Определение № 17589 от 11.05.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17589 гр. София, 11.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. Б. като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. Б. Гражданско дело № 20261110102191 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Е. Л. Б., ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ..., със съдебен адрес: гр. София, ... чрез адв.

Й. С. Л.-П., срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ..., за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски паричен кредит ... от 07.12.2023г., евентуално за прогласяване за нищожни/недействителни клаузите за лихва, ГПР, такса ангажимент и такси за застрахователна премия по Договор за потребителски кредит №... от 17.09.2018г. и допълнително споразумение към последния.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили на 07.12.2023г. Договор за потребителски паричен кредит ..., според който ответникът се е задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 22 000 лева, разсрочени на 120 плащания, вносими до 15-то число на текущия месец, при ГПР 8,28%, фиксиран ГЛП 7,40%, с месечна погасителна вноска от 345,59 лева и застрахователна премия в размер на 10 216,80 лева. С договора ищецът се е задължил да заплати на ответника такса ангажимент в размер на 550 лева.

При тези условия общата дължимата сума по кредита е станала 41 470,80 лева.

Ищецът намира, че процесния договор се явява потребителски такъв, поради което за него са приложими разпоредбите на ЗПК. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ... представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Ответникът има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 22 000 лева в полза на ищеца като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла 1 на §13, т.12 от ДР на ЗЗП.

Налице са твърдения, че договор за потребителски паричен кредит .../07.12.2023г. е нищожен/недействителен, поради противоречието му със закона и накърняването на добрите нрави. Уговореният ГПР по договора е неправилно определен, а това влече недействителност на целия договор за кредит. В тези случаи законодателят е категоричен, че се дължи само главницата. Освен това в договора кредиторът – настоящ ищец се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР и годишното му оскъпяване. Липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 8,28%. Следва да се посочи още, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по-горе в случая остават неизвестни. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя /настоящи или бъдещи/, доколкото в погасителната вноска е включено и изплащане на задължения по такса ангажимент. Ето защо клаузите на договора, с които е уговорен лихвен процент в размер на 7,95%, както и такса ангажимент, равняваща се на 550 лева накърняват договорното равноправие между страните, противоречат на добрите нрави, поради което се явяват нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Нищожните уговорки, както е ноторно, нямат правно действие.

По отношение на сключения между страните договор за потребителски кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит.

Предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в размер на 550 лева за такса ангажимент не представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Това е такса свързана с усвояване и управление на кредита, а според императивната разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД е нищожна. В §1, т.1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни услуги според чл.10а, ал.1 от ЗПК са такива услуги, които са свързани с договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение и др. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна 2 норма, като изброяването не е лимитативно.

На следващо място, в договора е уговорено заплащане на сума в размер на 10 216.80 лева, за които се твърди да са застрахователна премия, договорена да бъде платена директно на трето на спора лице, „Кардиф Общо застраховане“ , като застрахователен агент на друго лице “Кардиф Животозастраховане“. Ищецът счита, че отсъстват данни както за такова плащане, така и изобщо за наличието на договор за застраховка. Договорът за застраховка е писмен и се сключва при специалната форма на застрахователна полица с определени реквизити; формата е затова и форма за доказване по смисъла на чл.164, ал.1, т.1 от ГПК. Твърди, че полица не е съставена. Тъй като договор за застраховка отсъства, то „застрахователното обезщетение„ е платено на неосъществено основание и подлежи на връщане. Тук следва да се каже също така, че няма данни ответното дружество да е регистриран по реда на Дял Втори от Кодекса за застраховането застрахователен брокер или агент, при което всичко платено по т.нар. „застрахователна премия„ е също дадено без основание и подлежи на връщане по реда на чл.55 от ЗЗД. Нещо повече, прави впечатление, че дължимите суми за застраховка си инкорпурирани в анюитетната месечна вноска и са включени в погасяването на кредита. С оглед на това, надлежно би могло да се заключи, че сумата от 10216.80 лева, условно посочена в договора за кредит като сума дължима за застрахователна премия е още една сктита такса, посредством която се увеличава дължимото по договора за кредит. Съгласно ЗПК това е неравноправна клауза и поради този й характер последната е нищожна по отношение на потребителя.

Ищецът твърди, че процесния договор за кредит е сключен на 07.12.2023г., поради което спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК (обн. ДВ, бр.18 от 05.03.2010г., в редакцията си от ДВ, бр.61 от 25.07.2014г.).

Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т.7); лихвения процент по кредита (т.9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11). Предвид съдържанието на сключения договор за потребителски кредит между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: ... и ищеца, намира, че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7, 8, 10 и 11 от ЗПК, а именно посочена абсолютна стойност на лихвения процент - 7,40%, като липсват каквито и да било условия за прилагането му.

Липсва изрично посочване дали лихвения процент е фиксиран за целия срок на кредита или променлив. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница; не е посочен общ размер на дължимата за срока на договора възнаградителната лихва и съотношението й с главницата по 3 кредита; посочена абсолютна стойност на ГПР, без да е посочено кои са компонентите включени в него и каква е стойността им; липсва погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и разбираема информация относно каква част от погасителната вноска погасява отделните компоненти от задължението: главница, лихва, застраховка, такси и др. Също така, към договора не са приложени общи условия към договора за потребителски кредит, подписан от страната на всяка страница, съгласно изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК, а според разпоредбата на чл.22 от ЗПК в такъв случай договорът за потребителски кредит е недействителен.

На следващо място, съгласно чл.10, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. В процесния случай не се установява договорът да е сключен в два екземпляра - по един за всяка от страните, а представеното по делото копие е със шрифт по-малък от 12, което е самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.22 от ЗПК. Договорът /както и приложенията към него/ е разпечатан на шрифт по-малък от 12, поради което противоречи на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Договорът не е написан на разбираем език в нарушение на чл.11, ал.1 от ЗПК и от него не става ясно каква точно сума получава доверителя ми, кога ще я получи, каква е тази такса ангажимент, как се плаща, какво представлява, включва ли се в главницата, олихвява ли се и с какъв лихвен процент. Тази такса е наложена на ищеца и последната по никакъв начин не се е съгласявала с нея. Тази такса изцяло в противоречие със закона, морала и добрите търговски практики. Не е посочен видът на услугата и какво точно представлява и включва тя.

На следващо място заплащането на тази такса е предварително, т. е. същата е дължимо само за "възможността за предоставянето" на някаква неясна и неопределена услуга, като е без значение дали последната ще бъде използвана по време на действие на сключения между страните договор.

Процесната такса безспорно е сключена във вреда на потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП, приложим в конкретния случай, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Съгласно чл.146, ал 1 от ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно. В случая такса ангажимент и таксата за застраховка не са уговорени индивидуално, доколкото са изготвени предварително и ищецът не е имал възможност да влияе върху съдържанието й. За да възникне задължение за заплащане на цената на тези услуги, те следва да бъдат предоставени реално на потребителя. Освен това, тази такса ангажимент не води до някакава икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна на уговорената 4 цена. Уговорената такса в размер на 550 лева и таксата за застраховка в размер на 10216.80 лева считаме, че съставляват скрит добавък към главницата, който се олихвява с предвидения в договора лихвен процент. Така определената обща сума от 10766,80 лева, следва да се приема, че реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР. Съответно води до значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит. В случая, кредитополучателя при подписването на процесните клаузи плаща пълната цена на тези услуги, но на практика получаването им зависи единствено от волята на кредитора.