Решение № 89 от 08.02.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Сливен, 08.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Д. Каранашева при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова като разгледа докладваното от Мария Д. Каранашева Гражданско дело № 20212230103047 по описа за 2021 година

В исковата молба се твърди, че вземането на ищцовото дружество, произтича от следните обстоятелства: на 22.12.2017г. е сключен договор за потребителски кредит между ищцовото дружество, като кредитор и Т. ПЛ. Т., като кредитиполучател.Сочи се , че договора за потребителски кредит е сключен при следните параметри сума на кредита 2500лв, срок на кредита 24 месеца, размер на вноската 154.55лв, падеж на вноската :двадесет и първи ден от месеца, годишен лихвен процент на разходите 49.89; годишен лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%, дължима сума по кредита 3709.20лв.Сочи се, че по избран и закупен пакет допълнителни услуги ответника дължи на ищцовото дружество сумата от 3001.20лв, с размер на вноската 125.05лв и общото задължение по кредита е в размер на 6710.40лв, а обща размер на вноската 279.60лв, като дата на погасяване 21 ден от месеца.Твърди се, че по чл.4 о ОУ към ДПК ответника дължи на ищцовото дружество и договорно възнаграждение за изтегления кредит в размер на 1209.20лв.Сочи се, че ищцовото дружество превежда на ответника на 28.12.2017г. остатъчната сума в размер на 343.25лв.Твърди се , че неизплатената сума за договорно възнаграждение е в размер на 125.09лв от 21.05.2019г. до 3.09.2019г., неизплатената сума за за предоставяне на пакет допълнителни услуги е в размер на 1000.40лв. Сочи се, че ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, но ответникът е подал възражение, поради което ищеца предявява положителните установителни искове предмет на разглеждане на настоящото производство.

Поискано е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1179.60лв, представляваща главница по договор за потребителски 1 кредит,договорно възнаграждение в размер на 125.09възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1000.40лв, мораторна лихва за забава в размер на 479.28лв за периода от 3.09.2019г. до 27.05.2021г., като и законната лихва за забава от подаването на заявлението и да бъде осъден ответника да заплати направените разноски в исковото и заповедното производство.

Съдът е квалифицирал така предявения главен положителен установителен иск за установяване дължимост на главницата, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.9,ал.1 от ЗПК.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за установяване на договорно възнаграждение, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за установяване на дължимостта на възнаграждение по закупен пакет за допълнителни услуги, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК.

Съдът е квалифицирал така предявения акцесорен положителен установителен иск за установяване на договорно възнаграждение, като такъв с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр. чл.10,ал.1, ал.2 и ал.3 от ЗПК чл.86,ал.2 от ЗЗД.

Указано е на ищцовото дружество, че доказателствената тежест по отношение на фактите, че страните в производството са сключили и подписали договор за потребителски кредит,погасителен план към ДПК, , отпускането на сумата по договора за потребителски кредит, начина на формиране на договорното възнаграждение, начина на формиране на възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги, предоставянето на ответника на допълнителните услуги, начина на формиране на годишен процент на разходите, е негова.

Указано е на страните, че служебно ще се произнесе за наличието на неравноправни клаузи по ДПК

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответникът е постъпил.

В отговора ответникът признава, че между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит на 22.12.2017г., по силата на който ищцовото дружество в качеството на кредитор е отпуснало на ответника в качеството на кредитополучател сумата в размер на 2500лв.Ответникът признава обстоятелството, че е извършил плащания по ДПК в размер на 4642.60лв и плащанията са извършвани в периода от началото на 2018г. до 13.01.2021г.

В отговора са оспорени всички останали обстоятелства, посочени в исковата молба.Направено е възражени, че процесния ДПК е нищожен, тъй като не ясна методиката за формиране на ГПР и какви компоненти са включени в него и как се формира той, ГПР е изчислен в нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК.Посочено е, че клаузата за договорено възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги изисква размерът на това възнаграждение да се включи в ГПР и при така полученото за изтеглена главница в размер на 2500лв, ответника следва да върне 6710.40лв, което е оскъпяване над 2

250%.Направено е възражение, че на основание чл.26, ал.1, предл.3 от ЗЗД е нищожна и клаузата за лихвения процент в размер на 41.17%, която надхвърля четирикратно законната лихва.Сочи се, че поради недействителността на ДПК ответника би дължал само усвоената главница в размер на 2500лв.Посочено е, че ответникът е заплатил на ищцовото дружество сумата от 4642.60лв, която сума не само изплаща усвоената главница, но й я надхвърля.Направено е възражение, че е недействително и самото споразумение за закупуване на допълнителен пакет услуги.Направено е възражение че възнаграждението за закупени допълнителен пакет услуги надхвърля размера на главницата.Направено е възражение, че поради нищожност на клаузата за лихвения процент ответника не дължи заплащането на договорна лихва в размер на 125.09лв.Направено е възражение, че ответник не дължи и наказателна лихва т.к. уговорената наказателна лихва противоречи на чл.10а,ал.4 от ЗПК .

Поискано е да се отхвърлят предявените положителни установителни искове и да бъдат присъдени на ответника направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, представител не се явява. Постъпило е писмено становище от ищцовото дружество, че не възразява делото да се гледа в негово отсъствие, поддържа исковата молба и представените доказателства, поискано е да се постанови решение по делото и да бъдат уважени изцяло предявените искове като основателни и доказани.

В съдебно заседание ответникът Т. ПЛ. Т., редовно призован не се явява, вместо нея се явява адв.П., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове и да бъдат присъдени на доверителя й направените по делото разноски.

Съдът на основание чл.235, ал.2 от ГПК след като обсъди становището на страните, представените и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.12.2017 г. е сключен договор за потребителски кредит между Профи Кредит България ЕООД, в качеството на кредитор и Т. ПЛ. Т., в качеството на кредитополучател По силата на договора за потребителски кредит Профи Кредит България ЕООД са отпуснали сумата от 2500 лв. със срок на кредита 24месеца, размер на вноската до 154.55лв., дата на погасяване 21 –ви ден от месеца, дължима сума по кредита 3709.20лв, ГПР 49.89%, годишен лихвен процент 41.17%, лихвен процент на ден 0,11,По избран и закупен пакет допълнителни услуги е договорено възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 3001.20лв, размер на вноската по закупен пакет допълнителни услуги 125.05лв.Общото задължение по кредита и по пакета за допълнителни услуги е в размер на 6710.40лв, общ размер на вноската 279.60лв. Към договора за потребителски кредит е представен погасителен план с посочване на датата на плащане, размера на дължимата главница за заплащане, размера на дължимата лихва за заплащане, размера на погасителната вноска по закупения пакет допълнителни услуги с период на плащане от 21.02.2018г. до 21.01.2020г..

3

От извлечение по сметка към договора за потребителски паричен кредит су установява, че Т. ПЛ. Т. е заплатил по договора за кредит сумата от 4642.60лв.

На 28.05.2021г. е подадено заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от Профи Кредит България ЕООД срещу Т. ПЛ. Т. за 1179.60лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит,договорно възнаграждение в размер на 125.09лв, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1000.40лв, мораторна лихва за забава в размер на 479.28лв за периода от 3.09.2019г. до 27.05.2021г., като и законната лихва за забава от подаването на заявлението и да бъде осъден ответника да заплати направените разноски в заповедното производство.

На 28.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по силата, на която е осъден Т. ПЛ. Т. да заплати на Профи Кредит България ЕООД 1179.60лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит,договорно възнаграждение в размер на 125.09възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 1000.40лв, мораторна лихва за забава в размер на 479.28лв за периода от 3.09.2019г. до 27.05.2021г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми и разноски по делото в размер на 426 лв.

Заповедта е връчена на длъжника на 31. 05.2021г.На 8.06.2021г е депозирано възражение от Т. ПЛ. Т., че не дължи претендираните вземания, към възражението е приложен договор за правна защита и съдействие с отразено договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 180лв.

В дадения едномесечен преклузивен срок за предявяване на положителните установителни искове, ищецът е предявил исковете предмет на разглеждане на настоящото производство.

От заключението на назначената и изпълнена съдебно счетоводна експертиза се установява, че общата сума по договора за потребителски кредит, която Т. ПЛ. Т. е заплатил е в размер на 4642.60лв, а действителния размер на ГПР по ДПК ако се сметне и таксата съгласно споразумението за предоставяне на допълнителни услуги е 216.0558% Съдът кредитира изцяло заключението безпристрастно и компетентно изпълнено. на вещото лице, като обективно,

Съдът приема горната фактическа обстановка като ясна и непротиворечива от събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са ясни, непротиворечиви и кореспондират помежду си.

Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

По основателността на предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415,ал.1, т.1 вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.9,ал.1 от ЗПК:

Установи по безспорен и категоричен начин в производството, че по силата на 4 сключения договор ищцовото дружество е предоставило на ответника Т. ПЛ. Т. сумата от 2500 лв. и е договорило месечна погасителна вноска по ДПК в размер на 279.60 лв. месечно за двадесет и четири месеца месеца.Установи се в производството, че ответника е заплатил сумата от 4642.60лв. по договора за потребителски кредит.Тази сума следва да се приспадне от главницата, тъй като се доказа в производството, че при посочването на ГПР ищцовото дружество не е посочило правилно ГПР на ДПК, тъй като в него не е включена погасителната вноска по закупения пакет допълнителни услуги..Установи се в производството, че ответника е заплатил сумата от 4642.60лв по договора за потребителски кредит.Клаузите в ДПК за годишен лихвен процент, ГПР са нищожни.Договорения годишен лихвен процент е в размер на 41%, а годишния процент на разходите е 49.89%.Претендираното възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по ДПК е в размер на 3001.20лв или над 120 % от главницата, същевременно обаче посочения ГПР в договора за потребителски кредит не отговаря на реалния ГПР, при смятането на договорната лихва, възнаграждението за закупена услуга реално ГПР възлиза на 216.0558% . Налице е разлика между посочения и действително прилагания ГПР. По този начин заявителя е извършило нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, като не е посочено реално ГПР 216.0558% Това е в нарушение на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради което договора за потребителски кредит от разстояние е недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума по кредита и не дължи заплащането на договорно възнаграждение, лихви, неустойки и други разходи по кредита.В производството се установи, че кредитополучателя Т. ПЛ. Т. е заплатил на ищцовото дружество сумата от 4642.60лв, а главницата по ДПК е в размер на 2500лв С оглед изложеното предявения иск за главница ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.