Решение № 92 от 14.05.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. В.П., 14.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Анг. С.ова при участието на секретаря Марияна П. В. като разгледа докладваното от С. Анг. С.ова Гражданско дело №

20243610100345 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран със съединени в условие на евентуалност негаторни искови претенции с правно основание чл. 109 от ЗС, депозирани от Е. Х. Й. срещу Д. М. И. за осъждане на ответницата да премахне терасата към собствения й втори етаж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******* (при допусната техническа грешка в исковата молба, в която е посочено, че вторият етаж е с идентификатор ******1.2) от жилищна сграда с ИН **** по КККР на града. В условие на евентуалност, ако се установи, че е възможно укрепване на терасата с оглед предотвратяване на възможното й срутване по друг начин, при който няма да се пречи на ищеца в ползването на определената му източна реална част от имот с ИН ****** по КККР на града, ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да премахне съществуващите в момента четири тръби, укрепващи и подпиращи терасата към собствения й втори етаж от жилищна сграда с ИН ******* по КККР на града след като изпълни новия начин на укрепване.

Ищецът излага, че е собственик на първи жилищен етаж от сграда и ¼ ид. част от поземления имот, в който тя е построена, представляващ УПИ XII-124 в кв.11 по дворищен регулационен план на гр. В.П., представляващ имот с идентификатор ****** по КККР на града. Сочи, че ответникът е собственик на втория жилищен етаж от същата сграда и останалите 3/4 ид. части от поземления имот. Допълва, че с влязло в сила решение, постановено по гр.д.№ 390/2023г. по описа на ВПРС е разпределено ползването на съсобствения поземлен имот, като на ищеца е предоставено за реално ползване 1/4 от имота, разположена източно от жилищната сграда и отразена на скица, изготвена от ВЛ, неразделна част от решението.

Ищецът поддържа, че ответникът е извършил незаконно строителство в съсобствения имот. Сочи, че над входната врата, намираща се на първия етаж, е съществувала плоча козирка с размери около 2 м на 0.60 м. като без проект, разрешение за строеж и строителни книжа на мястото на тази козирка след 2003г. ответницата изградила балкон към втория етаж по почти цялата източна страна на сградата с дължина 8 м. и ширина 1.10 м. Допълва, че 1 към 2012г. от ответника е извършено затваряне на половината балкон с профили и дограма, като по този начин балконът е приобщен към жилищния етаж, а след 2012г. по същия начин е затворена и останалата половина от балкона, която също е включена в жилищния етаж.

Акцентира, че самият балкон бил допълнително укрепен конструктивно отново без строителни книжа по периферията му чрез подпиране с две метални тръби и две етернитови тръби, което фактически го превръщало в тераса по смисъла на ЗУТ. Ищецът допълва, че едната от тръбите е част от входната метална врата към имота, като тези тръби също представлявали незаконен строеж, тъй като стават съществен елемент от конструкцията на терасата, а за тяхното изграждане нямало строително разрешение, проект и необходимите конструктивни изчисления относно размерите им и дали могат да носят необходимото натоварване на натиск и изкълчване.

Ищецът заявява, че тези импровизирани колони са закрепени в основата си на земята в реалната част от поземления имот, която е предоставена за ползване на него и представляват съществено ограничение на правото му на собственост и предоставеното му еднолично ползване на тази част от дворното място. Поддържа, че освен, че се намират пред входа на ищеца и пречат на нормалното преминаване от входната врата от улицата до входа на първия етаж, тези тръби са неестетични и по своето разположение според ищеца създават очевидни пречки за свободното преминаване от входа на улицата до входа на първия етаж. Ищецът твърди, че тръбите представляват и пречка за паркиране в двора на МПС, негова собственост или най-малко съществено затрудняват това, тъй като стесняват пространството за преминаване от 3 м. на по-малко от 2 м. Същевременно ищецът заявява, че разширяването на входната врата от улицата, така че да може да влиза с притежавания от него лек автомобил, е невъзможно, тъй като това би довело до премахване на една от подпорите на незаконната тераса на втория етаж и опасност от срутването й.

Ищецът излага, че няколко пъти е сигнализирал компетентните органи в община Велики П. за отстраняване на извършеното незаконно строителство, от което се ползва ответницата, а от община Велики П. получавал отговори, че ответницата не представя строителни книжа, освен разрешение за строеж за цялата сграда, но не можело да се установи времето, когато е изградена терасата и подпорните тръби /колони/, за да бъде разпоредено премахването им като незаконен строеж. Сочи, че не е била нап р а в е н а преценка относно начина на изпълнение на тази тераса, станала част от втория етаж и съответства ли този строеж на техническите правила и норми като такъв в момента или в предполагаемия момент на извършването й или към който и да е минал момент. Допълва, ме такава преценка не е била направена и относно монтираните подпорни тръби /колони. Заявява, че относно премахване на горепосочените тръби и укрепване на терасата по друг начин, така, че да не се пречи на ищеца, от общината било изразено становище, че премахването на тръбите е невъзможно, освен ако не бъде изработен друг начин на укрепване, което можело да стане чрез специализиран проект от конструктор.

Предвид изложеното по-горе, ищецът настоява, че строежът на балкона, неговото затваряне и приобщаване към втория етаж, както и допълнителното поставяне на четирите тръби, имащи характер на съществен конструктивен елемент за поддържане на терасата против срутване са незаконни, тъй като са извършени без необходимите по закон проект, разрешение за строеж и каквато и да е друга техническа документация. Счита, че тези строежи не подлежат на узаконяване и следва да бъдат премахнати, още повече, че същите са извършени в съсобствения имот без съгласието на ищеца, дадено в предвидената в приложимия закон (ЗТСУ отм.) форма – писмена с нотариална заверка на подписа на ищеца.

Акцентира, че изграждането, поддържането и ползването на тези незаконни строежи представляват неоснователни действия от страна на ответницата и пречат на ищеца и го ограничават да упражнява правото си на собственост върху поземления имот и 2 предоставеното му със съдебно решение еднолично ползване на тази част от дворното място. Сочи, че подпиращите терасата тръби, неразделна част от процесната тераса, се намират пред входа му и пречат на нормалното преминаване от входната врата от улицата до входа на първия етаж. Заявява, че тези тръби са неестетични и по своето разположение създават очевидни пречки за свободното преминаване от входа на улицата до входа на първия етаж. Допълва, че представляват и съществена пречка и за паркиране в двора на собственото му МПС, тъй като стесняват пространството за преминаване от 3 м. на 2 м, като едната от тръбите, монтирана на входната желязна врата от улицата към двора прави невъзможно разширяването на вратата, с оглед обезпечаване възможността на ищеца да влиза с притежавания от него лек автомобил в двора и да го паркира в него, тъй като това премахване би представлявало опасност от срутването на терасата. Ищецът настоява, че незаконният строеж създава реална опасност от срутване на терасата дори при наличие на импровизираните подпори, каквито представляват поставените тръби, предвид на пълното и затваряне и увеличаване на теглото върху нея.

По изложените доводи, ищецът моли главната искова претенция за осъждане на ответницата да премахне терасата към собствения й втори етаж с идентификатор ******* от жилищна сграда с ИН **** по КККР на града да бъде уважена, а в случай, че бъде установено, че е възможно укрепване на терасата с оглед предотвратяване на възможното й срутване по друг начин, при който няма да се пречи на ищеца в ползването на определената му източна реална част от имот с ИН ****** по КККР на града, ищецът моли да бъде уважена предявената в условие на евентуалност негаторна искова претенция за осъждане на ответника да премахне съществуващите в момента четири тръби, укрепващи и подпиращи терасата към собствения й втори етаж с идентификатор ******* от жилищна сграда с ИН **** по КККР на града след като изпълни новия начин на укрепване. Претендира сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и заедно с процесуалния си представител, като заявява, че поддържа депозирания иск и настоява същият да бъде уважен. В случай, че съдът не уважи главната негаторна искова претенция, моли да бъде уважена предявената такава в условие на евентуалност.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът депозира отговор на исковите претенции, като ги оспорва изцяло. Ответницата заявява, че през 1970г. въз основа на Разрешение за строеж и строителни книжа, родителите й М. и Б. и брат й И. по одобрени архитектурни проекти изградили двуетажната жилищна сграда, а от 1984 год. ответницата е собственик на жилището на втория етаж.

Настоява, че терасата към жилището й е изградена и съществува още с построяването на къщата през 1970 год., като по-голямата част от терасата била остъклена с метално остъкление и то във вида, в който се вижда на приложените от ищеца към исковата молба снимки от Гугъл мапс към 04.2012г. Сочи, че металното остъкление било подменено с ПВС дограма през 2016 год., а след още две години с ПВС дограма била остъклена и останалата част от терасата. Противопоставя се на твърденията, че терасата е построена незаконно, като се аргументира с обстоятелството, че няма издавани никакви административни актове, констатиращи извършено в имота незаконно строителство от нейна страна.

Допълва, че колоните, подкрепящи терасата също били поставени още при изграждането къщата през 1970г., за доказване на което твърдение представя снимки, на които твърди, че са заснети членове на семейството й – синът й и внуците й. Ответницата заявява, че от 1970 год. и до момента тези колони нито са подменяни, нито е променяно мястото им.

Категорична е, че процесните колони са съществували към 2003 год., когато ищецът закупил етажа от къщата, той е знаел за съществуването им и повече от 20 години не са му 3 пречели да влиза в двора, в жилището си на първия етаж и да паркира автомобила си.

Акцентира, че през 2020 год., когато е било образувано дело за разпределение на ползването на дворното място ищецът не е релевирал възражения досежно колоните и се е съгласил да ползва тази част от дворното място, в която са се намирали и все още се намират колоните на терасата.

Категорично заявява, че не е съгласна входната врата на имота да бъде разширявана, доколкото не е налице необходимост за това.

Допълва, че ако ищецът не възпрепятства достъпа й до колоните, би могла да се погрижи за по-добрия им естетичен вид като ги боядисва редовно.

Предвид всичко изложено, счита, че терасата към жилището на втория етаж и колоните, които я подкрепят, по никакъв начин не пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост, по никакъв начин не му създават неудобства по-големи от обикновените да ползва собствеността си, поради което моли главната искова претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че и евентуално заявената негаторна искова претенция също е неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. Претендира сторените съдебноделоводни разноски.

В последното по делото открито съдебно заседание ответникът се явява лично и заедно с процесуалния си представител като моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна: