Решение № 350 от 16.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоско Ангелов при участието на секретаря Мария Пеева като разгледа докладваното от Тоско Ангелов Гражданско дело № 20255300102228 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 2б ЗОДОВ, предявени от И. Х. Г. срещу Прокуратура на Република България.

Ищецът твърди, че на 09.01.2011 г. против него е било образувано ГП № 583/2010 г. на отдел „ИП“ на ОД на МВР Пловдив за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК. През 2012 г. бил привлечен като обвиняем, а след това бил внесен обвинителен акт в РС Пловдив. Производството било прекратено и върнато на прокуратурата, след което бил внесен нов обвинителен акт. В хода на делото обвинението било изменено и била постановена присъда, с която ищецът бил признат за виновен. Съдебният акт бил отменен от ОС Пловдив и делото било върнато на РП Пловдив. След допълнително разследване било повдигнато новото обвинение и бил внесен нов обвинителен акт в РС Пловдив, който препратил делото на РС Асеновград по компетентност. По това дело ищецът бил признат за виновен с присъда от 13.06.2018 г. При въззивната проверка присъдата е отменена и делото е върнато на РС Асеновград. При новото разглеждане производството било прекратено и върнато на РП-Пловдив, която го препратила на РП- Асеновград. С постановление от 14.05.2019 г. РП-Асеновград прекратила наказателното производство, но по жалба актът бил отменен от РСАсеновград. След допълнително разследване на ищеца било повдигнато ново обвинение по чл. 202 НК на 16.07.2021 г., след което с постановление от 17.12.2021 г. наказателното производство отново било прекратено. Този акт отново бил отменен от 1 съда, като след това делото се намирало в РП-Асеновград. Ищецът твърди, че повдигнатото му обвинение и ходът на делото били широко огласени в медиите, като дори осъдителната присъда била качена в електронните медии. Многократното движение на делото по различни инстанции довело до силни негативни изживявания за ищеца. Изтъква, че предвид характера на обвинението за него имало информация и в нарочен списък на сайта на ВКС. Вече почти 15 години ищецът очаквал окончателно произнасяне на съда по отношение на неговата евентуална отговорност. Това го поставяло в непрекъсната несигурност за бъдещето му, като името му продължавало да фигурира в сайта на ВКС като евентуален извършител на к. престъпление. Всичко това довело до отрицателни емоции, повишен стрес и загуба на доверие в обективността на прокуратурата. Липсата на активност в разследването се възприемала от ищеца като желание наказателното производство да виси над него като дамоклиев меч. Поради изложеното иска ответникът да бъде осъден да плати сумата от 40 000 лева обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото му на процес в разумен срок, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, с който се оспорва искът. Излагат се възражение, че от приложените документи не се установява дали разследващите са проявили бездействие без уважителни причини. От приложеният не може да се установи, че срокът на разследването е неразумен. Не се установявало и вредите да се дължат единствено на действията на прокуратурата, като ищецът също би могъл да допринесе със своето поведение. Счита, че претенцията на ищеца е недоказана, евентуално завишена и не съответстваща с претърпените негативни преживявания.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е приложено досъдебното производство, предвид това, че същото не е приключило към момента. Представени са копия на документи от същото и справка за неговото развитие, с която страните са се съгласили.

От приложените по делото доказателства се установява, че ДП № 583/2010 по описа на „ИП“ при ОД на МВР Пловдив е образувано срещу ищеца И. Г. за престъпление по чл. 323, ал. 1 НК на 09.01.2011 г.

На 19.01.2012, 27.01.2012 г., 01.02.2012 г. и 29.02.2012 г. са извършени разпити на свидетели. На 08.03.2012 г. ищецът е привлечен като обвиняем (първоначално за престъпление по чл. 323 НК, съгласно представеното по делото решение на ПОС), извършен е разпит и е била взета мярка за неотклонение- п. г., съгласно приложения 2 към исковата молба обвинителен акт. На 30.03.3012 г. е извършен нов разпит на обвиняемия Г. и е предявено разследването. Следват нови разпити на двама свидетели от 10.04.2012 г., 11.04.2012 г. и 24.04.2012 г. както и два разпита на обвиняемия от 11.04.2012 г. и 02.05.2012 г. На последната дата е предявено разследването и е внесен обвинителен акт.

От приложените към исковата молба актове, че установява, че през същата година делото е било внесено веднъж с обвинителен акт в съда, но съдебното производство е прекратено и върнато на прокуратурата. След отстраняване на процесуалните нарушения делото отново е внесено в РС-Пловдив като било образувано НОХД № 5112/2012 г.

В хода на съдебното следствие по това дело в о.с.з. от 16.01.2013 г. е поискано и допуснато изменение на обвинението в такова по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК, за което се предвижда лишаване от свобода от 3 до 15 години и конфискация на част или цялото имущество.

С присъда от 19.01.2015 г., постановена по НОХД № 5112/2012 г. на РСПловдив, ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 202, ал.

2, т. 1, вр. чл. 201, вр. 26, ал. 1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е осъден на 1 година лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок.

С решение от 09.07.2015 г. по ВНОХД № 986/2015 г. на ОС- Пловдив присъдата е отменена и делото върнато на РП- Пловдив за отстраняването на допуснати съществени процесуални нарушения.

След това съгласно представената от РП справка разследването е продължило с разпити на обвиняемия Г. и на свидетеля К. от 06 и 07 октомври 2015 г. На 06.02.2016 г. е извършено ново привличане на И. Г. като обвиняем и негов разпит. Следват предявявания на разследването от 07.03.2016 г. на пострадал К. К. и на 09.03.2016 г. на обвиняемия И. Г..

На 28.03.2016 г. е проведен нов разпит на И. Г. и след това на 01.06.2016 г. и 07.06.2016 г. са извършени нови предявявания на разследването.

С обвинителен акт от 04.08.2016 г. на ищеца е повдигнато обвинение на престъпление 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. 26, ал. 1 НК относно парични средства в размер на общо 396 000 лева. Образуваното пред РС- Пловдив дело е прекратено и изпратено по подсъдност на РС- Асеновград.

С присъда от 13.06.2018 г. по НОХД № 99/2017 г. на РС- Асеновград ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. 26, ал. 1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 3 НК и е осъден на 1 година л. от с. с 3 години изп. срок.

3

С решение от 31.10.2018 г. по ВНОХД № 1702/2018 г. на ОС-Пловдив Присъдата на РС- Асеновград е отменена и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Образувано е НОХД № 765/2018 г. на РС- Асеновград, по което е проведено разпоредително заседание на 18.12.2018 г. На същото съдебното производство е прекратено и делото е върнато на РП- Пловдив за отстраняване на допуснати отстраними съществени нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Този акт е бил потвърден с определение по ВЧНД № 162/2019 на ОС-Пловдив. След това с постановление на прокурор от РППловдив делото е изпратено по компетентност на РП- Асеновград.

В приложената справка е удостоверено привличане на ищеца като обвиняем от 14.02.2018 г.

С постановление от

14.05.2019 г. на

РП-

Асеновград наказателното производство по ДП № 583/2010 г. е прекратено. Съдебният акт е отменен с определение от 20.09.2019 г. по ЧНД № 675/2019 г. на РС- Асеновград, потвърдено с определение от 06.01.2020 г. по ВЧНД № 2169/2019 г. на ОС- Пловдив, съгласно служебна справка в интернет страницата legalacts.justice.bg.

Съгласно приложената справка разследването е продължило с разпити на свидетели от 18.08.2020 г., 21.08.2020 г., 28.01.2021 г., 16.03.2021 г. и 19.05.2021 г.

Между страните е безспорно, а от представеното писмо от 22.10.2025 г. от РППловдив, ТО-

Асеновград, се установява, че досъдебното производство е преобразувано в ДП № 343/2020 г. по описа на отдел „ИП“, като с постановление от 16.07.2021 г. на ищеца е повдигнато ново обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК. В този случай, освен първоначалните суми, към обвинението са включени нови деяние, като общата стойност на присвояването е определена на 2 564 400 лева.

Според данните по делото, по досъдебното производство е било изискано и приложено сл.д. № 147/2014 г. по описа на ОСО при ОП- Пловдив, приключило с постановление от 08.05.2019 г. за прекратяване на наказателното производство.

Следват 4 предявявания на разследването на пострадал К. К. и на обвиняемия И. Г. от 13.09.2021 г., 22.10.2021 г. и 01.11.2021 г.

С постановление от 17.12.2021 г. на РП-Пловдив, ТО-Асеновград, наказателното производство отново е прекратено. Този акт е оспорен като е образувано ЧНД № 3516/2022 г. на РС- Пловдив. Между страните не е спорно, че постановлението е отменено от РС-Пловдив, като след извършена в https://legalacts.justice.bg/ служебна справка се установява, че това е станало с определение от 05.04.2023 г., влязло в сила на 16.06.2023 г. Отмяната се потвърждава и от приложената справка с извършени процесуални действия, от която е видно, че разследването е продължило с 4 назначаването и изготвянето на ССЕ от 22.02.2024 г., разпит на свидетел от 27.12.2024 г. и предявяване на разследването на 17.11.2025 г.

По делото няма представени доказателства, но е безспорно, че към датата на последното о.с.з. срещу ищеца е внесен обвинителен акт.

От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът се е ползвал с добра репутация в упражняваната от него т. д. След започване на наказателното производство се променил, като станал необщителен, психически натоварен, тревожен, чувствал се обиден и наранен, имал проблеми със съня, храненето и загубил интерес към много неща, освен да закрепи бизнеса си. Показанията на свидетелите, преценени съгласно разпоредбата на чл.

172

ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани. Изложените факти са конкретни и ясни, като взаимно се потвърждават и не противоречат на останалите събрани по делото доказателства.

От представения препис от решение по гр.д. № 1031/2024 г. на ОС-Пловдив се установява, че в полза на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева от прекратеното наказателно производство по сл. дело № 147/2014 г. по описа на ОСлО при ОП- Пловдив, влязло в сила на 19.05.2021 г. и в размер на 18 000 лева от прекратено наказателно производство по ДП № 100/2018 по описа на РПУ Асеновград, влязло в сила на 17.10.2022 г.

Съгласно чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Препратката към чл. 6, § 1 КЗПЧОС изяснява, че кредитори на вземането по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ са частноправните субекти, които са носители на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧОС.

Допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение на правото по чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС по висящо производство не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ- да е изчерпана административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение. В този смисъл Решение № 210 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2014 г., III г. о. и Решение № 153 от 13.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017 г., IV г. о.

Приключването на производството, по което се твърди, че е допуснато нарушение на по чл. 6, § 1 КЗПЧОС, след като е предявен иск за обезщетение по чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ, не е процесуална пречка за упражняване правото на иск и не поставя пред пострадалия процесуално условие да изчерпи административната процедура по глава ІІІа ЗСВ, за да е допустимо разглеждане на вече предявения иск за обезщетяване 5 на вреди от забавянето. В този смисъл Решение № 577 от 14.10.2025 г. на ВКС по к. гр. д. № 4737/2024 г.