Решение № 333 от 21.08.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Пазарджик, 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20245220200576 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-1006-002187 от 25.08.2023 г. на Началник група в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 3000 (три хиляди) лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на А.

А. А. с ЕГН: ********** от гр. Пазарджик, ул. „С.” № 48 за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Срещу НП е подадена в срок жалба от А. А. А., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, издаването му в нарушения на процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и надлежно упълномощеният му процесуален представител.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

По делото е постъпило писмено становище от надлежно упълномощен представител, с което се иска потвърждаване на постановлението. Претендира 1 разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Свидетелите С. Р. и Г. В. – полицейски служители в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик – на ... г. били на работа нощна смяна и извършвали обход според поставени им задачи в гр. Пазарджик. Около ... часа се движили от кръговото кръстовище на ул. „В. Л.“ в посока кръговото кръстовище на ул. „П.“ и ул. „Г.Г.“, като спрели да изчакат преминаващи автомобили в кръстовището, тъй като не били с предимство. В този момент полицейските служители видели лек автомобил „...“ с рег. № ..., който навлязъл в кръговото кръстовище на ул. „П.“ и ул. „Г.Г.“ от ул. „П.“, рязко подал газ, започнал да превърта задни гуми, което довело до рязко сцепление на гумите с пътя и автомобилът застанал почти напречно на оста на пътя.

След това автомобилът продължил по този начин в самото кръгово кръстовище, като превъртял рязко гумите и на другата страна, излязъл от кръговото и продължил по ул. „П.“. Наложило се полицейските служители да включат светлинен и звуков сигнал и последвали автомобила, като малко след това го спрели за проверка. Поискали документите на водача и го установили като жалбоподателя А. А. А.. Пред полицейските служители жалбоподателят заявил, че съжалява за стореното и ги помолил да не го наказват. С оглед установеното, свидетелят Р. съставил АУАН на жалбоподателя, който му предявил, а последният подписал и получил екземпляр от него без възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.104б, т.2 ЗДвП за това, че на ... г. в ... часа, в гр. Пазарджик, на кръговото кръстовище на ул. „П.“ и ул.

„Г.Г.“, управлява лек автомобил „...“ с рег. № ..., като по време на движение извежда извън контрол автомобила чрез презавиване и рязко подаване на газ, като довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно в кръговото кръстовище, като по този начин създава реална опасност за останалите участници в движение и използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

2

По делото са разпитани като свидетели С. Р. и Г. В., които в показанията си потвърждават гореописаната фактическа обстановка. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като ясни, категорични и логични. Те взаимно се и допълват. Те са дадени и от лица, незаинтересовани пряко от изхода на делото. Показанията на свидетелите се подкрепят и от писмените доказателства по делото.

При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

Жалбоподателят категорично е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП с това, че на ... г. в ... часа, в гр. Пазарджик, на кръговото кръстовище на ул. „П.“ и ул.

„Г.Г.“, управлява лек автомобил „...“ с рег. № ..., като по време на движение извежда извън контрол автомобила чрез презавиване и рязко подаване на газ, като довежда автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела, движейки се напречно в кръговото кръстовище, като по този начин създава реална опасност за останалите участници в движение и използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, извън тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Безспорно се установиха всички елементи на административното нарушение от събраните по делото доказателства.

При това положение правилно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. Съгласно последната разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“.

АНО правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба и лишаване от управление съгласно правилно определената санкционна норма.

3

Наказанията са в твърд размер съгласно посочената санкционна норма и няма основание за тяхното изменение. Съдът счита, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на наложеното наказание.

Основният спорен въпрос по делото е дали описаното поведение на жалбоподателя е преднамерено и по съществото си представлява „дрифт“, т.е. дали е нарушил забраната за водач на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В ЗДвП няма легална дефиниция за дрифт. Но това понятие не е ново явление в автомобилизма и като техника се използва още от 30-те години на XX век от пилоти в състезанието „Г.П.“. Дрифт е техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез „презавиване“, така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Според § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците. Очевидно е, че описаното поведение в НП на жалбоподателя е преднамерено, а не е в резултат на непознаване на автомобила. Това се доказва от събраните по делото доказателства чрез показанията на разпитаните полицейски служители. Избрана е била главна широка улица, по която във времето на шофиране не е била натоварена, като жалбоподателят преднамерено е шофирал с висока скорост, чрез повишаване на оборотите на двигателя на ниска предавка на скоростната кутия, презавиване, водещо до загуба на сцепление с пътната настилка и отклоняване от праволинейното движение последователно в различни посоки, при което автомобилът е бил в позиция почти напречно на оста на пътното платно, което не е било в следствие на техническа неизправност на автомобила, на пътните или метрологични условия, или заради причини у самия водач (употреба на алкохол, наркотични вещества, умора, загуба на концентрация и т. н.).

Очевидно е, че при подобно установени обективни обстоятелства от външна страна, пътят не е бил използван от жалбоподателя за придвижване на пътници и товари, поради което напълно поведението му на процесната дата, място и час покрива признаците на нарушението, вменено с обжалваното НП 4 от обективна и субективна страна. Това по същество води до извод за извършване от жалбоподателя на нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП и съответно приложението на санкционна разпоредба на чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.

Показанията на свидетелите-очевидци С. Р. и Г. В. са еднозначни и безпротиворечиви по отношение на факта, че управлявания от жалбоподателя автомобил е преминал през района на кръговото кръстовище в условията на т.н. дрифт, движейки се странично по посока на движението първо на една страна, а след това на другата, след което продължил по ул. „П.“. Очевидно тези именно действия, предприети от страна на жалбоподателя, са породили необходимостта служителите към сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пазарджик да го последват и спрат за проверка. В случая свидетелите съвсем конкретно, ясно и точно описват поведението на жалбоподателя при управляване на автомобила преди, по време и след преминаване на процесното кръгово кръстовище с дрифт, въртенето на гуми и движейки се странично по посока на движението ту на едната, ту на другата страна. Това изключва вероятността жалбоподателят просто несъзнателно да е навлязъл в кръстовището с по-висока скорост.

Според чл.9, ал.1 от Закона за пътищата, пътищата са отворени за обществено ползване при спазване на реда и правилата, установени с този закон и със Закона за движението по пътищата. Съобразно чл.2, ал.1 от Закона за пътищата, пътищата образуват единна пътна мрежа и служат основно за превоз на пътници и товари. Описаният от свидетелите начин, по който жалбоподателят е управлявал автомобила, повече от очевидно не може да бъде определен като съответен на правилото на чл. 2, ал. 1 от ЗП. Казано с други думи, в конкретния случай жалбоподателят е използвал пътното платно на кръговото кръстовище на ул. „П.“ и ул. „Г.Г.“ от ул. „П.“, отворено за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. В подкрепа, че подобно поведение на жалбоподателя като водач на лек автомобил, представяла дрифт и нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП в последните години е налице и трайна и безпротиворечива съдебна практика. В тази насока например са Решение № 912 от ... г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 924/2020 г., Решение № 422 от ... г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 182/2021 г., Решение № 825 от ... г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 5

772/2021 г. и други.

С оглед цялостния контрол за законосъобразност съдът намира, че в случая не са налице съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правата на жалбоподателя, затрудняващи защитата му и до отмяна на атакуваното НП. В конкретния случай в издаденото НП подробно са описани обстоятелствата, във връзка с които е наказано лицето, поради което за него не е останал неизяснен въпросът за какво точно е наказан.

С оглед характера на засегнатите обществени отношения свързани с безопасността на движението по пътищата, съдът счита, че случаят категорично не може да се определи като маловажен, а и съгласно чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от ... г.): „За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“. Следва да се отбележи и, че съгласно § 6, т. 74 от ДР на ЗДвП: „Безопасност на движението по пътищата“ е състояние на системата човек – превозно средство – път – среда, при което може да бъде предотвратено възникването на пътнотранспортни произшествия и да бъдат ограничени последиците от вече настъпили пътни инциденти. За постигането му се въздейства чрез всестранен, превантивен и последователен подход за създаване на условия за защита на живота и здравето на човека, като се прилага съвкупност от мерки, насочени като минимум към: развитие на щадяща пътна инфраструктура; формиране на отговорно поведение на участниците в движението; техническа изправност и безопасност на превозните средства; осъществяване на ефективен контрол и превенция на нарушенията; адекватни и своевременни последващи действия от страна на съставните части на единната спасителна система.“ Видно е, че жалбоподателят в процесната вечер не е имал отговорно поведение на участник в движението, поради което съдът намира, че в случая АНО правилно е приложил материалния и процесуалния закон при издаването на наказателното постановление, поради което не са налице основания за отмяна или изменение на постановлението.