Присъда № 39 от 14.07.2025, Районен съд - Разград

МОТИВИ към Присъда № 39/14.07.2025г. постановена по НОХД № 505/2024г. по описа на РС - Разград.

Обвинението против подсъдимата А. З. Т. от гр. Ц К е за това, че: За времето от 30.09.2008г. до 31.10.2023г., в гр. Цар Калоян, обл. Разград и гр.

Разград, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ - Експертно решение № ****/**.**.2008г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, на който е бил придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, приложен към Заявление вх. № МП***/30.09.2008г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и Заявление вх. № МП-******/30.09.2008г. за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност, представени пред служител на РУ „Социално осигуряване”- Разград /ТП на НОИ гр.Разград/, до Директора на РУ „Социално осигуряване”- Разград /ТП на НОИ гр.Разград/, както и към Молба- декларация вх.№ ***/29.12.2008г. и Заявление-декларация вх. № ЦК */30.01.2014г., двете за отпускане на месечни добавки за социална интеграция, и към Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО/ДРР/****/27.03.2019г. за месечна финансова подкрепа и за целева помощ по ЗХУ, представени пред служител на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Разград, до Директора на „Дирекция „Социално подпомагане” гр.Разград, е получила без правно основание чуждо движимо имущество - парични средства за лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност, в общ размер на 45788,77 лева, собственост на Националния осигурителен институт, и парични средства за месечни добавки по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ и месечни добавки по чл.29 от ППЗИХУ, както и месечни добавки за финансова подкрепа и целева помощ по ЗХУ, в общ размер на 5829,48 лева, собственост на „Агенция за социално подпомагане“ гр.София, всичко на обща стойност 51618,25 лева, с намерение да бъде присвоено - престъпление по чл. 212, ал. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимата А. Т. от гр. Цар Калоян съжалява за случилото се, тъй като не е знаела, че издаденото й ТЕЛК решение е фалшиво. В дадените подробни обяснения уточнява, че през до 2007г. е работела като готвачка и се наложило да напусне поради здравословни проблеми. През 2008г. е била в болница в гр. В, където й била оперирана щитовидната жлеза и била изписана на 14.02.2008г. Него ден било заледено, студено и синът й отишъл да я прибере заедно с внучето й на 4 годинки. До гр. Шумен всичко било добре, били спрели на едно отбивка, след което като тръгнали, съблякла детето и един тил, който се движел много силно надолу ги ударил и след това не помнела нищо. Когато се съвзела била в Шумен в реанимацията. Когато се събудила там, една сестра й казала, че е трети ден там, направило й впечатление, че костта й стърчи и крака й е на някаква пружина. След това я оперирали, стояла няколко дни в реанимация, след това в ортопедия. През март месец дошъл мъжа й, казал, че ще стои при нея, когато както си лежала, той излязъл да говори със завеждащия лекар как да й обяснят, че внучето й е починало. Тя ги чула и едва тогава разбрала- месец и половина след катастрофата. Тогава изпаднала в шок, хвърлила шишето си, дошли да й сложат инжекция и пак я приспали. Като се събудила вечерта се махнала от болницата- казала на съпруга си, че ако не я вземе ще скочи от терасата.

Тогава дошли и с един микробус я прибрали в дома й, където била на легло.

Минало време и на бившата й снаха майка й говорила с един доктор да я 1 вземат на физиотерапия и я приели в Разград, където била 7,8 дни. Запознала се с една сестра, на която разказала какво се е случило с нея и внучето й, плачела много, не била добре психически. Тази сестра я питала дали не е пенсионер и когато подсъдимата й отговорила, че не е, я попитала за епикризи, снимки. Един ден тази сестра дошла и й казала да си даде каквото има да ги види и подс. Т. дала всичките си документи. Сестрата ги взела и излязла, но подсъдимата я последвала бавно с патериците по един коридор.

Сестрата показала документите на някакъв човек, който гледал снимките и след това сестрата я показала. Този човек бил с бяла манта. Подсъдимата въобще не знаела, че ще й издават. Преди да почне да получава пенсията това момиче /сестрата/ й се обадило и с кола ходили при ТЕЛК и тя й дала решението. Впоследствие не помни дали тя е представила решението в НОИ.

След като разбрала за детето много работи й се губели.

Защитникът й адв. Д. Д. счита обвинението срещу подзащитната му за неоснователно и недоказано. Намира, че с оглед на събраните по делото безспорни доказателства по несъмнен начин се установява, че подс. Т. към момента на изготвяне на решението на ТЕЛК е била в болница след претърпяна катастрофа при която е починало 4 годишното й внуче. Същата е дала документите си на лице от болницата, видял я е лице с бяла престилка, след което същата жена й се е обадила да отиде да си вземе решението от ТЕЛК и тя е отишла там с кола, същата жена й дала решението, след което то било представено в НОИ, но не от нея. Следователно, същата нито е знаела, нито е предполагала, а и не е била длъжна да знае, че предоставеното й решение на ТЕЛК не е подписано от лицата, посочени в него. Същата е била със съзнанието, че е болна и не може да полага труд, поради което и има право на пенсия. Следователно у същата няма умисъла да въвежда някого в заблуждение, както и, че обстоятелствата, посочени в решението са неистински или с невярно съдържание. Следователно в случая, макар от обективна страна да е налице измама, предвид това, че в един по-късен момент се установява, че решението на ТЕЛК е неистински официален документ, то у подзащитната му липсва умисъл за осъществяване състава на документната измама по чл. 212 от НК. Предвид това счита, че подс. Т. следва да бъде призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й обвинение.

Ощетеното ЮЛ- НОИ гр.София е предявило за съвместно разглеждане граждански иск за сумата от 45 788,77 лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от даТ. на увреждането 13.10.2023г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане. Процесуалният им представител – юрисконсулт В. моли за осъдителна присъда, като подс. Т. бъде осъдена да им заплати претендираната сума, като обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната лихва от даТ. на деликта до окончателното изплащане на сумата.

Ощетеното ЮЛ- Агенция „Социално подпомагане“ – София /АСП/ също е предявило за съвместно граждански иск за сумата от 5829,48 лв., представляваща причинена имуществена вреда в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от даТ. на увреждането 29.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата, който е приет за съвместно разглеждане.

Процесуалният им представител- ю.к. И. поддържа така предявения граждански иск, като счита, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по несъмнен начин, поради което моли същата да бъде осъдена да им заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в претендирания размер 2 ведно със законната лихва от даТ. на деликта- 29.02.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Представитeлят на Районна прокуратура гр.Разград поддържа обвинението и го счита за доказано, в хода на събраните както на съдебното, така и на досъдебното производство писмени и гласни доказателства. Счита, че обясненията на подс. Т. са нейна защитна теза и същата е съзнавала, че предоставеното й решение е неистинско. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатото й обвинение, като й се наложи наказание при условията на чл. 54, ал.1 от НК две години лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от четири години. По отношение на предявените граждански искове намира същите за основателни и предлага да бъдат уважени в претендирания размер.

Районен съд - Разград, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Подсъдимата А. З. Т. ЕГН ********** е родена на 30.01.1958г. в гр. Ц К, български гражданин, с адрес: гр. Ц К, ул. “Ц“ № **, със средно образование, омъжена, безработна, неосъждана.

Подсъдимата А. З. Т. живее в гр. ЦК, обл. Р, ул.“Ц“ № **, като до 2005г. работела като касиер в кооперация в гр. Ц К, след което до 2007г., наводнението в града, работела в кухня като готвачка. Впоследствие обаче се наложило да напусне по здравословни причини. В началото на 2008г. постъпила на лечение в гр. Варна, където оперирали щитовидната й жлеза и я изписали на 11.02.2008г. Този ден, синът й дошъл да я вземе с колата, заедно с внучето й, което било на 4 години. До гр. Шумен пътували нормално, след което спрели за кратка почивка на една отбивка. След като се качили отново в колата, докато тя събличала детето ги ударил товарен автомобил.

В деня на дехоспитализацията в резултат на претърпяното ПТП подс.

А. Т. получила множество травматични увреждания, наложили последователно лечение в ОАРИЛ и ОТ на МБАЛ-Шумен и отразени в:

- Епикриза на История на заболяване № ****/11-18.02.2008, ОАРИЛ при МБАЛ-Шумен и

- Епикриза на История на заболяване № ****/18.02-11.03.2008, ОТ при МБАЛ-Шумен.

Впоследствие й бил издаден Протокол на медицинска комисия ЛКК при Ортопедия и травматология МБАЛ-Шумен №**/28.02.2008г. със Заключение: Пациентката бе лекувана оперативно на 22.02.2008г. - DHL система с два спонгиозни и 12 кортикални винта. ИЗ № **** Поради вида на увредата болната е нетрудоспособна за срок от 180 дни, считано от даТ. на постъпване в ОТО - 18.02.08г.

Докато била в болницата, през м. март 2008г., при едно от посещенията на съпруга й, подсъдимата дочула разговор между него и един от лекарите, от който разбрала, че при катастрофата е починало внучето й. изпаднала в шок, хвърлила си шишето с водата, което наложило да й сложат инжекция. Когато се събудила заявила на съпруга си, че иска да се прибере, иначе ще скочи от прозореца. Тогава именно се прибрала в дома си, където била на легло дълго време.

Минало известно време и постъпила в МБАЛ „Св. Ив. Рилски“ АД Разград, където за периода 13-23.05.2008г. А. Т. е била на лечение в ОРФ3 Епикриза на История на заболяване № ****-275/2008г. с Диагноза:

Физиотерапия и рехабилитация при последици от счупване на дясно бедро е приложена в МЕД по ДП и хоспитализацията е отразена в електронния формат на приложението на Писмо изх. №**/24-00-23#, 23.10.2023г.

По време на този престой, понеже плачела много, една от сестрите я питала защо и подсъдимата й разказала. Тогава сестрата я попитала дали е пенсионер и има ли документи- епикризи, снимки. След като разбрала, че подс. Т. не е пенсионерка и има документи, ги поискала един ден.

Подсъдимата докато стане от леглото и настигне сестрата, видяла, че последната ги показва на някакъв мъж с бяла престилка. След това тази сестра й се обадила по-късно и й казала да отиде да си вземе решението от ТЕЛК.

На неустановена дата през лятото на 2008г. подсъдимата отишла с кола до ТЕЛК-Разград, където се сдобила, по неустановен начин и от неустановено в хода на разследването лице, с неистински официален документ- експертно решение № ****/28.08.2008г. /л. 146-копие, том 1, оригиналът е в приложеното към делото медицинско експертно досие /МЕД// на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД , на който бил придаден вид, че е издаден от Териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски” - гр.

Разград. В същото било посочено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Счупване на бедрената кост”, била й определена 72 % трайно намалена работоспособност (ТНР) с пожизнен срок.

На 30.09.2008г. подс. А. Т. подала заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване с вх. № МП******/30.09.2008г. /л. 147-оригинал, том 1/ и заявление за лична социална пенсия за инвалидност с вх. № МП-*****/30.09.2008г. /л. 149- оригинал, том 1/ до Директора на Районно управление „Социално осигуряване” - гр. Разград /понастоящем Териториалното поделение на НОИ - гр. Разград/, чрез служителя св. С. С. Х.. Към заявленията бил приложен неистинският официален документ - горепосоченото експертно решение, тъй като същото било задължителен и основен реквизит за отпускане на двата вида пенсии.