Решение № 420 от 25.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Пловдив, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно търговско дело № 20245001000397 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 29 от 10.06.2024 година, постановено по т. дело № 7/2024 година по описа на Окръжен съд – К., е осъдено З. АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. С., *, район *, ул. „Д*“ № 87, да заплати на С. Е.

М., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул. „К.*“ № 33а, сумата 4 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от телесни повреди - счупване на шесто ляво ребро и кръвонасядане на шията, произтичащи от ПТП, настъпило на 26.09.2020 г. на път II-59, на км.9+300м., в землището на с. С., общ. М., виновно причинено от А.М.И. при управление на лек автомобил „М.“, модел *, с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З. АД, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2021 г. и до окончателното изплащане. Отхвърлен е искът за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата 4 500 лв. до пълния предявен размер от 25 100 лв.

1

Със същото решение е осъдено З. да заплати на С. Е. М. сумата 3 674 лв. обезщетение за имуществени вреди за ремонт/възстановяване/ на лек автомобил „Ф.“, модел „П.“, с рег. № *, произтичащи от същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2021г. до окончателното му изплащане, като е отхвърлен искът за обезщетение за имуществени вреди за разликата над сумата 3 674 лв. до пълния предявен размер от 5 271 лв.

Осъдено е З. да заплати на адв.Я. М. С., АК-С., личен номер **********, с адрес гр.К., бул. „Б.“ № 77, вх. В, етаж 1, сумата 1 053,04 лв., представляваща възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на С. Е. М., от която 476,53 лв. възнаграждение по иска за обезщетение за неимуществени вреди и 576,51 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди.

Осъден е С. Е. М. да заплати на З. сумата 2 913,62 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение, от която 2 659,12 лв. с ДДС по иска за обезщетение за неимуществени вреди и 254,50 лв. с ДДС по иска за обезщетение за имуществени вреди.

Осъдено е З. да заплати по сметка на Окръжен съд-К. сумата 326,96 лв. държавни такси по уважените искове, от които 180 лв. по иска за обезщетение за неимуществени вреди и 146,96 лв. по иска за обезщетение за имуществени вреди, както и сумата 180,18 лв. заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещи лица.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С. Е. М., чрез адвокат Я. С., в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 4500 лева до 16 500 лева, ведно със законната лихва от 26.10.2021 година до окончателното изплащане на сумата. Искането е да се отмени решението в обжалваната част и да се постанови ново по същество, с което ответното застрахователно дружество бъде осъдено да заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева / разликата от 4500 лева до 16500 лева/, ведно със законната лихва от 26.10.2021 година. Претендирани са и разноски за двете съдебни инстанции.

Доводите се свеждат до незаконосъобразност на решението в обжалваната част поради неправилно приложение на чл. 52 от ЗЗД. Твърди се, че определеното обезщетение е занижено, несъответстващо на реалния обем на 2 вредите, претърпени от ищеца, установени по делото, отнасящи се до болките, страданията, периода на лечение, интензитета им през различните периоди, силно изразения емоционален дискомфорт и стрес, отражението върху психиката на пострадалия. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд за краткотраен период на лечение на ищеца, като се твърди, че те не кореспондират със заключението на вещото лице – лекар, както и с показанията на свидетеля И.Х.. Въззивният жалбоподател поддържа също, че при постановяване на първоинстанционното решение не е съобразена практиката на ВКС и останалите съдилища по подобни казуси. Не бил съобразен и фактът, че вредата е причинена през 2020 година, а обезщетението се присъжда четири години след това, като през този период имало значителна инфлация и покачване на индекса на потребителските цени, които следвало да бъдат съобразени при определяне размера на обезщетението.

Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от З. с изразено становище за нейната неоснователност и с искане за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част и за присъждане на разноски за въззивното производство.

Оспорени са доводите за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, изложени във въззивната жалба, като са изложени подробни съображения за тяхната неоснователност.

Страните не са направиви нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Съдът, като се запозна със събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е от лице, имащо правен интерес да обжалва, а именно от ищеца срещу отхвърлителната част на решението частично, като е спазен и предвиденият в чл. 259 от ГПК срок.

Въззивната инстанция намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По отношение на правилността на първо инстанционното решение въззивната инстанция е ограничена от посоченото във въззивната жалба, освен когато става дума за приложение на императивна правна норма или 3 когато съдът следи служебно за интересите на някоя от страните по делото или ненавършили пълнолетие деца. / т. 1 от ТР № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС/.

С оглед на тези свои правомощия съдът ще се произнесе по въведените с въззивната жалба оплаквания, касаещи вида и продължителността на болките и страданията на ищеца, причинени му при ПТП и справедливия размер на обезщетението за тях.

В исковата молба, въз основа на която е образувано производството по т. дело № 7/2024 година по описа на Окръжен съд – К., са изложени следните обстоятелства:

Твърди се, че ищецът С. Е. М. е пострадал при ПТП, станало на 26.09.2020 година, като водач на лек автомобил Ф. П. с рег. № * **.

Управляваният от него автомобил бил ударен от движещ се срещу него друг автомобил – М. * с рег. № ***, управляван от А.М.И., който поради движение с несъобразена скорост навлязъл в насрещната пътна лента / тази на ищец/.

При удара между двата автомобила на ищеца били причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на шесто ляво ребро и кръвонасядане на шията, както и щети по автомобила. Посочено е, че при удара ищецът е почувствал силни болки в лявата част на гърдите и шията, колата му се завъртяла няколко пъти, като от силния стрес той не си спомнял, че е пристигнал екип на Спешна помощ, който го транспортирал до болница. Там било установено, че има счупване на шесто ляво ребро и кръвонасядания на шията. На същия ден, след извършени манипулации, ищецът бил изписан за домашно лечение. Бил транспортиран до дома си, където лечението му продължило в домашни условия при постелен режим. През цялото време на лечението ищецът чувствал силни болки в областта на гръдния кош и шията.

Те продължили дълго време, като той и до момента чувствал болки в областта на травмата, макар и с намален интензитет. Изложени са и обстоятелства за негативно отражение на случилото се върху емоционалното състояние на ищеца. Твърди, че след ПТП е бил стресиран, не е можел да спи нощем, често е сънувал кошмарни сънища, станал изцяло неработоспособен, от болките в гръдния кош не можел да става изобщо от леглото и да се обслужва сам, дори за физиологични нужди за определен период от време, помагали му близки и роднини. Преди ПТП ищецът бил активен човек, но след това бил прикован на 4 легло, макар и за недълъг период, което влошило емоционалното му състояние, наложило се да приема успокоителни лекарства поради изпадането в емоционална криза.

Въз основа на така изложените обстоятелства и на твърденията, че единствено виновен за ПТП, при което са му причинени уврежданията, е А.М.И. - водач на лекия автомобил, причинил ПТП, ищецът е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 100 лева, ведно със законната лихва от датата, на която е предявил застрахователната претенция – 26.10.2021 година. Във въззивното производство искът за обезщетение за неимуществени вреди се поддържа до общия размер от 16 500 лева.

Обстоятелствата, касаещи настъпването на ПТП на 26.09.2020 година и наличието към този момент на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество за автомобила, с който то е причинено – лек автомобил марка М. * с рег. № ***, управляван от А.М.И., са безспорни между страните и са установени с писмените доказателства, представени по делото. На настоящия етап от производството не е спорно и обстоятелството, че изключителна вина за настъпване на ПТП има А.М.И., като образуваното спрямо него наказателно производство № 30/2020 година по описа на ОсО при ОП- К. е прекратено с постановление от 12.05.2021 година на основание чл. 343, ал. 2 от НК по искане на пострадалия.

Във връзка с претърпените от ищеца неимуществени вреди, по делото със събраните доказателства – комплексна медицинска и автотехническа експертиза в медицинската част, медицинска документация от 26.09.2020 година, издадена от М. „Д*“ АД – град К. и свидетелски показания. От тях се установява следното:

При процесното ПТП на ищеца са причинени физически увреждания, установени при извършения му в деня на ПТП преглед в болницата в град К., а именно фрактура на шесто ребро вляво по задна скапуларна линия, без дислокация и кръвонасядане по лявата странична повърхност на шията, в областта на основата й. Болките, които ищецът е усещал, са в областта на лявата ключица и лявата ребрена дъга. Проведената терапия включва прием на обезболяващо средство – Диклофлекс, в острия период след възникване на травмите. В заключението на вещото лице е посочено, че кръвонасядането на шията е причинило на ищеца болка и страдание, а счупването на шесто ляво 5 ребро е довело до временно и неопасно за живота разстройство на здравето.

От показанията на разпитаните в съдебно заседание на 15.05.2024 година свидетели И.О.Х. и А.М.М. се установява, че след прибирането му от болница за ищеца са се грижили негови близки и съседи, негов роднина останал при него, жена му също полагала грижи за него 2- 3 дни. Ищецът изпитвал болки в предната част на тялото, имал голямо кръвонасядане на мястото, където е бил обезопасителния колан. След ПТП ищецът заминал за Т., за да се лекува. Свидетели не преустановили контактите си с него, те го чували често по телефона, а и ищецът се връщал в България. Според свидетелите след ПТП ищецът се променил емоционално, не бил добре, преди това бил весел човек, а след случилото се бил непрекъснато замислен, оплаквал се, че изпитва болки, че няма сили да се качва и да управлява автомобил. Свидетелите установяват, че ищецът е споделял с тях, че болките му са продължили доста дълго, че не се чувства добре година – година и П.вина след ПТП. В тази връзка при изслушването си в съдебно заседание вещото лице – лекар е обяснило, че болката е субективно физическо усещане и че е възможно ищецът да я чувства в областта на счупеното ляво ребро.

При така установените обстоятелства и съобразявайки критериите за определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, очертани в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г. и в практика на ВКС, съдът намира, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца, е общо 10 000 лева. Този размер е съобразен с вида на физическите увреждания, получени от ищеца и със свързаните с тях болки и страдания.

Съдът отчита обстоятелството, че ищецът е бил на 60 години, че в резултат на ПТП животът му се е променил, наложило се е да остане на легло за известен, макар и недълъг период от време и да разчита на грижите на близки и приятели. Съдът взема предвид също, че е налице промяна в емоционалното състояние на ищеца, описана по-горе, както и че той се страхува да шофира след случилото се. Това състояние не е преодоляно за сравнително дълъг период от време – от ПТП на 26.09.2020 година до разпита на свидетелите на 15.05.2024 година. Той изпитва и болки на мястото на счупването на реброто.