Решение № 2103 от 30.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2103 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100500371 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20128678/29.08.2024 г. по гр.д. № 5073/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД, „Застрахователно Акционерно дружество“ Асет Иншурънс“ АД е осъдено да заплати на П. Б. Т. по предявена искова претенция по чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата в размер на 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от получени наранявания вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 20.06.2020 г. в гр. София, между лек автомобил Шкода, модел Румстър с рег. № **** и лек автомобил Хюндай, модел Санта Фе с рег. № ****, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от депозиране на исковата молба – 26.01.2021 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за сумата над 3000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 390 лева, представляващи сторени разноски за държавна такса и депозити за възнаграждения за вещи лица, съобразно уважената част от иска, както и да заплати на Адвокатско дружество „Х., И. & партньори“ 1 с,мата от 348 лева – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба вх. №

25021621/10.10.2024 г., подадена от П. Б. Т., в която са изложени съображения за неговата неправилност в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над сумата от 3000 лева до 5000 лева. Въззивникът поддържа, че определеното обезщетение е несправедливо като не били взети предвид причинените страдания, както и невъзможността в продължение на 3 месеца да работи, както и всички медицински и ежедневни разходи. Въззивникът лично посочва, че не е бил уведомен от полицията за действията, които може да предприеме при пътен инцидент и е бил напълно неподготвен за това как да постъпи.

Районният съд не бил изследвал в максимална степен всички приети по делото доказателства, като не се съобразил с обстоятелството, че ищецът не можел да работи и да осъществява ежедневните си дейности без помощта на близките си. Не било съобразено и обстоятелството, че лицето, причинило вредата било полицай, който е отивал на работа, което довело и до загуба на доверие в полицията. От датата на ПТП до настоящия момент бил в постоянна паника след качване в кола и постоянно се оглеждал за полицаи. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор вх. № 25000010/02.01.2025 г., подаден от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, в която са изложени съображения за неоснователност на подадената от П. Т. въззивна жалба. Посочва, че тази жалба била подадена като реакция на жалбата на ЗК Лев Инс АД като не се излагали доводи относно неправилността на решението. Обсъдени са доводите, свързани с невъзможността да работи и да осъществява дейности без чужда помощ. Посочва, че съдът е взел предвид тези обстоятелства, както и бил обсъден периодът на възстановяване. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Срещу решението е подадена и въззивна жалба вх. №

25020806/26.09.2024 г. от третото лице помагач ЗК Лев Инс АД, с което е обжалвано в частта, с която първоинстанционният съд е приел, че водачът на МПС „Хюндай Санта ФЕ“ бил допринесъл за настъпването на пътнотранспортното произшествие. Посочено е, че тази констатация била 2 неправилна, тъй като липсвал анализ на конкретните обстоятелства и действия на всеки от водачите, което било в нарушение на основните принципи на правото, свързани с изискването за мотивиране на съдебни решения. Установявало се от съдебно-техническата експертиза, че водачът на „Шкода Румстър“ извършил неправомерна маневра за изпреварване като навлязъл в насрещната лента, което довело и до настъпване на ПТП. Моли въззивният съд да се произнесе с решение, с което да бъде отменено решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като бъде постановено друго, с което да се приеме, че водачът на Хюндай Санта Фе не носи отговорност за настъпването на инцидента, ведно с всички последици от това.

С отговор вх. № 25000010/02.01.2025 г., подаден от ЗАД „Асет Иншурънс“ АД са изложени съображения за недопустимост на подадената въззивна жалба, а с отговор № 2500035/03.01.2025 г., подаден от П. Б. Т. са изложени съображения за нейната неоснователност.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 5073/2021 г. по описа на СРС, 24 състав е образувано по искова молба, подадена от П. Б. Т. против ЗАД „Асет Иншурънс“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането. С Определение № 20215665/25.11.2021 г. като трето лице помагач на страната на ответника е конституирана Застрахователна компания Лев Инс АД.

Ищецът твърди, че на 20.06.2020 г. в гр. София, около 07.20 часа настъпило ПТП между лек автомобил Шкода Румстър с рег. № ****, управляван от Т.И.Н. и лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № ****, управляван от Х.Р.Т.. Твърди, че вследствие на ПТП ищецът пострадал като пътник в лек автомобил Шкода. Посочва, че на водача Т.И.Н. било издадено Наказателно постановление от 03.07.2020 г., като било установено, че е виновен за настъпилото ПТП. Към момента на ПТП за лек автомобил Шкода имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Поддържа, че в резултат на ПТП е получил увреждания – болки и 3 страдания, вследствие на счупване и нараняване на ребрата, които продължавали и до датата на подаване на исковата молба. Моли ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗАД „Асет Иншурънс“, с който оспорва предявения иск. Заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на лек автомобил. Оспорва механизма за настъпване на ПТП като заявява, че то не е настъпило по вина на Т.И.Н..

Поддържа при условията на евентуалност, че е налице съпричиняване на вредите. Оспорва и размера на претърпените неимуществени вреди. Моли предявеният иск да бъде отхвърленВъз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приетата по делото съдебно

– автотехническа експертиза първоинстанционният съд е приел, че ПТП е настъпило по вина на водача на застрахования при ответника автомобил, поради което и като преценява вида и степента на увреждането, времето за възстановяване на пострадалия, определя обезщетение в размер на 3000 лева.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно в обжалваната част като на основание чл.

272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да е отправило писмена 4 застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и имуществени вреди (чл. 477, ал. 1 и чл. 278, ал. 1 от КЗ).

Основателността на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно деяние, извършено виновно, от което са причинени имуществени вреди и причинна връзка между тях, както и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”, действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на причинителя на вредите.

С въззивната жалба на П. Т. са въведени доводи за неправилност на решението в частта, с която е определен размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен период е продължил около 3 месеца, като ищецът е имал нужда от помощ от близки, тъй като непосредствено след увреждането е изпитвал болки в резултат на счупването на ребро. При определяне на обезщетението следва да бъде взето предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза, от която се установява, че фрактурата на четвърто ребро е била непълна без дислокация на фрагментите (сравнително лека фрактура), като към момента на прегледа към 07.02.2022 г. вещото лице е установило, че е налице пълно зарастване без остатъчно ограничение в обема на движенията на гръдния кош. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че болките са продължили около 3-4 месеца, като те се проявявали най – силно при смях, кихане, кашляне. Изпитвал и затруднения при ежедневното си обслужване. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд приема, че определеното от районният съд обезщетение е справедливо по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

Изложените във въззивната жалба доводи, свързани с невъзможността да работи, наличието на разходи за лечението, които не са документирани, както и обслужване на кредити, свързани с възстановяването, не могат да бъдат взети предвид при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, доколкото те касаят твърдения за претърпени имуществени вреди, които не са предмет на настоящото производство. Без значение за неимуществените вреди, които следва да бъдат 5 обезщетени от ответника е и обстоятелството, че вторият участник в ПТП е бил полицай, както и че е установено, че е бил с концентрация на алкохол в кръвта, доколкото предмет на установяване в настоящото производство е наличието на основания за ангажиране на деликтната отговорност на водача на лек автомобил Шкода Румстър с рег. № ****.

По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 24 състав, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По жалбата на ЗК „Лев Инс“ АД

С въззивна жалба третото лице помагач е оспорило мотивите на решението, с което е прието, че е налице водачите и на двата автомобила са допринесли за настъпването на процесното ПТП. По съществото си и доколкото от направеното искане в жалбата е да бъде установено, че изключителна вина за настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил Шкода Румстър с рег. № ****, то въззивният съд намира, че така подадената въззивна жалба е недопустима.

Предмет на обжалване може да бъде решението, но не и мотивите му.

Мотивите на решението не могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване, отделно и независимо от решението по съществото на правния спор, включително от подпомагащата страна. В Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. на ВКС, ОСГК е дадено задължително тълкуване, че на обжалване подлежи само решението (диспозитивът), а мотивите, които съдържат констатации за доказателствени факти, юридически факти и преюдициални правоотношения, не са източник на правни последици и не могат да бъдат предмет на самостоятелно обжалване. Процесуалният закон признава на подпомагащата страна самостоятелно право на жалба, чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен за подпомаганата страна изход на делото, не и защита на материални права на обжалващия, произтичащи от вътрешните отношения с подпомагания. (в този смисъл (Решение № 167/09.11.2010 г. по т.д. № 1012/2009 г. на ВКС, II т.о).