Присъда № 19 от 10.10.2024, Районен съд - Ихтиман

МОТИВИ

ПО ПРИСЪДА № 19 ОТ 10.10.2024 Г. ПО НОХД № 720/2023 г. по описа на ИРС, І състав

Районна прокуратура-Самоков, ТО-* е повдигнала обвинение срещу В. Л. С., роден на *, от гр. * за това, че на 28.08.2022 г. около 23.30 ч. в гр.*, обл.Софийска, на ул.“*“№4, е причинил средна телесна повреда на С. * А., от гр.* -трайно затруднение в движенията на десния горен крайник, изразяваща се в порезна рана на дланта на дясната ръка по гръбната й повърхност,в областта на основата на първи,втори и трети пръст,с подлежащо прерязване на сухожИ. разгъвачи на тези пръсти, в следствие на нанасяне на удар с нож - престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП-Самоков, ТО-* поддържа обвинението, като заявява, че по безспорен начин са доказани мястото, времето и механизмът на причиняване на телесната повреда. Сочи, че начинът на причинаването на увреждането изключва твърдението на подсъдимия, че е действал при самозащита. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода в размер на шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66 НК.

Пострадалата С. А. се конституира като частен обвинител в производството, като в съдебни прения поддържа обвинението, но предоставя на съда преценката за размера на наказанието.

Подсъдимият С. не се признава за виновен, като твърди, че е бил нападнат от пострадалата и нейния съпруг, като не е искал да я нарани, а се е отбранявал.

Защитникът му – адв. Б., пледира за оправдателна присъда, като твърди, че са събрани доказателства за това, че С. е причинил телесната повреда на пострадалата при превишаване на пределите на неизбежна отбрана, поради уплаха или смущение Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и доказателствата, намиращи се по досъдебно производство № 107/2023 г. на РУ-МВР - * поотделно и в тяхната съвкупност по реда на чл. 16 и 18 НПК приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

През деня 28.08.2022 г. подс. В. С. бил на сватба в кв. Изток на гр. *. Вечерта отишъл в дома на своя приятел – св.Е. Д., за да му занесе озвучителна уредба. Двамата седнали на терасата на къщата, пуснали музика и си отворили по една бира.

Пострадалата С. А. живеела със св. М. Ш. в къща, намираща се съседство с къщата на св. Е. Д. – от другата страна на улицата. Двамата също били на двора и слушали музика.

Подс. В. С. решил да се прибира, тъй като не се чувствал добре, като взел у себе си недопита бутилка бира. Когато излязъл от двора на къщата на св. Д. от отсрещния двор излезли св. М. Ш. и С. А., които носили в себе си дървени пръчки, наподобяващи дръжка от метла. Между тях двамата и и подс. С. възникнал словесен конфликт, тъй като св. Ш. чул, че С. ги псува. Ш. посегнал да удари С., който го замерил с носената от него бутилка. Тогава св.

А. започнала да удря С. с дървената пръчка, която носела. С. побягнал по улицата, но Ш. и А. го последвали и се опитвали да го удрял. В този момент подсъдимият извадил намиращия се у него нож и замахнал в посока на А., като засегнал дясната й ръка и срязал дланта на дясната й ръка по гръбната й повърхност, в областта на основата на първи,втори и трети пръст и прерязал сухожИ.та разгъвачи на тези пръсти, след което избягал от мястото на инцидента. Св. С. А. първоначално не разбрала, че С. я е наранил с ножа, а когато се върнала до портата на дома си видяла, че й тече кръв от ръката.

1

А. веднага посетила болницата в гр. *, откъдето била препратена за лечение в гр.

София и била откарана в „Пирогов“, където й била направена операция.

В това време подс. С. се прибрал до дома си, но тъй имал кръв по главата дъщеря му се обадила на телефон 112 и дошла линейка. Бил закаран във ФСМП-*, където бил прегледан, след което бил задържан в РУ на МВР-*. След като изтекъл срокът за задържането му посетил МБАЛ „Св. Анна“, където му е бил извършен допълнителен преглед във връзка с оплаквания от болки в дясното рамо и главата.

Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствения материал, включващ показанията на пострадалата С. А., свидетелите М. Ш., Е. Д., Светла С.а и Виолета И., обясненията на подсъдимия, и съдебно медицинските експертизи, които доказват важни факти относно хронологията на събитията, предшестващи инцидента и относно обстоятелствата, релевантни за престъпното деяние и способстват за установяване на фактическите обстоятелства относно време, място на извършване на престъплението, изпълнително деяние и механизъм на осъществяване.

При съвкупната оценка на гласните доказателства се установява несъмнено, че между В. С. и С. А. и М. Ш. е възникнал конфликт, който е прераснал във физическа разправа помежду им.

Между посочените твърденията на участниците в конфликта обаче обаче съществуват противоречия относно обстоятелството кой е предизвикал конфликта и как се е развил той.

В случая показанията на св. А. и св. Ш. са противоречиви за това дали двамата са носили у себе си дървени колове, как точно е започнал конфликта със С. и каква е последователността на действията на всеки един от участниците в конфликта, поради което и съдът не ги кредитира в частта им относно обстоятелството кой пръв е нанесъл удар – Ш. или С..

Съдът приема за достоверни обясненията на подс. С., които освен средство за защита са и важно доказателствено средство, по отношение на обстоятелството, че той еднократно е замахнал с носения от него нож, за да отблъсне Ш. и А., които са го удряли с дървени пръчки. Тези негови обяснения са житейски обосновани и са подкрепени както от показанията на св. Д., така и от заключението на приетата в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза на С., съгласно заключението на която при прегледа във ФСМП-* е констатирана рана във фронталната област на главата, която според вещото лице е в резултат от действието на твърд тъп предмет и може да се получи при удар с предмет тип дърво (дръжка за метла).

Обстоятелството, че подс. С. се е прибрал в дома си окървавен се потвърждава и от показанията на съпругата му Светла С.а и св. Виолета И..

Съдът изцяло кредитира и заключението на съдебно-медицинската експертиза по отношение на уврежданията на пострадалата А., съгласно което й е била причинена порезна рана на дланта на дясната й ръка по гръбната й повърхност, в областта на основата на първи,втори и трети пръст с подлежащо прерязване на сухожИ.та разгъвачи на тези пръсти.

Според вещото лице установената травма е в резултат от действието на предмет с остър режещ ръб и добре отговаря да е получен при нанасяне на удар с нож, както при движение тип „намушкване“, така и при движение тип „замах“. В заключението е отразено, че това увреждане е довело до трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че по-вероятният механизъм на причиняване на увреждането е при замахване, при което се получава плъзгане по допирателната по ръката и поради остротата на режещия ръб на ножа се получава прерязване на подлежащите структури – в случая в областта на дланта в основата на пръстите.

2

Съдът изобщо не обсъжда показанията на полицейските служители А. Д., К. У. и И.

К., които бяха прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, доколкото липсата на каквито и да е спомени за случилото се у свидетелите пораждат основателно съмнение в достоверността на твърденията им пред разследващия полицай в хода на досъдебното производство, които са напълно идентични по своето съдържание.

Съдът не обсъжда показанията на св. Б. М. и И. А., които не са очевидци на случилото се и не възпроизвеждат факти, имащи отношение към разрИ.е на обективната истина по делото.

Подсъдимият В. Л. С. е роден на * в гр.*, ЕГН – ********** от гр.*, обл. Софийска, ул.”*”№ 22, българин, българско гражданство, с начално образование, женен.

От справката за съдимост се установява, че С. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

На базата на възприетите горепосочени фактически положения и въз основа на кредитирания доказателствен материал, съдът приема за несъмнено установено, че подсъдимият В. С. на 28.08.2022 г. в гр. * е причинил на С. А. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение на движението на десния горен крайник, като деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана - за да се защити от непосредствено и противоправно нападение от страна на С. А. и М. Ш., като по този начин е осъществил състава на престъпление по чл. 132, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал.

2 НК.

От обективна страна, от показанията на С. А., М. Ш. и Е. Д., бе установено по несъмнен начин, че С. е замахнал с носен от него нож към пострадалата, след като както тя, така й мъжът й са му нанесли удари по тялото и главата с дървени колове, наподобяващи дръжка на метла.

Съдът споделя наведения довод от страна на защитата, че е налице неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12 НК За да е налице това обстоятелство, изключващо реализирането на наказателна отговорност, е необходимо да е установено, че вредите на пострадалия да били нанесени с цел да бъде отблъснато непосредствено и противоправно нападение срещу дееца или негови ближни. В случая, е установено, че след възникнал вербален конфликт между С., Ш. и А. последните са се насочили към подсъдимия, носейки дървени пръти и св. Ш. е посегнал да го удари. Първоначално С. се е опитал да отблъсне нападението с носената от него бутилка, но тогава в ситуацията се намесила и С. А., като започнала да го удря с дървената пръчка. Това означава, че Ш. и А. пряко са застрашили здравето на подсъдимия и той е бил в правото си да осъществи активни действия в своя защита, замахвайки с носения от него нож, които действия са били спонтанни, а не предварително обмислени и преднамерени. В този момент за подсъдимия не е съществувало задължение да се откаже от активна защита за отблъскване на нападението.

От друга страна обаче, настоящият състав приема, че така предприетата от подсъдимия защита срещу нападението от пострадалата А. и св. Ш., е била прекомерна, тъй като очевидно не е съответствала на характера, естеството и опасността на нападението, т. е. подсъдимият С. е действал при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Следва да се отбележи, че превишаване пределите на неизбежната отбрана е налице, когато защитата явно не съответства на характера и опасността на нападението. Към характера на нападението се отнася обстоятелството дали пряко е застрашен живота или единствено здравето на нападнатия, а опасността на нападението се отнася към интензивността, начините и средствата, с които се извършва, броят на нападателите, времето и мястото, където е упражнено насилието. Така превишаване пределите на неизбежната отбрана ще има всякога, когато защитата очевидно и без всякакво съмнение не съответства на характера 3 и опасността на нападението, и ясно и недвусмислено надхвърля необходимото за отблъскване на нападението. Разбира се, за да е съразмерна защитата на нападението, не се налага нападнатият да се отбранява по същия начин и със същите средства, които са избрани от нападателя

В конкретният случай, както нападението, така и ответната реакция на подсъдимия, са били насочени срещу телесната неприкосновеност на личността. Ето защо, подсъдимият С. е имал право на отбрана, но е бил длъжен да не допуска явно несъответствие с нападението.

Доколкото целта на действията при неизбежна отбрана е отблъскване, преустановяване на започнатото нападение, то нанасянето от страна на подсъдимия на удар с хладно оръжие, прави явно несъответна защитата му, след като осъщественото спрямо него нападение е осъществено от две лица, едното от които е жена, които са използвали дървени колове, наподобяващи дръжка от метла, което средство очевидно не би могло за увреди в значителна степен здравето на С. В конкретния случай нанасянето от страна на подсъдимия на този удар на пострадалата, по сила, насоченост, локализация и използвано средство, е било напълно излишно, тъй като нападението е могло да бъде ефективно отблъснато и с не толкова интензивен начин на защита.