Решение № 441 от 04.03.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Бургас, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120104111 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от „Йеттел България“ ЕАД срещу Я. И. Б., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 230,17 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 20.11.2021 г. до 19.04.2022 г. по сключени между страните договори за мобилни услуги, сумата от 63 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. 04.2022 г. до м. 11.2023 г. по сключен между страните договор за лизинг от 14.12.2021 г. с предмет базови аксесоари, сумата от 57 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м. 04.2022 г. до м. 11.2023 г. по сключен между страните договор за лизинг от 14.12.2021 г. с предмет базови аксесоари, сумата от 67,94 лева, представляваща неустойка по т. 9 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 14.12.2021 г. за мобилен номер *** за предсрочното му прекратяване и сумата от 139,11 лева, представляваща неустойка по т. 9 б. „а“ от договор за мобилни услуги от 14.12.2021 г. за мобилен номер **** за предсрочното му прекратяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 237/22.01.2024 г. по ч. гр. д. № 323/2024 г. на РС-Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди се, че между страните са сключени описаните по-горе договори за мобилни услуги и лизинг на базови аксесоари. Поддържа се, че в описаните по-горе периоди ответникът не е заплащал абонаментни такси и лизингови вноски. Посочва се, че при прекратяването на абонамента на ответника са начислени неустойки в размер на три месечните абонаментни такси по съответния договор за мобилни услуги. Предвид липсата на изпълнение от страна на ответника, се сочи, че кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на кредитора били дадени указания да предяви настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

1

Претендира се присъждането на направените съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

На ответника е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба.

По делото на 04.02.2025 г. е постъпила молба от ищцовото дружество, с която взема становище по хода на делото и по същество на спора. Счита предявените искове за основателни. Излага подробни съображения за прекратяването на процесните договори с действие занапред по вина на ответника. Моли за уважаване на исковете.

В съдебното заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща процесуален представител. Ответникът, редовно призована, не се явява и не се представлява.

С протоколно определение от 04.02.2025 г. съдът отхвърля доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза, поради липсва на оспорване от страна на ответната страна.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 323/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК за сумата, предмет на установителния иск, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за мобилни услуги, сключен между страните на 14.12.2021 г. за абонаментен план Тотал+ и предпочетен номер **** с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 15.99 лв. на месец за 24 м., по силата на който е предоставен мобилен апарат Motorola Moto E6i 32GB Dual Grey, чиято цена в брой с абонаментен план е в размер на 219,99 лв., при стандартна цена на устройството – 329,90 лв., с отстъпка от стандартната цена – 109,91 лв. /л. 11 от делото/, Приложение към договор за мобилни услуги, сключено между страните на 14.12.2021 г. за абонаментен план Тотал Макс и предпочетен номер ***** с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 36,99 лв. на месец за 24 м., по силата на който е предоставен мобилен апарат ALCATEL 1S 2021 32GB Dual, чиято цена в брой с абонаментен план е в размер на 1,99 лв., при стандартна цена на устройството – 329,90 лв., с отстъпка от стандартната цена – 327,91 лв. /л. 15 от делото/; застрахователни полици № **** и ***** и двете от 14.12.2021 г., със застраховани устройства Motorola Moto E6i 32GB Dual Grey, съответно Motorola Moto E6i 32GB Dual Grey с месечна застрахователна премия в размер на 4,89 лв. без ДДС за всяко устройство /л. 27 - л. 30 от делото/; договор за лизинг за базови аксесоари, сключен между страните на 14.12.2021 г., с предмет „пакет аксесоари“ с 23 месечни лизингови вноски в размер на 3,15 лв. всяка /л. 19 от делото/, като съгласно чл. 4 от договора, лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава описаните вещи във вид, годен за употреба, положен е подпис от абоната за съгласие с приложите към договора общи условия; договор за лизинг за базови аксесоари, сключен между страните на 14.12.2021 г., с предмет „пакет аксесоари“ с 23 месечни лизингови вноски в размер на 2,85 лв. всяка /л. 24 от делото/, като съгласно чл. 4 от договора, лизингополучателят декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава описаните вещи във вид, годен за употреба, положен е подпис от абоната за съгласие с приложите към договора общи условия; Представена е подписана от абоната декларациясъгласие от 14.12.2021 г., че Я. П., е получила екземпляр от общите условия на ищеца /л. 18 гръб от настоящото дело/. На л. 31 - л. 35 и л. 37 са приети описаните в исковата молба фактури и кредитно известие л. 36, издадени от мобилния оператор, а на л. 63 – л. 76 от заповедното дело са представени Общи условия на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, действали за процесния период.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД:

2

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.

410 от ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, която е връчена по реда на чл. 47 от ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

От гореописаните, приети по делото, неоспорени досежно тяхната автентичност: договор за мобилни услуги от 14.12.2021 г. за абонаментен план Тотал+ и предпочетен номер **** с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 15.99 лв. на месец за 24 м. и Приложение към договор за мобилни услуги, сключено между страните на 14.12.2021 г. за абонаментен план Тотал Макс и предпочетен номер **** с месечен абонамент за първоначалния срок на договора 36,99 лв. на месец за 24 м., по категоричен начин се установява възникването между страните на облигационно отношение по всеки един от двата договора, което ги обвързва и което е действало в рамките на заявения от ищеца период на потребление от 20.11.2021 г. – 19.04.2022 г. Размерът на задълженията се установяват от неоспорените и приети по делото фактури за отчетен период от 14.12.2021 г. до 19.04.2022 г. и кредитно известие от 20.03.2022 г. Липсват твърдения и доказателства за плащане от страна на ответника.

Така мотивиран, поради наличие на всички изискуеми предпоставки, съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето основание и следва да бъде уважен в заявения размер от сумата от 230,17 лева, представляваща абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 20.11.2021 г. до 19.04.2022 г. по сключен между страните договори за мобилни услуги от 14.12.2021 г. с предпочетени номера *** и ****, за което е издадена Заповед за изпълнение № 237/22.01.2024 г. по ч. гр. д. № 323/2024 г. на РС Бургас.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 т. 2, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД:

От ангажираните по делото писмени доказателства, се установява, че на 14.12.2021 г., между страните е сключен и договор за лизинг за базови аксесоари, който валидно ги обвързва. По силата на договора - чл. 1 и чл. 2, ответникът като лизингополучател е получил за временно и възмездно ползване „пакет аксесоари“ на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3,15 лева всяка с обща стойност на вноските от 72,45 лева.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, лизингополучателят има право да придобие собствеността върху предоставеното за ползване устройство, като подпише договор за изкупуване с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане срока на договора и след като заплати изкупна цена от 3,15 лева. Ал. 3 от същия член предвижда, че ако правото на изкупуване не бъде упражнено, то устройството подлежи на връщане в срок до един месец от изтичане на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена форма, че желае да върне устройството. Съответно, ако не изпълни задължението си за връщане на устройството, респ. заяви в писмена форма, че желае да го върне, лизингополучателят дължи неустойка, респ. допълнителна сума в размер на 3,15 лева. Съгласно чл. 4, лизингополучателят подписвайки договора е декларирал, че е получил вещите във вид годен да го ползва. С оглед обвързващата сила на подписания от ответника документ с цитираното изявление, съдът приема, че лизингодателят надлежно е изпълнил задължението си да предостави вещта и за лизингополучателя е възникнало задължението да заплаща договорената цена за ползването.

Срокът на договора е 23 месеца, считано от 14.12.2021 г., (т. е. в сила до 14.11.2023 г.), който към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.12.2023 г., е настъпил.

Размерът на претенцията на лизингодателя се съразмерява с представените по делото фактури и с дължимата по договора лизингова цена. Падежът и на последната погасителна вноска е настъпил, липсват твърдения лизинговата вещ да е била върната на лизингодателя, Поради което следва да се приеме, че цената за ползването на вещта, в размер на 63 лв. за периода от м. 04.2022 г. до м. 11.2023 г., е дължима.

От погасителния план към договора за лизинг и приобщените фактури става ясно, че процесната сума от 63 лева остойностява деветнадесет на брой лизингови вноски, плюс двадесета, начислена като вноска за придобиване собствеността върху апарата, доколкото не 3 е бил върнат на лизингодателя. Не се твърди и не се установява ответникът да е извършвал плащания на дължимите лизингови вноски, поради което ответникът дължи договорените 19 месечни лизингови вноски на обща стойност 59,85 лева. Остатъкът в размер от 3,15 лв. обаче не съставлява лизингова вноска, а е допълнителна сума за изкупуване на вещта.

Условието за нейната дължимост обаче не се е сбъднало, доколкото нито се е твърдяло, нито има проведено доказване между страните да е бил подписан договор за изкупуване. Сумата е била едностранно начислена от оператора, без да е имало основание за това. В случая не се е и твърдяло тази допълнителна сума да е начислена и да има характер на неустойка по чл. 1. ал. 3 от договора, за вредите от неизпълнение на задължението на лизингополучателя да върне вещта, което задължение той няма спор, че не е изпълнил.