Решение № 536 от 28.04.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 300/2023
- Вид
- Решение № 536
- Подписан
- 28.04.2023
- В сила
- 10.06.2023
- Състав
- Невин Реджебова Шакирова, мл.с. Александър Валентинов Цветков, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.58 · Закон за общинската собственост
- §42 · Закон за общинската собственост
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 536 гр. Варна, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Невин Р. Шакирова
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно гражданско дело № 20233100500300 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба вх. №6989/24.11.2022 г. от М.
Т. З., подадена чрез процесуален представител адв. З. Й., срещу Решение № 174/ 31.10.2022 г. по гр. дело № 1195/2022 г. по описа на РС – Девня, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основано чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът Община Вълчи дол не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед № РД -18-34/22.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК с площ 2375 кв.м, находящ се в с.Щипско, общ.Вълчи дол, трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: имот 81 ,квартал 86, парцел IV.
Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, тъй като изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото. Неправилно били тълкувани установените факти по делото, а едни били пренебрегнати за сметка на други.
1
Първоинстанционният съд не отчел заинтересоваността някои от свидетелите от изхода на делото и е кредитирал безкритично показанията им.
Отправеното искане към въззивния съд е за отмяна на решението и уважаване на исковете.
Въззиваемата страна Община Вълчи дол не е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред Районен съд – Девня въз основа на искова молба, подадена от М. Т. З., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК срещу Община Вълчи дол за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на на ПИ с идентификатор *** по КККР , одобрени със Заповед № РД -18-34/22.01.2019г. на изпълнителния директор на АГКК с площ 2375 кв.м, находящ се в с.Щипско, общ.Вълчи дол, трайно предназначение на територията:урбанизирана, начин на ползване :незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: имот 81,квартал 86, парцел IV, при съседи: ***; ***;
***; ***.
В исковата си молба ищеца твърди, че процеснияt недвижим имот е придобит от него по давност, тъй като той е установил владение върху него през пролетта на 2005г. Същото упражнявал непрекъснато, необезпокоявано и явно до настоящият момент. През 2021г. ищецът е решил да предприеме действия за снабдяване с НА по обстоятелствена проверка и узнал че Община Вълчи дол е съставила акт за общинска частна собственост на 04.12.2008г. на основание пар. 42 от ПЗР на ЗОС и изм. на 58 от ЗОС. Сочи, че актът удостоверява несъществуващо право на собственост, тъй като нито държава, нито общината някога са придобивали такова върху процесния имот чрез някой от допустимите придобивни способи.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Община Вълчи дол, с който се оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. По отношение на двете оспорвания се излагат идентични доводи, че процесният имот е придобит от общината по силата на пар. 42 от ПЗР на ЗОС. Първоначално държавата се е легитимирала като собственик на имота въз основа на Акт за държавна собственост на недвижим имот №13 от 2
19.02.1986 г. Проведена е процедура за деактуване на имота, като със Заповед №ДИ-10-7703- 82/22.04.2010 г. Областния управител на област Варна е наредил отписване от актовите книги на парцела. На следващо място ответникът сочи, че от представените извадки от първия кадастрален и регулационен план на село Щипско, одобрен със Заповед №328/23.02.1929 г. и действащият към момента кадастрален и регулационен план на село Щипско, одобрен със Заповед №65/10.03.1993 г., се установявало, че процесният имот е с предназначение и е отреден за „индивидуално жилищно строителство“, като първоначално същият бил записан на държавата.
Впоследствие в последния кадастрален и регулационен план процесният имот - УПИ IV-81, кв.86 по плана на село Щипско, община Вълчи дол, идентичен с №V, кв. 86 по плана на с. Щипско, община Вълчи дол,бил записан на община Вълчи дол. С оглед всичко гореизложено обосновава извод, че имотът е бил държавен и е бил предназначен за жилищно строителство, поради което приложение е намирала разпоредбата на пар. 42 от ПЗР на ЗОС, по силата на която общината е придобила правото на собственост върху него. Оспорва възможността същият да бъде придобит вследствие на изтекла придобивна давност с оглед въведените нормативни забрани и мораториум върху давността по отношение на имоти общинска и държавна собственост. Моли да бъде прието, че искът е недопустим и производството по делото прекратено, а в условията на евентуалност отправя искане за неговото отхвърляне като неоснователен.
В настоящото въззивно производство, след изтичане на преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК за въззивно обжалване на решението е депозирано „допълнение към въззивна жалба“ от М. З., чрез процесуален представител адв. З. Й.. Съгласно чл. 260, т.3 от ГПК, реквизит от съдържанието на въззивната жалба е указанието в какво се състои порочността на решението, отправеното към въззивния съд искане. С оглед установения в нормата на чл. 269 от ГПК ограничен въззив, съдът се произнася служебно единствено по валидността на обжалваното решение, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Ето защо релевирането на допълнителни доводи за неправилност на решението, които не се съдържат в първоначално подадената въззивната жалба, е допустимо само в срока за неговото обжалване по чл.259, ал.1 от ГПК. С изтичането на същия правото на страната 3 да навежда такива доводи се преклудира, вследствие на което релевираните с допълнителната въззивна жалба възражения и твърдения не следва да бъдат разглеждани, а въззивният контрол е ограничен до служебна проверка на валидността на обжалваното решение, на неговата допустимост - в обжалваната част, а по останалите въпроси същата е лимитирано до изложеното в първоначалната жалба.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявен е отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 от ГПК, в производството по който ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника. Съгласно задължителните постановки на т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е приложима в хипотеза, в която ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника.
В настоящия случай той обосновава интереса си да отрече претендираното от наресрещната страна право на собственост с възможността да позове на изтекла в негова полза придобивна давност и да придобие собствеността върху имота. Доказването на посочените твърдения, от които произтича правния интерес на ищцовата страна е изцяло в тежест на последната, като съобразно разпределението на доказателствената тежест в тази хипотеза, ответникът е този, който следва да изчерпи и докаже всички придобивни способи, на които основава твърденията си за титулярство на 4 спорното вещно право.
Въззиваемата община се позовава на оригинерното придобивно основание по силата на законовата разпоредбата на §42 от ПЗР на ЗОС, чиито фактически състав изисква към момента на влизане в сила на Закона за общинската собственост /в сила от 01.06.1996 г./ имотът да е бил държавна собственост и да е бил отреден за жилищно строителство или за обществени или благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането на закона с сила подробни устройствени планове.
Видно от Акт за държавна собственост на недвижим имот №13 от 19.02.1986 г. парцел №V, кв.86 по плана на село Щипско, съставляващ незастроен жилищен парцел с площ от 2500 кв.м. при съседи улица, В.М.К., Б.М. и от две страни улици, е актуван като държавна собственост, на основание Заповед №328 от 23.02.1929 г. за одобряване на регулационния план.
От разписните листи към кадастрален и регулационен план на село Щипско, одобрен със Заповед №328/23.02.1929 г. се установява, че процесният имот - №.V, кв. 86 по плана на с. Щипско, община Вълчи дол, е записан на държавата.
Със Заповед №ДИ-10-7703- 82/22.04.2010 г. на Областния управител на област Варна е отписан от актовите книги имот, представляващ незастроен жилищен парцел с площ от 2500 кв.м. /а съгласно скица №108/08.04.2010 г. - с площ 2351.66 кв.м./, съставляващ п.У, кв. 86 по плана на с. Щипско, община Вълчи дол, одобрен със Заповед № 328/1929 г., а съгласно АОС №911/2008 г.
- празно дворно място с площ от 2351,66 кв.м., съставляващо УПИ IV-81, кв.86 по плана село Щипско, община Вълчи дол от 1993 г., отразено на скица №870/2008г.
От Акт за частна общинска собственост №911/04.12.2008 г. се установява, че поземленият имот, представляващ УПИ IV-81, кв.86 по плана село Щипско, община Вълчи дол, съставляващ празно дворно място с площ 2351,66 кв.м. е актувано като частна общинска собственост, на основание разпоредбата на параграф 42 от ПЗР на ЗИД ЗОС и изм. на чл.58 от ЗОС.
След изтичане на преклузивните срокове по чл. 131, ал. 3 и чл. 146, ал. а 1 от ГПК, при провеждане на второто съдебно заседание по 5 първоинстанционното дело е представен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 1947 г., по силата на който Д.М.К. продава на В.М.К. дворно място от 2.5 дка, находящо се в с. Щипско, при съседи шосе, В.М., път и Б.М.. Посоченото писмено доказателство е прието по делото при допуснато процесуално нарушение, тъй като е преклудирано. По тези съображения същото не следва да бъде ценено по същество на спора, но само за пълнота на обосновката следва да се посочи, че от описанието на имота в писмения договор не може да бъде установена идентичност между дворното място, предмет на сделката с процесния недвижим имот, тъй като от доказателствената съвкупност се установява, че В.К. се е легитимирал като собственик на два съседни имота, оградени с обща ограда.. Напротив, от свидетелските показания на свидетелката Л. З.а се установява, че тя и семейството са се разпоредили с недвижим имот, за който техният правоприемник е разполагал с акт за собственост, а процесния имот са спрели да обработват, защото е бил общински. От гореизложеното следва, че освен преклудирано, писменото доказателство е ирелевантно относно установяване на правото относно недвижимия имот, предмет на исковата претенция.
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведена СТЕ, заключението на която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено, и неоспорено от страните. От същото се установява, че първият регулационен план, приет за процесния имот с идентификатор *** е кадастралният и регулационен план на с. Щипско, общ.
Вълчи дол, одобрен със Заповед № 328/23.02.1929 г. Вещото лице дава заключение за идентичност между имота и УПИ № V от кв. 86 по плана, предназначен за жилищно строителство. Следващият приет устройствен план е кадастралният и регулационен план на с. Щипско, общ. Вълчи дол, одобрен със Заповед № 65/10.03.1993г., по който процесният имот *** съответства на УПИ IV-81 от кв. 86, който от своя страна е предназначен за жилищно строителство. В действащата кадастрална карта на с. Щипско, одобрена със Заповед № РД-18-34/22.01.2019г. на ИД на АГКК имотът с идентификатор ***, област Варна, община Вълчи дол, с. Щипско, п.к. 9283, е записан като общинска частна собственост, вид на територията Урбанизирана, НТП, незастроен имот за жилищни нужди, площ 2375 кв. м, стар номер 81, квартал 86, парцел IV. След обследване всички гореизброени планове и карти вещото лице дава заключение, че не са настъпили промени 6 по отношение на имота в тях.