Определение № 36189 от 05.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36189 гр. София, 05.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20261110105843 по описа за 2026 година

Производството е по чл.124 и сл. ГПК.

Въпреки, че исковете по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 КТ са сред изброените в чл.310,т.1 КТ, предявените искове не следва да бъде разгледани по реда на чл.310 –чл.317 ГПК, а ПО ОБЩИЯ ИСКОВ РЕД. В конкретния случай с оглед изричната разпоредба на чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК не следва да бъде допускано бързо производство за разглеждането на исковете, предявени с исковата молба, вх. № 70173/05.03.2026г., тъй като то е неприложимо за тези искове , защото един от тях (искът по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна мораторна лихва върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане) не е сред изброените в чл.310 ГПК и следователно подлежи на разглеждане по общия исков ред по чл.124 ГПК, който следва да бъде приложен за всички предявени искове. Претенцията за законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от предявяването на исковата молба до окончателното плащане не е автоматична последица от предявяване на съответния осъдителен иск за главницата , а е самостоятелно искане (иск), който се разглежда само ако е изрично предявен (според процесуалната доктрина и според съдебната практика законната лихва се присъжда , само ако е изрично поискана от ищеца- б.с.). Процесуалният извод за самостоятелността на претенцията по чл.86,ал.1 ЗЗД за законна лихва не се променя поради факта , че с оглед спецификите на тази лихвена претенция не се изисква от ищеца уточняването й по период и по размер при предявяването й. По настоящото дело ищцата е предявила самостоятелната претенция за законна лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху обезщетението по чл.225,ал.1 КТ за периода от подаването на исковата молба до окончателното плащане , но тъй като тази лихвена претенция не е сред изброените в чл.310, ал.1 ГПК искове , тя подлежи на разглеждане по общия исков ред , което според чл.310,ал.2 и ал.3 ГПК означава, че по общия исков ред следва да бъдат разгледани всички предявени искове , а не по реда на т.нар. бързо производство по чл.310 – чл.317 ГПК. Следва да се отбележи , че в конкретния случай в исковата молба няма предявено искане за разглеждане на делото по реда на т.нар. бързо поризводство по чл.310 1 и сл. ГПК.

Преписите от исковата молба и от приложенията към нея са връчени редовно на ответника видно от приложената призовка. В установения едномесечен срок ответникът е представил отговор на исковата молба.

СРС,68 състав следва да се произнесе по доказателствените искания на ищеца , предявени с исковата молба , и на ответника, предявени с отговора на исковата молба, както и по останалите въпроси , изброени в чл. 140,ал.1 и ал.3 ГПК с определение по чл.140 ГПК , а не с разпореждане по чл.312 ,ал.1 ГПК.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

ОПРЕДЕЛИ:

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО съгласно чл. 146,ал.1 ГПК във връзка с чл.312, ал.1, т.2 ГПК :

1) обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146,ал.1,т.1 ГПК):

В исковата молба ищeцът К. В. М. твърди , че връчената му по електронен път заповед

№ 17/26.01.2026г. на пълномощик на прокурист на „ФЕООД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение за длъжността „консултант продажби информационни и комуникационни технологии в отдел 35080”, е незаконосъобразна по следните причини: недоказаност на представителната власт на лицето , подписало оспорваната заповед , по отношение на ответното дружество като работодател ; неспазване на т.нар. предварителна закрила по чл.333,ал.1,т.2 КТ поради липса на предварително разрешение от Инспекцията по труда за уволнението на ищеца , което според него е било необходимо, тъй като към датата на връчването на процесната уволнителна заповед е бил диагностициран с онкологично заболяване и е бил с определена 75% трайно намалена работоспособност видно от

Решение № 90133/16.01.2024г. на ТЕЛК; ненадлежно изпълнение на процедурата по чл.193,ал.1 КТ , тъй като „не са му били искани валидни обяснения” за вмененените му дисциплинарни нарушения и „не са обсъдени данните на неговото състояние” от работодателя; връчване на оспорваната уволнителна заповед по време на ползване от ищеца на отпуск поради временна нетрудоспособност през периода от 02.02.2026г. до 03.03.2026г. , разрешен му с издаден на 23.02.2026г. от „Ф”ЕООД болничен лист № **** , и неосъществяване на посочените в уволнителната заповед дисциплинарни нарушения, тъй като през процесния период от 03.11.2025г. до 20.01.2026г. не се е явявял на работа , защото е „бил в състояние на временна нетрудоспособност , причинени от актуални заболявания , които са лекувани и отразявани в съответни официални документи”. Ищецът сочи провеждани от него лечения в Клиниката по кардиология на МБАЛ „Света София” през периода 16-18.10.2025г. и в Клиниката по урология на МБАЛ „Света София” през периода 29-31.10.2025г. , във връзка с които са 2 издадени Медицински протокол № 518/22.10.2025г. и Медицински протокол №

368/03.11.2025г. , със всеки от които ищецът е освидетелстван и е изложено становище за състояние на временна нетрудоспоспособност за срок от 30 дни, но решение № 0151/25.11.2025г. на ТЕЛК при Ф” ЕООД – ГРАД СОФИЯ на ищеца е „отказано признаването на правото му на отпуск по болест и издаване на болничен лист”, като му е указано „да оправдае временната си нетрудоспособност от 30 дни с друг целесъобразен отпуск” , което решение на ТЕЛК ищецът е обжалвал пред НЕЛК, като производството по жалбата му все още не е приключило.

Искането на ищеца към съда е да отмени заповед

№ 17/26.01.2026г. на пълномощик на прокурист на „ФЕООД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и на основание чл.330,ал.2,т.6 КТ е прекратено трудовото му правоотношение (чл.344,ал.1,т.1 КТ), да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност

„консултант продажби информационни и комуникационни технологии в отдел 35080” (чл.344,ал.1,т.2 КТ), и да осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа след уволнението през периода от 02.02.2026г. до 02.08.2026г. в размер на 9 510 евро (чл.225,ал.1 КТ), заедно със законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

Ответникът „ФЕООД оспорва изцяло предявените искове според изричното изявление на пълномощника му в депозирания в срок отговор на исковата молба. Посочва се , че оспорваната уволнителна заповед е подписана на 30.01.2026г. , което е и същинската дата на издаването й, от лице с представителна власт - Д.Д.Д изпълняваща длъжността „Човешки ресурси” в ответното дружество, упълномощена изрично с нотариално заверено пълномощно от 06.10.2025г. от прокурист на дружеството. Отбелязва се , че преди издаване на заповедта за дисциплинарно уволнение е била изпълнена процедурата по чл.193,ал.1 КТ , като от ищеца чрез изпращане в платформата „Евротръст” на 23.01.2026г. са били изискани обяснения за нарушенията му и той е предоставил такива обяснения /наименувани „заявление”/ на същата дата – 23.01.2026г. в прикачен файл към отговора му. Сочат се доводи за спазването на 2-месечния срок по чл.194 КТ при налагане на процесното дисциплинарно наказание „уволнение” , както и за връчването на процесната заповед на ищеца на 02.02.2026г. чрез системата Евротръст , към която дата не е бил издаден болничен лист за отпуск поради временна нетрудоспособоност на ищеца , тъй като болничният лист № **** е издаден на 23.02.2026г. , т.е. след прекратяването на трудовото правоотношение между страните , и е с ретроактивно действие от 21 дни , което е незаконосъобразно с оглед чл.9,ал.4 НМЕ. Посочва се , че преди дисципинарното уволнине на ищеца робатодотелят е получил предварително разрешение по чл.333 КТ за това от ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА”. Обосновава се становище за осъществяване от ищеца на описаните в процесната заповед дисциплинарни нарушения - неявяване на работа през периода от 03.11.2025г. до 20.01.2026г. , за което е съставен Констативен протокол от 21.01.2026г. , тъй като ищецът не е представил болнични листове с разрешени отпуски по болест през този период , каквито единствено са изискуеми съгласно чл.6,ал.2 3

НМЕ. Отбелязва се, че с Експертно решение № 0151/25.11.2025г. на ТЕЛК при Ф” ЕООД – ГРАД СОФИЯ на ищеца е указано „да оправдае временната си нетрудоспособност от 30 дни с друг целесъобразен отпуск” , а не със съставените при леченията му през месец октомври 2025г.

Медицински протокол № 518/22.10.2025г. и Медицински протокол №

368/03.11.2025г. Това експертно решение е действащо и е задължително с оглед чл.112,ал.9 ЗЗдр и чл.113,ал.3 ЗЗдр, доколкото не е отменено от НЕЛК , а обжалването му от ищеца не спира изпълнението му.

2)правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл.146, ал.1,т.2 ГПК) :

При условията на обективно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени искове по чл. 344,ал.1,т.1, т.2 и т.3 КТ и претенция по чл.86,ал.1 ЗЗД.

Ответникът не предявява насрещни права срещу ищеца. Възраженията му целят да обосноват наличието и законосъобразното упражняване на правото му да наложи дисциплинарно наказание „уволнение” на ищеца.

3)права и обстоятелства , които се признават (чл.146,ал.1, т.3 ГПК) :

Ответникът не оспорва съществуването , съдържанието и прекратяването на трудовото правоотношение с ищеца.

Ищецът не оспорва , че през процесния период /посочен в оспорваната уволнителна заповед/ от 03.11.2025г. до 20.01.2026г. не се е явявял на работа , но твърди , че през този период е бил в състояние на временна нетрудоспособност, удостоверена с издадени официални медицински документи /епикризи, медицински протоколи/ , но незаконосъобразно с решение № 0151/25.11.2025г. на ТЕЛК при Ф” ЕООД – ГРАД СОФИЯ му е „отказано признаването на правото му на отпуск по болест и издаване на болничен лист”, което той е обжалвал пред НЕЛК, като производството по жалбата му все още не е приключило.

Никоя от страните не признава изрично по смисъла на чл.175 ГПК други правнорелевантни факти

4)обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл.146,ал.1,т.4 ГПК във връзка с чл.155 ГПК и чл.154,ал.2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти , които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК , нито факти , за които да съществуват законови прумпции (чл.154,ал.2 ГПК).

5)разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл.146,ал.1, т.5 ГПК):

Ищецът следва да установи съществуването на трудово правоотношение с ответника и неговото съдържание (изпълнявана длъжност, размер на уговореното трудово възнаграждение и др.), както и прекратяването на трудовото правоотношение, а също и предявените с исковата молба основания за незаконосъобразност на оспорваната заповед за дисципилнарно уволнение, както и оставането без работа след уволнението и размера на 4 това обезщетение.

Ответникът следва да установи законосъобразността на уволнението.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.140 ,АЛ.3, ИЗР.2, ПРЕДЛ.2 ГПК ДА

ИЗПОЛЗВАТ МЕДИАЦИЯ ИЛИ ДРУГИ СПОСОБИ ЗА ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА

СПОРА.

ПРИЛАГА по делото депозирания от ответника отговор на исковата молба.

УКАЗВА на ищеца най-късно в откритото заседание да изрази становище с оглед чл.143,ал.2 ГПК по твърденията и по исканията на ответника, съдържащи се в депозирания от него отговор на исковата молба , респективно да предяви доказателствени искания във връзка с тези твърдения, ако счита за необходимо.

При неизпълнение на указанията правото на ищеца да изрази възражения и да предяви искания във връзка с отговора на исковата молба ще бъде преклудирано.

ПРИЕМА писмените доказателства, приложени към исковата молба, описани в същата.

ПРИЕМА писмените доказателства ,приложени към описани в същия. отговора на исковата молба,