Решение № 65 от 05.04.2022, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. гр.Велинград, 05.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Административно наказателно дело № 20215210200429 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН Образувано е по жалба на „Етно“ ЕООД, ЕИК: 130959364 против Наказателно постановление № 13-002914 от 18.10.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда " Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал.

5, във вр. чл. 415, ал.1 КТ на жалбоподателя, за нарушение на чл. 415, ал.1 КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 лева.

Релевират се доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон и се иска неговата отмяна.

Твърди се, че е опорочена процедурата по даване на задължителните предписания, за неизпълнението на които е наложена имуществена санкция, до степен при която липсват издадени такива в надлежната форма и ред, които да са връчени на жалбоподателя и които да е и бил длъжен да изпълни.

Сочи се, че незаконосъобразно за неизпълнението на всяко едно от дадените предписания са съставени отделни актове за установяване на нарушения, въз основа на които са издадени отделни наказателни постановления, без да са изложени мотиви за това.

Нарушен бил чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН-в наказателното постановление не се съдържало пълно, точно и ясно описание обстоятелствата от състава на нарушението, което нарушавало правото му на защита.

Дадена била неправилна правна квалификация на нарушението и неправилно било наложено наказание по чл. 415, ал. 1 КТ, вместо по чл. 413, ал. 2 КТ.

1

Евентуално счита, че е налице маловажен случай по чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, чрез адв. Д.-АК Пазарджик, жалбоподателят поддържа жалбата. Допълнително излага, че е имало определено от работодателя длъжностно лице, на което е възложена организацията по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, противопожарна и аварийна безопасност.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт Ш.+, оспорва жалбата и иска от съда да потвърди оспорваното Наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Счита доводите на жалбоподателя за неоснователни.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, съгласно Определение № 231/04.02.2022 по к.ч.а.н.д. 1735/2021г. на Административен съд Пазарджик, от легитимиране страна, поради което е процесуално допустима.

Съдът като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

По повод контрол за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, служителите на ДИТ Пазарджик гл. инспектор Г.С. и гл. инспектор Г.Й. посетили на 10.02.2021г. в Балнео комплекс „Панорама“, находящ се в гр. Велинград, ул.

„Николай Хрелков“ № 32, стопанисван от Етно ЕООД. При проверката на място и при преглед на наличната документация констатирали общо единадесет на брой нарушения. Едно от тях било, че неавтоматичните пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене не са обозначени на подходящи места с установените постоянни знаци за безопасност и здраве при работа, в нарушение на чл. 225, ал. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./. Констатациите били обективирани в т. 3 от Протокол № ПР 2105398/10.05.2021г. С протокола от проверката, на осн. чл. 414, ал.1, т. 1 КТ, било дадено задължително предписание № 3 – неавтоматичните пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене да се обозначат на подходящи места с установените постоянни знаци за безопасност и здраве при работа, съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./, със срок на изпълнение до 10.06.2021г..

Протокол №ПР 2105389/10.05.2021г. за извършена проверка бил връчен на пълномощника на дружеството-А.Л.-С. на 12.05.2021г.. Срокът за изпълнение на предписанието предварително бил съгласуван с нея. В протокола било посочено пред кои органи и в какви срокове подлежат на обжалване дадените предписания.

2

Предписанията не били обжалвани по административен или съдебен ред в указаните срокове.

На 09.06.2021 г., в 15,29 часа, на електронната поща на ДИТ Пазарджик постъпило искане от Етно ЕООД за удължаване на срока за изпълнение на предписанията. Поради постъпването му в последния ден преди изтичане на срока и предвид липсата на обосновка за причините, налагащи продължаване на първоначално определения срок, издателят не предписанието не се произнесъл по искането.

На 14.06.2021 г. в обекта била извършена последваща проверка за изпълнение на дадените с т. 3 Протокол 2105398/10.05.2021г. предписания, при която се установило, че не са изпълнени.На дружеството жалбоподател била предоставена допълнително възможност да представи в сградата на ДИТ Пазарджик на 18.06.2021г. доказателства за изпълнение на предписанията, включително и снимков материал за обозначаване на неавтоматичните средства за първоначално пожарогасене на подходящи места, с установените постоянни знаци за безопасност и здраве при работа. Такива на посочената дата не били представени.

На 09.07.2021 г., в присъствието на представител на жалбоподателя, бил съставен Констативен протокол за извършена проверка № ПР 2119851 за неизпълнение на задължителните предписания, дадени с протокол № ПР 2105398/10.05.2021 г., включително и цитираното по-горе предписание № 3неавтоматичните пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене да се обозначат на подходящи места с установените постоянни знаци за безопасност и здраве при работа, съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от Наредба № 7 за Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999г./, със срок на изпълнение 10.06.2021 г..

На същата дата, в присъствието на пълномощника А.Л.-С., на „Етно“ ЕООД, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 13 – 002914, за това че дружеството, в качеството му на работодател по смисъла на § 1 от ДР на КТ, не е изпълнил принудителна административна мярка, приложена от гл. инспектор Г.С. в Протокол № ПР 2105398/10.05.2021г. по т. 3, а именно неавтоматичните пожаротехнически средства за първоначално пожарогасене да се обозначат на подходящи места с установените постоянни знаци за безопасност и здраве при работа, съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от Наредба № 7 за Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999г.. Прието е, че с това е нарушен чл. 415, ал. 1 КТ. Посочено е, че нарушението е извършено на 11.06.2021г.-един ден след изтичане на принудителната административна мярка, в гр. Велинград и е установено на 14.06.2021г. при извършване на проверка на място в „Медицински център Панорама Велинград“. Актът е подписан от пълномощника и му е надлежна връчен. При връчването му не са 3 направени възражения. На 19.07.2021 г. са постъпили писмени възражения от „Етно“ ЕООД, които се неотносими към установеното нарушение.

Въз основа на съставения АУАН № 13-002914/09.07.2021г. е издадено обжалваното Наказателно постановление, в което обективните признаци от състава на нарушението и неговата правна квалификация са посочени по идентичен начин с тези в акта за установяване на нарушението.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелката Г. Т. С., които кредитира като логични, последователни, дадени от позицията на незаинтересовано от изхода на делото лице. Същите кореспондират изцяло с останалия събран доказателствен материал. Неизпълнението на даденото от контролните органи предписание в т. 3 от Протокол № ПР 2105398/10.05.2021г., в указания срок, а именно до 10.06.2021г., не се оспорва от жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, са налагат следните правни изводи:

Актът за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени от компетентни органи съобразно, чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.

При съставянето им не са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна. Същите съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, в степен позволяваща на жалбоподателя да узнае обективните признаци от неговия състав и да организира защитата си. Индивидуализиран е нарушителят. Посочени са данните на актосъставителя и административнонаказващия орган.

Неоснователни и неотносими към законосъобразността на наказателното постановление са възраженията за порок на формата на дадените задължителни за изпълнение предписания и неправилната правна квалификация на констатираното от работодателя нарушение на трудовото законодателство. Задължителното за изпълнение предписание, е принудителна административна мярка, предвидена в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ, производството по издаването на която не е част от административнонаказателното производство. Затова не е в правомощията на съда да упражнява контрол за неговата законосъобразност, ако не е обжалвано по предвидения за това ред и е влязло в сила, както е в настоящия случай. Законосъобразността му, като индивидуален административен акт, е следвало да бъде оспорена по административен или съдебен ред, от която възможност жалбоподателят не се е използвал и задължителното предписание е влязло в сила.

В допълнение, КТ не посочва изрично вида на акта, с който следва да се 4 наложи тази мярка, т.е. дали това следва да стане с изрична заповед или с друг вид акт. Доколкото принудителните административни мерки са индивидуални административни актове, приложима се явява разпоредбата на чл. 59, ал. 1 АПК, която е спазена. Предписанието е обективирано в Протокол № ПР 2105398/10.05.2021г., т.е. в писмен акт, с посочване на неговия издател, на фактическите и правни основания за издаването му. В него по ясен и недвусмислен начин е изразена волята на административния орган да възложи на работодателя опреден вид задължение-в случая неавтоматичните пожаротехнически средства да се обозначат на подходящи места с установени постоянни знаци за безопасност и здраве при работа, съгласно изискванията на чл. 225, ал. 3 от Наредба № 7 на Минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване /ДВ бр. 88/1999 г./ на Министъра на труда и социалната политика и Министъра на здравеопазването. Посочена е правната разпоредба, вменяваща това задължение, както и срок за изпълнение. Указано е в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване. Протоколът е надлежно връчен на упълномощен представител на жалбоподателя и дадените предписания са му станали известни.

Макар в т. 3 от Протокол № ПР 105389/10.05.2021 г. да не е посочен изрично адресат на предписанието, несъмнено това е именно работодателя.

Задължението му да обозначи неавтоматичните средства за първоначално пожарогасене, произтича пряко от закона. Съгласно чл. 225, ал. 4 от Наредба № 7 от 29.09.1999г. изискванията по ал. 1 - 3 се изпълняват в съответствие с изискванията и по реда на Наредба № Із-2377 от 2011 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, отменена с § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /обн. ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г./. Разпоредбата на чл. 23, ал. 4 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г., касаеща обозначаването на пожаротехническите средства препраща към Наредба № РД-07/8 от 2008 г. за минималните изисквания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа (ДВ, бр. 3 от 2009 г.), а съгласно чл. 5, ал. 1 от тази наредба задължение на работодателя е да постави знаци и сигнали за безопасност и/или здраве при работа. Ето защо, непосочването изрично на работодателя като адресат на предписанието не прави незаконосъобразна принудителната административна мярка, поради което не освобождава работодателя от отговорност за неизпълнението й, доколкото законът не предвижда изрично други адресати на това задължение.