Решение № 232 от 16.07.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Пловдив, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000281 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №444/18.12.2024г., постановено по търг.д. №177/2023г. по описа на окръжен съд Стара Загора, ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК 203066057 е осъдено да заплати на Д. Р. А., ЕГН ********** сумата от 105 000лв., представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на майка й Е. Д. А., починала вследствие получените травматични увреждания от ПТП, настъпило на 29.11.2022г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.12.2022г. датата на уведомяването на ответника за настъпилото застрахователно събитие до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен искът за разликата от 105 000лв. до претендирания размер от 200 000лв., частичен иск от 220 000лв.

ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК 203066057 е осъдено да заплати на 1 адвокат П. К. *** сумата 8 442лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата Д. Р. А. съобразно уважената част на исковата претенция.

ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК 203066057 е осъдено да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 4 200лв. за държавна такса, както и сумата 174,54лв., представляваща разноски, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.

Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ответника ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД ЕИК 200299615.

С определение №211/12.03.2025г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, е допълнено решение №444/18.12.2024г., постановено по т. д.

№20235500900177/2023г. по описа на Окръжен съд-Ст.Загора, като Д. Р. А., ЕГН **********, е осъдена да заплати на ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, ЕИК 203066057 сумата 976,13лв. - разноски по делото съобразно отхвърлената част на исковата претенция.

Срещу така постановено решение е постъпила в срок редовна въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство – Д. Р. А.. Според съдържащото се във въззивната жалба искане, същата е срещу тази част от решението, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 105 000лв. до 150 000лв. Според съдържанието на въззивната жалба, оплакванията се свеждат до възприетото от първостепенния съд наличие на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, съответно – определената степен на съпричиняване.

Твърди се, че изводите на съда в тази насока са направени при допуснати процесуални нарушения – основно неуважаване на своевременно заявени доказателствени искания. Като процесуални нарушения се твърди избирателна оценка на доказателствата по делото и неправилно преценка на дадените разяснения на вещите лица в ОСЗ и на гласните доказателства – показанията на св. Г. И.. Твърди се, че съдът е ценил изводите на вещото лице – медик по повторната КСМАТЕ, без да вземе предвид, че същата е оспорена от страната. Твърди се противоречивост на изводите на вещото лице с останалите доказателства по делото. Поддържа се оплакване, че неизясняване на въпроси относно твърдяното съпричиняване, поради допуснати процесуални нарушения, е довело до неправилно приемане на съпричиняване 2 и то във висока степен – 30%. Изложени са подробно съображения относно направения от съда извод за съпричиняване от страна на пострадалата, като се твърди, че поведение от страна на пострадалата, представляващо принос за настъпване на вредоносния резултат изобщо не е установено. Коментирани са и са анализирани депозираните по делото доказателства – гласни такива и заключения от КСМАТЕ и повторна такава. Въведено е оплакване, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като основното оплакване касае възприетото от съда, че починалата Е. е заемала задна средна седалка, а не задната седалка от ляво. В тази насока се твърди, че изводите на вещото лице по повторната комплексна СЕ относно мястото, на което е седяла починалата, са неправилни и противоречат на останалите доказателства – показанията на св. Г. И., които показания изобщо не били обсъдени. Твърди се и че неправилно съдът е възприел изводите на в.л. д-р Т. от повторната КЕ, въпреки че същата е оспорена в медицинската й част и неправилно не са възприети изводите на вещото лице д-р Б. относно възпиращото действие на предпазния колан. Наведени са пространни съображения относно мястото, на което е седяла пострадалата, като се настоява, че това е задна седалка в ляво, а не по средата. В тази насока са коментирани показанията на св. Г. И., като се твърди, че съдът неправилно е коментирал първоначално дадените показания а не тези - от преразпита на свидетеля. Поддържа се оплакване, че първостепенният съд е възприел наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, без да изложи конкретни и ясни мотиви в тази насока. Доводите във въззивната жалба, като цяло се свеждат до твърдения, че с оглед механизма на ПТП, при който обезопасителен колан не би имал възпиращо действие, леталният изход на пострадалата Е. би настъпил независимо дали е била с или без поставен обезопасителен колан, като се настоява, че същата е пътувала на средна седалка отляво, а не по средата, както е приел за установено окръжният съд. Въведени са възражения относно констатациите на вещото лице от повторната КЕ – д-р Т.. Коментирани са разясненията на вещите лица инж.П. и д-р Т., дадени в съдебно заседание на 18.11.2024г.

Наведени са доводи и че дори и да е налице съпричиняване от страна на пострадалата, то то е незначително и не следва да бъде отчетено, както и че при възприето наличие на съпричиняване, съдът би могъл да определи по – висок размер на обезщетението от претендирания такъв. С въззивната жалба са заявени доказателствени искания – за допускане на повторна КСМАТЕ, 3

„която да отговори само на въпросите, свързани с действието на предпазния колан“ и за допускане на гласни доказателства – разпит на св. М. Г. А. /като, според обстоятелствата, посочени във въззивната жалба, към момента на провеждане на първоинстанционното производство, свидетелката се е намирала извън страната/. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се присъди допълнително обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 45 000лв., ведно със съответната законна лихва, считано от 08.12.2022г.

В представения в срока по чл.263 от ГПК отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД, въззивната жалба се оспорва изцяло. Възразява се по съдържащите се в нея доказателствени искания, с доводи, че същите са преклудирани. С този отговор също са предявени доказателствени искания – 1.за приемане на писмено доказателство – протокол №359/25.06.2024г. по т.д. №192/2023г. по описа на ОС Стара Загора; 2. Да се изискат от ОП Стара Загора всички материали по пр. пр.

№****/****г., образувана по повод на процесното ПТП, включително всички протоколи от разпити на лицата Г. А. И. и М. Г. А..

По подадената от Д. Р. А. въззивна жалба е постъпил отговор и от третото лице – помагач – ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, с който отговор въззивната жалба се оспорва, възразява се срещу съдържащите се в нея доказателствени искания, с аргумента, че същите са преклудирани.

Решението е обжалвано и от ответника в първоинстанционното производство - ЗАД „АСЕТ ИНШУРЪНС“ АД. Въззивната жалба е срещу осъдителната част на решението. Въведено е оплакване, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място е изразено несъгласие с изводите на първостепенния съд за наличие на виновно противоправно поведение от страна на водача на застрахованото при страната МПС. Твърди се, че ищцата не е доказала при условията на пълно и главно доказване, че причина за настъпване на ПТП е противоправно поведение на водача на застрахованото при жалбоподателя МПС, като първоинстанционният съд, в нарушение на чл.12 и чл.235 от ГПК не е обсъдил в мотивите на решението си поотделно и в съвкупност 4 доказателствата по делото, включително и достоверността на свидетелските показания, както и тяхната евентуална заинтересованост, с оглед логическите правила и житейската логика. Твърди се противоречие на свидетелските показания – тези на св. Г. И. – за ищцовата страна и на К. К. и Д. И. – за ответника. Позовава се и на противоречивост на заключенията на първоначалната и повторната КСМАТЕ, като се твърди, че съдът изброява част от многобройните варианти на механизма на ПТП, свързани с различни хипотези на поведението на двамата водачи на МПС, но не посочва, кой е механизмът, който е приет за установен. Поддържат се възражения срещу заключението от повторната КСМАТЕ в автотехническата му част, като се твърди, че всеки един от посочените от вещото лице варианти е хипотетичен.

Изложени са подробни съображения, свеждащи се до анализ на това заключение, коментира се заключението на стр.12, съпоставимо с разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание от 18.11.2024г.

Жалбоподателят счита, че мястото на удара е определено неправилно от в.л.

Т.Ц., което е довело до неправилно определяне на скоростите и отстоянията на автомобилите, а оттук – до погрешни изводи относно предотвратимостта на ПТП. Възразява се, че вещото лице – автоексперт - Т.Ц. П., при изготвяне на заключението, не е съобразила данните за превозвания товар от л.а. „Ауди“.

Поддържат се възражения срещу извършения оглед на л.а. на 17.09.2024г. – почти две години след процесното ПТП, като се твърди грубо нарушение на правилата на НПК. В обобщение се твърди, че заключението от повторната КСМАТЕ не изяснява механизма на процесното ПТП, като е въведено оплакване, че първостепенният съд не е изложил мотиви и не е подложил на анализ заключението от първоначалната КМСМАТЕ в автотехническата й част, изготвено от в.л. инж. И. И., като са наведени доводи, че повторната КЕ работи преди всичко с предположения, доколкото първоначалната такава съдържа доводи с аргументирани стойности. Поддържа се становище, че изключително спорните обстоятелства и сложният механизъм на ПТП могат да бъдат установени единствено със способите на наказателния процес, като се акцентира, че в образуваното досъдебно производство все още няма привлечено обвиняемо лице. В тази насока са развити доводи, че при липса на установено виновно противоправно поведение на водача на МПС, не може да се приложи презумпцията за вина в гражданското право и в тази връзка, доколкото договорната отговорност на застрахователя по задължителна 5 застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите е функционална на отговорността на застрахованото МПС, то не е налице и основание за ангажиране отговорността на жалбоподателя – застраховател. Поддържа се, че единствената причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на л.а.

„Сеат“, в който е пътувала пострадалата, като във тази връзка е оплакването, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е изложил мотиви на какво основание приема механизма на ПТП, позовавайки се на противоречивите заключения от двете експертизи. При условието на евентуалност се поддържа оплакване, че определеният от първостепенния съд размер на обезщетение за неимуществени вреди е изключително завишен, несъобразен с принципите на справедливостта – първоинстанционният съд не е оценил в цялост всички конкретни факти и обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди; не е отчетена икономическата конюнктура към момента на настъпване на инцидента и даденото от първоинстанционния съд разрешение по приложението на чл.52 от ЗЗД противоречи на постоянната практика на ВКС /цитирана е такава/, като съдът е нарушил задължителните указания, дадени в ППВС №4/1968г. Коментирани са депозираните по делото гласни доказателства – показанията на св. А. К. и А. В., като, според жалбоподателя, гласните доказателства не установяват търпени от ищцата изключителни вреди, като е коментирано и заключението от съдебнопсихологичната експертиза. На следващо място е изразено несъгласие с определената от първостепенния съд степен на съпричиняване от страна на пострадалата /30%/, като, според жалбоподателя, приносът на пострадалата следва да се определи не по-малко от 50%. Коментирано е заключението от повторната КСМАТЕ и разясненията на вещите лица, дадени в съдебно заседание на 18.11.2024г. На самостоятелно основание за въведени оплаквания и по отношение на определения от първоинстанционния съд начален момент, от който е присъдена законната лихва. Във въззивната жалба се съдържа и оплакване по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, с доводи за недължимост на такова, но тези оплаквания се възприемат като искане на страната с оглед целения от същата страна краен резултат – отмяна на решението в осъдителната му част /като по отношение на доводите за липсата на уговорка с упълномощителя не е упражнено правото на страната по чл.248 от ГПК и въззивният съд възприема тези доводи, като 6 отнасящи се за въззивното производство/. В тази въззивна жалба също се съдържа доказателствено искане – за допускане на „повторна разширена КСМАТЕ“. Искането се аргументира с допуснато процесуално нарушение от първостепенния съд, при положение, че приетата такава от първостепенния съд е била своевременно оспорена.