Решение № 276 от 07.11.2024, Окръжен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Монтана, 07.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20241600500356 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена лично о т О. Б.

П., ЕГН **********, срещу Решение № 21 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 507/2022 г. по описа на Районен съд-гр. Берковица, 3-ти състав, с което е отхвърлен положителен установителен иск за собственост по чл.

124, ал. 1, предл. 2 от ГПК за признаване за установено, по отношение на Я.

Б. П., че О. Б. П. е собственик на ⅓ ид. ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор ххх по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. В , О В , област М одобрени със Заповед № РД-18-74/24.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 23.02.2012 г., с адрес на поземления имот: гр. В ул. „ххх № ххх с площ от ххх кв. м, трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор няма, номер по предходен план хх, квартал х,х парцел хх при съседи: х, ххх, ххх.3х15, 1

*** и сграда с идентификатор х по кадастралнххата карта и кадастралните регистри на гр. Вх, Ох Вх, област Мходобрени със Заповед № РД-18-74/24.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 23.02.2012 г., с адрес гр. Вхул. х“ № хх, рхххазположена в поземлен имот с идентификатор ххх, със застроена площ от ххв. м, брой етажи 3, брой самостоятелни обекти в сградата-няма данни, с предназначение: жилищна сграда-еднофамилна, стар идентификатор няма, номер по предходен няма и е отхвърлено направеното искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на констативен Нотариален акт № хтомх хх рег. № х, дехло № 275/2021 г. на нотариус Е. П., с рег. № 589 и с район на действие Районен съд-гр. Б Със същото жалбоподателят е осъден да заплати разноски на другата страна в размер на 2605,00 лв.

В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита се за неправилен изводът на районния съд, че по отношение на процесния имот в полза на насрещната страна е изтекла придобивна давност. По същество жалбоподателят твърди, че той и другата страна са съсобственици на процесния имот по наследство от Б. П.

П., но въпреки това последният неоснователно се бил снабдил с нотариален акт за собственост на основание давностно владение. Твърди се, че постановеното решение противоречи на трайно установената съдебна практика по сходни случаи. Намира се, че по делото не е доказано въззиваемият да е извършил действия по отблъскване на владението и да е демонстрирал, че се смята за единствен владелец. В случая се счита, че въззиваемият е извършвал единствено действия по обикновено ползване на съсобствена вещ. Сочи се, че не е възможно да му е отказван достъп до имота, тъй като оградата била разрушена и всеки имал достъп до него. Прави се собствен доказателствен анализ, основан на показанията на разпитаните по делото свидетелите, от който се приема, че се стига до друг краен извод.

Намира се, че в хода на първоинстанционното производство другата страна не е успяла да докаже явно, непрекъснато и необезпокоявано владение през процесния период.

Въз основа на изложеното от въззивника се прави искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и за постановяване на друго решение, 2 с което претенциите да бъдат уважени, със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият Я. Б. П., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Д. Ц. (с пълномощно за пред всички съдебни инстанции, намиращо се на л. 98 от първоинстанционното дело и л.

44 от делото), е подал отговор на въззивната жалба. На кратко се излага, че въззивната жалба е неоснователна. Споделя се приетото от първоинстанционния съд от фактическа и правна страна.

С оглед на изложеното моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено.

Претендира се за присъждане на направените във въззивното производство разноски.

В подготвително (закрито) заседание проведено по реда на чл. 267 от ГПК, се установява, че въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-ищец в първоинстанционното производство, при наличие на правен интерес обусловен от неблагоприятния за нея краен резултат, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане. Същата отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е редовна.

За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно призовани. Жалбоподателят се явява лично и с адвокат М., които поддържат подадената жалба. Въззиваемият се явява лично и с адвокат Ц., които оспорват жалбата. Претендират за присъждане на разноски съобразно представен списък.

В дадения от съда срок за писмена защита, такава е представена от процесуалния представител на въззивника. В нея са доразвити изложените в жалбата съображения. Твърди се, че в имота не са извършвани подобрения.

Сочи се, че той рядко е посещаван от въззиваемия и е в лошо състояние, а достъпът до него е свободен. Счита се, че въззиваемият никога не е заявявал, че владее имота само за себе си. На основа на част от доказателствата по делото се посочват конкретни факти, които се счита, че оборват крайните изводи на съда. Проследява се периодът, през който жалбоподателят е заплащал данъци за имота, от което се заключава, че това доказвало намерението му да свои собствената си част. Прави се анализ на приложените 3 по делото данъчни декларации и квитанции за заплащани данъци. Твърди се, че макар да е налице самопризнание от ищеца, чрез процесуалния му представител, по отношение на право, то последният не разполагал с представителна власт да признава иск, поради което изявлението му, че жалбоподателят не е допускан до имота, нямало материална доказателствена сила.

Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона, относимите доказателства по делото събрани в първоинстанционното производство, становищата на страните, при така определения от въззивната жалба предмет на делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковото производство по разгледания от Районен съд-гр. Берковица гражданскоправен спор е образувано по повод на подадена искова молба от О. Б. П. и последващо уточнение, в качеството му на ищец, действащ чрез своя процесуален представител адвокат Александър Г., срещу Я. Б. П., в качеството му на ответник. С нея е предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за собственост, за установяване, че е собственик по наследство на ⅓ идеални части от процесния поземлен имот и сграда построена в него и искане по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отменяне на констативния нотариален акт, с който процесният имот е придобит по давност от ответника.

В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства.

С първоинстанционното съдебно решение № 21 от 19.02.2024 г., постановено по гр. д. № 507/2022 г., Районен съд-гр. Берковица е отхвърлил предявения положителен установителен иск за собственост и с изричен диспозитив е отхвърлил въведеното искане за отмяна на нотариалния акт по обстоятелствена проверка.

Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г., по тълк. д. № 1/2013 г., на ОСГТК на ВКС, за правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно. Същото е допустимо постановено по иска предявен от О. П. срещу Я. П. с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК. В частта, с която съдът изрично е 4 отхвърлил искането за отмяна на констативен нотариален акт обаче е недопустимо и подлежи на обезсилване, макар самото искане да е допустимо.

Първоинстанционното исково производство е образувано от лице, което претендира право на собственост по наследство върху ⅓ ид. ч. от земя и сграда, признато обаче с констативен нотариален акт от 2021 г. на друго лице.

В проведеното пред районния съд производство не е установено несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. При такъв резултат от правния спор следва да бъде постановен отхвърлителен диспозитив единствено по отношение на иска по чл. 124, ал. 1, предл. 2 от ГПК, но не и за искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК. Това е така, тъй като искането за отмяна не представлява самостоятелен иск и в случай, че съдът го намери за неоснователно за него не следва да се постановява изричен отхвърлителен диспозитив. Тези изводи следват от изложеното в мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г., постановено по тълк. д. № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС, а и от законодателното разрешение в чл. 537, ал. 2, изр. 3 от ГПК, според които само, когато със съдебното решение се признават правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени.

Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на лице, различно от ползващото се от акта. Следователно, дори и това искане да е допустимо, съдът не дължи постановяване на нарочен отхвърлителен диспозитив в случаите, в които прецени, че няма основание за отмяна на нотариалния акт. С оглед на това обжалваното решение в частта, в която е отхвърлено искането по чл. 537, ал. 2 от ГПК, следва да се обезсили.

По правилността на решението по предявения от О. П. положителен установителен иск за собственост, въззивният съд приема следното:

От приетите по делото писмени доказателства от фактическа страна безспорно се установява, че на хххх., въз основа на Нотариален акт № хх том хх дело х. за правххххо на собственост върху недвижим имот издаден на основание обстоятелствена проверка (л. 56, 57 от първоинстанционното дело), П И П. (дядо на страните) е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: място от 200 кв. м, от което се образува парцел х, вхх кв. х пхл. № ххх, по плана на гр. В , квартал хххх-михайловградски окръг, 5 при посочените в него съседи. Това обстоятелство е записано и в разписен лист (л. 63 от първоинстанционното дело) под № ххх в смисъл, че двор попадащ в кв. №х, като отх имота е образуван партиден № хх е собственост на П И П., въз основа на Нотариален акт № ххх г., а изводимо от скица на поземлен имот с настоящ идентификатор хххх той отговаря на номер по предходен план х ххквартал хх, парцел ххх (л. 36 от първоинстанционното дело). На 25.05.1974 г. съгласно Нотариален акт № хтохм ххх, дело хххх г. за право на собственост върху недвижим имот придобит по дворищна регулация (л. 58, 59 от първоинстанционното дело) на Пх Их П. е признато правото на собственост на 80 кв. м празно дворно място, които по дворищна регулация са взети от имот пл. №ххх собственост на ГНС-гр. Вх ххи са придадени към парцелххв кв. ххпо плана на гр. В , кв. З

Изводимо от титулната част на протокол от 12.10.1976 г. на Берковски районен съд (л. 60, 61 от първоинстанционното дело), Пх Их П. е починал на хххх6 г. Този протокол е от съдебно заседание, в което е извършена делба на наследствен имот оставен от него, с който на Б П П. (баща на страните) е поставeн в дял парцелхххв кв.хххпо плана на гр. В , михайловградски окръг, целият парцел от около 360 кв. м („майка место и придаваемо по регулация“).

На 30.09.1977 г. на Б Пе П. е издадено строително разрешение №ххх (л.ххххххкв. м на собственото си място, кв. № х,х парцел XXXIII. Във връзка с това неотносимо към й е представеното на л. 62 от първоинстанционното дело разрешение за строеж № хоххт 14.10.1980 г., тъй като то не касае строежа на жилищната сграда, а единствено е за извършване на прокопаване за свързване на имота с уличната канализация.