Решение № 424 от 08.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 424 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Михаил Малчев при участието на секретаря Таня Ж. П.а Вълчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500112 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.( ГПК).

С обжалваното решение № 58/14.06.2024 г., постановено от Окръжен съд – Враца по гр.д. № 20221400900171, частично са уважени предявените искове от В. Б. И. и И. Б. К. като ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъдено да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Ц. В. Б., настъпила на 25.05.2022 г. при пътнотранспортно произшествие от по 40 000 лв., а за разликата исковете са отхвърлени. Съдът е разпределил между страните и установените в първоинстанционното производство разноски. С решението е уважен и предявен от ЗД „БУЛ ИНС“ АД обратен иск срещу К. С. Й. за сумата от 80 000 лв.

Срещу решението в отхвърлителната част са постъпили жалби на В. Б.

И. и И. Б. К., представлявани от адв. П. К. от САК срещу рeшeниe № 58/14.06.2024 г. по т.д. № 20221400900171 по описа на Окръжен съд - Враца .

Първоинстанционният съд е упрекнат, че присъденият размер на обезщетение не съответства на доказаното страдание от загубата на дъщеря им, довело до доказана по делото остра стресова реакция. Не било отчетено и че дъщеря им 1 била бременна, а загубата на дългоочакваното внуче допълнително утежнило негативното емоционално преживяване. Оспорва се да е била адекватно отчетена младата възраст на загиналата, която била дейна, активна и в отлично здравословно състояние и имала планове за бъдещето, които няма да се осъществяват. Била е опора за родителите си като е помагала с каквото може.

Ищците разчитали на нейната подкрепа. е съобразен и установеният лимит на отговорност на застрахователя, възлизащ към датата на ПТП на 10 420 000 лв., което се твърди да е безспорно установен в съдебната практика критерий, предвид и калкулираните допълнителни средства в резултат на увеличените застрахователни премии. Позовават се и на съдебна практика за присъждано обезщетение за загуба на дете в по-високи размери. Оспорва се и началната дата на присъденото обезщетение за забава. Наведен е довод, че лихвата се дължи от датата на непозволеното увреждане, поради което застрахователят по „Гражданска отговорност“ дължи да поеме и вредите от забавата му.

Евентуално смята обезщетение за законна лихва да се дължи от изтичане на срока на задължението за уведомяване на застрахователя от самия застрахован, което сочи да е станало на 03.06.2022 г., а най-късно от датата на уведомяване на застрахователя от пострадалите, което се твърди да е станало на 17.06.2022 г Иска се решението да бъде отменено, а исковете да бъдат уважени в пълния им предявен размер..

В отговор по въззивната жалба се прави искане за спиране на делото с аргумент да е образувано ДП във връзка с ПТП и предвид невъзможността гражданският съд да преценява включително и в мотивите си дали е извършено престъпление, съществен елемент от което е увреждащото деяние и неговия автор. По същество се поддържа възражение за съпричиняване при твърдение, че починалата се е качила в автомобил, управляван от неправоспособен и алкохолно и/или наркотично повлиян водач и се е возила без поставен предпазен колан.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу постановеното решение в частта по уважения иск на И. Б. К. в размер на 40 000 лв. Наведен е довод, че понеже не се твърди да е възнамерявал да осинови загиналата не се включва в кръга на близките й, легитимираните от ППВС № 4/68 г. да бъдат възмездени за претърпените страдания и смята за недоказани утвърдените предпоставки за разширяване кръга на правоимащите 2 с ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва се присъдената сума и по размер като се претендират и сторените разноски пред двете инстанции.

В отговор по насрещната жалба се навежда довод за недопустимост на въззивната жалба предвид указанието, че касае сумата над 40 000 лв., каквато не е била присъдена. По същество и по повдигнатия с насрещната въззивна жалба правен въпрос от името на ищеца И. К. се застъпва теза, че легитимацията произтича от наличието на близки отношения, типични за отношенията между родител и дете, очертани като необходими с т. 2 от раздел III от ППВС № 4/61, допълнено с ППВС № 5/69 г. и цитирана каузална практика, поради което смята за ненужно да се доказват изключителни обстоятелства, обосноваващи относими към разширения кръг правоимащи според ТР № 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС.

По реда на 248 ГПК първоинстанционният съд е изменил решение № 58/14.06.2024 г. в частта за разноските като на основание чл. 38 ал. 2 ЗА в тежест на „БУЛ ИНС“ АД е възложена сумата от 6072 лв.

По делото е постъпила и частна жалба срещу определение № 259 от 16.08.2024 г., с което в тежест на ответника е възложена сума за възнаграждение на адв. К. на основание чл. 38 ал. 2 ЗА в размер на 6072 лв.

Оспорва се оказаната правна помощ да е била безплатна.Евентуално е повдигнат спор за съответствието на признатото вземане с фактическата и правна сложност на делото при довод, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размера на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1) не обвързва съда с определения минимум, съответно за меродавност на съдържанието й към датата на сключване на договора, а не към възприетия от съда момент – приключване на устните състезания. Поискано е определението да бъде отменено.

В отговор по частната жалба адв. П. К. се противопоставя с довод, че липсва обосновка на оспорването на безвъзмездния характер на предоставената помощ предвид липсващата уговорка в сключения договор за правна защита и съдействие за заплащане на възнаграждение за поетата защита. Поддържа и теза, че възнаграждението е определено в минималния размер, предвиден от Наредба № 1 и в случая съответства на фактическата и правна тежест на спора при отчитане и материални интерес, аналогично на 3 подхода при определяне на държавната такса по делото. Застъпва теза, че възнаграждението подлежи на определяне към датата на приключване на устните състезания, позовавайки се на каузална практика на Върховния касационен съд. Смята и че липсата на договорено възнаграждение изключва съобразяването на Решение по дело № С-438/2022 г. от 25.01.2024 г. на СЕС.

Застъпва теза, че Наредба № 1/2004 г. гарантира яснота за адвокат, съгласил се да предостави правна защита на материално затруднено лице, какво плащане за труда си ще получи в бъдещ момент. Наведен е и довод, че съблюдаването на Наредба № 1 гарантира равнопоставеност между адвоката, договор възнаграждението си и този, поел безвъзмездно защитата, гарантирайки им еднакво възнаграждение за идентична по съдържанието си работа. Смята, че игнорирането на посочения подход за равно третиране застрашава достъпа до правна помощ.

В съдебно заседание процесуалният представител на И. И. – адв. А., поддържа жалбата.

Особеният представител на Х. И. изразява становище за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството по делото, а евентуално за отхвърляне на предявения иск.

Процесуалният представител на Б. В. оспорва жалбите и пледира за потвърждаване на постановеното решение.

Жалбите са допустими – предявени са от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок.

При служебната проверка не се устаноява порок, засягащ валидността на обжалвания акт нито неговата допустимост в обжалваната част.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

С въззивната жалба не е повдигнат спор досежно факта на 4 пътнотранспортното произшествие, причинно-следствената му връзка с настъпилата смърт и вината на застраховано при ответника в първоинстанционното производство лице, управлявало увреждащия автомобил. По които въпроси гражданският съд е обвързан и от установеното от наказателния съд предвид влязлата в сила присъда по НОХД № 290/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца, потвърдена с решение № 373/06.11.2023 г. по ВНОХД № 1073/2023 г. без данни да е било обжалвано.

В обосновка на възприетия от съда размер на обезщетението въззиваемият се позовава на съпричиняване от страна на починалата, което налага в тази част да бъдат формирани и самостоятелни фактически изводи.

Съгласно чл. 300 ГПК гражданският съд е обвързан от установеното от наказателния съд досежно деянието, доколкото то очертава елементите от фактическия състав на установеното престъпление. Извън тези рамки остава поведението на пострадалия, очертаващо и хипотезата на съпричиняване.

Доколкото ответникът по иска и въззиваем досежно отхвърлителните части от решението се ползва от това обстоятелство, в негова тежест е да докаже както наличието на твърдяните факти, така и въздействието им върху увреждащия резултат – в случая причинената смърт.

Смъртта е предвидена като елемент от състава на престъплението, поради което установеното от наказателния съд поведение и приносът му за вредоносния резултат, обвързва и гражданския съд при разрешаване на спор досежно гражданските последици от престъплението. В тази насока е прието, че на 25.05.2017 г. К. С. Й. управлявал л.а. „Фолксваген голф“ с рег. № ******** без да притежава свидетелство за управление на МПС и без да е карал шофьорски курсове. Пострадалата Ц. В. Б. седяла на предна дясна седалка до К. Й.. При навлизане в с. Гложене при ограничена скорост на движение до 50 км/ч, водачът на л.а. „Фолксваген голф“ се движел със скорост от 93 км/ч. Видял в насрещното платно движещ се към него автомобил и рязко натиснал спирачката. Автомобилът се насочил наляво, а водачът Й. навил волана надясно, за да изправи автомобила, но той продължил движението си наляво.

В резултат от действията на водача автомобилът загубил напречна устойчивост, поднесъл и излязъл от пътното платно вляво на посоката на движение. Преминавайки 10 метра по тревната площ при скорост от 55 км/ч 5 автомобилът се блъснал с дясна странична част в областта на дясната врата в железобетонен стълб, след което се завъртял на 180 градуса в посока обратна на въртенето на часовниковата стрелка около стълба и спрял с предната си част, насочена към платното за движение. Установено е, че при настъпване на ПТП водачът не е бил под въздействие на алкохол, метадон, кокаин, тетрахидроканабинол/метаболити, опиати, амфетамин, екстази, метамфетамини и барбитурати, а е открито наличие на лекарствено вещество от групата на бензодиазепините – диазепам.

Вследствие от пътнотранспортното произшествие Ц. В. Б. получила съчетана травма, изразяваща се в гръдна травма – разкъсвания на гръдната аорта и кръвоизлив в двете гръдни кухини, съпроводени със счупвания на ребра вдясно; коремна травма – разкъсване на далака с кръвоизлив в коремната кухина, определени и като причина за настъпилата смърт.

От изслушаната комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза се установява, че настъпилият удар при загубена напречна устойчивост върху тялото на седящ пътник на предна дясна седалка отклоняват тялото му в посока към предна дясна врата. Същевременно е настъпил удар на автомобила в областта на предната дясна врата в неподвижното препятствие – железобетонен стълб НН. Следствие деформацията на врата и инерционното движение на тялото на Ц. Б., е настъпило и травматичното увреждане. Формиран е извод, че в тази ситуация действието на предпазния колан се обезличава – дори и при правилно поставен предпазен колан смъртта е била непредотвратима.

Страните не спорят, че към датата на пътнотранспортното произшествие водачът е бил застрахован при ЗД „БУЛ ИНС“ АД по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От приобщените в първоинстанционното производство показания на свид. П. – майка на ищеца, се налага извод, че ищците живеят на семейни начала от 2010 г., когато Ц. Б. е била на 4 години. Ищецът се грижел за нея – живеели заедно, а тя наричала ищеца „тате“, макар и да не му е биологично дете. Ищецът се отнасял към нея както и към собствените си деца от връзката с ищцата. – хранел ги обличал ги. Издържал цялото семейство. Ц. споделяла с ищеца повече отколкото споделяла с майка си. Ц. помагала на майка си в домакинството. Взаимно разчитали една на друга. Споделяла и че ако роди 6 момче, ще го кръсти на баща си – И.. На погребението на Ц. ищците припаднали. Станали неспокойни. Ограничили се до празнуване само празниците на двете им рождени деца.