Решение № 430 от 09.06.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Перник, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря ИЗАБЕЛА К. Б. като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско дело № 20261720101263 по описа за 2026 година

Предмет на делото е иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.

Ищецът И. Д. В. твърди, че на 14.04.2014 г. срещу наследодателя й Д.С.Д. в полза на ответника „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1232/ 2014 г., по описа на Районен съд – Перник, за сумите 687,05 лева – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 18.08.2010 г. до 19.12.2013 г., ведно със законната лихва от 21.02.2014 г. до окончателното й изплащане, 70,77 лева – лихва за забава за периода от 23.10.2010 г. до 21.02.2014 г., както и 25 лева – съдебни разноски за държавна такса. За принудителното събиране на вземанията ответникът инициирал образуване на изпълнително дело № 1627/ 2014 г., по описа на ЧСИ С.Б., по което последното валидно изпълнително действие било извършено на 22.10.2014 г.

В исковата молба е изложено, че И. Д. В. се явява единствен наследник по закон на Д.С.Д., доколкото другият му наследник – В.Д.М. се отказала от наследството му с надлежно вписан отказ в специалната книга за вписване на откази от наследство при Районен съд – Перник.

Сочи се, че ищцата не дължи на ответника процесните суми, тъй като са погасени по давност. Въз основа на тези обстоятелства И. Д. В. моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник, че не му дължи 687,05 лева – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 18.08.2010 г. до 19.12.2013 г., ведно със законната лихва от 21.02.2014 г. до окончателното й изплащане, 70,77 лева – лихва за забава за периода от 23.10.2010 г. до 21.02.2014 г., както и 25 лева – съдебни разноски за държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1232/ 2014 г., по описа на Районен съд – Перник.

Ответникът „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник признава предявените искове.

В открито съдебно заседание на 29.05.2026 г. ищцата И. Д. В. чрез процесуалния си представител – адв. Б. е поискала да бъде постановено решение при признание на исковете при условията на чл. 237 ГПК.

Като взе предвид исканията и становищата на страните, както и ангажираните 1 по делото доказателства, съдът намира следното:

Налице са предпоставките по чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на исковете, а именно: с отговора на исковата молба ответникът е направил изрично признание на предявените искови претенции; ищецът е поискал постановяване на решение при признание на исковете в рамките на открито съдебно заседание на 28.05.2026 г.; признатите права не противоречат на закона или на добрите нрави и ответникът има възможност да се разпорежда с тях. Следователно предявените искове следва да бъдат уважени, като бъде признато за установено на основание чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК, че И. Д. В. в качеството й на наследник на Д.С.Д. не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник сумите 687,05 лева – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 18.08.2010 г. до 19.12.2013 г., ведно със законната лихва от 21.02.2014 г. до окончателното й изплащане, 70,77 лева – лихва за забава за периода от 23.10.2010 г. до 21.02.2014 г., както и 25 лева – съдебни разноски за държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1232/ 2014 г., по описа на Районен съд – Перник.

По разноските:

Възражението на ответника, че тежестта на сторените по делото разноски следва да бъде определена според правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК, е неоснователно. Съгласно тази разпоредба ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Според последователната практика на ВКС, обективирана в Определение № 441 от 11.02.2025 г. по ч.т.д. № 2721/ 2024 г., I т.о., Определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч.т.д. № 1809/ 2023 г., II т.о., Определение № 157 от 16.01.2025 г. по ч.т.д. № 2611/ 2024 г., I т.о., Определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч.гр.д. № 2062/ 2018 г. IV г.о. и Определение № 3252 от 01.11.2023 г. по ч.гр.д. № 3618/ 2023 г., ІІІ г.о., не е налице първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК, когато предявяването на иска е условие за упражняване на субективните права на ищеца. В хипотезата на иск по чл. 439 ГПК възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само в исковия процес, като наличието на изпълнителен лист в полза на ответника поражда за длъжника интерес да иска да се отрече вземането със сила на пресъдено нещо след изтичане на срока на погасителната давност. Самото съществуване на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който последният разполага с възможност по своя преценка да поиска пристъпване към принудително изпълнение, представлява повод за предявяване на отрицателен установителен иск, чрез който да бъде установено, че правото на принудително изпълнение е погасено поради изтекла погасителна давност. Тоест самият факт, че ответникът разполага с изпълнителен лист (независимо дали е образувано изпълнително производство или същото е прекратено) поражда право за длъжника да поиска да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност със сила на пресъдено нещо и представлява повод за завеждане на делото, което налага извод за липсата на една от кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК (ответникът да не е дал повод за предявяване на иска) и съответно за неприложимост на тази норма. Обстоятелството дали длъжникът се е позовал извънсъдебно пред кредитора преди образуване на делото на изтекла в негова полза погасителна давност е без значение, тъй като, за да породи правни последици възражението следва да бъде направено пред съда в рамките на производството по чл. 439 ГПК. Това обстоятелство се взема предвид при разпределяне на отговорността за съдебните разноски само ако кредиторът не разполага с изпълнителен титул за вземането.

В случая ответникът е признал основателността на предявените искове, тоест налице е първата предпоставка на чл. 78, ал. 2 ГПК. Липсва обаче втората, а именно ответното дружество да не е дало повод за завеждане на делото. Съществуването на изпълнителен титул в полза на „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник и воденото срещу ищцата изпълнително производство представляват повод за предявяването на отрицателните установителни искове по чл. 439, ал. 1 ГПК.

Въз основа на изложените съображения настоящият състав намира, че тежестта на сторените в процеса съдебни разноски следва да бъде разпределена по общото правило на 2 чл. 78, ал. 1 ГПК. Поради това ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищцата реализираните от нея съдебни разноски в общ размер 225,56 лева - за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като последното не е в прекомерно завишен размер, а е съобразено с фактическата и правна сложност на производството, както и със заявения материален интерес.

По изложените съображения и на основание чл. 237 ГПК Районен съд - Перник РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК, че И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, в качеството й на наследник на Д.С.Д., не дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, сумите 687,05 лева – главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 18.08.2010 г. до 19.12.2013 г., ведно със законната лихва от 21.02.2014 г. до окончателното й изплащане, 70,77 лева – лихва за забава за периода от 23.10.2010 г. до 21.02.2014 г., както и 25 лева – съдебни разноски за държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1232/ 2014 г., по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Водоснабдяване и канализация” ООД – гр. Перник, ЕИК 823073638, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. Средец № 11, да заплати на И. Д. В., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата 225,56 евро – съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

3