Определение № 586 от 25.04.2023, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 586 гр. Плевен, 21.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500248 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и следващите от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, депозирана от М. Б. М. чрез процесуалния й представител – адв. М. Б. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Определение № 1077/09.03.2023 г., постановено по гр. дело № 583/2023 г. по описа на Плевенски районен съд, с което на основание чл.129 ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото в частта по отношение на предявения положителен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Г. М., че М. М. е собственик на ½ идеална част от общо прехвърлените ¾ идеални части от описания в нотариален акт за покупко-продажба № 68, том XII, дело № 2268/14.09.1994 г., недвижим имот и съдът е върнал исковата молба, ведно с приложенията, на ищеца в частта й по отношения на предявения положителен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено по отношение на Г. М., че М. М. е собственик на ½ идеална част от общо прехвърлените ¾ идеални части от описания в нотариален акт за покупко-продажба № 68, том XII, дело № 2268/14.09.1994 г. недвижим имот.

Жалбоподателката твърди, че в тази му част определението на Плевенски районен съд е неправилно и незаконосъобразно, тъй като същата е посочила от къде произтича претендираното й право на собственост, както и 1 неправилно съдът е приел, че не са отстранени нередовностите на исковата молба, тъй като по отношение на положителния иск е заявен само петитум, без да са посочени фактически твърдения. Счита, че с оглед легитимиращото действие на притежавания от ответника титул за собственост в качеството му на наследник на купувача по сделката е налице правен интерес от предявяване на иска по чл.124 от ГПК, обоснован и с необходимостта от даване на публичност на спора за собственост с вписване на исковата молба, както и с прекъсването на евентуална придобивна давност, а в случай, че разпоредителната сделка няма да е породила своя транслативен ефект и няма да е годна да легитимира ответника като собственик, то обусловеният положителен иск за собственост ще се яви основателен.

Моли Окръжния съд, да отмени Определение № 1077/09.03.2023 г., постановено по гр. дело № 583/2023 г. по описа на Пл.РС, с което на основание чл.129 ал.3 от ГПК е прекратено производството по делото и е върната ИМ, в частта по отношение на предявения положителен установителен иск за собственост.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.275 ал.1 от ГПК от страна, която има правен интерес от обжалването му в атакуваната част.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод искова молба от М. Б. М. от гр. Хасково чрез процесуалния й представител – адв. М.

Б. от Адвокатска колегия – гр. Плевен срещу Г. Б. М. от гр. Плевен с искане да се признае за установено по отношение на Г. Б. М., че договор за покупкопродажба на недвижим имот № 68, том XII, дело № 2268/14.09.1994 г. на нотариус Р. И. е нищожен, поради липса на съгласие.

С разпореждане № 1473/06.02.2023г., постановено по гр. дело № 583/2023 г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал едноседмичен срок на ищцата да отстрани 2 нередовността на подадената искова молба, като внесе държавна такса по предявения иск с пр.основание чл.26,ал.2 от ЗЗД.

В изпълнение на дадените от съда указания, ищцата е представила доказателства за внесена държавна такса, а именно разписка от 17.02.2023г.

В практиката на ВКС /определение № 60205/03.06.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1593/2021 г. на ВКС/ се приема, че при наличие на нередовности на искова молба, дадените указания за отстраняването им трябва да са достатъчно ясни и точни, да са конкретни, пълни и изчерпателни, а също и прецизни. Това означава, че за всеки един от исковете и за всяка една от констатираните нередовности трябва да бъдат дадени самостоятелни указания, за да може страната своевременно да ги отстрани.

Уреденият в чл.7 от ГПК основен принцип в гражданския процес задължава съда да информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални права и задължения, а това включва и уведомяване за последиците от неизпълнение на конкретни указания. В този смисъл, съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца. С оглед на това, първоинстанционният съд, при извършената служебна проверка е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и е дал указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок по чл.129 ал.2 от ГПК.

Следва да се отбележи, че в разпореждане № 1473/06.02.2023 г., постановено по гр. дело № 583/2023 г. по описа на Плевенски районен съд, с което е оставена исковата молба без движение, първоинстанционният съд, като нередовност на исковата молба е констатирал единствено такава по чл.128 т.2 от ГПК, която е била отстранена от ищцата своевременно с представяне на удостоверение за данъчна оценка и платежен документ.

Отстраняването на нередовностите на исковата молба се изразява в попълването й с липсващи реквизити по чл.127 ал.1 от ГПК или в конкретизиране, допълване или уточняване на тези реквизити. Недопустимо е по пътя на отстраняване на нередовностите на исковата молба по чл.129 от ГПК да се предяви нов иск, наред с първоначалния такъв или той да бъде изменен. Съгласно разпоредбата на чл.129 ал.2 вр. ал.1 от ГПК, съдът приема за редовна онази искова молба, която отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК и чл.128 от ГПК. Поправката на исковата молба не представлява 3 предявяване на нов иск или изменение на иска.

Предвид горното, настоящият съд счита, че след като ищцата е изпълнила първоначалните указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, дадени в разпореждане № 1473/06.02.2023 г., постановено по гр. дело № 583/2023 г. по описа на Плевенски районен съд, то същите следва да се считат за отстранени с внасяне на държавната такса.

След отстраняване на нередовностите на исковата молба, дадени в разпореждане № 1473/06.02.2023 г. с внасяне на дължимата държавна такса, Плевенски районен съд с ново разпореждане № 2160/20.02.2023 г., постановено по гр. дело № 583/2023 г. по описа на същия съд отново е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищцата да заяви, дали с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения поддържа така формулирания петитум и дали оспорва истинността на нотариален акт № 68, том XII, дело № 2268/14.09.1994 г. на нотариус Р. И. по реда на чл.193 от ГПК, като в случай, че е налице оспорване по посочения ред, ищцата да посочи дали се оспорва вярност или автентичност /подписи/, както и да посочи способа на доказване, с който се иска установяването му.

На практика, дадените указания от Плевенски районен съд с второто разпореждане № 2160/20.02.2023 г. са неправилни и незаконосъобразни, тъй като с първоначална подадената искова молба е напълно ясен петитума, а именно да се обяви нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том XII, дело № 2268/14.09.1994 г. на нотариус Р. И., поради липса на съгласие, поради което не се е налагало отново ищцата да уточнява формулираният в исковата молба петитум.

Неясни са мотивите на Районния съд в разпореждане № 2160/20.02.2023 г., че съдебна защита може да търси само лице, което е сключило договора за продажба лично и което твърди в исковата си молба, че неговото волеизявление за сключването на договора е направено при т.нар. „съзнавана липса на съгласие“. Видно от представените писмени доказателства е посочено, че ищцата лично е присъствала на сделката и няма неяснота на петитума.

На следващо място, съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.129 ал.3 вр. чл.127 ал.2 от ГПК, Районният съд да оставя без движение 4 исковата молба, тъй като ищцата не е посочила дали ще оспорва истинността на документ. Оспорването по реда на чл.193 от ГПК следва да бъде направено в сроковете по чл.193 ал.1 от ГПК и проверката се извършва в хода на съдебното дирене пред първата инстанция чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.

Въз основа на така постановеното неправилно разпореждане на Плевенски районен съд във връзка с поредното уточняване на петитума, ищцата с писмена молба е формулирала следното искане: да се прогласи за нищожен договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том XII, дело № 2268/14.09.1994 г. на нотариус Р. И. в частта, с която М. Б. М. е продала на Б. Г.ев М. притежаваната от нея ½ идеална част от общо прехвърлените ¾ идеални части от процесния имот,поради нарушение на установената в закона форма, както и да се признае за установено по отношение на Г. Б. М., че М. Б. М. е собственик на ½ идеална част от общо прехвърлените ¾ идеални части от описаните в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 68, том XII, дело № 2268/14.09.1994 г. на нотариус Р. И..

При предявени срещу ответника повече от един искове, т.е. обективно съединени искове, процесуално задължение на съда е да определи основанието на предявения иск,както и да извърши преценка на съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективно предявените искове.

Ако ищецът не посочи начина на съединяване на обективно предявените искове или ако заяви, че исковете му могат да се разгледат като алтернативни, т.е. че му е безразлично на кое основание ще бъде уважен иска, с който се търси защита на едно и също право, то съдът е длъжен да определи дали различните основания, на които са предявени исковете се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго, както и относно правните последици от уважаването на всеки един от исковете.

Ако съдът е приел, че е налице предявен втори иск с пр.осн.чл.124 от ГПК, то е следвало да извърши преценка на допустимостта на този иск ,съответно наличието на правен интерес от предявяването му и ако приеме, че същият е недопустим, то е следвало да прекрати производството по делото по отношение на този иск, а не да върне исковата молба на осн.чл.129,ал.3 от 5

ГПК поради неотстраняване нередовностите по същата.

При извършване на тази преценка Пл.РС следва да съобрази разпоредбата на чл.34 от ЗЗД,съгласно която при уважаване на иска по чл.26 от ЗЗД, при обявяване нищожността на съответната сделка, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея/т.е. възстановява се първоначалното положение в правния мир/.

Предвид изложеното, обжалваното Определение № 1077/09.03.2023г. , постановено по гр. дело № 583/2023г. по описа на Плевенски районен съд ,следва да бъде отменено като неправилно и делото следва да бъде върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1077/09.03.2023 г., постановено по гр. дело № 583/2023 г. по описа на Плевенски районен съд.

ВРЪЩА делото на Плевенски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно дадените указания в мотивите към настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6