Решение № 575 от 18.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. Варна, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20253110201790 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д.

П. В., ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 23-0003578/07.02.2025г., издадено от Началник ОО "АА"- град Варна, с което за нарушение нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ му е било наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева на основание чл. 177, ал.

3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.

В жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно била отразена фактическата обстановка, неправилно бил приложен материалният закон и били допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП.

При издаването на НПП били визирани нови факти, с което е била подменена волята на актосъставителя. Налице били предпоставки за спиране на АНП. Оспорва се извършването на приетото за установено нарушение, оспорват се и приетите за установени факти досежно разстоянието между осите. Липсвал субективният елемент от състава на нарушението,, като се иска отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде редуциран размерът на наложеното административно наказание и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Въззивникът, редовно призован, не се явява в с.з., като се представлява в част от съдебните заседание от надлежно упълномощен процесуален представител, който моли за отмяна на НП ,, излагайки аргументи в подкрепа на становището си, че НП е издадено от некомпетентен орган. Депозирани са и писмени бележки, идентични с изложените в жалбата срещу НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява в едно открито с.з., като в последното открито с.з. представител не се явява и не се изразява становище в хода на делото по същество. Депозирани са писмени бележки с искане НП да бъде потвърдено, като законосъобразно и правилно и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.12.2024Г., в гр. Варна, служители на ОО“АА“-Варна, сред които и св.А., 1 изпълнявали служебните си задължения и на кръстовището на бул. "Република" и ул.

"Девня", в посока с. Тополи, спрели за проверка МПС марка "*** от кат. N3G, извършващ обществен превоз на товари (строителни отпадъци) съгласно товарителница cep. Т от 19.12.2024г., Установено било, че превозът се извършва по маршрут гр. Варна - с.

Калиманци, съгласно пътен лист cep. Н № 252 от 19.12.2024г.

При проверката било прието за установено, че водачът извършва обществен превоз на товари - строителни отпадъци с МПС с per. № *** с четири оси, от които 1- ва ос и 2-ра ос са управляеми, а 3-та и 4-та ос са задвижващи, с ресорно окачване за движение по пътищата отворени за обществено ползване, като сумата от натоварването на ос на една двойна ос (3-та и 4-та ос задвижващи) е 22575кг., която маса надвишава допустимата норма от 18000кг., определена от Министъра на регионалното развитие и благоустройство, с 4575кг.,Установено било, че разстоянието между осите е над 1.3 метра (146см.), като междуосовото разстояние било измерено с ролетка ВМI (VARIO 5м.). Измерването на натоварването било извършено с електронна мобилна везна марка DINIAGEO, модел МLOS с индикаторен блок № 0100185363 с плочи № 0100186489 и № 0100187154 с поставен стикер за годност 01104 валиден до 02.2025г.

По време на проверката въззивникът не представил квитанция за платена пътна такса за масата надвишаваща допустимите норми издадена от АПИ,както и разрешение,такива няма представени и в хода на съдебното производство.

На място св. А. съставил срещу въззивника АУАН, в който посочила, че същият е нарушил нормата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ЗДвП вр. чл. 7, ал. 1, т. 5, б. "в" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, като представените от въззивника по време на проверката документи - пътен лист и товарителница били иззети.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го подписал без възражения.

В законоустановеният срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на така съставения акт и на материалите съдържащи се в административно-наказателната преписка Началникът на ОО "Автомобилна администрация" -гр. Варна, счел, че няма спорни обстоятелства и издал процесното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя горепосоченото административно наказание, възприемайки изцяло фактическите и правни изводи на актосъставителя.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетеля А., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

Съдът кредитира и писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и не си противоречат.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- от показанията на свидетеля А., дадени в съдебно заседание, АУАН, товарителница, пътен лист, измервания от ел. везна, заповед за компетентност и от останалите приети по делото писмени доказателства.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна -лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на административно наказателното производство съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и 2 съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа страна, посочени са дата и място на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено нарушението , описано и по какъв начин е било прието за установено, въз основа на какви измервания и какви писмени доказателства, поради което съдът не споделя възраженията в тази насока.

АУАН е съставен в присъствието на един свидетел , присъствал при установяване на нарушението и съставяне на АУАН- видно съдържанието на АУАН. Актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан.

Както в акта, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват нарушенията вменени във вина на въззивника, посочени са дата и място на извършване както и нарушените законови норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. Мястото на нарушението е ясно посочено в НП и това е на територията на гр. Варна.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на адм. наказателното производство и в тази връзка не споделя наведеното в жалбата възражение. От друга страна правилно е било прието, че нарушението е извършено на 19.12.2024г /датата на извършване на превоза, когато свид.А. и нейният колега пряко и непосредствено са възприели превозното средство, неговия водач, вида на превозвания товар, съдържанието на придружаващите превоза документи и са извършили измерването. И доколкото мястото на извършване и установяване на нарушението е на територията на гр.

Варна, то предполага и териториална компетентност на наказващия орган - Началник на ОО "АА" - Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Нормата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", да контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. При тази нормативна регламентация за настоящия състав е безспорна компетентността на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да съставят актове за установяване на административни нарушения от вида на процесното. Този извод се потвърждава от нормата на чл. 166, ал. 2, т.

8 от ЗДвП, регламентираща функциите на определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби, която предвижда, че последните имат право да ползват технически средства за измерване на размерите, масата или натоварването на ос и за проверка на техническата изправност на превозните средства, предназначени за обществен превоз или за превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и за проверка на обезопасяването на превозваните товари. Извършването на подобни проверки и измервания не може да бъде самоцел и е нелогично определените от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията контролни органи да могат да установяват превишаване на допустимата маса или натоварване на ос на дадено ППС, но да не могат да констатират извършването на административно нарушение и да съставят съответен АУАН. В тази връзка съдът намира, че с новата разпоредба на чл. 166, ал. 1, т. 8 от ЗДвП (въведена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 06.05.2026 г.), според която министърът на транспорта и съобщенията чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" контролира спазването на изискванията по чл. 139, ал. 1, т. 2 за масата и натоварването на ос на пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен превоз на пътници и товари или превоз за собствена сметка, не се въвежда ново правомощие на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с което те към датата на деянието да не са разполагали, а само се внася яснота, предвид формираната противоречива 3 съдебна практика по въпроса.

Действително, чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредбата предвижда във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" да проверяват навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, както и да съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. второ от ЗДвП също посочва, че общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Пътна инфраструктура".

Направено е обаче уточнение, че правомощията се предоставят с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Следователно компетентността на длъжностните лица на АПИ е да установяват извършването на нарушения, които засягат разпоредбите на Закона за пътищата, установени с оглед предотвратяването на повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура, каквото е нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. Нарушената в случая норма на чл. 139, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3 от ЗДвП се съдържа в нормативен акт, който има за основно предназначение опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата и организацията на тяхното придвижване и за която липсват основания да бъде изключена от обхвата на контрола по чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за спазване на правилата за извършване на превози на пътници и товари. Ето защо, след като предоставените правомощия на длъжностните лица на АПИ не са в съответствие с целите на ЗДвП, те не са компетентни да съставят АУАН по реда на ЗДвП. Касае се за две различни административни нарушения, които се установяват от различни компетентни органи и при различни условия, като контрола при нарушения от вида на процесното е възложен на органите на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Поради това следва да се приеме, че според редакцията на ЗДвП, действала към датата на извършване на нарушението, макар да не разполагат с обща компетентност да контролират спазването на правилото по чл. 139, ал.