Решение № 14 от 20.01.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. П., 20.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500798 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №835 от 08.10.2021г. постановено по гр.д.№20215220100987 по описа на съда за 2021г. са осъдени ответниците „С.Б.“ ЕООД-гр.П., ул.“М.В.“ №1 и В. Т. ЯН., ЕГН-********** от гр.П., да заплатят солидарно на ищеца Д. Д. АЛ., ЕГН-********** от с.О., общ.П., ул.“Т.М.“ №21, сумата от 399.23лв, представляваща обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка, продължило от 13.10.2020г. до 03.11.2020г., заедно със законната лихва, считано от 17.03.2021г. до изплащането на главницата, като е отхвърлен иска за разликата над 399.23лв и до 6100лв, отнасяща се за периода от 06.12.2019г. до 12.10. 2020г. Със същото решение двамата ответници са осъдени да заплатят на ищеца сумата от общо 39.27лв представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото, а от своя страна ищецът Д. Д. АЛ. е осъден на заплати дружеството ответник сумата от 280.37лв разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

1

Решението се обжалва в отхвърлителната му част от ищеца в производството пред първата инстанция Д.А. чрез пълномощника си адв. Н.К. от АК-П., с въззивна жалба, с вх.№20272 от 01.11.2021г. в срока по чл.259 ал.1 от ГПК. Счита, че в частта, с която е отхвърлена претенцията на ищеца за обезщетение за разликата над 399.23лв и до претендираните 6100лв, решението е незаконосъобразно и неправилно, като се иска в тази част да бъде отменено и се уважи исковата претенция. Счита, че съдът за да отхвърли иска за посочената част от размера и период превратно е тълкувал доказателствата по делото и е достигнал до необоснован извод, включително и позоваването на несъставен документ от работодателя отразяващ съхранението на трудовата книжка и неправилно приложил нормата на чл.348 ал.3 от КТ. На следващо място районният съд неправилно не кредитирал показанията на св.М.И. по отношение на факта, че трудовата книжка на ищеца се е намирала във фирмата след Никулден 2019г. и при отказ от страна на работодателя същата да бъде върната на ищеца, като въпреки извода си, че липсват доказателства, пряко опровергаващи твърденията на този свидетел, съдът извел погрешен извод, че едва през м.октомври 2020г. трудовата книжка била задържана от работодателя. Счита, че този извод не отчита нормата на чл.350 от КТ относно задължението на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение да впише в същата данните, свързани с прекратяването и незабавно да предаде книжката на работника. От тази гледна точка жалбоподателят посочва, че още при прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ работодателят е длъжен да извърши предварителни действия по оформянето на трудовата книжка /ТК/ и да впише в същата изискуемите се данни, като ако към този момент последната не е била при работодателя, последният е следвало съгласно чл.350 от КТ да я изиска от работника за оформянето и предаването й. Навежда се извода, че към момента на прекратяване на ТПО трудовата книжка не се е намирала у работника и затова тя не е била поискана от работодателя за оформянето й предвид и на липсата на доказателства работодателят да е поискал трудовата книжка съгласно чл.2 ал.4 от НТКТС /Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж/. Жалбоподателят поддържа предвид изложеното, че ТПО е прекратено на 06.12.2019г. и ТК е върната на ищеца на 03.11.2020г. по пощата след като последният е отправил до дружеството нотариална покана, като счита, че единственият логичен извод е, че към момента на

2 прекратяване на ТПО ТК е била съхранявана от работодателя, което означавало, че незаконното задържане е от момента на прекратяване на трудовия договор. Моли да се отмени решението в обжалваната му отхвърлителна част и се уважи изцяло исковата претенция с присъждане на разноските.

В срок е постъпил писмен отговор на подадената въззивна жалба, единствено от работодателя „С.Б.“ ЕООД чрез пълномощника си адв.Р.В..Въззивната жалба се оспорва изцяло от дружеството-работодател, като се поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и не страда от пороците посочени в жалбата. Поддържа, че правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Иванов, тъй като същият не е очевидец нито на действията нито на изявленията на работодателя, а само препредава казаното му от ищеца; че ТК се съхранява по начало у работника /чл.348 ал.3 от КТ/ и че същият е бил неколкократно подканян да я представи според св. Р.. Счита, че изводите на съда са логични предвид бездействието на работника при невъзможност да започне работа и непоставянето на въпроса пред работодателя или пред Дирекция „Инспекция по труда“ /ДИТ/. Цитира се Тълкувателно решение /ТР/ №1 от 02.19.2019г. по т.д.№ 1/19 на ОСГК на ВКС за четирите предпоставки, при наличието на които е налице отговорност на работодателя за незаконно задържанепрекратен трудов договор; незаконно задържане на трудовата книжка; настъпили имуществени вреди; пряка причинна връзка между незаконното задържане с нанесените вреди, като поддържа, че нито една от тях в случая не е налице и за които изобщо не са ангажирани доказателства за настъпили вреди и наличие на причинна връзка. Поставен е и въпроса за презюмирането размера на вредите както и тяхното настъпване, като се поддържа тезата, че такова презюмиране не предвижда нито закона-чл.226 ал.3 изр.2 от КТ нито цитираното ТР. Моли да се потвърди решението в обжалваната му част с присъждане на разноските.

Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на 3 ищеца Д.Д. А. и постъпилия отговор от насрещната по спора страна, и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск с правно основание в чл.226 ал.2 във връзка с ал.3 от Кодекса на труда /КТ/ и по чл.86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

В исковата си молба против ответниците „С.Б.“ ЕООД, ЕИК 203416625, със седалище в гр.П., ул.“М.В.“ №1 с управител В.Т. Я. и длъжностното лице и управител на дружеството В.Т. Я., ЕГН-**********, със същия адрес, ищецът Д. Д. АЛ., ЕГН-********** от с.О., обл.П., ул.“Т.М.“ №21, чрез пълномощника си адв.Н.К. от АК-П., със съдебен адрес гр. П., ул.“ Х.К.“ №1а, ет.2, офис 11, твърди, че е сключил трудов договор на 30.09.2019г. с ответното дружество, по силата на който започнал работа като общ работник във фирмата. Твърди още, че при постъпването си, от фирмата поискали трудовата му книжка, която предоставил на управителката В.Я. като книжката останала в деловодството на фирмата. Твърди, че на 06.12.2019г. трудовото му правоотношение /ТПО/ било прекратено. Ищецът поискал от управителката Я. трудовата си книжка да му бъде върната със съответните отбелязвания в нея, но му било казано да дойде след една седмица. Седмица по-късно трудовата му книжка отново не била върната с мотив на управителката, че същият трябва да заплати цената на диван, взет и невърнат според нея от ищеца. Твърди, че на 13.10.2020г. отново отишъл до офиса на фирмата и отново му било отказано, като било поставено същото условие за връщането на ТК-изплащането от ищеца на претендирани от работодателя негови задължения към фирмата. Твърди, че отказът на дружеството работодател и на управителя му Я. да му върнат трудовата книжка, му създало значителни проблеми при намирането на нова работа. Това наложило ищецът с нотариална покана от 16.10.2020г. връчена на бившия му работодател на 27.10.2020г. да си поиска трудовата книжка при което последната му била върната едва на 03.11.2020г. с пратка по пощата в с.О., обл.П. след връчването на поканата. Предвид изложеното, моли да се постанови решение с което се осъдят „С.Б.“ ЕООД като работодател и В. Т.

ЯН., като длъжностно лице и управител на „С.Б.“ ЕООД, да заплатят на ищеца Д. Д. АЛ., солидарно сумата от 6100лв, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка, за периода от 06.12.2019г.-датата на прекратяване на трудовото 4 правоотношение, до 03.11.2020г.-датата на връщане на трудовата книжка, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор само от ответното дружество „С.Б.“ ЕООД чрез пълномощника си адв. Р.В. от АК-П., в който исковата претенция се квалифицира като неоснователна. Признава се факта за възникнало между страните ТПО от 30.09.2019г. като ищецът е започнал работа на 01.10. 2019г. Оспорва се твърдението в исковата молба, че ищецът е представил с постъпването си на работа трудовата си книжка на работодателя, като се поддържа, че работодателят многократно чрез управителя си и на счетоводството, е изисквал от ищеца да представи ТК, но до прекратяване на ТПО такава не е била представена от него. Излагат се доводи за нанесени на предприятието вреди от действията на ищеца по време на пребиваването му на работа в дружеството, мотивирало управителката да му предложи прекратяване на ТПО по взаимно съгласие, като за вредите нанесени от негови действия, работодателят посочва, че ще бъде ангажирана отговорността му по общия ред. Твърди се, че към момента на напускането на ищеца от работа трудовата книжка не е предадена от работника на работодателя и за последния не е имало възможност да я оформи съгласно изискванията на КТ и на Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж; че трудовата книжка е предадена на работодателя лично от ищеца при единствената им среща на 13.10.2020г., като поради съществуващи към онзи момент задължения на ищеца към дружеството за получени и незаплатени 2бр. дивани, управителката задържала трудовата книжка. Последната била изпратена на работника на 29.10.2020г. с препоръчано писмо с обратна разписка на адреса му в с.О., обл. П. по указание на ищеца. Затова се признава от работодателя наличие на неправомерно задържане на трудовата книжка за периода от 13.10.2020г. до 29.10.2020г. Излагат се и следните съображения за неоснователност на иска, а именно, че уважаването му предполага наличие на осъществили се четири юридически факта-прекратен трудов договор; незаконно задържане на трудовата книжка; настъпили имуществени вреди, които да са и в пряка причинна връзка с незаконното задържане. Коментират се различни хипотези на оформяне на трудовата книжка при прекратено ТПО в зависимост от това дали трудовата книжка към момента на уволнението се намира у работодателя или същата е в държане на работника, момента на 5 изпадане в забава при предаването на книжката за оформяне на работодателя от работника след прекратяване на ТПО и че в случая ТК е предадена от работника на работодателя на 13.10.2020г. и на този ден работодателят е изпаднал в забава. Претенцията се квалифицира кат неоснователна тъй като ищецът не установил третата предпоставка за ангажиране отговорността на работодателя, а именно-да са настъпили в резултат на неправомерното задържане на трудовата книжка на вреди за работника било като му е ограничено конституционното право на труд защото е без трудова книжка и не може да постъпи на работа или че са ограничени социално-осигурителните му права и че в тази връзка от ищеца няма въведени твърдения в исковата молба да е търсил работа или заявил желание да получава обезщетение за безработица, но поради липса на ТК не е могъл да се ползва от тези свои права; нито е подал сигнал до ДИТ заради незаконно задържане на ТК за да бъде извършена проверка от Инспекцията. Счита, че не е налице незаконно задържане на ТК от работодателя и за ищеца не са настъпили имуществени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с неоформена и не предадена от работодателя ТК за периода от 13.10.2020г. до 29.10.2020г.