Решение № 4162 от 11.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4162 гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Д. Д. при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА като разгледа докладваното от М. Д. Д. Административно наказателно дело № 20231110207252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по подадена жалба от В. А. Д., ЕГН **********, с адрес с.***, чрез адв.И. М. от САК, против Електронен фиш, Серия К, №5510882, издаден от СДВР-МВР, с който на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство.

Жалбоподателката оспорва ел.фиш, като издаден при допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Излага следните съображения: процесният ел.фиш е издаден след погасяване правото на наказващия орган да го издаде, а именно: след изтичане на едногодишния срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН от извършване и установяване на нарушението, позовавайки се на препращащата норма на чл.189, ал.14 от ЗДвП; в процесния ел.фиш не е посочена датата му на издаване, а същият му е връчен повече от 14 месеца, след датата на извършване на твърдяното нарушение, което е нарушило правото на защита на жалбоподателя, тъй като е поставен в невъзможност да прецени към кой момент е била погасена възможността на държавата да наказва; използваното 1

АТСС не е одобрен по съответния ред за извършване на измервания на скоростта на МПС, доколкото не е преминал задължителния за неговия вид периодичен технически преглед.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.И. М. от САК, след приключване на съдебното следствие, навежда допълнителни доводи за недоказаност по несъмнен начин на вмененото нарушение. В този смисъл счита, че в процесния пътен участък няма въведено ограничение на скоростта със съответен пътен знак, както и че от приложения снимков материал по делото на използваното АТСС не може да се извлече информация относно точния му модел и идентификационен номер.

Ответната страна по делото в лицето на структурата, издала процесния ел.фиш: СДВР-МВР, не се представлява в съдебно заседание. В представени писмени бележки по делото, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – юрк.М. Д., моли съда да потвърди обжалвания ел.фиш, като правилно и законосъобразно издаден, за което излага подробни аргументи по същество на правния спор. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване. Няма данни за дата на връчване на процесния ел.фиш, съгласно посоченото в придружаващото преписката писмо и справката от АИС-АНД, поради което в полза на жалбоподателя следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, във вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъда разгледана по същество.

Разгледана по съществото, жалбата е неоснователна.

Издаден е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система - Серия К, №5510882, за това, че на 22.12.2021 г., в 14:16 часа, в гр.София, бул.“Цар 2

Борис III“ №509, от ул.“Мала курия“ към кв.“Владая“, при ограничение на скоростта 40 км/ч с пътен знак В-26 за населено място, е извършено нарушение за скорост с МПС – лек автомобил „Тойота Авенсис“, с рег.№***, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M, №560, като разрешената стойност на скоростта е 40 км/ч, установената стойност на скоростта е 74 км/ч, а превишената стойност на скоростта е 34 км/ч.

За посоченото нарушение на жалбоподателя В. А. Д., в качеството на регистриран собственик на МПС, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева, за извършено нарушение по чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Описаната по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: процесния ел.фиш, справка АИС-АНД; клип със снимков материал №35085, ведно със схема на процесния пътен участък и два броя снимков материал на позиционираното АТСС в патрулен автомобил и поставен пътен знак В-26; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 на БИМ; Протокол от последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол №1-3921/30.09.2021 г.; Протокол за използване на АТТС за контрол на скоростта от 22.12.2021 г.; ежедневна форма на отчет от състава на наряда на 22.12.2021 г.;

Заповед №8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образци на ел.фишове; справка АИС „Първоначална регистрация и собственици на превозното средство“.

С оглед на установената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна страна:

При извършена служебна проверка съдът констатира, че нарушението е безспорно установено от представените писмени доказателства по делото.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с АТСС, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава ел.фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Обжалваният електронен фиш е издаден от компетентен орган /СДВР-МВР/ и съдържа всички реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на ел.фиш на формално основание. В тази връзка следва да се отбележи, че 3 жалбоподателят неправилно приравнява ел.фиш на наказателно постановление, за съдържанието на което са налице други изисквания и разширително тълкува закона, като прави изводи за наличие и на други реквизити в ел.фиш, като например: дата на издаване на ел.фиш и приложение на давностни срокове по чл.34 от ЗАНН. В тази връзка, съдът не споделя наведения довод, че липсата на посочена дата на издаване на ел.фиш предпоставя липсата на възможност за изчисляване на релевантните срокове и възможността административнонаказателната отговорност в случая да е погасена по давност. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение №1/27.02.2015 г. по т.д. №1/2014 г. на ВКС и ВАС, сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган, като разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.

В случая това са разпоредбите на чл.81, ал.3, във вр. с чл. 80, ал.1, т.5 от НК.

Доколкото по своите последици електронните фишове се приравняват на наказателните постановления /чл.189, ал.8 и ал.11 от ЗДвП/, като същите се издават във връзка с констатиране и санкциониране именно на административно нарушение, то приложими са общите правила относно давностните срокове, които се обсъждат и при наказателните постановления.

В настоящия случай не е изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно преследване. Административнонаказателното производство е започнало с установяване на административното нарушение, извършено на 22.12.2021 г., за което е издаден електронен фиш, не връчен на жалбоподателя, но с подадена жалба срещу него на 12.05.2023 г., т.е. от датата на извършване на нарушението до датата на връчване, съответно научаване за издадения ел.фиш, е изминал период около една година и пет месеца, а не три години. Според чл.80, ал.1, т.5 от НК деяния, за които се предвижда наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна давност от три години. С връчването на електронния фиш, преди да изтече относителната тригодишна давност за наказателно преследване, са били извършени действия, които прекъсват изтичането на давността и същата е загубила правното си значение, защото от този момент започва да тече нова давност. Към настоящия момент не е изтекла и абсолютната погасителна давност, която е четири години и шест месеца, независимо от прекъсването на 4 относителната давност с връчване на ел.фиш, съответно от научаване за неговото издаване. Както бе посочено по-горе, визираните давностни срокове в разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН касаят съставянето на АУАН, но доколкото с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП се изключва изискването за съставяне на АУАН и издаване на НП, давностните срокове по чл.34 от ЗАНН не е предмет на обсъждане в настоящото производство.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с №560, за която е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835 от 24.02.2010 г. на БИМ, че е от одобрен тип със срок на валидност до 24.02.2020 г. Посочената система за видеоконтрол на нарушенията е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835. Видно от протокол за последваща проверка на използваната мобилната система за видеоконрол TFR1-M с идентификацинен №560/10 е, че такава е извършена в Лаборатория „Полицейска техника“ за проверка на радарни скоростомери и анализатори на алкохол в дъха на 30.09.2021 г., като е дадено заключение, че съответства на одобрения тип. Използваната мобилна система за видеоконтрол е годно за експлоатация до 30.09.2022 г., от което следва, че към датата на заснемане на процесното нарушение за скорост – 22.12.2021 г., е била техническо годно средство за измерване на скоростта на движение. С оглед на горното следва да се отбележи, че в процесния ел.фиш, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип и с фабричен номер, доколкото същите изцяло съответстват на описаното в представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка, поради което релевираните от жалбоподателя възражения в горната насока не се споделят от съда.

Представен е протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 19.09.2016 г. на МВР, от който е видно, че използваната мобилна система за контрол е монтирана в служебен автомобил с рег.№***, с изрично описание на мястото на контрол – именно в гр.София, бул.“Цар Борис III“ №509, и посоката на движение на контролираните МПС – движещите се от ул.“Мала курия“ към кв.“Владая“, посоката на задействане на АТСС – приближаващи МПС, при стационарен режим на измерване от АТСС. Отразено е ограничението на скоростта в този пътен участък – 40 км/ч, обозначено с поставен пътен знак 5

В-26 в населено място, разтоянието от поставения пътен знак с въведеното ограничение до АТСС в метри – 100 метра, началото на работа – от 12:30 часа до 14:30 часа, рег.номер на служебния автомобил, броя на заснетите нарушения с използваната мобилна система за видеоконтрол, а именно: общо 96 видеозаписа от №34997 до №35092, сред които е и процесния номер на изготвения видеоклип - №35085. Приложен е и снимков материал на позиционираното АТСС в служебния автомобил, както и снимков материал на поставения пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта на движение от 40 км/ч в населено място.

От приложения снимков материал – клип №35085 се установява, че в описателната част на ел.фиш са били възпроизведени данните, идентични с посочените от разпечатката на клипа, с корекция за възможната грешка на техническото средство в полза на нарушителя, като е добавен и административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител е вписано името на жалбоподателя, в качеството на собственик на МПС. В този смисъл, в ел.фиш са изцяло възпроизведени: датата, часа и мястото на извършване на нарушението, което е обозначено и с географски координати в клипа, превозното средство и регистрационния му номер, измерената скорост на движение от 77 км/ч, от която е приспаднат толеранс от 3 км/ч в полза на нарушителя, което е и допустимото отклонение на заснемащото техническо средство и в съответствие с това приспадане е посочена установената скорост на движение от 74 км/ч, въведеното с пътен знак В-26 ограничението на скоростта от 40 км/ч в посочения пътен участък, наказуемото превишение от 34 км/ч, видът и номера на използваното автоматизираното техническо средство.