Решение № 29 от 31.05.2022, Районен съд - Малко Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Малко Търново, 31.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАЛКО ТЪРНОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЧАНКО П. ПЕТКОВ при участието на секретаря Мара М. Димова като разгледа докладваното от ЧАНКО П. ПЕТКОВ Гражданско дело № 20212140100189 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по повод искова молба депозирана от М. М. Б. от гр. ***,ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат В. Гр. съдебен адрес : гр. * — адвокат В. Г. ,ПРОТИВ Община Малко Търново гр. Малко Търново, обл.Бургаска ул.”Малкотърновска комуна ”№3 Булстат – 000057086 с която се иска от съда признаване по отношение на ответника - Община Малко Търново, че ищеца е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С*, одобрени със Заповед № РД-18-701/09.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 25.11.2020 г., с адрес : с. С*, м. „ Край село - СРГ с площ 6446 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - осма, при граници : имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ***,

***, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски .

В законоустановения срок ответника е депозирал писмен отговор в който са изложили мотиви за неоснователност на иска.Претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна следното:

1

Ищцата твърди,че е наследник на *, б.ж. на с. С*. Нейният дядо * е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на следния недвижим имот : дворно място, находящо се край село С*, с площ 6,5 дка, при съседи : път, * .

С оглед разпоредбите на ЗСПЗЗ и местонахождението на имота / извън регулацията на с. С* / имотът е включен в картата на възстановената собственост на землището на с. С* като земеделска земя - полска култура, представляваща имот № * по картата на землището на с. С*, в местността „ Край село - СРГ с площ 6,448 дка, при граници : имот № 010306. 010308, 010309, 010311, 000891, 010299, 010298 . Понастоящем дворното място представлявало поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С*, одобрени със Заповед № Ру I,-18701/09.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 25.1 1.2020 г., с адрес : с. С*, м. „ Край село – СРГ с площ 6446 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - осма, при граници : имоти е идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***, *** .

Дворното място нейния наследодател * получава по наследство от своите родители много преди образуване на ТКЗС, като до смъртта си през 1977 г. заедно със сина си - нейния баща *, го владее спокойно и безпрепятствено .

През всички тези години той го обработва, в част от имота отглежда плодове и зеленчуци, в друга част е посадил лозе и събира плодовете от последното, в трета част е изградил кошара и отглежда в мястото животни, като в последните години използва част от мястото и за добиване на сено за храна на отглежданите животни . След смъртта му баща и продължава да владее имота, като през 1978 г. тя получава този имот чрез неформално дарение от него като зестра при сключване на брака и . След дарението тя заедно със семейството си продължава да го обработва, в последните години частично, и да събира плодовете от него до около 2013 година . До този момент дворното място било оградено със стабилна телена ограда и бетонови колове, които понастоящем са съборени от преминаващи покрай него животни, почти е съборена и намиращата се в него кошара за отглежданите животни . Имотът е владян от нейните наследодатели ог преди образуване на ТКЗС, като никога не е бил внасян в ТКЗС, не е бил кооперативна собственост или собственост на друга селскостопанска организация, никога не е бил отнеман, отчуждаван или одържавяван, през всичките тези години е запазил статута си на частна собственост и е владян в едни и същи реални граници винаги - първоначално от родителите на нейния дядо Тодор Тончев, по - късно - от него самия и от неговия син - нейния баща * . В тези му граници и площ имотът се владее от нея от момента на неформалното дарение - 1978 година, до около 2013 г., а присъединявайки владението на нейните праводатели - повече от осемдесет години, като владението е спокойно, непрекъснато и неоспорвано от никого .

Винаги е владяла имота със съзнанието, че е нейн собствен и че го владее за себе си .

2

Съгласно разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ след промяната й, обнародвана в “ Държавен вестник “ - бр. 13 от 2007 г., след влизане в сила на плана за земеразделяне земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците, става общинска собственост, като на това основание Община - Малко Търново се е снабдила с акт за общинска собственост и на описания по - г ре имот . Твърди,че нейния имот никога не е бил земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, той винаги е имал статут на дворно място, макар и извън регулацията на с. С*, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и по отношение на него не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 19 ал.1 от ЗСПЗЗ . Като имот, който не подлежи на земеделска реституция по силата на ЗСПЗЗ, го придобила на основание дългогодишното спокойно и непрекъснато давностно владение десет години след отпадането през 1990 г. на забраната по чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите /отм./ за придобиване на недвижими имоти по давност, т.е. към 2000 г. е придобила правото на собственост върху процесния имот на посоченото по - горе оригинерно основание .

По същество на спора:

Предвид горното съдът намира,че имотът не е „ общинска земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ “ . Процесният имот, въпреки че винаги е бил извън регулацията на село С* и като такъв е бил включен в картата на възстановената собственост, никога не е бил земеделска земя, а винаги е бил със статут на селищен имот, на дворно място край село, като собствеността върху този имот е била запазена изцяло от ищцата и нейните наследодатели през последните поне петдесет години . Този имот никога не е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друга подобна организация, никога не е бил неправомерно отнет по реда на чл. 12 от ЗСГ или по ЗТПС, не е бил безвъзмездно отстъпен в полза на ТКЗС, ДЗС или държавата . Наследниците не са подавали заявление за възстановяването на този имот като земеделски по реда на ЗСПЗЗ / стр. 3 на основното заключение на приетата съдебно - техническа експертиза /. Съдът намира,че досежно процесния имот не следва да се прилагат разпоредбите на ЗСПЗЗ, тъй като той не представлява имот, който да попада в изброените в чл. 10 от ЗСПЗЗ хипотези, и същият не е следвало да бъде включван в списъка на земите по чл. 19 ал. 1 от ЗСПЗЗ.

По отношение наличието на основание давностно владение на недвижимия имот от страна на ищцата:

Съгласно чл. 77 от ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона . За да се придобие право на собственост върху недвижим имот по давност, е необходимо в полза на владелеца да е изтекла десетгодишна придобивна давност, предвид на това, че е недобросъвестно - чл. 79 ал. 1 3С . Върху имота владелецът следва да е установил фактическо владение, което владение' да е спокойно, необезпокоявано, непрекъснато . В случая началото на владението е още от преди образуване на ТКЗС, видно от свидетелските показания, като е продължило повече от осемдесет години . Процесният имот е придобит на 3 основание дългогодишното спокойно и непрекъснато давностно владение най - късно десет години след отпадането през 1990 г. на забраната по чл. 29 от Закона за собствеността на гражданите /отм./ за придобиване на недвижими имоти по давност, т.е. към 2000 г. ищцата е придобила правото на собственост върху този имог на посоченото по горе оригинерно основание .

Наследодателят на ищцата е получил по наследство от своите родители процесния имот много преди образуване на ТКЗС, не е внасял имота в ТКЗС или други организации, като го е ползвал като дворно място до село до смъртта си през 1977 г., владял го е спокойно и непрекъснато, обработвал го е, в част от имота е отглеждал плодове и зеленчуци, в друга част с посадил лозе и събира плодовете от последното, в трета част е изградил кошара и е отглеждал в мястото животни, като в последните години е използвал част от мястото и за добиване на сено за храна на отглежданите животни . След смъртта му ищцата заедно с баща си продължава да владеят имота, като мястото е било оградено 'със стабилна телена ограда и бетонови колове, които понастоящем са съборени частично от преминаващи покрай него животни . В тези му граници и площ имотът се владее от ищцата повече от осемдесет години, присъединявайки владението на нейните праводатели, като владението е спокойно, непрекъснато и неоспорвано от никого - всички в селото знаят, че този имот е на ищцата и нейните праводатели . Всички тези изложени в исковата молба обстоятелства се установиха от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели П* и В* . Показанията на двамата свидетели са категорични, безпротиворечиви и подробни, като единият свидетел / св. В* / е съсед на този имот . И двамата свидетели говориха подробно за имота, описаха го с неговата площ, граници и местоположение .

Според тях всички имоти наоколо са били оставени след кооперирането за ползване от техните собственици като дворни места и не са били отнети или обобществени . Показанията на свидетелите се подкрепят и от двете заключения на приетата по делото съдебно - техническа експертиза . Нещо повече, вещото лице при обясненията си в съдебното заседание от 13.04.2022 г. говори за случайната си среща с жител на селото при извършването на огледа на имота, който жител е потвърдил пред вещото лице, че процесният имот е на ищцата по делото .

Поради което съдът намира,че исковата претенция следва да бъде уважена като доказана .

При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 830лв. за експертиза, 50лв. д.т. и 1400лв.адвокатска защита.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

4

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА Община Малко

Търново гр. Малко Търново, обл.Бургаска ул.”Малкотърновска комуна ”№3 Булстат – 000057086, ПРАВОТО НА СОБСТВЕНОСТ на М. М. Б. от гр.

***,ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат В. Гр. съдебен адрес : гр.

* — адвокат В. Г.,че е собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот : поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. С*, одобрени със Заповед № РД-18701/09.10.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение, засягащо поземления имот, от 25.11.2020 г., с адрес : с. С*, м. „ Край село СРГ с площ 6446 кв.м, трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - нива, категория на земята - осма, при граници : имоти с идентификатори ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***.

ОСЪЖДА Община Малко Търново гр. Малко Търново, обл.Бургаска ул.”Малкотърновска комуна ”№3 Булстат – 000057086, да заплати на М. М.

Б. от гр. ***,ЕГН **********, чрез пълномощника й адвокат В. Гр. съдебен адрес : гр. * сумата от 830лв. за експертиза,50лв. д.т. и 1400лв.адвокатска защита представляващи разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.

Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Малко Търново: _______________________ 5