Решение № 442 от 23.10.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Русе, 23.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря ПАВЛИНА Т. ПЕНЕВА като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200926 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. И. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, **********, чрез адв. С. И. от АК – Русе със съдебен адрес гр. Русе, ул.

„Любомир Пипков“ № 2, офис 20, против Наказателно постановление № 18030/27.05.2026 г. на началника на отдел „Централен Дунав“ към отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ИАРА, с което на жалбоподателя му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. (511,29 евро) на основание чл. 73, ал. 1 ЗРА за нарушение на чл. 37 ЗРА.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Счита, че не е извършил описаното в АУАН и НП административно нарушение. В условията на алтернативност така извършеното нарушение представлявало маловажен случай, а наложеното наказание било явно несправедливо. Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с упълномощеният защитник адв. С. И. от АК – Русе, поддържа жалбата, моли наказателното постановление да бъде отменено, като претендира разноски за производството. Счита, че е извършвал риболов съобразно установените в закона правила, притежавал е всички изискуеми от закона документи и риболовен билет за любителски риболов, а в хода на проверката на служителите ИАРА не били установени малоразмерни мрежи или уреди, нито специални утежнени тройни куки, (тройни куки за търмъчене), пригодени за странично загребване и разсичане на рибните тела. Вместо това жалбоподателят извършвал риболов с напълно стандартна въдица с единична, двойна или тройна кука и позволена примамка. При проверката била установена уловена риба, а по делото не били предоставени видеозаписи или технически данни по смисъла на чл. 54, ал. 2, т. 9а ЗРА, доказващ специфичните действия при косене и търмъчене. Жалбоподателят използвал обикновена въдица с позволен монтаж. Констатирането на резки движения само по себе си не можело да обосновава категоричен извод за косене, тъй като подобни движения били присъщи на гоненето и наместването на такъма, а липсата на пригодени уреди и прободена риба прави обвинението недоказано.

Административнонаказващият орган – началник на отдел „Централен Дунав“ към отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ИАРА, не се явява, за него се явява И. И. - началник на сектор „Рибарство и контрол – Русе“ и служител с висше юридическо образование, поддържа наказателното постановление и моли то да бъде потвърдено. В § 1, т. 15 ЗАР е посочена легалната дефиниция на този метод за риболов – косене или търмъчене. За да бъдело извършено нарушението по чл. 37 ЗАР били необходимо извършването на резки движения, които са характерни точно за този метод на риболов, като от свидетелските показания по делото станало ясно, че тези движения са различни от движенията за риболова със спининг. Безспорно се доказало в днешното съдебно заседание, че и двете лица, които били на брега на р. Дунав, включително и жалбоподателят, извършвали резки движения и придърпвали влакното, които са характерни точно за този вид риболов. На следващо място от тази легална дефиниция законодателят не определил каква трябвало да бъде въдицата, с която да се извършва търмъченето. Търмъчене можело да се извършва с всякаква пръчка за дънен риболов, за спининг, като в Балкана това 2 се извършвало дори с лескови пръчки. След резките движения най-важно било да има кука, без значение каква, законодателят не уточнявал това. За поголяма ефективност, най-често нарушителите използвали двойни или тройни куки с или без контра. В свидетелските показания станало ясно, че при извършеното наблюдение от инспекторите се установило както резките движения, така и наличието на кука накрая на повода. Нямало как да се покажела куката, тъй като лицето, както било записано в АУАН и НП, прерязано влакното и куката и заедно с тежестта е потънала във водата.

Мястото на нарушението било характерно през зимния период за косене/търмъчене, защото било удобно за този вид техника. Нарушението на чл. 37 ЗАР е от категорията на формалните и не предвижда настъпването на някакъв конкретен резултат уловена или набодена риба. Търмъченето нямало ефекта да закачи рибата, а тя да се нарани. Случаят не бил маловажен, той не бил с по-ниска степен на обществена опасност, установената забранена техника била характерна за това място, извършало се в голям рибно-стопански район, какъвто е р. Дунав и това имало значение за риболова и рибните ресурси.

Районна прокуратура – Русе редовно призовани, не изпращат представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 10.06.2026 г., при положение че наказателното постановление е било връчено на нарушителя по пощата на 02.06.2026 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 18-030/27.05.2026 г. на началника на отдел „Централен Дунав“ към отдел „Рибарство и контрол – Централен Дунав“ към ИАРА е издаден против М. И. М. за това, че на 16.01.2026 г., в 15,50 ч., след получен сигнал на служебен телефон в офис на ИАРА – гр. Русе за извършване на риболов по метода на косенето/търмъченето във водите на р.

Дунав, землището на гр. Мартен, като след продължително наблюдение и извършена проверка на място се установило, че жалбоподателят М. извършвал риболов във водите на реката с 1 бр. въдица с макара, като риболовът се извършвал със замятане и прибиране на влакното чрез резки движения, характерни за търмъченето/косенето. При приближаване на служителите на 3

ИАРА били забелязали и жалбоподателят си прерязал влакното с малки клещи.

От разпита на актосъставителя и свидетелите, както и от приложените по делото писмени доказателства, се установи следната фактическа обстановка:

На 16.10.2026 г., около 15,00 ч., на служебния телефон на офис на ИАРА в гр. Русе бил получен сигнал, че две лица извършвали риболов по метода на косене (търмъчене) на брега на р. Дунав в района на „Марината буна“ в землището на гр. Мартен в общ. Русе. На място бил изпратен екип от инспектори на ИАРА, в състава на който били свидетелите М. М. М., Р. А. К. и Ч. Л. К.. Те били облечени в униформи на ИАРА и се придвижили до мястото със служебен автомобил, който имал съответните обозначения на Агенцията.

На място те установили две лица – жалб. М. и св. М. Б. Й., да извършват риболов, като имали съмнение, че това било извършено чрез търмъчене.

Затова те се установили на известно разстояние от ловящите риба лица, за да ги наблюдават в продължение на около 15-20 мин и установили, че методът им на риболов бил с характерни за търмъченето резки движения, нехарактерни за друг вид риболов. Видели, че използваните куки били метални с оловни тежести и без никакви примамки на тях. При това положение тримата служители решили да предприемат действия по преустановяване и документиране на нарушението и тръгнали към жалбоподателя и св. Й..

Последните ги забелязали и се опитали с режещи инструменти да прережат кордите на ползваните от тях въдици. Жалб. М. успял и неговата корда заедно с куката паднала във водата. Св. Й., въпреки че успял да среже кордата, последната останала във водата и св. М. успял да я издърпа, като същата била с оловна тежест и тройна кука. Св. Й. станал агресивен и се опитвал да попречи на извършване на проверката, като двамата с жалб. М. първоначално отказали да си предоставят личните документи, но впоследствие ги дали на служителите на ИАРА и им били съставени съответните АУАН за констатираните нарушения.

Тази фактическа обстановка съдът установи от показанията на актосъставителя, свидетелите, обясненията на жалбоподателя и приложените към делото писмени доказателства.

По отношение гласните доказателства видно се обособяват две групи – 4 тези на служителите на ИАРА – свидетелите М., К. и К., и тези, включващи показанията на св. Й. и обясненията на жалб. М.. Съдът не кредитира обясненията на жалб. М. и показанията на св. Й.. Дадените от последния показания следва да се преценят като достоверни единствено в частта, в която той заявява, че на него и жалбоподателя се извършвали риболов на съответното място в гр. Мартен, била им е извършена проверка от служители на ИАРА и че спрямо св. Й. тази проверка не е единствена и спрямо него има извършвани множество проверки. Следва да се кредитират обясненията на жалб. М. и показанията на св. Й. и по отношение другото неспорно обстоятелство, потвърдено и от първата група свидетелски показания, че жалб. М. и св. Й. към момента на преустановяване на нарушението не са имали уловена риба. Оттам нататък започват и противоречията в двете групи гласни доказателства. Следва да се обърне внимание, че св. Й. е видно негативно настроен срещу служителите на ИАРА и тяхната дейност. Макар както той, така и жалбоподателят да твърдят, че служителите не са им са се „представяли“, то от конкретните обстоятелства и двамата са могли да заключат, че свидетелите М., К. и К. са служители на ИАРА, защото са били облечени с униформи и са носили съответните баджове. Св. Й. много добре е познавал служителите, най-малкото св. М., за когото твърди, че многократно му е извършвал проверка, следователно той е абсолютно наясно с причината, поради която този свидетел и колегите му са се намирали там, както и че това са служители на ИАРА. Впоследствие, въпреки че изначално са се противопоставяли на извършваната проверка, все пак са си предоставили документите за проверка, а няма данни някой от двамата да е сигнализирал на органите на полицията и да е пристигал полицейски екип, както твърдят жалбоподателят и св. Й.. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на св. Й., че не са осъществявали риболов посредством техниката на търмъчене. Свидетелите М., К. и К. дават еднопосочни показания в тази насока, че са имали достатъчно време да наблюдават действията на двете лица, да забележат въдиците и куките, които се използват, както и да установят, че техниката им на риболов включва резки движения, наподобяващи „косене“, които са характерни само за този вид забранен начин на риболов. Те са установили и че използваните от тях уреди за риболов са подходящи за търмъчене, макар и реално да са успели да запазят кордата и куката само от въдицата на св. Й., но и самото поведение както на този 5 свидетел, така и на жалбоподателя – да срежат кордата, е достатъчно красноречиво, че същите са били наясно с използваната от тях техника на забранен риболов. От запазената корда и кука на св. Й. също така се установява, че същата е нямала примамка и е подходяща за извършваното търмъчене, което потвърждава възприятията на тримата свидетели служители на ИАРА, че докато са наблюдавали жалбоподателя и св. Й. са видели, че на куките на въдиците им няма примамки и същите са били с оловни тежести.

Съдът не кредитира показанията на св. Й. и обясненията на жалбоподателя, че служителите на ИАРА са скъсали кордите на въдиците им или същите са се заплели и скъсали на камъните във водата на реката. И тримата служители на ИАРА са заявили, че този вид корда няма как да се скъса от обикновени или други движения, ако се закачи за камъните в реката, а освен това, докато са наблюдавали жалбоподателя и св. Й., такъв проблем със скъсване не е възникнал. Самият факт, че св. М. е успял да издърпа едната корда, а другата е паднала във водата, при положение че действията на служителите на ИАРА са били насочени към обезпечаване на доказателствата, а не към прякото им повреждане, е достатъчно показателно относно обстоятелството, че двете лица са се опитали да осуетят установяване на нарушението и да го прикрият, срязвайки кордите на своите въдици, които очевидно не са се скъсали от камъните на дъното на реката преди това.