Решение № 226 от 16.04.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. София , 16.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на тридесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Ася Събева като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20201001002376 по описа за 2020 година

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , търговско отделение, 3-ти състав, в публичното заседание н а двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав : при секретаря Елеонора Михайлова разгледа докладваното от съдия Младенов т.д. № 2376 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Ем Би Енд Компани“ ЕООД, чрез пълномощниците му адв. М.Д. и адв. П. Д., срещу решение № 717 от 14.02.2020 г. по т.д.№ 46/2019 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която по предявен от „Юробанк България”АД иск с правно основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че жалбоподателят дължи на банката сумата в размер на разликата над сумата от 48 741.18 евро до 214 133,86 евро, представляваща главница по договор за револвиращ кредит № 102/2014 г. от 14.04.2014 г. и анекси, съответно анекс № А1-102/2015 г. от 14.04.2015 г., анекс № А2-102/2015 г. от 14.05.2015 г., анекс № A3-102/2015 г. от 11.06.2015 1 г. и анекс № А4-102/2015 г. от 07.12.2015 г., сключени между „Банка Пиреос България“АД, като кредитодател, „Пиер Алте”ЕООД (с предишно наименование „Виситекс”ООД)кредитополучател, „Ай Джи Ей Инвест“ООД, С. Ж. Б. и В. Г. Б., като солидарни длъжници, по силата на договор от 5.02.2018 г., с който „Ем Би Енд Компани“ЕООД е встъпило в дълга по кредитния договор и анексите към него, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.11.2018 г. до погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 2121 от 22.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 1366 от 2018 г. на Районен съд- Петрич.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че с извършените от солидарно задължените лица през периода от 12.12.2017 г. до 25.01.2018 г. доброволни плащания в размер на 97 500 евро не са погасени частично задълженията по договор за кредит № 102/2014 г., а тези по договорите за кредит № 103/2014 г. и № 104/2014 г., за които необосновано е преценил, че са били най-обременяващи към момента на извършване на плащанията. Наведен е довод, че първоинстанционният съд не е съобразил, че на 20.11.2017 г. ЧСИ Д. е издал разпореждане за поправка на разпределенията от 19.10.2017 г. по изп. дело № 309/2016 г., тъй като при изготвянето им не е било съобразено разпределението от 19.05.2017 г., извършено по друго дело- изп. дело № 1/2017 г. на ЧСИ Х. Г., като от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че при съобразяване с така извършената поправка на предходните разпределения, изцяло са погасени задълженията по изпълнителните листове, издадени за събиране на вземания по договори за кредит № 104/2014 г. и № 103/2014 г., а непогасени са останали вземанията по изпълнителния лист, издаден за събиране на вземанията по договор за кредит № 263/2014 г. в размер на 133 816.53 лв. и по процесния договор за кредит № 102/2014 г. в размер на 474 779.24 лв., респ. на 242 750.77 евро, поради което задълженията по този договор са били най-обременителни за длъжниците. Оттам жалбоподателят черпи довод, че съобразно чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, извършените от длъжниците доброволни плащания следва да бъдат отнесени в погашение на задължението по този договор, а не по договор № 104/14.04.2014 г., тъй като, предвид извършената от самия съдебен изпълнител поправка на двете разпределения, вземанията по него са били изцяло погасени. Посочено е, че 2 от второто допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че като се вземат пред вид всички погасявания на задължения по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д № 464/2016 г. по описа на PC-Петрич за задълженията по договор за кредит № 102/2014 г., заедно с анексите към него, към датата на последното частично плащане - 24.08.2018 г., непогасеното вземане по този договор е в размер на 48 741,18 евро и се поддържа, че доколкото след тази дата плащания не са били извършвани, това е актуалният размер на главницата, дължима по договор № 102/2014 г., респ. по издадената заповед за изпълнение. Наведен е довод, че освен найобременяващо, задължението по договор № 102/2014 г. е и най-старото, поради което сумите, заплатени доброволно от солидарните длъжници следва да бъдат прихванати към него. Формулирано е искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за постановяване на друго, с което искът за установяване на вземането за тази част да бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззиваемата „Юробанк България”АД оспорва въззивната жалба.

В писмения отговор, депозиран по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника си адв. И. Г. от ВрАК се твърди, че разпределенията на постъпили суми по договор за револвиращ кредит № 102/2014 от 14.04.2014 г., които са обсъждани в заключенията на вещото лице, извършени по изпълнителните дела, съответно от ЧСИ Х. Г. и ЧСИ Ш. Д., не са били обжалвани от страните по съответните изпълнителни дела и са влезли в сила.

Изложено е, че влязлото в сила разпределение формира сила на пресъдено нещо по въпроса кои вземания, с каква привилегия и в какъв размер подлежат на удовлетворение, както и че влязлото в сила като необжалвано разпределение преклудира възможността за пререшаване на въпроса за неговата законосъобразност и за съществуването на самото материално право, както и за начина, по който следва да бъдат разпределени сумите по изпълнителното дело между взискателите. Наведен е довод, че сумата от 323 000 лв. правилно е била разпределена с акт на ЧСИ Ш. Д., тъй като тя е получена от продажбата на вещи, предмет на договор за особен залог, учреден за обезпечение на вземания на банката по договор за кредит № 104/2014 г., което обстоятелство не е било съобразено от вещото лице при изготвяне на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната 3 експертиза. Наведен е довод, че задълженията по договор за револвиращ кредит № 102/2014 от 14.04.2014 г. не са били обезпечени с особен залог върху движимите вещи, обект на публична продан. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноските, направени по водене на делото пред въззивната инстанция.

С. Ж. Б., В. Г. Б., „Ай Джи Ей Инвест“ООД- гр. Петрич и „Ем Ай Ви Корпорейшън“ АД- гр. Петрич, конституирани в производството по делото като трети лица- помагачи на страната на „Ем Би Енд Компани“ЕООД, не изразяват становище по жалбата.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивната жалба е подадена в процесуално- преклузивния срок по чл.

259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че с договор № 102 от 14.04. 2014 г., „Банка Пиреос България”АД- праводател на „Юробанк България”АД е предоставило на кредитополучателя „Виситекс“ООД, с настоящо наименование и организационна форма „Пиер Алте“ЕООД, кредит в размер на 300 000 евро, разделен на два „подлимита“, съответно от 250 000 евро – револвиращ кредитен лимит за оборотни средства, целево предоставена за рефинансиране на кредитни задължения на кредитополучателя към „Уникредит Булбанк”АД и в размер на 50 000 евро- кредит-овърдрафт по разплащателна сметка.

Страни по договора в качеството на солидарни длъжници са и конституираните като трети лица-помагачи на ответника „Ай Джи Ей Инвест“ООД- гр. Петрич, С. Ж. Б. и В. Г. Б.. За обезпечаване изпълнението на задълженията по кредитния договор с договор, сключен на 17.04.2014 г. с нот. акт № 091, т. І, рег.№ 3252, съст. по нот. д. № 086/2014 г. от нотариус с рег.

№ 511, кредитополучателят „Виситекс“ООД е учредил в полза на банката ипотека върху собствен недвижим имот с площ от 2 749 кв. м., ведно с находящите се в него промишлена сграда със застроена площ от 1 482 кв.м., 4 представляваща производствено хале- шивашки цех делова сграда. и административно-

Със споразумение от 28.11.2017 г. страните по кредитния договор са констатирали, че поради неизпълнение на задълженията по договора за кредит № 102/2014 от 14.04.2014 г. в полза на банката е била издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 464/2016 г. по описа на PC- Петрич за пълния размер на вземанията по него и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д.№ 760/2016 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., рег. № 796. Установили са, че между същите страни са били сключени договори за кредит, за събиране на вземанията по които, в полза на банката са били издадени заповеди по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листове, като следва : по договор за кредит № 103/2014 от 14.04.2014 г., по ч.гр.д. № 707/2016 г. по описа на PC Петрич за пълния размер на вземанията е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп.д.№ 1/2017 г, по описа на ЧСИ Х. Г., peг. № 892, гр. Варна, вземанията по което впоследствие са били присъединени за събиране по изп.д.№ 760/2016 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с peг. № 796, гр.

Петрич; договор за кредит № 104/2014 от 14.04.2014 г., за събиране на вземанията по който са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 462/2016 г. и е образувано изп.д.№ 760/2016 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с peг. № 796, гр. Петрич; договор за кредит № 263/2014 от 17.11.2014 г., за събиране на вземанията по който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 463/2016 г. по описа на PC-Петрич, въз основа на който е образувано изп.д.№ 760/2016 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с peг. № 796. Със същото споразумение солидарните длъжници са се задължили да изплатят дължимите и непогасени вземания по четирите договора за кредит, ведно със съответните разноски за образуване и водене на заповедните и изпълнителни дела, при уговорен в клаузата на разд. ІІ погасителен план. В клаузата на т. ІІІ „Ай Джи Ей Инвест“ООД, С. Ж. Б. и В. Г. Б. са се задължили да осигурят сключване в срок до 15.01.2018 г. на допълнително споразумение с нотариално заверени подписи, с което „Ем Би Енд Компани“ЕООД да встъпи, при условията на чл.

101 от ЗЗД, като солидарен и неограничено отговорен длъжник за заплащане на вземанията по четирите договора за кредит, ведно с дължимите разноски, 5 направени от кредитора по заповедните и изпълнителни производства.

С договор, сключен на 5.02.2018 г. с „Банка Пиреос България”АДправодател на „Юробанк България”АД и останалите солидарни длъжници, на основание чл. 101, изречение първо, предложение първо от ЗЗД, „Ем Би Енд Компани“ЕООД е встъпило в задълженията по четирите договора, за да отговаря солидарно с останалите длъжници до размер на общата сума от 350 000 евро.

На 22.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 1366/2018 г. Петричкият районен съд е издал заповед за изпълнение № 2121 в полза на „Банка Пиреос България”АД срещу „Ем Би Енд Компани“ЕООД за сумата от 214 133,86 евро, представляваща главница по договор за револвиращ кредит № 102/2014 г. от 14.04.2014 г., Анекс № A1-102/2015 г. от 14.04.2015 г., Анекс № А2- 102/2015 г. от 14.05.2015 г., Анекс № А3-102/2015 г. от 11.06.2015 г. и Анекс № А4102/2015 г. от 7.12.2015 г. към него, сключени между „Банка Пиреос България“АД като кредитодател, „Пиер Алте“ЕООД- кредитополучател, с предишно търговско наименование „Виситекс“ ООД, „Ай Джи Ей Инвест“ ООД, С. Ж. Б. и В. Г. Б. като солидарни длъжници, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда20.11.2018 г., до погасяването, както и за сумата от 8376,19 лв.- разноски за заплатена държавна такса по делото и е издаден изпълнителен лист за събиране на сумите от същата дата. Посочено е, че отговорността на „Ем Би Енд Компани“ЕООД произтича от сключения на 5.02.2018 г. договор, с който дружеството е встъпило в дълга по цитирания кредитен договор и анексите към него. Безспорно е между страните по делото, че в срока по чл. 414 от ГПК с формално писмено възражение длъжникът „Ем Би Енд Компани“ЕООД е оспорил издадената заповед за изпълнение, което обуславя допустимостта на предявения от банката срещу длъжника иск по чл. 422 от ГПК за установяване на вземането, с оглед наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно.