Решение № 20828 от 15.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20828 гр. София, 15.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110118597 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

На 11.10.2025 г. първоинстанционният съд е постановил акта си по същество – Решение № 18238 по гр.д. № 118597/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.

Същото е връчено на ищцата Б. Ц. чрез довереника й – адв. Р. посредством Системата за сигурно електронно връчване на 28.10.2025 г.

В срока по чл. 250, ал. 1 ГПК е постъпила молба с вх. номер 353163/29.10.2025 г. от ищцата чрез адв. Р. с искане решението на първоинстанционния съд да бъде допълнено по предвените в условията на евентуалност искане, считайки, че, противно на възприетото от съда, е налице вътрешно процесуалното условие за произнасянето по тези искове. Изложени са аргументи, че съдът дължи произнасяне по предявения като евентуален иск по чл. 344, ал.

1, т. 4 КТ – като бъде извършена поправка в трудовата книжка поради неправилно въведена дата на наложеното дисциплинарно наказание. Моли съдът да допълни решението си в посочения аспект.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответната страна е взела становище за неоснователност на претендираното допълване на първоинстанционното съдебно решение поради естеството на предявените евентуални искове, изходът по които би бил идентичен, с оглед приетото от съда в мотивите му.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на страните по спора, намира следното:

1

Допълване на постановеното решение се налага тогава, когато същото не обхваща целия спорен предмет, т.е. когато съдът не се е произнесъл по цялото спорно право; по един от съединените искове или по други искания, които са свързани с главния предмет на делото /напр. присъждането на плодове, съдебни разноски или на законна лихва – така прието в Решение № 95/11.04.2011 г. по гр. д. №1625/2009 г. на I г.о.; Опр. № 331/31.05.2010 г. по ч. гр. д. № 474/2009 г. на IV г.о../.

Налага се извод, че на допълване подлежи диспозитивът, който обективира волята на съда, а не мотивите на съдебния акт - Решение № 53/21.02.2012 г., по гр. д. № 546/2011 г., на IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

На първо място – съдът намира, че молбата по чл. 250 ГПК е допустима, тъй като е срочно заявена и от легитимирана страна. Разгледана по същество – същата е неоснователна.

С исковата молба вх. номер 113837/31.03.2025 г. ищцата въвежда следните претенции към съда: „да постанови решение, с което да признаете наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяването на трудовото правоотноешение на доверителката ми с ответника за незаконно, да постановите неговата отмяна, да възстановите доверителката ми на предишната работа, както и да присъдите обезщетение за времето, за което доверителката ми е останала без работа поради уволнението. Моля да постановите поправка на незаконосъобразно уволнение, вписано в трудовата книжка, както и изплащане на незаконосъобразно задъуржаното възнаграждение за 4 дни поради самоотлъчка. Моля също така да осъдите ответника да заплати обезщетение за периода, в който е задържал трудовата книжка на доверителката ми, съгласно чл. 226, ал. 2 от КТ, ведно със законната лихва върху всички присъдени суми.“

С уточнителна молба (второ уточнение) с вх. номер 260072/30.07.2025 г. ищцата чрез адв. Н.в прави следните уточнения на своите претенции: „Моля да постановите решение, с което: На основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ да осъдите ответника да заплати обезщетение в размер на 11 735,99 лв., за периода три месеца и 8 работни дни от 6.02.2025 г. до 19.05.2025 г., в който поради незаконосьобразното уволнение доверителката ми е останала без работа, ведно сьс законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. На основание чл. 226, ал. 2 от КТ да осъдите ответника да заплати обезщетение поради задьржане на трудовата книжка в размер на 2 327,85 лв., възлизащо на брутното дневно взнаграждение на доверителката ми за 19 календарни дни закъснение от 06.02.25 до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. В условията на евентуалност, ако сьдът счете, че забавата за оформяне и врьщане на трудовата книжка, макар и по вина на ответника, е възникнала от момента на предаването на книжката от доверителката ми на ответника - 17.02.2025 г., то претендирам обезщетение в размер на 980,15 лв., за 8 дни закъснение от 17.02.2025 г. до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 31.03.2025 г., до окончателно изплащане на сумата. На основание чл. 128, т. 2 от КТ моля да осъдите ответника да заплати неизплатено трудово 2 вьзнаграждение за 4 работни дни от месец януари, в размер от 623,73 лв., удьржано от работодателя видно от приложения фиш за заплата (приложение № 15), ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 31.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.“ Евентуалният иск се счита предявен под вътрешнопроцесуално условие-уважаването или отхвърлянето на главния иск. Ако условието не се сбъдне, съдът се десезира от разглеждането на евентуалния иск и няма право да постанови решение по него. Исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са обективно кумулативно съединени в съотношение на обуславящ към обусловен, а съдът дължи произнасяне и по двата иска.

Изходът по иска за отмяна на уволнението като незаконно обуславя изхода на иска по чл.

344, ал. 1, т. 4 КТ - ако уволнението на извършеното основание бъде прието за законно, то същото следва да фигурира в трудовата книжка на ищеца. С иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ ищецът разполага когато не оспорва прекратяването, а само основанието за това.

Настоящият случай не е такъв, касаторът е оспорил законността на уволнението, затова при отхвърляне на иска/дори при погасяването му по давност/, работникът не може да се сдобие с целения правен резултат-промяна на прекратителното основание в трудовата книжка, тъй като този иск не е средство за защита срещу незаконно уволнение (в този смисъл вж.

Решение № 110 от 23.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3144/2019 г., IV г. о.).

По мнение на настоящия съдебен състав исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са съединени в условията на обективно кумулативно съединяване, но предметът на настоящия спор няма въведена претенция по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, доколкото в последното си уточнение от 30.07.2025 г. (вж. л. 127 -129 по делото), същият не е посочил, че предявява иск за поправка на основанието на уволнението. Претендира се само на основание чл. 226, ал. 2 ГПК, осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 2 327,85 лв. – 19 календарни дни закъснение от 06.02.2025 г. до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва от 31.03.2025 г. до окончателното плащане. Евентуално, претендира се сумата от 980,15 лв. за 8 дни закъснение от 17.02.2025г. 25.02.2025 г., ведно със законната лихва от 31.03.2025 г. до окончателното плащане. Съдът е посочил, че този иск, предявен като евентуален, не следва да разглежда, доколкото липсата на доказателствена обезпеченост на иска по чл. 226, ал. 2 КТ за сумата от 2 327,85 лв. не би променила извода на съда касателно друга сума, след като съдът не е намерил искът да е доказан в своето основание.

В диспозитива на първоинстанционното съдебно решение съдът е посочил, че отхвърля тази осъдителна претенция на ищцата, доколкото в мотивите си е приел, че искът е неоснователен и недоказан. Поради това и първоинстанционният съд не би могъл да коригира веднъж вече обективираната от него воля.

Така мотивиран, на основание чл. 250 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. номер 353163/29.10.2025 г. от Б. Н. Ц., подадена чрез адв. Р., с искане за допълване по реда на чл. 250 ГПК на постановеното по 3 делото Решение № 18238/11.10.2025 г. по гр.д. № 118597/2025 г. по описа на СРС, 65 състав.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на препис от същото от страните, пред СГС – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4