Решение № 287 от 17.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Пазарджик, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220103937 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Е. Н. Г. с ЕГН ********** от град П., ул.“Д.“№40, ет.1, ап.1, чрез пълномощника му адв.Н. П. от АКСливен срещу Главна дирекция „ИН“ град С., бул.“Г. С.“№21,в обстоятелствената част на която ищецът твърди, че в периода от 02.01.2003г. до 12.12.2023г., когато служебното му правоотношение е било прекратено, същият е работил като държавен служител от надзорноохранителния състав на ответната ГД“ИН" при Министерство на правосъдието с местоизпълнение на служебните му задължения - Затвора гр.Пазарджик. Ищецът твърди, че до края на службата му е бил „главен надзирател“. Твърди, че през времетраенето на служебното му правоотношение е работил на сменен режим на работа като работните му смени са изпълнявани по предварително утвърден от началника на Затвора-град Пазарджик месечен график. Работното му време се изчислявало сумарно в часове за отчетен период, който за исковия период е бил на тримесечие. В случаите, когато надвишават нормата на работно време за съответния отчетен период , часовете над установеното работно време представляват положен от служителя извънреден труд, който извънреден труд съгласно относимите разпоредби на ЗМВР в периода от 25.02.2003г. до 31.12.2011г. е следвало да му бъде компенсиран с допълнително възнаграждение за извънреден труд за часовете до 50 часа на отчетен период и допълнителен платен отпуск за часовете извънреден труд над 50 часа на тримесечие.

Ищецът твърди, че през времетраене на служебното му правоотношение с ответната ГДИН работодателят му не е изчислявал правилно работното му време, което е довело до ощетяване , тъй като през цялото време е полагал труд над установената норма работно време, който нито е бил отчитан от работодателя правилно, нито му е заплащан по 1 съответния ред, или пък компенсиран с допълнителен платен отпуск, който да може да ползва. Твърди се, че от началото на 2003г до 31.12.2011г. ищецът е давал по график на месец 24 часови смени по алгоритъм една смяна, последвана от три дни междудневна почивка. Твърди, че съобразно броя на работните дни в тримесечието е полагал минимум 23 броя 24-часови смени по график. Допълнително към тях е давал и по 1 или 2 броя 12 часови допълнителни смени месечно на външно охраняем пост, по време на който се охранявали лишените от свобода по време на болнично лечение в болница на територията на град Пазарджик или конвой и охрана на лишените от свобода при работата им на територията на затворническото общежитие. Твърди, че заради характера на изпълняваната от него дейност не са му предоставяни и не е могъл да ползва същинска почивка за хранене през работните смени, защото не е могъл да напуска територията на затвора Пазарджик и не му е осигуряван служител, който да го смени през посоченото време, така че да се ползва пълноценно от възможността за почивка за хранене и отдих, където и както сам реши.

Поради естеството на изпълняваната от него работа по време на дежурствата му ищецът през цялото времетраене на смяната фактически е изпълнявал специфични за длъжността му служебни задължения без възможност да се отклонява от тях и нито е била предоставяна почивка за хранене и отдих по време на смяната , нито е могло изобщо да ползва такава, поради естеството на надзорно- охранителната дейност в ГДИН. През цялото време на смяната си същият е бил длъжен да се намира на територията на Затвора Пазарджик, без за може да напуска тази територия, в специфично работно облекло и оборудване, под ръководството на прекия си ръководител и със задължение да изпълнява неговите заповеди във всяка една минута. Въпреки това ответникът не е отчитал пълната продължителност на положения от ищеца труд по време на работните му смени като не е включвал към работното време и времето, което ищецът е изпълвал, за да се нахрани по време на смяната, което ответникът квалифицира като „почивка за хранене“, а такава ищецът дефакто не е могъл да ползва с оглед спецификата на изпълняваната от него дейност и непрекъсваемостта на работния процес и изискването за постоянна бойна готовност. В обобщение се твърди, че по време на нито едно от положените от него дежурства през годините не е ползвал същинска почивка за хранене или отдих по време на дежурството.

На следващо място ответната ГДИН не е включвала в изработените от ищеца часове времето за инструктаж, развод, приемане, сдаване и освобождаване от дежурство, което било част от работното му време и служебни задължения и безспорно представляват действия по изпълнение на служебните му задължения по смисъла на пар.1т.6 от ДР на ЗМВР. Тези минути и часове представляват за него работно време, която следва де бъде сумирано с останалите отработени часове на тримесечието.

Твърди се, че по заповед на началника ищецът е бил длъжен да идва на работа 15 минути преди извършване на инструктажа, предшестващ смяната му, за да се подготви за смяната, след което е участвал в инструктажа , който е бил с минимална продължителност от поне 15 минути. След инструктажа е следвал развода на новата смяна по постовете на всеки , който е бил също с минимална продължителност от 15 минути, след което е започвала 2 същинската му постова работа като надзирател, която и била с времетраене от 24 часа, а след приключването и на следващия ден минимум 15 минути се извършвало приеманесдаване на дежурството от стария главен надзирател на новия, което се извършвало при началника на затвора и едва след това на практика приключвала неговата смяна.

Посочените действия правят всяка смяна на ищеца с минимална продължителност от 24 часа и 50 минути.Твърди се, че задължението на служителите / в т.ч. и на ищеца/ да бъдат инструктирани преди започване на постовата дейност бива регламентирано на подзаконово ниво в ППЗИН и ППЗИНЗС. В чл.305, 306, 307 и 308 от ППЗИНЗС изрично са регламентирани задълженията инструктираните и инструктиращите служители, което еднозначно сочело на задължителен характер на този вид съпътстваща постовата дейност задачи. Съгласно разпоредбата на чл.305 в първоначалната и редакция на ППЗИНЗС от 02.02.2010г, в сила към края на исковия период служителите на надзорно-охранителния състав са били длъжни да се явят на работа 15 минути преди започване на инструктажа.

Такова според ищеца било положението и преди 2010г. и през времетраенето на целия исков процес.По заповед на началника на затвора същият е следвало да се явява на работа 15 минути преди инструктажа или общо 30 минути преди самото застъпване на смяната му на конкретния предварително определен пост.

По време на инструктажа ищецът, заедно с другите застъпващи на смяна надзиратели,бил запознаван с оперативната обстановка , с разпределението на постовете , със станалите произшествия през изминалата смяна, особеностите на съответните постове, текущи задачи, при развода и отвода същите били развеждани до съответния пост, на който е следвало да застъпят на смяна и съответно отвеждани от него от по-горестоящия им ръководител.При приемането и сдаването на поста – приемащия и сдаващия дежурството служители са се запознавали с особеностите на конкретния пост, попълвали са постовата книга, а при главните надзиратели с цялостната оперативна обстановка в затвора през изминалото денонощие, докладвали са резултатите от дежурството, особености , инциденти и т.н.

На следващо място ищецът твърди, че през исковия период ответната ГДИН не е отчитала като част от работното му време служебните занятия, които са били извършвани през дните, които са му се полагали за междудневна почивка и за които в период до 2010г ответната ГДИН не е водила нарочна документация. Служебните занятия за повишаване на квалификацията на ищеца са се провеждали ежемесечно на територията на затвора Пазарджик, като тяхната продължителност е била минимум 2 часа на тримесечие. След 2010г. тези допълнителни дейности на надзорно-охранителния състав на затвора Пазарджик започват да се водят в нарочни книги като конкретната им продължителност може да бъде установена от тях, но същите не са били по –малко от минимум 2 часа на тримесечие за служебните занятия.

Въз основа на така изложените обстоятелства се твърди, че през исковия период от началото на 2003г до 31.12.2011г. ответникът ГДИН не е отчитала в пълното всички положение от ищеца часове труд през отчетните тримесечия , което е довело до системно 3 ощетяване на ищеца поради невъзможността му да ползва предвидените компенсации за положен от него извънреден труд.

Сочи се в исковата молба, че за да се установи налице ли е или не неизплатен извънреден труд, следва всички часове положен труд от ищеца , които са него са част от работното време/ наряди по график и такива извън него, съпътстващи дежурствата трудови дейности – инструктажи, приемане, сдаване, отводи, разводи/ извършените непланирани други дейности, които са част от работното му време – да се сумират. Към тези часове ищецът твърди, че следва да му бъдат прибавени часовете, които същият е полагал труд извън графика под формата на служебни занятия. Когато така получения сбор от работни часове за отчетен период надвишава индивидуалната норма на работното време за ищеца, както и ако последните са повече от признатия и заплатен от ответника извънреден труд за отчетния период , е налице извънреден труд, който до 50 часа на отчетен период е следвало да бъде заплатен с увеличение от 50% върху основното трудово възнаграждение, получавано през отчетния период . За часовете над 50 часа на отчетен период от 25.02.2003г. до 31.12.2011г.ищецът е следвало да бъде компенсиран с допълнителен платен отпуск.

Ищецът твърди, че поради неотчитане на всички часове труд, положени от него през исковия период, е възникнало правото на допълнителен платен годишен отпуск от 12 дни за всяка година. Твърди, че до прекратяване на служебното му правоотношение, не е ползвал предоставения му по закон допълнителен отпуск за извънреден труд над 50 часа на отчетно тримесечие. Ето защо за него е налице единствено възможността за иска обезщетение неползван допълнителен платен годишен отпуск по 12 дни годишно за исковия период. Паричната компенсация на допълнителния отпуск за положен извънреден труд е била забранена при висящо служебно правоотношение съгласно чл.229, ал.4 от ЗМВР от 1997г./отм/ и чл.212, ал.4 от ЗМВР 2006г./ отм/. По аргумент на противното, както и предвид изричната разпоредба на чл.277, ал.1 от ППЗМВР от 2006 при прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се изплаща обезщетение за неползвания отпуск по чл.212, ал.1т.1-3 от ЗМВР. Твърди се, в приложимата законова рамка към процесния момент /ЗМВР от 1997г и ЗМВР от 2006г./ липсват специални правила относно определяне размера на обезщетението за неползван допълнителен отпуск , предвид на което при определянето му следва да намерят приложение общите правила по чл.224, ал.2 във вр.с чл.177 от КТ.

Ищецът претендира , че за всяко отчетно тримесечие в периода от 2003г до 2011г, включително е полагал минимум 74 часа извънреден труд на тримесечие като за 24 часа над 50-те часа на тримесечие е следвало да получи и ползва допълнителен платен отпуск в размер на 3 дни като компенсация за положен извънреден труд над 50 часа на тримесечие и които не са му били предоставени за ползване от работодателя през времетраенето на служебното му правоотношение ,поради причина, че последният отрича изобщо полагане на извънреден труд в твърдените от ищеца размери.Ищецът претендира, че има право да получи по 150лв. за неизползвания 3 дни допълнителен отпуск, на който е имал право за всяко отчетно тримесечие от исковия период като общия сбор на всички претендирани от 4 него обезщетения за неизползван допълнителен отпуск по отчетни периоди възлиза на сумата от 5 400лв. за общо по 12 дни годишно допълнителен отпуск , на който е имал право за всичките 9 календарни години в исковия период от 2003г до 2011г. вкл.