Решение № 1062 от 28.03.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. Варна, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20233110104278 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 25603/04.04.2023 г., от „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.

****, общ. ****, п.к. 7707, представлявано от **** срещу „****" АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „****" № 258" „****", с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД да бъде осъден ответникът „****" АД, ЕИК****, да заплати на ищеца „****" АД, ЕИК ****, получената при първоначална липса на основание сума от 13723,13 лв. /тринадесет хиляди седемстотин двадесет и три лева и тринадесет стотинки), представляваща разликата между заплатената от ищеца за периода на потребление от 01.03.2018г. до 30.11.2022г. цена за услуга „пренос ниско напрежение" и дължимата за същия период от време цена за услуга „пренос средно напрежение" за обект с кодов № ****, находящ се в гр. ****, в ПИ с идентификатор ****.

В исковата молба се излага, че ищцовото дружество се легитимира като собственик на трансформаторен пост /ТП/ с диспечерско наименование ТП „****" с идентификатор ****.36.18.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

****, одобрени със Заповед РД-18-410/26.09.2017Г, на изп. дир. на АГКК, ведно с намиращото се в него оборудване, служещо за преобразуване на доставяната до потребителите електроенергия от средно към ниско напрежение. Посочената сграда, заедно с разположеното в нея движимо имущество, са придобити по силата на Нотариален акт № ****, т. X, рег. №8****, дело № ****/2013г. от 16.12.2013г. на нотариус ****, рег. №****, като с посочения документ е прехвърлена собствеността и 1 на съседните постройки с идентификатори съответно ****.36.18.1 и ****.36.18.3, и двете с предназначение сграда за енергопроизводство, като в договора за покупкопродажба всички обекти са обединени в един с обща площ от 58 кв.м., вероятно третирайки отделните плътно долепени сгради като помещения на една и съща постройка. Поземленият имот, върху който те са разположени, бил закупен в последствие по силата на Договор № ****/20.11.2015г. Ищецът твърди, че е придобил процесния трафопост при осребряване на имуществото в процедурата по несъстоятелност на ЗКПУ „****" с Постановление за възлагане от 12.10.2006г. по т.д.

№ ****/2003г. по описа на ТОС. Съществуващият в него трансформатор бил подменен от ищеца във връзка с присъединяването на намиращото се в съседен, също негов, имот с идентификатор **** „Складово стопанство за съхранение на зърнени култури", видно от Разрешение за ползване № СТ-05-952/15.06.2016г. на заместник-началник на ДНСК.

В условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че правото на собственост на ищеца не е обосновано в достатъчна степен от наличната документация, заявява, че същото е придобито по силата на изтекла придобивна давност, считано поне от 13.10.2006г. - датата на влизане в сила на посоченото по-горе постановление за възлагане. Твърди, че през този период до настоящия момент ищецът, присъединявайки и владението на своя праводател, е владял описания трафопост необезпокоявано, непрекъснато, явно и спокойно, осъществявайки и неговата ежегодна поддръжка.

Ищецът излага, че посредством въпросните съоръжения за присъединяване в сграда ****.36.18.2 се осъществява захранването на указаното по-горе, собствено на ищеца, „Складово стопанство за съхранение на зърнени култури". Включеното в него машинно оборудване било описано подробно в цитираното разрешение за ползване.

Ищецът сочи, че в облигационните си отношения с ответното дружество (в качеството му на краен клиент и оператор на разпределителна мрежа по смисъла на т. 27г, респ. т.

346, б. А от ДР на ЗЕ) визираното място на потребление понастоящем е обозначено с кодов № ****, а преди това и с аб. № ****. Консумираната в него електроенергия се отчита със средство за търговско измерване, монтирано в процесния ТП на ниво ниско напрежение. По тази причина разпределителното предприятие начислявало в издаваните от търговеца фактури и цена за услугата пренос ниско напрежение в съответствие с чл. 29 от Правилата за търговия с ел. енергия. Твърди, че за периода на потребление от 01.03.2018г. до 30.11.2022г. заплатената единствено за този ценови компонент сума възлиза общо на 21649,06 лв. Излага, че съгласно чл.27, ал.4 от Наредба №1 от 2017г. за регулиране цените на ел. енергията, тази цена е предназначена да покрие технологичните разходи на енергийното дружество при осъществяване на дейността по транспортиране на потребяваните киловати по съответните присъединителни съоръжения на ниско напрежение, но в отношенията си 2 с ищеца ответникът не притежава такива съоръжения в мястото на присъединяване, не извършва пренос на ел. енергия на ниско напрежение и не генерира подобни разходи, тъй като както сградата, така и трансформаторът и кабелът ниско напрежение от ТП до стопанството са собственост на ищеца. Т.е. ЕРП фактически не предоставя подобна услуга на крайния клиент, поради което липсва и основание да инкасира цена за пренос ниско напрежение, като на заплащане подлежи единствено преносът на ниво средно напрежение, каквато енергия се доставя до границата на собственост на електрическите съоръжения по смисъла на чл. 30, ал.1 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. Навежда твърдения, че съгласно чл.14, ал.1 от Правилата за измерване на количеството ел. енергия се изисква мястото на измерване да е на страната с по-високо напрежение при наличието на преобразуващи съоръжения, собственост на клиента, както е в настоящата хипотеза. В тази връзка твърди, че средствата за търговско измерване, отчитащи консумираната от „****" АД енергия, нормативно задължително следва да бъдат монтирани на ниво средно напрежение от 20 kV, а не на ниско на 0,4 kV, както е в момента. Позовава се на Решение № ****/11.02.2013г. по т.д. № 1054/2011г. на ВКС, като в конкретния случай измерването и остойностяването следва да е на страната на по-високото напрежение, т.е. на средно напрежение. От тук и цената, която ищецът е следвало да заплати, е само тази за пренос средно напрежение, а не и за ниско. Излага, че за процесния период от 01.03.2018г. до 30.11.2022г., съобразно отчетените киловати и приложимата, определена от КЕВР за всеки ценови период стойност, тя възлиза общо на сумата от 7925,93 лв. Разликата между реално дължимите и де факто преведените на енергийното дружество парични средства е в размер на исковата претенция 13723,13 лв., като същата подлежи на възстановяване от ответника като получена без правно основание.

Излага, че цената за пренос на ел. енергия е вземане конкретно на разпределителното дружество, бидейки част от мрежовите услуги по чл.29, ал.3 от Правилата за търговия с ел. енергия /ПТЕЕ/. По силата на чл.28, ал.2 от същите, крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира от потребителите и превежда на оператора на разпределителната мрежа суми за пренос, достъп и други мрежови услуги. Т.е. „****" ЕООД, в качеството му на търговец или доставчик от последна инстанция, действа единствено като представител на разпределителното дружество по смисъла на чл.36, ал.1 от ЗЗД във финансовите му отношения с крайните потребители. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗЗД последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Реалният реципиент на плащането, макар и опосредено от търговеца, се явявал именно ответникът, като именно неговият патримониум се увеличава с паричното постъпление. Поради, което счита, че на осн. чл.55 от ЗЗД.

Ответното дружество депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, с 3 който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

На първо място счита, че не е налице хипотезата на изначална липса на основание, тъй като за ищеца по настоящото дело винаги е съществувало валидно облигационно правоотношение, почиващо на закона, и сключения между страните Договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа по Общи Условия, по който същият е извършвал твърдените плащания, и следователно не може да претендира връщане на същите като извършени при липса на правно основание, което водило до недопустимост на исковата претенция.

Сочи, че съгласно ПТЕЕ обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013г., приложими по настоящия казус в редакцията им към процесния период, е напълно запретено клиенти да бъдат освобождавани от заплащането на цена за пренос през съответната мрежа, като такава възможност е предвидена единствено за производителите на ел.енергия (чл. 29, ал.4 от ПТЕЕ обн., ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г.).

На второ място оспорва ищецът да е извършил плащания по процесните фактури както към „****“ ЕООД, така и изобщо.

На трето място тълкувайки редакцията на чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ стига до извода, че клиентите присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа, или регламентираната задължителна компонента включва осъществената услуга по пренос през цялата разпределителна мрежа, поставена под оперативното управление на мрежовата компания. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се заплащат от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор. Излага че в случая не е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл.29, ал.4 от ПТЕЕ, важащо само за производители, които захранват собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределително дружество.

На четвърто място оспорва като неоснователно и недоказано твърдението на ищеца, че границата на собственост на ел.съоръженията е била неправилно определена и съответно неправилно е определено и мястото на мерене на консумирана ел.енергия, с твърдението, че разпоредбата на чл.14, ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ, издадени от председателя на КЕВР, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.), на която ищецът се позовава, не намира правно приложение по настоящия спор, тъй като изграждането на процесиите електрически съоръжения подробно описани в ИМ, както и монтирането на средства за търговско измерване на консумираната в ищцовите обекти ел.енергия, е било извършено много преди тези правила да бъдат приети и обнародвани.

4

Освен това заявява, че процедурата по промяна начина и нивото на мерене се извършва на основание чл.11 от тогава действалите ПИКЕЕ /обн. ДВ бр. 98 от 12.11.2013г./ и съгласно изискванията на Наредба №6/2014г., а именно, собственикът на уредбата е следвало да извърши за своя сметка всички необходими реконструкции по съгласувания и одобрен от разпределителното предприятие проект, а разпределителното предприятие следва да достави необходимите средства за търговско измерване по съгласуван и одобрен проект, а за процесния период ищцовото дружество „****" АД не е поискало и заявило желанието си за извършване на промяна на страната на мерене. Напротив по силата на Договор за присъединяване на обект на клиент към електро-разпределенителната мрежа по реда на чл. 117, ал. 5 от ЗЕ, изх. № Т14-6601-Т15-2894/08.05.2015г. са изградени присъединителните съоръжения като изрично е посочено нивото на напрежение, а именно 0,4 kV. По този начин ищцовата страна, на допълнително годно правно основание, освен задължителната нормативна уредба, признала и се е задължила да заплаща на ответника двете мрежови съставки на цената на ел.енергия - „цена за пренос" и „цена за достъп".

Разпечатката съдържа 23 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b934d93a-85d1-4688-9a63-ee3f26b0390e