Решение № 866 от 03.08.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. Варна, 03.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20253100502713 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото се развива по въззивна жалба с вх. № 97554/21.11.2025г. от Б. С. Х. ЕГН ********** от гр. В., бул. „С.“, № **, чрез адв. И. Г., против решение № 3944/06.11.2025г. по гр.д. № 1149/2024г. на ВРС, с което е отхвърлен предявения от нея срещу Община Варна, БУЛСТАТ 000093422 отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който се иска съдът да постанови решение, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът не е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по плана на с. З., общ. В., обл. В., местност „П.“ с площ от 6486 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория 5, с номер по предходен план: *** при граници: ПИ № ***., ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***; прието е за установено, на основание чл. 108 от ЗС вр. т. 2а от ТР № 4/2014 г. ОСГК на ВКС, в отношенията им с Община Варна, БУЛСТАТ 000093422, че Община Варна, БУЛСТАТ 000093422 е титуляр на абсолютното вещно право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по плана на с. З., общ. В., обл.

В., местност „П.“ с площ от 6486 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория 5, с номер по предходен план:

*** при граници: ПИ № ***., ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, като Б. С. Х. ЕГН ********** от гр. В., бул. „С.“, № ** е осъдена да предаде на Община Варна, БУЛСТАТ 000093422 владението върху поземлен имот с идентификатор № *** по плана на с. З., общ. В., обл. В., местност „П.“ с площ от 6486 кв.м. с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория 5, с номер по предходен план: *** при граници: ПИ № ***., ПИ № ***, ПИ 1

№ ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***. и Б. С. Х. ЕГН ********** от гр. В., бул. „С.“, № ** е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати в полза на Община Варна, БУЛСТАТ 000093422 сумата в размер на 900.00 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.

Счита решението за неправилно, като постановено при неправилно установени факти, превратна оценка на свидетелските показания, неправилно приложение на материалния закон-чл. 68-79 от ЗС и чл. 25 от ЗСПЗЗ, неправилно разпределение на доказателствената тежест, непълни мотиви по чл. 236, ал. 2 от ГПК, вътрешни противоречия и липса на съвкупна оценка на доказателствата.

Моли се да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения от нея отрицателен установителен иск за собственост, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Община Варна, чрез гл.ю.к. Г.И.,, с който оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Наведените оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението на ВРС не се подкрепят от доказателства, като не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал.

Позовава се на факта, че към датата на установяване на фактическа власт от ищцата, имотът е имал статут на земеделска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ, която е останала невъзстановена. Правилно е прието, че Община Варна е собственик.

Моли се съдът да потвърди обжалваното решение. Претендират се извършените разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по първоначално предявен иск от Б. С. Х., ЕГН ********** от гр. В., бул. „С.“, № **, чрез адв. И. Г. срещу Община Варна, БУЛСТАТ 000093422, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с който иска да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на вещно право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № *** по плана на с. З., общ. В., обл. В., местност „П.“ с площ от 6486 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория 5, номер по предходен план: *** при граници: ПИ № ***., ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***.

Твърди се, че ищцата е придобила право на собственост на основание давностно владение, осъществявано от 26.10.2010 г. до 30.01.2024 г. (датата на предявяване на иска).

Началото на давността свързва с устното предаване владението на имота от нейните родители, които са го владели до този момент. Познава имота от дете. Винаги е знаела, че е собственост на нейното семейство. Започва да го обработва лично преди повече от 10 год., като го огражда с мрежа през пролетта и лятото. Ползва го за зеленчукова градина, в която отглежда предимно зеле, картофи, моркови и др. култури, които не изискват поливане и разчита годината да е достатъчно дъждовна. След прехвърляне на владението започнала да се интересува от документи, които да удостоверят собствеността на нейните баба и дядо за процесния имот. Не открила такива в Архива към АВ, ОСЗ, Кметство с. З.. На 10-та година ищцата предприела действия за снабдяване с КНА. На 02.11.2023 г. подала декларация по чл. 14 ЗМДТ в Община Варна, в отговор на което на 29.12.2023 г. получила отговор, че процесния имот има собственик. Установила още, че за имота има съставен АЧОС № 11018/2023 г. Твърди, че Община Варна не е придобила правото на собственост на никое законово основание, съответно и счита акта за собственост за издаден без правно основание.

Имотът не е владян от ответника и не попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Моли се да бъде признато за установено, че ответникът не е собственик на 2 гореописания имот, както и да бъде осъден да заплати съдебно-деловодни разноски.

В срокът по чл. 131 от ГПК ответникът Община Варна, чрез гл.юрисконсулт А. А. оспорва исковата претенция като неоснователна.

Община Варна, БУЛСТАТ 000093422 предявява и насрещен иск, с правно основание чл. 108 от ГПК, с който иска да бъде признато по отношение на Б. С. Х., ЕГН ********** от гр. В., бул. „С.“, № **, че Общината е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по плана на с. З., общ. В., обл. В., местност „П.“ с площ от 6486 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: изоставена орна земя, категория 5, с номер по предходен план: *** при граници: ПИ № ***., ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № ***, като Б. С. Х. бъде осъдена да предаде владението върху имота, както и да бъдат заплатени разноските по делото.

Не е изтекла в полза на ищцата придобивна давност. Оспорва се владението да е изразявано явно преди 04.09.2023 г. За процесния имот е съставен АОС от 25.03.2024 г., като преди това е проведена съответната административна процедура. Предприети са били действия за проучване на състоянието и статута на имота. По информация на ОСЗ- гр. Варна за имота не са подавани заявления и няма постановени решения по реда на ЗСПЗЗ. Имотът подлежи на земеделска реституция и попада в хипотезата на имоти по чл. 19 от ЗСПЗЗ и на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Съответно имотът е общинска собственост, тъй като няма установен собственик.

Моли за отхвърляне на предявения от Б. С. Х. иск, както и да бъде установено по отношение на нея, че Община Варна притежава правото на собственост върху описания недвижим имот, като бъде осъден да предаде владението му. Моли и за присъждане на съдебни разноски.

В предоставения от закона срок за отговор на насрещната искова молба, Б. С. Х. изказва съображенията си за неоснователност и недоказаност на насрещния иск.

Оспорва, че имотът е владян от общината, че е отдаван под наем или, че попада в територия по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът няма как да е собствен по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Той винаги е бил притежаван от семейството на Х. и владението върху него не е изоставяно. Моли съдът да отхвърли иска и да бъдат присъдени разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

От удостоверение за характеристики на ПИ в ЗТ, издаден от АГКК от 12.08.2023 г. е видно, че имот с идентификатор *** попада в територия с трайно предназначение „земеделска“; начин на трайно ползване „изоставена орна земя“. Намира се в с. З., м. „П.“ и е на разстояние до 1 км. Спрямо строителните граници на населеното място и на разстояние до 1км. От пътната мрежа с трайна настилка.

С писмо от 29.12.2023 г. от Дирекция „Местни данъци“ и писмо от 10.10.2023 г. на Дирекция „ОСИСД“ към Община Варна ищцата, която е представила документа е била уведомена, че процесният имот има собственик и е съставен АОС № 11018/2023г..

За ПИ с идентификатор *** по КК и КР, одобрени със заповед № РД-1817/06.03.2015г. на ИД на АГКК, с площ от 6486, находящ се е с. З., м. „П.“, при граници ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, *** и ***, е издаден АЧОС № 11018 от 25.03.2024 г., надлежно вписан на 29.03.2024 г. в Сл.по вписванията-Варна, Като правно основание за съставянето на АЧОС е посочена разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Посочено е също така, че липсват данни за собственици.

В писмено запитване от Кметство З. , чрез Кмета Ст.Х. до Община Варна, изх. № 3

АУ084727ЗВЦ-001ЗВЦ/12.09.2023г. е посочено, че процесният имот с идентификатор 304977.10.30 към 29.10.2021 г. е констатиран като такъв без собственик. Същото изявление е било формулирано и в писмо от Кметство З. до Община Варна изх. № РД21022424ЗВЦ от 29.10.2021г., като при извършено рутинно обследване, свързано с процедури за съседни имоти, е констатирано, че в КР за имоти *** и *** е записан неидентифициран собственик, с цел обследване на възможността за издаване на АОС, включително за имот с № ***. Кметът уведомява, че кметство З. има намерение за развиване на намиращия се в съседство имот „Е.“ и процедури по възстановяване на читалищна сцена с място за събития в друг съседен имот и връзки помежду им, засягащи имоти с идентификатори *** и ***.

В писмо изх. № РД-12-02-1496-1/01.08.2023 г. на Дирекция „ОСИСД“ Община Варна е посочено, че в регистъра на имотите и собственици към КВС в ОСЗ – Варна няма данни за подадени заявления по ЗСПЗЗ и постановени решения за имота с № *** по КК и КР на с. З..

С писмо изх. № РД12-02-2111-1/10.10.2024 г., в отговор за запитване от ВРС, ОСЗ гр.

Варна посочва, че за процесния имот няма данни за постъпили реституционни претенции и постановени решения, както и че същият не фигурира в предадените списъци с имоти по чл.

19, а. 1 от ЗСПЗЗ.

С № РД25004913 ЗВЦ от 20.02.2025 г. от Кметство З. е подаден сигнал до Община Варна, че поземлен имот с № *** е почистен от храсти и са унищожени голям брой дървета, ограден е с телена ограда и стоманобетонни колове, поставена е/изградена дървена барака, като е посочено още, че елементите на оградата и бараката са стари, вероятно втора употреба, като тази информация се потвърждава от живущите в съседство, апелирайки за предприемане на мерки.

Община Варна е извършила проверка, с оглед подадения сигнал и съставила КП от 06.03.2025г., видно от който в ПИ ***, който е общинска частна собственост е поставена барака с приблизителни , която е ламаринена, с дървен покрив /лека постройка за инвентар/.

ПИ е ограден и разчистен. Няма премахнати дървета и налични дънери.

По първоинстанционното дело са изслушани показанията на водените от страните свидетели: П. Н. Л. и Н. М. М., двамата без родство и дела със страните по делото, водени от ищцата и С. Х. Г.а, без родство и дела със страните, водена от ответника.

Св. Л. заявява, че познава ищцата и нейните родители, назовавайки ги с малки именаС. и В.. Знае, че ползват имот в с. З. и го описва в близост до пътя, като се влиза в с. З. от Варна, след чешмата на входа на селото, в ляво от пътя, непосредствено след един Е.. Той „на око“ е с площ между 5 и 7 дка. В едната си част е равна, а в другата има наклон, или баир. „Доколкото знам имотът го ползват от 90-те години началото“. Свидетелят закупил имот в селото през 2006-2007г., близо до техния-на около 500.00м. в селото. Обработвал го, построил къща, взел съдружници. Бащата на Б. имал транспортна фирма и камион и свидетелят ползвал услугите му. В селото няма канал. Не знае дали е имало ток в имота на Б.. Вода ползвали от селската чешма, която е в близост. До имота се стига по едно отклонение от пътя. Достъпът е свободен. Слагат ограда. Ту я има оградата, ту я няма. В момента на съседния имот се извършват строителни работи. Във връзка със строителната дейност , свидетелят мисли, че имат строителна ограда от едната страна. От другата страна е наклон, един голям баир. В имота на Б. има една метална зелена барака. Сложил я баща й, може би преди 10-15 години. Тя е с площ 15-20кв.м. Държат си там сечива ,инструменти и е доста голяма сега. Обработват почвата. . Сеели зеле, домати, картофи. Няма овощни дръвчета.