Определение № 955 от 29.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 955 гр. Благоевград, 29.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Г. Янев като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно частно гражданско дело № 20231200500720 по описа за 2023 година и за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 407 ал.1 и чл. 408 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 4996/15.06.2023г., депозирана от Г. Н. К., ЕГН **********, от гр. Т., кв. „П.“ № *, вх. *, ап. *, срещу Разпореждане № 787 от 05.05.2023г., постановено по ч.гр.д. № 193/2023г. по описа на РС С., с което е отказано издаване на изпълнителен лист по молба на Р. Н. Г., ЕГН ********** от гр. П. и на Г. Н. К., ЕГН **********, от гр.Т., за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязло в законна сила на 17.09.1999г. съдебно Решение № 413/02.09.1999год. по гр. дело № 506/1999г. по описа на РС С..

С частната жалба пред въззивния съд се поддържа, че с оглед на разпоредбата на чл. 409 ал.1 от ГПК, не съществува законова пречка съдът да издаде Дубликат от изпълнителен лист, надлежно заверен и подпечатан. Сочи се с частната жалба, че оригиналът на издадения изпълнителен лист е изгубен след смъртта на Т. К. К. на 12.05.2005г./чичо на жалбоподателя/.

Иска се от състава на ОС Благоевград да отмени обжалваното разпореждане на състава на РС С. и да постанови издаването на дубликат на изпълнителен лист, който е бил изгубен.

С писмена молба/наречена искова молба/, изпратена от РС Сандандски/неадминистрирана/, към частната жалба на Г. Н. К. се е присъединила и Р. Н. Г., ЕГН ********** от гр. П., която също оспорва Разпореждане № 787 от 05.05.2023г., постановено по ч.гр.д. № 193/2023г. по описа на РС С., като неправилно. Сочи се от жалбоподателката Р. Н. Г., че е налице влязло в законна сила съдебно Решение № 413/02.09.1999год. по гр. дело № 506/1999г. по описа на РС С., като изпълнителен лист по делото е бил издаден в полза на Т. К./който е от фамилията/, но същият е бил изгубен и неоснователно е отказано издаването на копие от 1 изпълнителния лист.

За да се произнесе по частната жалба на Г. Н. К., към която се е присъединила с писмена молба и Р. Н. Г., съдът съобрази следното:

Производството по делото пред РС Сандандски е образувано въз основа на постъпила молба от Р. Н. Г., с ЕГН ********** от гр. П., ж.к. „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с искане да бъде издаден изпълнителен лист по влязло в сила Решение №413/02.09.1999г., постановено по гр.дело № 506/1999г. по описа на РС С.. Към молбата молителката е представила удостоверение за наследници от 20.02.223г. на Н. К. К., както и копие на съдебното решение и заключение на експерта по гр.д. № 506/1999г. по описа на РС С..

Пред РС С. е постъпила е втора молба от Г. Н. К., ЕГН **********, от гр. Т., кв. „П.“ № *, вх. *, ап. */, един от наследниците на Н. К. К., б.ж. на гр. Т., поч. *г.

Във връзка с молбите за издаване на изпълнителен лист, изискана е от първоинстационния съд служебна справка от служба „Архив“ към РС С., като по делото са представени в заверен препис- Решение № 413/02.09.1999г. по гр.дело № 506/1999г., влязло в законна сила на 17.09.1999год., както и заключение от инж.Илия Ангелов и скица по същото дело. Върху завереното копие от съдебно решение е отразено, че по делото е издаден изпълнителен лист в полза на Т. К..

Установено е още от представеното удостоверение за наследници на Н. К. К., поч. на *г., че молителката Р. Н. Г. е негов наследник по закон-дъщеря, а молителя Г. Н. К.- негов син.

Видно е от представения заверен препис на съдебното Решение № 413/02.09.1999год. по гр. дело № 506/1999г. по описа на РС С., че Н. К. К. е бил ищец по гр.д. № 506/1999г., като е един от наследниците на К. Я. К., в чиято полза е постановено гражданското дело, по което съдът е уважил като основателен предявен иск по чл. 108 от ЗС срещу Община С., като е признал правот, Н. К. К., Я. К. К., М. К. К., В. М. К., Р. А. К., М. А. К. и Д. К. К., всички от гр.Т., Л. област по отношение на недвижими имоти по наследство от К. Я. К.: парцели 1/първи/, 2/втори/, 3/трети/ и 4/четвърти/ в кв. 66/шестдесет и шести / по регулационния план на гр. С. В. от 1930г. и на парцели 1/първи/, 2/втори/ и 3/трети/ в кв. 47/четиридесет и седми/, по регулационния план на гр. С. В. от 1930г., с обща площ от 4305/четири хиляди триста и пет /кв.м., които са част от имот пл. № 159/сто петдесет и девет/, при граници север-ул.“Г. Т.“, запад- ул.“Х. Б.“, на изток- парцели 1 до 5, в кв. 27 по рег. план на гр.С. от 1956г., които имоти са обозначени на скицата към заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от съдебно заседание проведено по делото на 01.09.1999г., която е неразделна част от това решение и са очертани с черна линия, като е осъдена Община С. да предаде на ищците владението на описаните имоти, за които е прието че се владеят от Община С. без основание.

С обжалваното Разпореждане № 787 от 05.05.2023г., постановено по ч.гр.д. № 193/2023г. по описа на РС С., първоинстанционният съд е отхвърлил искането за издаване на изпълнителен лист от молителите Р. Н. Г. и Р. Н. Г., въз основа на влязло в законна сила Решение № 413/02.09.1999год. по гр. дело № 506/1999г. по описа на РС С., като 2 неоснователно.

Видно от мотивите към обжалвания съдебен акт, за да откаже да издаде изпълнителен лист, съдът е посочил че съгласно чл. 408 от ГПК, изпълнителният лист се издава в един единствен оригинал, за да се запази изцяло принципа на уникалност на първообраза, като гаранция срещу злоупотреби с правото на принудително изпълнение. Изложил е доводи че издаването на единствен оригинал цели до осуети възможността за провеждане на повече от едно изпълнително производство, за едно и също изпълняемо право. Сочи се в мотивите на обжалвания съдебен акт, че в настоящия случай изпълнителен лист е бил издаден в полза на един от наследниците на К. Я. К./Т. К./, на 15.02.2002г., за което на осн. чл. 406 ал.3 от ГПК, надлежно отбелязване за това е направено на гърба на Решение № 413/02.09.1999год. по гр. дело № 506/1999г. по описа на РС С..

При така установеното от фактическа и правна страна, съставът на ОС Благоевград излага следните правни доводи:

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

С мотивите към т. 3 от ТР № 5/12.07.2018г. по тълк. д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404 т. 1 ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405- чл. 408 ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист, проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. В това производство проверката относно наличието на ликвидно и изискуемо притезание е ограничена, предвид формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове, с която последните удостоверяват изпълняемото право. Производството по издаване на изпълнителен лист е друго, различно от исковото производство. При произнасяне по молба по чл. 405 ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407 ал. 1 ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист. Постановеният от съда акт на РС С., с характер на разпореждане, не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

Първоинстанционният съд е сезиран с молба за издаване на изпълнителен лист от двама молители- Р. Н. Г. и Г. Н. К./като наследници по закон/ на Н. К. К., поч. на *г., на основание влязло в законна сила осъдително решение/ Решение № 413/02.09.1999год. по гр. дело № 3

506/1999г. по описа на РС С./. При преценката на съда относно редовността на представения съдебен акт и за това дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение притезание на молителите, съдът е обвързан от подадените писмени молби по реда на чл. 405 ал.1 от ГПК.

И в двете молби за издаване на изпълнителен лист, молителите са поискали издаване на изпълнителен лист, а не на дубликат от вече издаден такъв. С искане по чл. 409 от ГПК, първоинстанционният съд не е бил сезиран и поради това същият се е произнесъл по искането основан на доводи по чл. 408 от ГПК.

Искането за издаване на дубликат от изпълнителнител лист, основано на твърденията че първоначално издадения такъв на Т. К. К., на 12.05.2005г., е заявено за пръв път с частната жалба на Г. Н. К. пред ОС Благоевград. Предмет на производството по чл. 409 от ГПК е самото съществуване на изпълняемото материално право, по отношение на което се иска издаването на дубликата от изпълнителния лист. Решението за издаване на дубликат от изпълнителния лист се ползва със сила на пресъдено нещо относно съществуването или не на изпълняемото право към релевантния за това момент /чл. 149, ал. 2 от ГПК/. Решението, с което молбата за издаване на дубликат се уважава, изцяло или отчасти, установява със сила на пресъдено нещо съществуването на изпълняемото право в пълния му размер или до размера, за който молбата е била уважена. Решението, с което молбата за издаване на дубликат от изпълнителния лист се отхвърля, установява със сила на пресъдено нещо погасяването на изпълняемото право, поради настъпили след издаването на изпълнителното основание обстоятелства. Производството по чл. 409 от ГПК съдържа елементи, характерни за исковото производство. Като страни в производството по чл. 409 от ГПК участват онези, които са били страна в производството, по което е постановено изпълнителното основание или техните действителни правоприемници. Производството по искане на молителят за издаване на дубликат от изпълнителен лист, е съвършено различно по правната си природа от това за издаване на изпълнителен лист по чл. 405- 406 от ГПК. Препис от молбата по чл.

409 ал.1 се връчва на длъжника, като на същият е предоставена от закона възможност да противопостави правопогасяващи възражения срещу наличието на годно изпълнително основание/чл. 409 ал.3 от ГПК/. Това производство се разглежда в открито съдебно заседание, като за доказване на обстоятелството за изгубването на оригинала на издадения изпълнителен лист са допустими всички доказателствени средства, включително гласни доказателства. Сезираният съд се произнася с решение с което уважава или отказва искането за издаване на дубликат на вече издаван изпълнителен лист. Недопустимо е искане по чл.

409 от ГПК да бъде заявено за пръв път пред въззивната инстанция и то в рамките на производството по обжалване на разпореждането на първоинстанционния съд, по реда на чл. 407 от ГПК. Ето защо въззивният съд не може да го разглежда, а същото е неотносимо към преценката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт на първоинстанционния съд, тъй като същият не е бил сезиран с искане по чл. 409 от ГПК.

За да се осуети издаването на повече от един изпълнителен лист, законът /чл. 406, ал. 3 ГПК/ предвижда при издаването на ценната книга да се поставя бележка върху акта, който е изпълнително основание. В чл. 408 ал. 2 от ГПК е посочено изключение, а именно когато 4 трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко отделни лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист. Първоинстанционният съд е отказал издаването на изпълнителен лист, тъй като видно от отбелязването на гърба на Решение № 413/02.09.1999год. по гр. дело № 506/1999г. по описа на РС С., такъв изпълнителен лист вече е бил издаден. Изложени са правни доводи, че не са налице основанията на чл. 408 ал.2 от ГПК, въпреки че влязлото в законна сила съдебно решение е издадено в полза на няколко лица, тъй като изпълнителното основани не създава самостоятелно право за всяко едно от лицата, посочени в диспозитива на съдебното решение, нито се иска издаване на изпълнителен лист за отделните имоти.