоотношение, обективирано в представените екземпляри на Договор за паричен заем, Анекс № 1 към него, погасителния план към него и Приложения № 1, № 4 и № 5 към Анекса.

Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство - Договор за потребителски кредит № **** от **** г. се установява, че същият е сключен между страните „Ай Ти Еф Груп“ Ад – като Кредитодател и Т. В. В. – като Кредитополучател /л.29-33/, по силата на който Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя потребителски кредит съгласно условията на Кредитните продукти „Кредит до заплата“ и/или „Кредит на вноски“ на „Ай Ти Еф Груп“ АД, действащи към датата на подписване на договора, който кредит Кредитополучателят се задължава при условията и сроковете на Договора, Приложенията и Анексите към него, Общите условия, приложими към договорите за потребителски кредити и Погасителния план да усвои и върне, както и да заплати на Кредитодателя уговорената 3 лихва за ползване на кредита и другите разходи по кредита.

Страните по делото не спорят, а и от приетия като писмено доказателство – Анекс № *** от **** г. към Договор за потребителски кредит № *****, се установява, че страните са сключили същия, с който приемат за установено помежду си, че към момента на сключването му, задълженията на Кредитополучателя към Кредитодателя по Активния кредит са в размери, посочени в Приложение № 1 към Анекса, а именно: предоставена сума в размер на 2500 лева, при фиксиран лихвен процент от 37.45 %, а ГПР е 49.00 %. Ищецът се е задължил да върне сумата с краен падеж: 10.12.2024 г., на 24 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 153.71 лева с одобрено обезпечение, съответно в размер на 321 лева без одобрено обезпечение, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 3689.04 лева.

Според Приложение № 5 към Договора, чл. 1 – в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита (т.е. денят, на който Кредитодателят е превел/предал сумата на кредита по уговорения между страните начин), Кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение. Обезпеченията по настоящия договор могат да бъдат: поръчителство на две физически лица или банкова гаранция в размер на 3689.04 лева, представляваща сбора на дължимата главница и лихва за ползване на кредита, със срок на валидност от 30 дни след крайния срок за погасяване на всички задължения по договора. В случай, че Кредитополучателят обезпечи кредита чрез поръчители, то той е длъжен в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, да осигури поне двама поръчители, които да отговарят солидарно за задълженията на кредитополучателя по договора за кредит. Поръчителите трябва задължително да бъдат физически лица, като всеки един от тях трябва да отговаря на следните условия: да имат нетен размер на осигурителен доход в размер на 1500 лева; да бъдат лица над 20 годишна възраст; да работят на безсрочен трудов договор; да имат не по-малко от 5 години трудов и осигурителен стаж; да не са кредитополучатели или поръчители по друг кредит, вкл. и такъв с кредитодателя; да нямат неплатени осигуровки за последните две години; да нямат задължения към други кредитни или финансови институции или ако има – кредитната история на поръчителя в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Р.“.

(чл. 2). Според чл. 4 от Приложение № 5 към Договора за кредит, в случай, че Кредитополучателят не осигури и не представи в срок обезпечение по кредита, или действието на обезпечението бъде по някаква причина прекратено, Кредитополучателят дължи на Кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечение. Размерът на нестойката е индивидуално определен за всеки кредитополучател и е в размер на 5.49 лева средно на ден, като неустойката на ден не трябва да надвишава 1 % от главницата по кредита. Горепосочената неустойка се начислява и се заплаща от Кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.