Решение № 88 от 21.11.2024, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. Луковит, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Гражданско дело № 20234320100382 по описа за 2023 година

Производството по делото е по реда на чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

Образувано е по повод подадена искова молба от А.2009, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. М. А. от АК - ***, против А.А., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***** *** ***. представлявано от Р. Ц. И..

Ищецът твърди, че съгласно Фактура № ***. е заплатил 7000.00 лв. на ответника за закупени от него 10 тона пшеница реколта 2022 г. /по 700.00 лв. на тон/. Посочва, че при натоварването й било установено, че количеството всъщност е 7320 кг. или с 2680 кг. по малко от договореното, като това е видно от Товарителница от дата 11.07.22 г. За разликата в количеството бил уведомен продавача, като между страните било постигнато съгласие ищецът да състави и изпрати на ответника Кредитно известие за разликата, която се явява в паричен израз – 1876 лева.

Посочва се, че ищецът е съставил и изпратил на ответника Кредитно известие № *** г. към фактура №***. Ответникът е превел частично сума от 1000 /хиляда/ лева на 07.09.2022 г., видно от банково извлечение от сметката ми за този период. Твърди се, че частично заплатената сума е признание на задължението и остатъка за плащане в размер на 876 лв.

А.2009 се явява ощетено.

Излагат се твърдения, че въз основа на издадената между двете дружества фактура се доказва правоотношение за търговска продажба и неизпълнението на задължението за продажба на договореното количество стока е основание за търсене на съдебна отговорност.

Твърди се, че в полза на ищеца е възникнала правната необходимост от търсене на защита по съдебен ред, тъй като продавача не е изпълнил договорното си задължение за доставка на закупеното количество пшеница и съответно заплащане - връщане на сумата представляваща недоставено количество стока - обективирани в цитираните и приложени към заявлението фактура, кредитно извести и др. документи.

С оглед на горното се отправя искане да бъде признато за установено, че ответникът А.А. дължи на А.2009 сумата от 876 /осемстотин седемдесет и шест/ лева, главница за 1 представляваща недоставена стока - пшеница съгласно фактура № ***. и издадено кредитно известие № *** г. към посочената фактура, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. № ***г. по описа на РС - *** до окончателното й плащане.

Претендират се и съдебни разноски.

Към исковата молба са приложени като писмени доказателства: Фактура № ***. за 7000 лв.; Товарителница от дата *** г.; Кредитно известие № ***** г. към фактура № ***.;

Банково извлечение от сметката ми за този период; Дневник на продажбите за 07.2022 г., Дневника на покупките за месец 07.2022 г.

Исковата молба, ведно с приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл. 46, ал. 2, вр. с ал. 1 ГПК, на негов близък роднина А.Р.К., която се е съгласила да ги приеме и задължила да ги предаде.

В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответното дружество не е постъпил отговор на исковата молба, не е изразено становище и не са направени доказателствени искания.

Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по делото доказателствен материал, съдът намира следното:

Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника. В съдебно заседание не се явява представител на дружеството и не е направено искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Съдът намира, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.

1, т. 1 от ГПК – ответникът е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, връчени му редовно по реда на чл. 50 ГПК, чрез представител на дружеството, не е представил в срок отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, като са му указани последиците от неявяването му в първото заседание по делото. Съдът е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, като с преписа от Разпореждането по чл. 131 от ГПК от 25.07.2023 г., връчено му по реда на чл. 50 ГПК, е указал на последния неблагоприятните последици, свързани с неподаването на писмен отговор в срок и неявяването на негов представител в съдебно заседание. Призовката за първото заседание по делото е връчена на ответника на 09.03.2023 г. по реда на чл. 50 ГПК.

В първото заседание по делото процесуалният представител на ищеца е поискал срещу ответника да бъде постановено неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките за това.

Производството по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК е специално и е пряко обвързано със заповедното такова по чл. 410 и сл. ГПК. Това е така, доколкото искът по чл.

422 ГПК се счита за предявен от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като целта на исковото производство е да се установи вземането на ищеца от ответника - длъжник, така, както същото е заявено в заявлението и съответно в издадената заповед за изпълнение. Изложеното е основание да се приеме, че искът по чл. 422 ГПК трябва да има за предмет съдебното установяване на вземане, идентично със заявеното в заповедното производство.

С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, и чл. 86 от ЗЗД е вероятно основателен.

В подкрепа на тези изводи е заключението по допуснатата по делото съдебносчетоводна експертиза. Вещото е дало заключение, че процесната фактура № ***. и кредитно известие № *** г. са отразени в счетоводството на дружеството ищец, няма данни за отразяване при ответника А.А., тъй като при двукратно посещение на адреса в *** „***“ ***, вещото лице не е намерило офис или представител на А.А.. Според вещото лице, фактура № ***., предмет на делото, е отразена в дневника за покупки и продажби, справки и 2 декларации по ЗДДС на А.2009. А.2009 е упражнил правото си за ползване на пълен данъчен кредит отразен в дневник за покупките и справка-декларация по ЗДДС. На 07.09.2022 г. по сметката на А.2009 - BG***** са постъпили средства в размер на 1000,00 лв., с основание - „кредитно по фак. 18" с което е погасено частично задължението.

Процесната фактура съдържа всички изискуеми реквизити съгласно Закона за счетоводството. Товарителница от дата *** г. е налична в А.2009.

Вероятната основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства: Фактура № ***. за 7000 лв.; Товарителница от дата *** г.;

Кредитно известие № ***** г. към фактура № ***.; Банково извлечение от сметката ми за този период; Дневник на продажбите за 07.2022 г., Дневника на покупките за 07.2022 г., както и от писмените материали по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд - ***.

На основание изложеното следва да бъде постановено неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице процесуалните предпоставки за постановяването му.

Предвид изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено съществуването на парични вземания на ищеца А.2009 от ответника А.А., както следва: сумата от 876 лв., главница за представляваща недоставена стока - пшеница съгласно фактура № ***. и издадено кредитно известие №****** г. към посочената фактура, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 20.01.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата, за които е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№ *** г. по описа на Районен съд – ***.

Поради това предявеният иск с правно основание с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, и чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът представя списък на разноските, които следва да бъдат присъдени.

С оглед на изложеното следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски общо в размер на 1350 лв. по заповедното и исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422, вр. с чл.

415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, и чл. 86 от ЗЗД, че ответникът А.А. с ЕИК ***, дължи на А.2009 с ЕИК ***, сумата от 876 /осемстотин седемдесет и шест/ лева, главница за представляваща недоставена стока - пшеница съгласно фактура № ***. и издадено кредитно известие № *** г. към посочената фактура, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 20.01.2023 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на главницата, за които е издадена Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № *** г. по описа на Районен съд – ***.

ОСЪЖДА А.А. с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.2009 с ЕИК ***, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК направените разноски в исковото и заповедно производство в общ размер на 1 350 /хиляда триста и петдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК не подлежи на обжалване.

3

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________

4