Решение № 784 от 10.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 784 гр. Пловдив, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20265330202706 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 26-1030-000863/11.03.2026 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Д. И. А. с ЕГН ********** от гр. Пловдив бул. „...“ № 136 ет.5 ап.15 е наложено административно наказание глоба в размер на 127,82 /сто двадесет и седем евро и осемдесет и два евроцента/ евро за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на основание чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ.

Жалбоподателят Д. И. А. не се явява в съдебно заседание, Представлява се от упълномощен процесуален представител – адвокат – адв. Г. ... от АК Хасково. Иска се отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Не се оспорва липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от жалбоподателя автомобил, сочи се в жалбата липса на знание за служебно прекратяване на регистрацията на превозното средство. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при 1

ОД на МВР Пловдив не се явява, не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмена молба-становище, изготвено от упълномощен процесуален представител – юрисконсулт – старши юрисконсулт ..., се иска оставяне на жалбата без уважение като неоснователна и потвърждаване на наказателното постановление. Претендират се разноски по делото – за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение в случай на уважаване на жалбата за намаляване на евентуално претендираните разноски за насрещната страна.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок /доколкото от страна на наказващият орган не се представиха доказателства за датата на връчване на НП на жалбоподателя, въпреки изричното искане в тази насока/ и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят Д. И. А. от гр. Пловдив е правоспособен водач на моторни превозни средства от 2007 г. с придобити категории В, СЕ, С, АМ, Ткт, ВЕ и М. До м. февруари на 2026 г. спрямо жалбоподателя били издадени 11 наказателни постановления /НП/ и 43 фиша за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата.

Д. И. А. притежавал собствен лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.

№ ... /свидетелство за регистрация № 010883124/05.06.2020 г./. На 10.02.2026 г. А. управлявал собствения си автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ... в гр.

Пловдив като на бул. „България“ до № 97 в 13:43 ч. бил спрян за проверка от полицейски служители към Сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР Пловдив, в чийто състав бил свидетелят А. К. – старши полицай.

Св. К. извършил проверка, при която установил, че към момента нямало валидна сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобила с рег. № .... Полицейският служител К. съставил на жалбоподателя акт – АУАН Серия GA № 4773453/10.02.2026 г. за прието за извършено нарушение по см. на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и състоящо се в неизпълнение на задължението на А. като притежател на моторното превозно средство – автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ... – регистриран и неспрян от движение, да сключи задължителна застраховка – да сключи 2 договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При предявяването на АУАН нарушителят Д. А. нямал възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не подал възражение до административно – наказващият орган против АУАН Серия GA № 4773453/10.02.2026 г.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка било издадено атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на нарушението по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ били изложени по сходен начин като в съставения на нарушителя акт.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. К., АУАН, оправомощителна заповед, справка за нарушител/водач, извлечение на хартиен носител от публично достъпен интернет сайт на Гаранционен фонд.

Съдът ползва като обективни и правдиви показанията на св. К., доколкото се отчете последователността им, логичността им и съответствието им с писмените доказателства по делото.

По отношение на АУАН Серия GA № 4773453/10.02.2026 г., съставен от св. К., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.

Видно е от изготвеното на хартиен носител извлечение от Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, касаеща лек автомобил с рег. № ..., е че към 10.02.2026 г. 13:43 ч. превозното средство няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с поведението си на 10.02.2026 г. жалбоподателят Д. И. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, тъй като на същата дата като притежател – собственик на автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..., регистриран на територията на 3 страната ни – свидетелство за регистрация № 010883124/05.06.2020 г., и не спрян от движение, не е изпълнил задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – задължителна застраховка съобразно чл.461 т.1 от КЗ, валидна към момента на управлението на автомобила в с. Паничери обл. Пловдив – 10.02.2026 г. 13:43 ч.

Нарушението, което е изложено в НП, е подведено правилно от актосъставител в АУАН и от административно – наказващ орган в НП към уреждащата състава му разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ. При излагане на обстоятелствата на това нарушение са изложени всички такива, така че нарушителят да е наясно за какво му се търси административната отговорност и да не бъде ограничаван в правото му да разбере пълния обем от вмененото му за осъществено административно нарушение. И в АУАН, и в НП е посочено мястото на нарушението, точната дата и час, конкретизирано е превозното средство и по рег. номер, и относно собственик, вписано е и управлението на същото от дееца, както и липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съгласно нормата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ „Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторно превозно средство, да сключи застрахователния договор;”.

Законодателят с тази приета от административно – наказващият орган в обжалваното НП за нарушена разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ е въвел задължението, чието неизпълнение от субекта на административната отговорност ще съставлява административно нарушение, за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за собственика на моторното превозно средство – притежателят на превозното средство регистрирано на територията на Република България и неспряно от движение. Всички елементи от състава на процесното административно нарушение откъм обективната му съставомерност се извеждат по категоричен начин от изложеното в описателните части на АУАН и НП, като не буди съмнение за това за какво нарушение А. е подведен под административно– наказателна отговорност.

4

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба – на чл.638 ал.1 т.1 вр. чл.461 т.1 от КЗ. Относно вида и размера на наложеното наказание – глоба в размер на 250 лв. /записано в НП в еврова равностойност 127,82 евро/– същият е толкова, колкото и законодателят е предвидил в тази санкционна разпоредба, и не би и могъл да бъде изменян от съда в насока евентуално на неговото намаляване.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

В хода на административното производство съдът не констатира допуснати нарушения от категорията на съществените, които да опорочават в неговата цялост атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна изцяло като незаконосъобразно.

По горните съображения съдът прие да потвърди НП изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед на преценената виновност на жалбоподателя Д. И. А. по извършване на нарушението по чл.483 ал.1 т.1 от КЗ и следващото се потвърждаване на електронния фиш не следва да се присъжда на страната жалбоподател в нейна полза на сторените разноски за процесуално представителство от адвокат, а следва да се уважи направеното в становище на въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив чрез упълномощен процесуален представител – ст. юрисконсулт, за присъждане в нейна полза на сторени разноски. Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН „В производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.“, чл.63д ал.4 от ЗАНН – „В полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.“, а според чл.143 ал.3 от АПК „Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.“. В конкретния случай процесуалното представителство на въззиваемата страна ОД на МВР Пловдив в 5 производството по делото, ограничило се само до изготвяне на писмено становище по делото, е осъществено от нарочно упълномощен юрисконсулт – в лицето на ст. юрк. ... – с пълномощно с рег. № 1030р-22302/16.09.2025 г. От представителя на въззиваемата страна не е представен списък с разноски.

Съдът при определяне на размера на разноските за страната ответник следва да се води от чл.37 Закона за правната помощ /ЗПП/ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ /НЗПП/ – „Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв.“. Предвид потвърждаването на обжалвания електронен фиш и неотпадане на административната отговорност спрямо Д. И. А., то разноските за въззиваемата страна за процесуално представителство от юрисконсулт следва съобразно горното и на основание чл.63д ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл.143 ал.3 от АПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.27е от НЗПП да се възложат в тежест на жалбоподателя А., а относно размерът им съдът преценя, че следва да бъде в размер на 130 лв. – минимално предвидения в чл.27е от НЗПП – съобразено със сложността от фактология и право в конкретния казус, неналагащ и личното участие на процесуалния представител в съдебно заседание.

Всички суми следва да бъдат изписвани във вид на парична единица евро – при съобразяване на ЗВЕРБ - §.5 т.1 от ПЗР на ЗВЕРБ вр. чл.4 и чл.12 от ЗВЕРБ.

Мотивиран от горното РС Пловдив – ХХІІІ н. с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

26-1030000863/11.03.2026 г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пловдив, с което на Д. И. А. с ЕГН ********** от гр. Пловдив бул.