Решение № 6514 от 14.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6514 гр. София, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20211110161284 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 76538 от 27.10.2021 г., подадена от името на „Е. ДН 2015“ ООД, ЕИК *********, срещу „Ц.“ ЕООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 8000 евро /с левова равностойност 15646,64 лева/, представляваща получена от длъжника на отпаднало основание сума, представляваща авансово плащане по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор е развален от възложителя, поради неизпълнение от страна на изпълнителя; 2/ сумата от 7176,11 лева, /левовата равностойност на 3669,08 евро /, представляваща лихва за забава за периода 11.06.2016 г. - 15.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 63083/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Със заявление вх. № 23071009/15.12.2020 г., конкретизирано с молба вх.

№23013533/22.02.2021 г., ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „Ц.“ ЕООД, ЕИК: ********* за суми, както следва: 1/ сумата от 8000 евро /с левова равностойност 15646,64 лева/, представляваща получена от 1 длъжника на отпаднало основание сума, представляваща авансово плащане по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор е развален от възложителя, поради неизпълнение от страна на изпълнителя; 2/ сумата от 7176,11 лева, представляваща лихва за забава за периода 11.06.2016 г. - 15.12.2020 г. На 19.03.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Същата е връчена на ответника на 14.04.2021 г., който е възразил срещу нея в законоустановения едномесечен срок на 21.04.2021 г. На 28.09.2021 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си, като исковата молба е подадена на 27.10.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че в началото на 2016 г. между него, в качеството на възложител, и ответното дружество, в качеството на изпълнител, е сключен договор за изготвяне на архитектурен проект, по силата на който изпълнителят следва да състави и предаде на възложителя технически проект за рехабилитация на туристически дом „Е.“ в гр. Банско в срок до 01.04.2016 г. Поддържа, че уговореното възнаграждение било в размер на 16 000 евро, платимо на два транша от по 8000 евро. Ищецът посочва, че на 14.03.2016 г. от негово име лицето Н.С.К.

– баща на двамата съдружници в „Е. ДН 2015“ ООД, е заплатило на ответника „Ц.“ ЕООД, чрез управителя му Ц. Ц., първия транш в размер на 8000 евро, като било уговорено тази сума да изпълнява ролята и на задатък. За тези обстоятелства била съставена саморъчно подписана от Ц. Ц. декларация. Твърди, че ответното дружество не изпълнило задълженията си по сключения договор, поради което на 02.06.2016 г. ищецът го уведомил, че разваля договора и му предоставя двуседмичен срок за възстановяване на заплатения задатък в размер от 8000 евро.

Уведомлението било изпратено чрез лицензиран пощенски оператор и получено от управителя на ответника - Ц. Ц., но плащане не било извършено както в предоставения срок, така и към настоящия момент. Ищецът поддържа, че ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на 7176,11 лева /левовата равностойност на 3669,08 евро/ за периода 11.06.2016 г.-15.12.2020 г. Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за установено, че „Ц.“ ЕООД дължи в полза на „Е. ДН 2015“ ООД суми, както следва: 1/ сумата от 8000 евро /с левова равностойност 15646,64 лева/, представляваща получена от длъжника на отпаднало основание сума, представляваща авансово плащане по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на 2 възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор е развален от възложителя, поради неизпълнение от страна на изпълнителя; 2/ сумата от 7176,11 лева, /левовата равностойност на 3669,08 евро /, представляваща лихва за забава за периода 11.06.2016 г. - 15.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.№ 63083/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът „Ц.“ ЕООД оспорва исковете. На първо място, твърди, че между страните липсва облигационно отношение, като управителят на „Ц.“ ЕООД – Ц.

Ц., е имал отношения единствено с бащата на съдружниците в дружеството ищец „Е. ДН 2015“ ООД – Нуран Саркис Каспарян. Твърди, че на Нуран Каспарян, като евентуален бъдещ възложител и с оглед очакваното наемане от страна на ищеца на туристически дом „Е.“ в гр. Банско, е представил проект на договор за изработване на проектна документация, като преди окончателното сключване на договора на ответника следвало да бъдат осигурени определени изходни данни, а именно: архитектурно заснемане на обекта; геодезическо заснемане на прилежащия терен; пространствено заснемане на сградата; виза за проучване и проектиране на имота по актуална скица; задание за изработване на проектна документация, с оглед бъдещото предназначение на имота и сградния фонд.

Посочва, че поради неизпълнение на тези задължения и поради липсата на сключен договор за наем на туристическия дом, не се стигнало и до сключване на договор за изработка между страните. Ответникът твърди да е оказвал съдействие за набавяне на необходимите изходни данни, за което получавал суми от ищцовата страна, но те били много по-малко от претендираните 8000 евро. Освен това твърди, че процесната сума от 8000 евро не е получавана реално, като в тази връзка посочва, че управителят на ищцовото дружество „не е сигурен, че е подписвал декларацията, представена от ищеца с исковата молба“, евентуално, че е бил е подведен да подпише същата. Прави се възражение за погасяване по давност на акцесорната претенция за лихва за забава.

Моли се за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

3

Възражението на ответника за недопустимост на предявените искове, поради липса на процесуална легитимация на ищеца, доколкото по делото не са представени доказателства за упълномощаване на лицето Нуран Каспарян да заплати в полза на дружеството Ц. ЕООД сумата от 8000 евро, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Предявените за разглеждане в настоящото производство искове са допустими. Обстоятелството, дали ищецът се явява носител на вземане спрямо ответника в претендирания в исковата молба размер и на заявеното правно основание е въпрос по съществото на спора и касае материалноправната легитимация на ищцовото дружество, но не касае допустимостта на предявените искове.

Предвид горното, съдът намира, че предявените за разглеждане в настоящото производство искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

По отношение на иска с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил процесната сума на ответника в резултат на възникнало между страните валидно облигационно правоотношение по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц.

ЕООД, в качеството на изпълнител, с твърдяното в исковата молба съдържание, както и че основанието за плащане на сумата е отпаднало, тъй като облигационната връзка между страните е развалена.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, респ. че е налице основание за задържане на получената сума.

Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства, а именно декларация от 14.03.2016 г., издадена от управителя на ответното дружество Ц. ЕООД – архитект Ц. Ц., се установява в производството, че страните в настоящото производството са били обвързани от валидно възникнало облигационно правоотношение по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, по силата на което ответника се е задължил в срок до 01.04.2016 г. да изготви технически проект за рехабилитация на туристически дом 4

„Е.“ – гр. Банско, собственост на Български туристически съюз срещу задължението на ищцовото дружество да му заплати възнаграждение в размер на общо 17 000 евро, от които задатък в размер на 8000 евро и 9000 евро при приемане на работата. Обективираното в декларацията от 14.03.2016 г., изявление от управителя на ответното дружество, представлява извънсъдебно признание на неизгоден за издателя на документа факт, а именно сключване на договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом „Е.“ – гр.

Банско, собственост на Български туристически съюз и получаване на сумата от 8000 евро като задатък по така сключения между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, договор. В производството не е оспорено обстоятелството, че подписът под декларация от 14.03.2016 г., издадена от управителя на ответното дружество Ц. ЕООД, е положен именно от управителя на дружеството – Ц. Ц., като същевременно горепосоченото обстоятелство изрично се признава от ответника в производството. Възражението на ответника, че управителят на дружеството е бил е подведен да подпише декларацията от 14.03.2016 г., остана недоказано в производството, респективно не бяха направени и доказателствени искания от името на ответното дружество в тази насока.

Възражението на ответника, че дружеството Е. ДН 2015 ООД не е материално легитимирано да претендира процесната сума от 8000 евро, доколкото по делото не са представени доказателства за упълномощаване на лицето Нуран Каспарян да заплати в полза на дружеството Ц. ЕООД сумата от 8000 евро, представляваща задатък по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско, сключен между Е. ДН 2015 ООД, в качеството на възложител и Ц. ЕООД, в качеството на изпълнител, се явява неоснователно. Видно и от съдържанието на представената и приобщена към доказателствения материал декларация от 14.03.2016 г., издадена от управителя на ответното дружество Ц. ЕООД, сумата от 8000 евро е получена от представител на Ц. ЕООД и е платена от името на възложителя Е. ДН 2015 ООД във връзка с възникналото между страните облигационно правоотношение по договор за изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско. Никъде в декларацията не се сочи, че сумата е платена лично от лицето Нуран Саркис Каспрян, но дори да се приеме, че това е лицето, което е предало сумата от 8000 евро на управителя на ответното дружество, то изрично в декларацията се сочи, че сумата се заплаща от името на дружеството Е. ДН 2015 ООД, в качеството му на възложител по договор за 5 изготвяне на технически проект за рехабилитация на туристически дом "Е.", находящ се в гр. Банско. Евентуалните отношения между дружеството Е. ДН 2015 ООД и лицето Нуран Саркис Каспарян не са предмет на разглеждане в настоящото производство и настоящият съдебен състав намира, че не следва да ги обсъжда.