Решение № 156 от 27.12.2024, Районен съд - Омуртаг

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Омуртаг, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ОМУРТАГ в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Хрисимир М. Пройнов при участието на секретаря Оля Б. Сотирова като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело № 20243510100187 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителен директор А. В. Я. и прокурист М. И. В. чрез юрисконсулт К. З. СРЕЩУ: С. А. Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че на 16.12.2020 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ Клон България и ответника С. А. Я. е сключен Договор за потребителски кредит № CREX-18304438.

По силата на този договор, предоставената в заем сума от 1201.18 лева е била предназначена за закупуване на стока на изплащане с 12 месечни вноски, всяка в размер на 119.91 лева. Процедурата по сключването на договора е осъществена изцяло онлайн, като ответникът е подал заявление чрез уебсайта на кредитора. След одобрението му, договорът е бил подписан чрез обикновен електронен подпис, изпратен под формата на код за потвърждение.

Договорът предвиждал фиксиран лихвен процент и възнаградителна лихва, като при забава на плащанията кредиторът има право да начислява законна лихва за забава върху непогасените суми.

Ответникът е спрял да изпълнява задълженията си по договора за кредит на 15.02.2021 г., когато е трябвало да бъде направено първото плащане по договора. Тъй като не е погасена нито една месечна вноска, на 12.08.2021 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до ответника, с която кредитът е обявен за предсрочно изискуем в целия му размер.

Поради неплащане на задълженията, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в Районен съд – Омуртаг. В резултат на това е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17/2022г., която е била връчена по реда на чл. 47 от ГПК и след дадени указания, ищецът е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване на съществуването на вземането.

В исковата молба е уточнено, че „Юробанк България“ АД е правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“, въз основа на Договор за прехвърляне на търговско предприятие, подписан на 31.05.2023 г. Със същия договор „Юробанк България“ 1

АД е придобила всички права и задължения на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ по договора за кредит. Този договор за прехвърляне е бил вписан в Търговския регистър на 06.06.2023 г. и от 04.12.2023 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс – Клон България“ е заличена от регистъра. На това основание, „Юробанк България“ АД предявява исковата претенция като правоприемник.

Предвид изложение в исковата молба факти и обстоятелства се моли за решение, с което признае за установено, че в полза на „Юробанк България“ АД съществува вземане, обективирано в издадената заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17/2022 на РС - Омуртаг, както следва: 1201.18 лева – главница по договора за потребителски кредит; 237.74 лева – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.01.2022 г.; 82.41 лева – мораторна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до пълното погасяване на вземането.

При условията на евентуалност, ако съдът отхвърли установителните искове поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита е предявен осъдителен иск за горепосочените суми.

Претендират се разноски.

В срока и по реда на чл. 131 от ГПК особения представител на ответника е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Възразява се, че от представените от ищеца доказателства не се доказва твърдяното облигационно правоотношение, както и изпълнението на задълженията по договора от страна на кредитодателя.

Твърди се ,че по делото не са ангажирани доказателства за реалното усвояване на кредита, като се подчертава, че кредитът е със специална цел – покупка на стоки, и сумата се усвоява чрез заплащане на цената на стоката на търговеца.

В погасителния план към представения договор е включена сума от 99.18 лева, разбита на равни месечни вноски, представляваща такса за „Сигурност на плащанията“.

Особеният представител твърди, че липсва клауза в договора, която да регламентира това вземане. Също така, групова полица № 05/2008, която се споменава в договора, не е представена като доказателство, респ. сумата по нея е недължима и не следва да бъде включена в месечните погасителни вноски.

Особеният представител подчертава, че добавянето на премията за „Сигурност на плащанията“ увеличава цената на кредита, но този разход не е включен в изчисления ГПР.

Въз основа на изложеното, особеният представител твърди, че потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи.

Моли се за решение, с което предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

Алтернативно, ако съдът уважи иска частично, се моли да бъдат уважени исковете само до размера на чистата стойност на кредита, като не се включват лихви и други разходи, и се вземе предвид недължимостта на сумата от 99.18 лева, която представлява премия по групова полица № 05/2008.

В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща надлежно упълномощен представител. Депозирано е писмено становище, в което са изложени доводи и съображения в подкрепа на исковите претенции, като се моли за решение, с което същите да бъдат уважени. Претендират се разноски.

Ответникът, редовно призован, се представлява от особения представител адв. . ТАК, която моли за цялостно отхвърляне на исковете. Алтернативно, искът да бъде уважен до чистата стойност на заема.

Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ – Клон България, като Заемодател и С. А. Я. като Заемател е налице валидно сключен договор за кредит, че дружеството е изправен кредитор по договора /предоставило е сумата, предмет на договора/, че задълженията по договора са изискуеми, поради надлежно обявена 2 предсрочна изискуемост.

Липсата на който и е да е от елементите на горепосочения фактически състав води до неоснователност на исковата претенция.

Съдът намира искът за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в законоустановения срок при наличието на правен интерес, но по същество за неоснователен по следните съображения:

Процесният договор е сключен съобразно нормативните изисквания, а съдържанието на неговите клаузи е съобразено със специалната уредба на този вид договори. Правата и задълженията на страните по договора са изложени по ясен и разбираем начин и по своето съдържание договорът отговаря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал.

1 от ЗПК.

Видно от приетите доказателства по делото, се установява, че на 16.12.2020 г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ АД е предоставило на кредитополучателя С. А. Я. потребителски кредит в размер на 1 201.18 лв. за покупка на стоки на изплащане.

Кредитополучателят се е задължил да върне усвоения кредит, заедно с дължимите лихви, съгласно погасителен план, който е неразделна част от договора.

В договора е посочено, че сумата на кредита се превежда директно по сметката на упълномощения търговски партньор за заплащане на стоката. Лихвата по кредита е фиксирана, като общият годишен процент на разходите (ГПР) е определен на 34.45%, а годишният лихвен процент възлиза на 29.97%.

В процесния договор са посочени и допълнителни разходи, включително премия „Сигурност на плащанията“ в размер на 99.18 лв., която следва да бъде заплащана на месечни вноски като част от задълженията на кредитополучателя.

По делото ищецът не е ангажирал никакви доказателства, които да установят, че исковата сума е била реално заплатена на съответния търговец по повод сключения договор за потребителски кредит. Липсват каквито и да е платежни нареждания, банкови извлечения или други документи, които да удостоверят извършване на такова плащане.

В представения погасителен план е включена премия в размер на 99.18 лв. за застраховка „Сигурност на плащанията“. Въпреки че тази сума е включена в месечните вноски, липсва приложена застрахователна полица, която да удостовери, че такава застраховка действително е сключена, като отсъствието на документа създава неяснота относно правното основание за начисляване на тази сума.

Предвид горното, искът с посоченото правно основание следва да бъде отхвърлен като недоказан, тъй като ищецът не е представил убедителни доказателства, подкрепящи твърденията му за реално предоставяне на кредитната сума на търговеца, както и за наличието на застрахователно правоотношение, обуславящо претенцията за премията „Сигурност на плащанията“.

По исковете по чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

Ищецът претендира възнаградителна лихва в размер на 237.74 лв. за периода от 15.02.2021 г. до 15.01.2022 г. и лихва за забава в размер на 82.41 лв. за периода от 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г.

Тези претенции обаче са свързани с доказването на реално възникнало главно задължение. Тъй като основното задължение не е доказано, недоказани се явяват и претендираните възнаградителна и мораторна лихва.

По обективно съединените осъдителни искове по чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, по чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени в условията на евентуалност:

Тъй като предявените установителни искове не са отхвърлени, поради ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, не е налице вътрешнопроцесуланото условия за разглеждане на осъдителните искове, при което съдът не следва да се произнася по тях.

По разноските:

С оглед изхода на делото, разноските за настоящото производство следва да останат за сметка на ищцовата страна.

3

С оглед изложеното съдът,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Околовръстен път” № 260, представлявано от изпълнителен директор А. В. Я. и прокурист М. И. В., чрез юрисконсулт К. З. СРЕЩУ С.

А. Я., с ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно съединени установителни искове по чл.

422 от ГПК, във вр. с чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, по чл. 422 от ГПК, във вр.с чл. 240, ал. 2, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1. от ЗЗД и по чл. 422 от ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за СУМАТА от 1201.18 лв.– главница по договор за потребителски кредит договор № СЕХ-18304438/16.12.2020г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, чиито правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, за СУМАТА от 237.74 лв. /двеста тридесет и седем лева/ – възнаградителна лихва за периода от 15.02.2021 г. до 15.01.2022 г. и за СУМАТА от 82.41 /осемдесет и два лева и четиридесет и една стотинки/– мораторна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 16.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до погасяване на вземането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Омуртаг: Хрисимир Пройнов

4