Решение № 76 от 10.08.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Велики Преслав, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20263610200137 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба Д. К. П., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 26-0323-000135/30.03.2026година, издадено от Началник РУ Велики Преслав, към ОД МВР – Шумен, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 255, 65 евро/500, 01 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца.

Твърди се, че НП е незаконосъобразно, а действителната фактическа обстановка не отговаря на описаната в АУАН и самото НП, както и че при издаването на същото са допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен от него защитник, който поддържа депозираната жалба и моли съда да отмени процесното наказателно постановление.

Административно наказващият орган, редовно призован не се явява, не се представлява. В писмено становище се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Районна прокуратура – Шумен, ТО – Велики Преслав, не изпраща представител и не взема становище по делото.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани бяха свидетелите М. Х. и Ж.

Т..

След обстоен анализ на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, съдът прие следната фактическа обстановка:

На 20.03.2026 г. около 17:45 ч. в гр. Велики Преслав, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег.н. CB2267XM под въздействието на алкохол.

Пробата е извършена с техническо средство Алкотест Дрегер, с фабричен номер,ARDN 0033, който е отчел 0,71 промила в издишания въздух.

Издаден е талон за медицинско изследване с № 300053. Изготвена е ХЕ № 98/24.03.2026г. в която е установено наличие на етилов алкохол в изследваната кръв от 1

0, 53 промила.

За извършеното от жалбоподателя Д. П., актосъставителят М. Х., в присъствието на свидетеля Ж. Т. , съставила АУАН Серия GA № 5064910/20.03.2026 г., в който възприела горната фактическа обстановка. Актът е предявен на жалбоподателя на същата дата 20.03.2026 г. В срока по чл. 44 от ЗАНН, не постъпили писмени възражения срещу така съставения АУАН.

Въз основа на цитирания АУАН, в кръга на своите правомощия Началник РУ в Велики Преслав, издал атакуваното наказателно постановление № 26-0323-000135/ 30.03.2026година, с което възприел, че на На 20.03.2026 г. около 17:45 ч. в гр. Велики Преслав, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“, с рег.н.

CB2267XM под въздействието на алкохол. Пробата е извършена с техническо средство Алкотест Дрегер, с фабричен номер, ARDN 0033, който е отчел 0,71 промила в издишания въздух.

Издаден е талон за медицинско изследване с № 300053. Изготвена е ХЕ № 98/24.03.2026г. в която е установено наличие на етилов алкохол в изследваната кръв от 0, 53 промила, поради което е прието, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 5, ал.

3, т. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 255, 65 евро/500, 01 лева и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца.

НП е връчено лично и срещу подпис на упълномощен представител на жалбоподателя на 30.03.2026 г., в законоустановения срок – 8.04.2026 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.

След издаване на атакауваното НП жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. и е поискал при условията и в сроковете на наредбата да бъде извършен повторен анализ на кръвна проба за наличие на алкохол.

От представения и приобщен Протокол за повторно химическо изследване по реда на Наредба № 1/19.07.2019 г. на контролната кръвна проба, взета от Д. П. е видно, че кръвната проба е постъпила за изследване по служебен път в специализираната химическа лаборатория към МБАЛ „Св. Анна“ – гр. Варна. Опаковката и състоянието на предоставената проба за изследване отговарят на изискванията на Наредбата за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от водачи на МПС. В протокола е удостоверено, че изследването е извършено на 3.07.2026 г. чрез метода на газова хроматография. В изследваната кръвна проба, взета от жалбоподателя се установява наличие на алкохол (етанол) в концетрация 0, 40 g/L (на хиляда).

В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани полицейските служители М. Х. и Ж. Т., които дават показания досежно констатираното в АУАН, извършената проверка с техническо средство и издаването на талон за медицинско изследване.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, съдържащи се в събраните в хода на съдебното следствие свидетелски показания, както и от приложените към административно наказателната преписка и приети по делото писмени доказателства. Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което съдът ги кредитира в цялост.

При преценка на приобщените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приобщени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 ЗАНН, както и от дадените свидетелски показания, които настоящия състав кредитира изцяло като пълни, последователни и изчерпателни, като поради липсата на противоречия в тях, както и поради липсата на такива противоречия с всички останали писмени доказателства по делото, съдът не следва да излага съображения на основание чл. 305, ал. 3 НПК- per argumentum a contrario.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна 2 следното:

Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в поголяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, или в наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

По процесуалнаната законосъобразност:

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност. Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в закона. Съгласно чл. 189, ал.

12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че АУАН е съставен от компетентен актосъставител, който е действал съобразно делегираната му компетентност.

При извършената служебна проверка, съдът служебно констатира, че издаденият АУАН съдържа всички изискуеми от чл. 42 от ЗАНН реквизити, а наказателното постановление- тези по чл. 57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Дадено е ясно и коректно описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му, налице е точно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложените административни наказания.

Индивидуализиран е нарушителят. В този смисъл на нарушителят му е било възможно ясно, конкретно и безпротиворечиво да научи в какво именно се състои обвинението, респ. каква санкция му се налага.

Горното мотивира съдът да достигне до извода за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при проведеното адмнистративно-наказателно производство, както във фазата на установяване на нарушението, така и във фазата на налагане на административни санкции.

По приложението на материалния закон:

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение по чл.

5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, забраняваща на водачите на МПС да управляват ППС с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда.

Нарушението на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се осъществява от обективна страна с управление на моторно превозно средство под въздействие на алкохол, като в чл. 174, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП е установена концентрация на алкохол в кръвта в границите на минимума и максимума, и при наличие на която водач, управлявайки МПС, осъществява състава на визираното нарушение.

Безспорно установено е че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП.

В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач". От нея следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС.

Понятието "управление" на автомобил, включва всяко действие по упражняване на 3 контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно Д. П. е бил водач на процесния лек автомобил и в случая не се оспорва това обстоятелство, поради което и съдът приема, че правилно е бил определен субектът на административно-наказателната отговорност.

Като водач, управляващ МПС – лек автомобил (който факт съдът намира за безспорно установен по делото), жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни средства. Деянието, осъществено от жалбоподателя в качеството му на водач на МПС и изразило се в управление на автомобил, след употреба на алкохол, който обективен факт е категорично доказан по делото, безспорно сочи поведение от негова страна, което е в пряк разрез и в отклонение от императивната забрана за това, установена в нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Неизпълнението на това задължение е съставомерно като административно нарушение, съгласно административнонаказателните състави на чл. 174, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП. Такава именно правна квалификация е дал и АНО в хипотезата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, визираща управление на МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително.

Забраната, установена в закона е изрична, пряко произтича от първата от цитираните разпоредби (чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП ) и водачът е длъжен да не управлява автомобил след употреба на алкохол или друго упойващо средство. Тази забрана обаче не е абсолютна, а обослувена от минимално определен долен праг на концентрацията на алкохол в кръвта от 0, 5 промила.

В случая концентрацията на алкохол от 0. 53 на хиляда (за която е повдигнато административно обвинение и е наложена административна санкция с атакуваното НП), попада в границите на съставомерната такава, тъй като в кръвта на жалбоподателя е установена чрез медицинско изследване и вземане на кръвна проба за химическо лабораторно изследване, при спазване разпоредбите на цитираната наредба.

Именно за тази концентрация, надлежно индивидуализирана и в АУАН и в НП, е било наложено наказанието. Доказателствената сила на АУАН (произтичаща от разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП) и на приобщените в АНП документи обаче е оборена от повторно извършения анализ на кръвната проба на жалбоподателя.

След издаване на наказателното постановление жалбоподателят се е възползвал от възможността по чл. 27, ал. 3 от посочената Наредба № 1/2017 г. и е поискал повторен анализ. Съобразно протокола за повторно химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта, в изследваната основна кръвна проба, взета от жалбоподателя, се установява наличие на алкохол 0. 40 на хиляда. В случая следва да се вземе предвид резултатът от повторното изследване, отчело концентрация на алкохол в кръвната проба на жалбоподателя от 0, 40 g/L.