Решение № 1362 от 30.12.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1362 гр. София, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241000501372 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Обединена Българска Банка“ АД срещу решение № 5943/21.11.2023г. на СГС, ГО, 18 състав, постановено по гр.д. № 6626/23г., с което са уважени искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК.

Жалбоподателят излага, че първоинстанционният съд се е произнесъл по недопустим иск. Не е налице висящ изпълнителен процес и липсва правен интерес от предявяването му. Завява, че е признал, че вземането му е погасено по давност с отговора на исковата молба и по никакъв начин не е застрашил правната сфера на ищеца. Не е дал повод за завеждане на исковете.

Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС постанови друго, с което да го обезсили. Претендира разноски. и да

Ответникът П. П. в депозиран писмен отговор оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно .

Претендира разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК 1 намира за установено следното от фактическа правна страна:

Съдът е сезиран с искове по чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на главница, договорна лихва и разноски. В исковата молба ищецът П. П., действащ като ЕТ „Стройинвест-П. П.“ твърди, че е образувано и се води изпълнително дело № 3331/12г. пред ЧСИ. То е образувано по молба на ответника „ ОББ“ АД като взискател въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2010г., издаден по гр.д. № 19055/10г. на СРС, 66 състав. С него е осъден да заплати на банката 70000 лв. – главница по договор за кредит, в едно със законната лихва, считано от 26.04.2010г. до окончателното й изплащане, 1416, 70лв.- договорна лихва за периода 01.12.2009г. до 25.04.2010г., както и разноските по делото в размер на 1428, 33лв. държавна такса и 1397лв. – адвокатско възнаграждение. Поддържа, че горните вземания са погасени по давност и не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.

Взискателят е подал молба за образуване на изпълнително дело на 05.07.2010г. като след това са извършвани действия по проучване на имуществото му, наличието на трудови правоотношения, извършена е справка в Агенцията по вписванията. Това не са същински изпълнителни действия. С молбата за образуване на изпълнително дело с епрекъсва давността и от тогава започва да тече нова погасителна давност. На 13.08.2010г. и на 16.08.2010г. са наложени възбрани върху притежавани от ищеца недвижими имоти. В периода от 16.08.2010г. од 16.08.2012г. не са извършвани изпълнителни действия, които да прекъсват давността. На 16.08.2012г. на основание чл.433, ал.1 ,т.8 от ГПК изпълнителното дело се епрекратило по силата на закона. На 05.11.20-17г. също е налице основанието на чл.433, ал.1,т. 8 от ГПК, както и на 28.11.2019г. Ищецът счита, че 16.08.2015г. вземанията на банката са погасени по давност. Затова моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ОББ“ АД, че не му дължи 70000 лв. – главница по договор за кредит, в едно със законната лихва, считано от 26.04.2010г. до окончателното й изплащане, 1416, 70лв.- договорна лихва за периода 01.12.2009г. до 25.04.2010г., както и разноските по делото в размер на 1428, 33лв. държавна такса и 1397лв. – адвокатско възнаграждение. като погасени по давност. Претендира разноски.

Депозираният писмен отговор от „ОББ“АД в срока по чл.131 от ГПК е признал исковете, както и че вземанията му срещу ищеца са погасени по 2 давност. Признава, че последното изпълнително действие е извършено на 28.11.2017г. и перемпцията по изпълнителното дело е настъпила на 28.11.2019г.Излага, че се е дезинтересирал от вземанията по изпълнителния лист. Счита, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящите искове, тъй като не е налице висящо изпълнително дело. На 16.06.2023г. съдебният изпълнител е постановил изричен акт за прекратяване на изпълнителното дело. Претендира разноски по реда на чл.78, ал.2 от ГПК.

Не се спори, че по гр.д. № 19055/10г. на СРС, 66 в полза на „ОББ “ АД е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 28.06.2010г. С нея ищецът да заплати на ответника посочените в исковата молба суми.

Безспорно е, че взискателят с молба от 05.07.2010г. е поискал да се образува изпълнително дело за вземанията си по този изпълнителен лист.

Видно от удостоверение от ЧСИ е, че изп.д. № 3331/12 е прекратено с постановление от 16.06.2023г. е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК

СГС е приел, че исковете по чл.439, ал.1 от ГПК са основателни и ги е уважил.

Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане са обективно съединени искове по чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на вземания за главница, договорна лихва и разноски.

Въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посочено в жалбата- чл.269 от ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.

Обжалваното решение е валидно.

По допустимостта му.

Искът по чл.439, ал.1 от ГПК е специален установителен иск, с който 3 разполага длъжникът, когато срещу него е предприето принудително изпълнение. При оспорването му той може да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Чрез този иск длъжникът оспорва съществуването на вземането, респективно на правото на принудително изпълнение, претендирано срещу него. Искът е допустим само когато се основава на факти, настъпили след приключване на делото, по което е издадено изпълнителното основание.

Жалбоподателят извежда своето право от насочено срещу него принудително изпълнение и качеството му на длъжник в него. Това му дава активна материална легитимиция да търси защита срещу изпълнението въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Не е спорно, че изпълнителното основание е влязла в сила заповед за изпълнение. Новият факт, сочен от Т. Ч., настъпил след приключването на заповедното производство, е юридическият факт на изтекла в нейна полза погасителната давност. Това обосновава и процесуалната й легитимация като надлежна страна в процеса и правният интерес от водена на иска по чл.439, ал.1 от ГПК.

Пасивната материална легитимация на ответника, произтича от качеството му на кредитор на вземането, което е предявено за събиране в индивидуалното принудително изпълнение и което се оспорва. С оглед твърденията в исковата молба и неоспорване на фактите от ответника се обосновава пасивната му процесуална легитимация и качеството му на надлежна страна.

Пред въззивния съд е поставен за разглеждане въпросът за допустимостта на предявените искове, респективно на постановеното по тях решение.

Жалбоподателят счита, че исковите претенции са недопустими на две основания- поради липса на висящ изпълнителен процес и на правен интерес, поради признание на исковете.

Длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание/влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е 4 налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията, на която в случая се позовава ответницата по иска, не изключва принудителното изпълнение, защото, когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист.

Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. /Р № 60282/19.01.2022г. по гр.д. № 903/2021г., ВКС, III г.о., Р № 50041/10.05.2023г. по т.д. № 20/22г., ВКС, I т.о./ За да се предяви установителен иск- положителен или отрицателен, е необходимо ищецът да има правен интерес. Той е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването и упражняването на правото на иск. Правният интерес трябва да е налице както към момента на предявяване на иска, така и при постановяване на съдебния акт по съществото на спора. За наличието съдът следи служебно. Със становището си по исковете, процесуалният представител на банката- кредитор е признал, исковете, както и че вземанията му, предмет на исковата молба са погасени по давност.

Същият е разполагал с представителна власт за извършване на това процесуално действие. Разпоредбата на чл.237 от ГПК регламентира кога и при какви условия се постановява решение при признание на иска. В този случай ответникът прави изявление , с което не само се признава неговата основателност, но и едновременно с това е отказ от защита и се разпорежда със своето право на иск. В случая признанието на иска от страна на ответника не попада в изключенията на чл.237, ал.3 от ГПК, поради което е било процесуално възможно да се постанови решение при признание на иска.

Но съгласно чл. 237, ал.1 от ГПК, ако ответникът признае иска трябва по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Изявлението на ищеца е това, което води до процесуалните действия на съда да прекрати съдебното дирене и да 5 постанови съдебен акт по съществото на спора като съобрази признанието на иска. Такова искане от страна на ищеца, който е инициирал процеса, следва да бъде направено преди даване на ход на устните състезания./ Р № 13/21.02.2018г. по т.д. № 2541/17г, ВКС, I т.о., Р № 141/14.07.2016г. по гр.д. № 7446/14г., ВКС, IV г.о./. В единственото съдебно заседание, проведено пред първоинстанционният съд, ищецът П. П. чрез своя процесуален представител е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът е постановил такова. Признанието на иска от страна на ответника не прави иска недопустим поради липса на правен интерес. Такъв съществува, тъй като неговото поведение е довело до завеждане на делото от ищеца. За последният съществува интерес със сила на пресъдено нещо да се установи, че правото на ищеца съществува или че отричаното от него право на ответника несъществува. Направеното признание и при искане от ищеца за постановяване на решение в съответствие с него, задължава съда да прекрати съдебното дирене и да не прави собствена преценка за основателност на иска съобразно доказателствата. Признанието на иска не води до липса на правен интерес, тъй като по същество е признание на материалното субективно право на ищеца, чиято защита се търси пред съда. С признанието ответникът признава фактите, които потвърждават правния интерес на ищеца да предяви иска.

Поради изложеното исковете по чл.439, ал.1 от ГПК са допустими и основателни.

Поради изложените правни изводи първоинстанционното решение трябва бъде потвърдено.

По отношение на разноските.

На жалбоподателя не се дължат разноски поради изхода на спора пред настоящата инстанция.

Ответникът по жалбата не е направил искане за разноски и такива не му се дължат. Следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв. по реда на чл.38 от ЗАдв. на процесуалния му представител. При определяне на размера му съдът съобрази, че защитата от последния е осъществена по въззивна и частна жалба. По тях са депозирани писмени 6 отговори. При определяне на възнаграждението на процесуалния представител съдът съобрази Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС.