Решение № 66 от 07.04.2022, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Административно наказателно дело 102/2022
- Вид
- Решение № 66
- Подписан
- 07.04.2022
- В сила
- 15.07.2022
- Състав
- Милена Карагьозова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.182, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182 ал.2 т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.188 ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.5 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.65 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 66 гр. Горна Оряховица, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VII СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Милена Ас. Карагьозова при участието на секретаря Мария Ат. Първанова като разгледа докладваното от Милена Ас. Карагьозова Административно наказателно дело № 20224120200102 по описа за 2022 година Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ЯН. АНДР. АНДР. против електронен фиш серия К № 3017376, издаден от ОД на МВР - В. Търново, с който за допуснато нарушение по чл. 21 ал.2,вр.ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал.2 т. 4 от ЗДвП, на А. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300.00 лева. Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност.
Жалбоподателят ЯН. АНДР. АНДР., редовно призована, не се явява, не се представлява. Депозирано е писмено становище, с което се поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.
Районна прокуратура
В.Търново– ТО Горна Оряховица – редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 05.09.2019 г. в 22:10 часа на територията на община Лясковец на път I4/София-Варна/ при км 153+343 в посока към град Варна бил заснет със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 лек автомобил „Тойота Селика 2000” с рег. № В ****РА, движещ се в посока към 1 град Варна със скорост 94 км/ч при въведено в този участък с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч.
За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение против жалбоподателя А. в качеството й на собственик на автомобила/спр.л.15 от делото/, бил издаден обжалваният електронен фиш серия К 3017376, в който било прието, че в момента на заснемането автомобилът се е движел със скорост 94 км/ч./л.11/.
На 21.01.2022г. А. получила копие от ЕФ/л.20/ и на 31.01.22г. декларирала, че на 05.09.2019г. процесното МПС е управлявано от Ал.Ст.И., като е представен и договор за ползване с дата 01.08.2019г./л.23/. На същата дата- 31.01.22г. е депозирана в срок и жалбата до РС/л.4 от делото/. С изх. номер на писмо от 09.02.22г. А. е уведомена/л.26/, че ЕФ серия К 3017376 няма да бъде анулиран, тъй като не било представено копие от СУМПС на лицето, посочено като водач .
Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок, поради което е процесуално допустима.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на приетите писмени доказателства по делото.
От справката за регистрацията и собствеността на заснетия автомобил се установява, че жалбоподателят А. е собственик на посоченото моторно превозно средство. Видно от писмените материали по преписката, в законния срок жалбоподателката е представила декларация с данни за друго лице, управлявало този автомобил по времето и на мястото, посочени в електронния фиш, но не и копие на СУМПС на това лице/изискване на чл.189 ал.5 от ЗДвП/. Поради това законосъобразно и в съответствие с разпоредбата на чл.188, ал.1 пр.1 от ЗДвП за извършеното с автомобила нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя А..
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изискването за представяне на копие от СУМПС гарантира срещу произволното деклариране на друг водач, нямащ отношение към договорките за предоставяне на едно МПС за ползване. Собственикът на МПС е свободен в преценката си кому да предостави едно свое превозно средство, но гаранцията за това кой би понесъл евентуалната отговорност при осъществяване на нарушение, включително като процесното, е именно в това предварително собственикът да се 2 е снабдил с копие от СУМПС, което да предостави в процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП, знаейки на кого е предоставил МПС и гарантирайки се с дадената му от това лице възможност да се сдобие с копие от СУМПС. Ако не осъществи тези действия по осигуряване на копие от свидетелството, собственикът поема риска да бъде санкциониран като такъв съобразно чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДвП и именно в качеството му на собственик, респ.законен представител на юридическо лице/чл.188 ал.2 от ЗДвП/, без законът да се интересува от реалния извършител на административното нарушение. В конкретния случай А. представя договор за ползване с дата 01.08.19г./л.23/, сключен между нея и Ал.Ст.И., но изпълнението по същия и то в рамките на договорения срок не се доказва. Освен това при сключване на договора А. е могла да се сдобие и с данните от СУМПС на И./пр.номер на документа/, които дори не са посочени в декларацията/л.22/.
Спазени са и процесуалните правила за издаване на обжалвания електронен фиш. Фишът е издаден по одобрения образец и съдържа законоустановените реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока и сметката, по която да се извърши доброволното ѝ плащане.
Включването в текста на електронния фиш на израза „ПП I-4 /СофияВарна/, км 153+343, общ. Лясковец, в посока към гр.Варна” удовлетворява изискването на закона за посочване на мястото на нарушението, доколкото съдържащите в цитирания израз данни позволяват еднозначното определяне на мястото, на което се е намирал автомобилът в момента на измерване на скоростта и заснемане на нарушението.
В обжалвания електронен фиш са посочени марката, моделът и регистрационният номер на заснетия автомобил, максимално разрешената скорост в посочения участък, на който е извършено нарушението, пътният знак, с който е въведено ограничението на скоростта, скоростта, с която се е движел заснетият автомобил, както и допуснатото от водача на заснетия автомобил превишение на максимално разрешената скорост. Посочването на изброените данни в обжалвания електронен фиш е достатъчно за изпълнението на изискването на процесуалния закон за описание на нарушението.
3
От приетото като писмено доказателство предложение рег. № 366р2687/08.02.2016г. от началника на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Велико Търново до директора на дирекцията (л.28) се установява, че участъкът от пътя при км 153+343 на път I-4 е бил предварително оповестен като място за осъществяване на контрол на скоростта със стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 по реда, предвиден в действащата към момента на заснемане на нарушението Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, обнародвана в „Държавен вестник”, брой 36 от 19.05.2015 г.
От приетото като писмено доказателство удостоверение 10.12.4888, издадено от Българския институт по метрология (л.29), се установява, че е одобрен типът на стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580, с която е заснет автомобилът и е измерена скоростта му. От протокол за проверка № 45-С-ИСИС/22.08.2019г. (л.27) е видно, че използваната в конкретния случай стационарна видео-радарна система MultaRadar SD 580 с № 00209D33F1A0 е преминала последваща метрологична проверка, при която е установено съответствие с изискванията за това средство за измерване.
От анализа на приетите като писмено доказателство методически указания относно реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 (л.30 и сл. от делото) се установява, че използваното за установяване и заснемане на нарушението техническо средство отговаря на изискванията за стационарна автоматизирана система, регламентирани в § 6, т.65 от ДР на ЗДвП.
Доводите в жалбата до съда се отнасят до разновидност на техническо средство, с което се извършва замерване на скоростта от друг вид/“мобилно АТСС“/, поради което съдът не следва да се произнася по доводи, нямащи отношение към конкретно използваното ТС.
Обжалваният електронен фиш е законосъобразен и по същество.
От приложената към изпратената в съда преписка снимка (л.14 от делото), представляваща по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, както и от данните от паметта на техническото средство, възпроизведени на същия хартиен носител, се установява, че на 05.09.2019 г. в 22:10 часа при км 153+343 на път I-4, на територията на община Лясковец, лек автомобил с рег.№ В ****РА се е движел със скорост 97 км/ч. с отчетен впоследствие толеранс до приетата стойност 4 съобразно мет.указания. Видно от приетата като писмено доказателство схема на вертикалната сигнализация и хоризонталната маркировка на път I-4 в участъка от км 152+000 до км 155+00, актуална към посочената във фиша дата на нарушението/л.51-52/, посоченото във фиша място на нарушението при км 153+343 в посока към град Варна попада в зоната на действие на пътен знак В26, поставен при км 153+300, с който е въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч.
От същата схема се установява, че посоченото място на нарушението при км 153+343 се намира по посоката на движение на автомобила на 6 м след мястото, на което е била монтирана стационарната видео-радарна система MultaRadar SD 580 (км 153+337). Тези данни съответстват на изображението върху фотоснимката, възпроизвеждащо заснетата задна част на автомобила с поставената върху нея табела с регистрационен номер, която обективно е видима.
От друга страна, от данните в т.1.4 на методическите указания за реда за работа със стационарна система MultaRadar SD 580 се установява, че дистанцията на измерване на тази система е от 1 м до 99 м. Следователно намиращият се в момента на заснемане на нарушението лек автомобил на позиция при км 153+343 на пътя е попадал в обхвата на радарния сензор на стационарната видео-радарна система, разположена при км 153+337.
Предвид изложеното следва да се приеме, че фактът на извършване на нарушението е установен по несъмнен начин.
Административнонаказващият орган законосъобразно е приложил нормата на чл.188 ал.1 пр.1 от ЗДвП, съобразно която собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство отговаря за извършеното с него нарушение. След като е установено по безспорен начин, че въпросният автомобил, с който е извършено нарушението, е собственост на жалбоподателя А. и този факт е намерил отражение в приложената на л.15 справка, правилно е приложена нормата на чл.188,ал.1 от ЗДвП, като е наложено наказание на собственика на автомобила, с който е извършено нарушението. Жалбоподателят А. е депозирала декларация, съобразно чл.189,ал.5 от ЗДвП, в която сочи данни за лице, извършило нарушението, но не представя копие от свидетелството за управление на МПС на лицето, което е управлявало МПС-то, с което е извършено конкретното нарушение. След като е упражнила правото си да възрази и да посочи конкретно физическо лице, което е управлявало на посочената дата автомобила, с което е извършено нарушението, но не е предоставила копие от свидетелството за управление на МПС на конкретното физическо лице, извършило процесното нарушение, няма законово ограничение и следва именно А. като собственик да понесе неблагоприятните последици, които законът свързва с това бездействие , а именно - издаване на електронен фиш за ангажиране отговорността й като собственик на автомобила, с който автомобил 5 е извършено конкретното административно нарушение.
Всяко измежду лицата, посочени в чл.188 ЗДвП при получаване на електронен фиш има възможността при условията на чл.189 ал.5 от ЗДвП да декларира кому е предоставено МПС за управление, представяйки едновременно с това и изискуемото по ЗДвП копие от СУМПС.
Наказващият орган правилно е приложил и санкционната норма относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта извън населено място с 34 км в час, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал.2, т. 4 от ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване над 31 до 40 km/h - глоба в размер на 300.00 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този фиксиран размер, с оглед на което не са налице основания за нейното изменение.
Разпечатката съдържа 35 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b939aa08-d500-4a57-bde7-a461776c1f01