Акт от 16.02.2018, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- 2852/2017
- Подписан
- 16.02.2018
- В сила
- 28.05.2018
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.200, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.208,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е №114
Гр.Сливен, 16.02.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенски районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на седемнадесети януари, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Мария Каранашева при участието на секретаря
Добринка Недкова като разгледа докладваното гр.д.№
2852 по описа за 2017 г., на Сливенски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че въз основа на сключен договор между Теленор България ЕАД, в качеството на доставчик и Х.А.К., в качеството на потребител е бил сключен договор за мобилни услуги на 28.11.2016г. и според т.5 месечната такса на ищеца е била в размер на 29.99лв с абонаментен план, включващ неограничени национални минути.Сочи се, че със смс ищецът е бил уведомен от оператора, че за периода от 5.01 до 4.02.2017г. дължи сума за плащане в размер на 3404.89лв, а към 4.05.2017г. претендираната от ищеца такса е нараснала на 3926.60лв.Твърди се, че ищецът се е изненадал, тъй като е разговарял в България само няколко пъти с номера предоставен от Теленор, тъй като постоянно живее и работи в Р Турция.Сочи се, че ищецът е поискал разпечатка от ответното дружество и се оказало, че претендираната сума е формирана от роуминг-изходящ разговор, проведен на 23.01.2017г.Твърди се, че това обстоятелство не отговаря на истината, тъй като на същата дата ищецът е излязъл от територията на Република Турция, посока Република България през ГКПП К-н Андреево, където на българската гранична зона се наложило да остане три дни, тъй като била образувана 25км опашка от тирове.Посочено е, че ищецът не е договарял тази услуга и оспорна претенцията, тъй като по това време ебил на територията на Р България.Посочено е, че роуминг услуга не се изпълнява, докато не бъдат заплатени 3 месечни такси, които ищецът не е заплатил.Сочи се, че ответното дружество е злоупотребило с правата му на потребител.Твърди се, че ищецът е подал жалба до Комисията за защита на потребителите , която е я е препратила на КРС и отговорът на КРС не го удовлетворява.
Поискано е, да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи заплащане на ответното дружество сумата от 3926.60лв за представляваща начислена роуминг услуга, обективирана във фактура от 5.05.2017г., неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 508.95лв,.
Поискано е, да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски.
Съдът е квалифицира така предявеният отрицателен установителен иск за главницата, като такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният отрицателен иск за неустойката, като такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че между страните е имало сключен договор между Теленор България ЕАД и Х.А.К. за предоставяне на мобилни услуги от 28.11.2017г., че ответното дружество е издало 1брой фактури, че на 23.01.2017г. е бил на територията на Република България,че роуминг услугата се активира след три поредни платени месечни фактури, че сумата от 3404.89лв му е начислена за ползвана роуминг услуга на 23.01.2017г., е негова.
Указано е на ищеца, че не сочи доказателства по отношение на твърденията му, че сумата от 3404.89лв му е начислена за ползвана роуминг услуга на 23.01.2017г..
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответното дружество е постъпил.
В отговора е заявено, че не се оспорват фактите, че между страните е бил подписан договор за мобилни услуги, уговорен е срока на договора, номер на СИМ картата, както и останалите права и задължения на страните.Посочено е, че с договора потребителят изрично е поискал активирането на роуминг услуга.Твърди се, че въз основа на роуминг услуга и извършено потребление от клиента на ищеца са начислени с фактура от 5.02.2017г. сума в размер на3404.89лв.Сочи се, че ответното дружество е изпратило смс на ищеца на 18.01.2017г., в който е посочило колко струва роуминг услуга в Турция и съответно на 22.01.2017г. е изпратило кратки смс за достигане съответно на 80 и 100% от кредит лимита на потребление на мобилния интернет в роуминг.Сочи се, че когато абонатът е в близки до границата на България райони при активирана услуга роуминг и автоматично зададен избор на мрежа в менюто на мобилния телефон, е възможно услугите да бъдат прехвърлени за ползване през мрежата на друг оператор, независимо, че се намира на българска територия.Твърди се, че в системата на ответното дружество е получен кратък смс от потребителя, с което е отпаднал и кредит лимита на предоставения мобилен интернет в роуминг.Сочи се , че основното потребление на клиента, което е формирало спорното задължение е потребление на данни в роуминг /мобилен интернет/ на територията на Република Турция, чрез ползване на услугите на турския мобилен оператор AVEA Сочи се, че задълженията на ищеца са формирани от фактура от 5.03.2017г. за ползвани услуги в роуминг и сумата от 508.95лв, която е начислена като неустойка за прекратяване на договора.Сочи се, че неустойката е начислена заради неплащане на фактурата в срок и размера на неустойка е уговорен в чл.11 от договора Поискано е да бъде отхвърлени предявените отрицателни установителни искове и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.
Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че задължението в размер на 3404.89лв е формирано от потреблението на данни в роминг / интернет услуги/ на 22.01.2017г. и на 23.01.2017г. на територията на Република Турция или чрез автоматично свързване с турски мобилен оператор на територия близка до границата на Република България,ползването на услугата роуминг на 22.01.2017г. и на 23.01.2017г., че ответното дружество е изпратило на ищеца смс-и за достигане на 80% от кредит лимита и 100% от кредит лимита на 22.01.2017г., че ищецът е изпратил на ответното дружество смс, с който е отпаднал и лимита на предоставяне на мобилен интернет в роуминг, ответното дружество е изпратило смс за успешно активиране, размера на неустойката, уговарянето между страните на размера на неустойката в договора за предоставяне на мобилни услуги, е негова.
В едноседмичния срок за отговор, ответникът е предявил насрещни осъдителни искове срещу ищецът. В насрещния иск е заявено, че между страните е бил подписан договор за мобилни услуги, уговорен е срока на договора, номер на СИМ картата, както и останалите права и задължения на страните.Посочено е, че с договора потребителят изрично е поискал активирането на роуминг услуга.Твърди се, че въз основа на роуминг услуга и извършено потребление от ответника по насрещния иск са начислени с фактура от 5.02.2017г. сума в размер на 3404.89лв.Сочи се, че ищцовото дружество е изпратило смс на ответника на 18.01.2017г., в който е посочило колко струва роуминг услуга в Турция и съответно на 22.01.2017г. е изпратило кратки смс за достигане съответно на 80 и 100% от кредит лимита на потребление на мобилния интернет в роуминг.Сочи се, че когато абонатът е в близки до границата на България райони при активирана услуга роуминг и автоматично зададен избор на мрежа в менюто на мобилния телефон, е възможно услугите да бъдат прехвърлени за ползване през мрежата на друг оператор, независимо, че се намира на българска територия.Твърди се, че в системата на ищцовото дружество е получен кратък смс от потребителя, с което е отпаднал и кредит лимита на предоставения мобилен интернет в роуминг.Сочи се , че основното потребление на клиента, което е формирало спорното задължение е потребление на данни в роуминг /мобилен интернет/ на територията на Република Турция, чрез ползване на услугите на турския мобилен оператор AVEA Сочи се, че задълженията на ответника са формирани от фактура от 5.03.2017г. за ползвани услуги в роуминг и сумата от 508.95лв, която е начислена като неустойка за прекратяване на договора.Сочи се, че неустойката е начислена заради неплащане на фактурата в срок и размера на неустойка е уговорен в чл.11 от договора
Поискано е да бъде осъден ответника по насрещния иск да заплати на ищцовото дружество сумата от 3417.65лв, представляваща парична равностойност на потреблението от страна на ответника и сумата от 508.94лв, представляваща начислена неустойка, поради неплащане на фактурите, ведно със законната лихва в размер на 81.97 лв за периода от 21.05.2017г. до 3.08.2017г., законната лихва за забава от завеждането на насрещния иск и направените по делото разноски.
Съдът е квалифицирал така предявеният осъдителен иск за главницата, като такъв с правно основание чл.208,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.200, ал.1 от ЗЗД.
Съдът е квалифицирал така предявеният осъдителен иск за неустойката, като такъв с правно основание чл.92,ал.1 от ЗЗД.
Указано е на ищеца по насрещния иск, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му, че задължението в размер на 3404.89лв е формирано от потреблението на данни в роминг / интернет услуги/ на 22.01.2017г. и на 23.01.2017г. на територията на Република Турция или чрез автоматично свързване с турски мобилен оператор на територия близка до границата на Република България,ползването на услугата роуминг на 22.01.2017г. и на 23.01.2017г., че ответното дружество е изпратило на ищеца смс-и за достигане на 80% от кредит лимита и 100% от кредит лимита на 22.01.2017г., че ищецът е изпратил на ответното дружество смс, с който е отпаднал и лимита на предоставяне на мобилен интернет в роуминг, ответното дружество е изпратило смс за успешно активиране, размера на неустойката, уговарянето между страните на размера на неустойката в договора за предоставяне на мобилни услуги, е негова.
В едномесечния срок за отговор, отговор по насрещния иск не е постъпил.
В съдебно заседание ищецът редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв.Ч., който моли да бъде уважен предявените отрицателни установителни искове и да бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски, съобразно представения списък, както и да бъдат отхвърлени предявените два насрещни осъдителни иска срещу доверителя му.
В съдебно заседание ответното дружество Теленор България ЕАД, редовно призовано, представител не се явява, не взема становище по първоначалните два предявени отрицателни установителни иска, както и по предявените два насрещни осъдителни иска.
Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.11.2016г. е сключен договор за мобилни услуги между Теленор България ЕАД и потребителя Х.А.К. с месечен абонамент в размер на 29.99лв за срок от 24месеца.С договора са уговорени слените допълнителни услуги: роуминг, отказване от хартиена фактура, пространство за съхранение в Capture, отказ за достъп до инфо и други гласови УДС, отказ за достъп до забавни гласови УДС, лимит за мобилен интернет в България, промо неограничен брой Теленор SMS, детайлна справка за потреблението-1.99лв на месец, 5000МВ при макс скорост на месец+включени МВ къмWhatsApp.В индивидуалния договор сключен между страните не е договорен изрично кредитен лимит.В договора е предвидено, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, за която и да СИМ карта/номер посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок.
На 28.11.2016г. Х.А.К. е подписал приложение ценова лиса за абонаментни планове за частни лица.В приложението е посочено, че мобилния интернет в роуминг за други държави в Европа е в размер на 15лв за минута.
От заверено копие на задграничен паспорт на Х.А.К. се установява че на 23.01.2017г. е поставен печат за напускане на Република Турция.
На 20.02.2017г. е издадена фактура на Х.А.К. от Теленор България ЕАД, в която е посочено разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги в размер на 2837.42лв, еднократна такса в размер на 26.65лв, отстъпка в размер на 11.66лв и ДДС в размер на 570.48лв, общо 3422.89лв., задължения от предходен период с ДДС в размер на 80.40лв, и направени плащания в размер на 98.40лв.Общо за плащане 3404.89лв.В детайлна справка към фактурата е отразено ползван мобилен интернет в роуминг извън пакета 226.16минути.В детайлното потребление за ползван мобилен интурнат в роуминг се установява, че е ползван на 23.01.2017г.