Решение № 1742 от 22.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1742 гр. Варна, 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100502081 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на КР. Ж. К. срещу Решение № 102 от 14.06.2021г. по гр.д. № 1169/2020г. по описа на ПРС, II-ри състав, В ЧАСТИТЕ МУ, с които на основание чл. 45 и чл. 48 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу ПЛ. В. ХР. с ЕГН ********** и В. ПЛ. Г. с ЕГН ********** искове за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разликата над присъдения размер от 4000 лева до пълния предявен размер от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди настъпили в резултат на извършено престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК от ПЛ. В. ХР. на 03.07.2019г. в гр. П., обл. Варна, за което е признат за виновен с одобрено от съда споразумение по НОХД 170/2020г. по описа на ПРС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019г. до окончателното плащане на задължението, както и на основани е чл. 48, ал.

1 от ЗЗД е отхвърлен предявения от него иск срещу В. СТ. ХР. с ЕГН ********** за осъждане на ответника да заплати солидарно с ПЛ. В. ХР. и В. ПЛ. Г. на ищеца сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от същия деликт, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2019г. до окончателното плащане на задължението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в противоречие с принципа на справедливостта.

Изложени са доводи, че съдът не е отчел в пълнота обстоятелството, че ответникът П.Х. ударил ищеца двукратно по главата с намиращата се в ръцете му седалка. Това довело до 1 наранявания, значително по-тежки от обикновеното в такива случаи, както и до значително по-тежки неимуществени вреди – болки и страдания, притеснения. Не е отчетено на следващо място, че увреденият и до настоящия момент изпитва затруднения в дишането, които биха могли да бъдат преодолени само оперативно. В противоречие с процесуалните правила съдът е приел наличие на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 10%. В рамките на воденото наказателно производство е установено единствено, че ищецът хванал Х. с дясната си ръка за дясната ръка, а с лявата си ръка го ударил с отворена длан по врата, след което го пуснал. Това обстоятелство е установено и чрез приложения по делото видеозапис от охранителна камера. В рамките на ДП свидетелите И. С. и П. П. са дали показания, съответстващи на установеното от видеозаписа, докато в рамките на настоящия процес твърдят обстоятелства, различни от тези, които са дали пред разследващите органи.

Ето защо показанията им не следва да се кредитират. По отношение на ответника В.Х. – съдът не е съобразил, че бащата на деликвента не е бил лишен от родителски права към момента на инцидента. Обстоятелството, че е неизправен по задължението си да участва в отглеждането и възпитанието на своя син не го освобождава от отговорност по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното решение да се отмени в оспорените части, а предявените искове да се уважат в пълен обем.

В отговор на жалбата В. СТ. ХР., П.Х. и В.Г. оспорили доводите в нея. Изложили други, с които обосновали правилност и законосъобразност на решението в обжалваните части и отправили искане същото да се потвърди. Евентуално ответникът П.Х. заявил, че поддържа направеното възражение за съпричиняване, съответно за прихващане със сумата от 5000 лева, ведно със законната лихва от 03.07.2019г. за причинените му страдания от ищеца – преживян стрес и силна уплаха, вследствие проявената от ищеца агресия.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ПРС е образувано по повод предявени от КР. Ж. К. срещу ПЛ.

В. ХР., В. ПЛ. Г. и В. СТ. ХР. осъдителни искове за обезщетение от непозволено увреждане с правно основание чл. 45 вр. чл. 48 от ЗЗД и солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени физически болки и страдания, вследствие на нанесени му телесни увреждания в причинна връзка с противоправно и виновно поведение на ответника ПЛ. В.

ХР., ведно със законната лихва върху сумата считано от 03.07.2019г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на 03.07.2019г. към 20:00 часа ищецът като собственик на заведение за бързо хранене „Зелените камъни“ в гр. П. настоятелно поканил ответника, който заедно с други младежи бил седнал на масите в откритата, оградена част на неработещото заведение да напуснат 2 обекта. След пререкание ищецът хвърлил велосипеда му между масите и го бутнал приканвайки го да се маха. Хванал го за дясната му ръка, а с лявата го ударил веднъж с отворена длан за врата, след което го пуснал. Ответникът хванал свалената седалка на велосипеда си, с която започнал да нанася удари на ищеца в областта на главата. След втория удар ищецът залитнал, а присъстващите се намесили, разделили ги и П.Х. си тръгнал.

След случилото се ищецът посетил болницата в П., откъдето бил насочен към МБАЛ „Св.

Анна“, гр. Варна, където бил настанен за стационарно лечение. Поставена му била диагноза „Мозъчно сътресение, без открита вътречерепна травма“ и придружаващи заболявания „Фрактура на носни кости, фрактура на лицеви кости и други“. По случая било образувано ДП № 178/2019г. по описа на РУ – П. на ОД на МВР – Варна, ПП № 671/2019г. по описа на РП – П.. В хода на наказателното производство е установено, че оздравителният процес на многофрагментарното счупване на носните кости е завършил с изкривяване на носната преграда, със значително стеснение на десния носов ход, което обуславя невъзможност на нормално носово дишане. Изкривяването на носната преграда, затруднението на дишането през носа биха могли да бъдат отстранени оперативно. А счупването на носните кости е обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо средна телесна повреда. Въз основа на така установеното е образувано НОХД № 170/2020г. по описа на ПРС, приключило с одобрено Споразумение от 22.10.2019г., по силата на което подсъдимият П.Х. се признава за виновен в това, че на 03.07.2019г. в гр. П., като непълнолетен, след като е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в счупване на носни кости, обусловило постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 129, ал. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което приел да му се наложи наказание „Пробация“ чрез пробационните мерки описани в Споразумението. Вследствие на непозволеното увреждане на здравето му, ищецът изпитал силни болки и страдания, притеснения и стрес в продължителен период от време. Имал главоболие, гадене, световъртеж. Лицето му било подуто от раните, имал рани и кръвонасядания. Не можел да ходи на работа след това, а първите нощи се наложило да спи в седнало положение. Изпитал унижение от факта, че бил пребит пред очите на собствения му син. Понастоящем дишането му е постоянно затруднено, започнал да хърка, сънува кошмари, изпитва страх. Първият ответник е извършителят, който към момента на деянието е бил непълнолетен, а вторият и третият ответници са негови родители, които съгласно чл.

48 от ЗЗД носят отговорност за вредите, причинени виновно от ненавършилите пълнолетие техни деца. Понесените вреди са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, установено с влязла в сила присъда, за което следва да се ангажира отговорността на дееца и неговите родители. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне по искането, след отчитане на съпричиняване от негова страна и присъждане на справедливо обезщетение в исковия размер.

В отговор на исковата молба П.Х. и В.Г. оспорили исковете по основание.

Евентуално заявили възражение за прихващане /и за съпричиняване на вредоносния резултат/ със сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва от 03.07.2019г. до окончателно 3 плащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – преживян стрес и силна уплаха от П.Х., вследствие на понесен удар в главата, довел и до физиологична реакция, а именно обриви на психическа основа по цялото тяло. Изложили, че на 03.07.2019г. П. се разхождал с приятели. Завалял дъжд и децата решили да се скрият за малко под навеса на неработещо заведение в центъра на града. Изведнъж към тях доближили двама мъже, като ищецът започнал да псува арогантно цялата група, заплашвайки ги, че ако не напуснат ще стане много лошо за тях. Приближил колелото на П., сграбчил го и го хвърлил настрани, както му нанесъл шамар зад врата. С цел да се защити и предотврати последващи удари, посегнал със седалката на колелото си, която държал в ръце към ищеца и го ударил по веждата. Ищецът хванал момчето за врата стискайки го в сгъвката между лакътя си и започнал да го души. В този момент към тях се приближил и сина на ищеца, и двамата заедно хванали П. за тялото и започнали да го блъскат. Двама от приятелите на П. се притекли на помощ, успяли да го отскубнат от ударите на ищеца и на сина му, след което напуснали района. Вследствие на преживяните страх и безсъние П. получил силен обрив от тила по цялото тяло. По този повод е проведен и консулт с детски психиатър, който назначил медикаментозно лечение. Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което предявените искове да се отхвърлят, евентуално да се уважи релевираното възражение за прихващане.

Отговор на исковата молба депозирал и ответника В.Х., който оспорил допустимостта на насочените срещу него искове. Навел съображения, че повече от 10 години живее постоянно в гр. С. и узнал за инцидента по повод делото. Навел възражение, че доколкото към момента на деянието П.Х. бил непълнолетен, то същият не може да носи отговорност за действията си. Към момента на предявяване на исковата молба обаче, същият навършил пълнолетие, поради което следва да носи лична отговорност за вреди, които виновно е причинил другиму на основание чл. 45 от ЗЗД. В този смисъл насоченият срещу него иск е недопустим. Евентуално изложил съображения за неоснователност на иска. В тази връзка посочил, че отговорността по чл. 48, ал. 1 от ЗЗД се основава на личната вина, допусната при упражняване на възпитание и надзор върху ненавършилото пълнолетие дете – за неупражнен родителски контрол и за недостатъчно възпитание на детето. Тази отговорност на родителя обаче е презумптивна и своеобразна гражданска санкция за занемарен родителски дълг по възпитанието и контрола на ненавършилото пълнолетие дете.

От самото раждане, бащата не е упражнявал родителски права по отношение на П., поради което в случая не са налице предпоставките на чл. 48, ал. 1 от ЗЗД. Бракът между родителите е прекратен с развод с решение по гр.д. № 89/2004г., като упражняването на родителските права по отношение на П. е възложено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето. Ответникът не е упражнявал родителски права, не е осъществявал режим на лични отношения с детето, поради възпрепятстване от страна на майката, поради което не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му в условията на солидарност по реда на чл. 48 от ЗЗД. Налице е и изключението по чл. 48, ал. 3 от ЗЗД. Отправил в тази връзка искане предявеният срещу него иск да се отхвърли като 4 неоснователен.