Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8789 от 13.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 814/2026
Вид
Решение № 8789
Подписан
13.05.2026
Състав
ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
  • Чл. 119 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 8789 гр. София, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20261110100814 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищцата Е. Г. Б. твърди, че партидата за електроснабден имот с административен адрес: с. О, общ. ДМ, обл. П, ул. „ИВ“ № 41 първоначално е била на името на ПМД, починала на 12.03.2019 г., а ищцата се легитимира като собственица на имота по наследство от своя дядо МХЛ и по наследствено правоприемство от майка си СМЙ, починала на 08.08.2021 г., като това се установявало от представените удостоверения за наследници. Впоследствие ищцата придобила собствеността върху имота и по силата на обстоятелствена проверка с Нотариален акт № 88, т. II, рег. № 3888, дело № 216/2025 г. на нотариус ПХ Излага, че през 2022 г. електрозахранването било спряно поради начислени и неплатени задължения по клиентски № 300209914330, а на 10.08.2022 г. е отправила искане до „ЕП“ ЕАД за отписване на задълженията поради изтекла погасителна давност, по което е получила отговор от 29.08.2022 г., че давността не се прилага служебно и може да бъде противопоставена само пред съд, а след като на 17.09.2025 г. се е снабдила с нотариален акт, на 28.10.2025 г. е прехвърлила титулярството на партидата на свое име, при което е открит нов клиентски № 310294391745 Посочва следните отчетни периоди и размер на формираните за тях задължения за главница: Фактура № 0467180014/ 30.10.2025 за фактуриран период на консумация на електроенергия от 03.02.2019 до 01.03.2019 през който натрупаната дължима главница е 72.50 евро /141.80 лв./. акцесорната натрупана сума се равнява на 53,15 евро /103,95лв./ за период от 25.03.2019 г. до 20.01.2026 г.; по Фактура № 0467180015 / 30.10.2025 за фактуриран период на консумация на електроенергия от 02.03.2019 до 01.04.2019 г. през който натрупаната дължима главница е 55.02 евро /107.60 лв./, акцесорната натрупана сума се равнява на 39,93 евро /78,10лв/ за период от 22.04.2019 г. до 20.01.2026 г.: по Фактура № 0467180016 / 30.10.2025 за фактуриран период на консумация на електроенергия от 02.04.2019 г. до 02.05.2019 г. през който натрупаната дължима главница е 32.99 евро 64.52 лв.

, акцесорната натрупана сума се равнява на 23,67 евро /46,29лв./ за период от 24.05.2019 г. до 1

20.01.2026 г.; по Фактура № 0467180017 / 30.10.2025 за фактуриран период на консумация на електроенергия от 03.05.2019 до 02.06.2019 г. през който натрупаната дължима главница е 2.43 евро /4.75 лв./, акцесорната натрупана сума е 1,72 евро /3,36 лв./ за период от 24.06.2019 до 20.01.2026 г.; по Фактура № 0467180018 / 30.10.2025 за фактуриран период на консумация на електроенергия от 15.04.2022 до 14.05.2022 г. през който натрупаната дължима главница е 15,30 евро /29,92 лв./, акцесорната натрупана сума се равнява на 6.62 евро /12.95 лв./ за период от 06.06.2022 г. до 20.01.2026 г. или общо акцесорните задължения за лихва възлизат на 125,09 евро /244,65 лева/, а задължението за главница на 178.23 евро /348,59 лв./Тези суми формирали общо задължение в размер на 303, 32 евро /593, 24 лева/ - главници и лихви за съответните отчетни периоди. За тази сума получила и уведомително писмо от 28.11.2025 г. за просрочени задължения, както и предупреждение за предприемане на действия по преустановяване на електрозахранването. Ищцата поддържа, че тези вземания, както и лихвите върху тях, представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и са погасени с изтичане на тригодишната давност, считано от настъпване на изискуемостта им съгласно общите условия на ответника.

Въз основа на изложеното ищцата иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника сума в размер на 178, 23 евро /348, 59 лева/ начислена й за електроснабден имот с административен адрес: с. О, общ. ДМ, обл. П, ул. „ИВ“ № 41, възникнала в периода 01.02.2019 г. – 30.05.2023 г. поради погасяването й по давност, заедно с начислените върху отделните съставляващи я суми акцесорни вземания. Претендира разноски.

Ответникът „ЕП“ ЕАД оспорва основателността на иска. Не оспорва, че ищцата е собственик на имота на основание наследство и давностно владение съгласно Нотариален акт № 88, т. II, рег. № 3888, дело № 216/17.09.2025 г., нито че по нейно заявление вх. № 1206062545/28.10.2025 г. точката на измерване е прехвърлена от името на починалата ПМД с клиентски № 300209914330 на името на ищцата, за която е открит нов клиентски № 310294391745. Ответникът поддържа, че процесните суми произтичат от реално използвано количество електрическа енергия в имота за периода 03.02.2019 г. – 14.05.2022 г., че неплатената главница възлиза на 178,24 евро /348,61 лв./, а начислената неустойка за забава върху главницата е 3,57 евро /6,98 лв./ за периода 18.11.2025 г. – 17.02.2026 г., и че неплатените задължения са преиздадени по новия клиентски номер след смъртта на Параскева Донова, поради което са начислени на ищцата като собственик и ползвател на имота. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност, като твърди, че ответното дружество не е предприемало принудително събиране срещу действителния ползвател преди това, поради което давността следвало да тече от 17.11.2025 г. – датата, на която задълженията по преиздадените фактури са станали изискуеми, а към подаване на исковата молба този срок не е изтекъл. Претендира разноски.

От фактическа страна съдът установява следното:

По делото е прието като писмено доказателство Искане с вх. № 1204735267/10.08.2022 г. до „ЕП“ ЕАД, подадено от ищцата, в което е направено изявление за настъпила погасителна давност. В своя отговор от 29.08.2022 г. „ЕП“ ЕАД посочва, че погасителната давност не се прилага служебно и може да бъде противопоставена като възражение пред орган за правна защита. Ответникът излага становище, че задължението продължава да 2 съществува и след изтичане на давността, докато длъжникът не се позове на нея.

За доказване на активната процесуалноправна легитимация на ищцата е прието по делото Удостоверение за наследници на МХЛ в което е посочена наследствената връзка по отношение на първоначалния наследодател МХЛ, както и кръга на наследниците, сред които са лица от наследствената линия на ищцата и ПМД.

От приетото по делото Удостоверение за наследници на СМЙ се установява, че нейни наследници са Станислав Георгиев Стойнов и Е. Г. Б..

В Уведомително писмо от „ЕП“ ЕАД, адресирано до ищцата, ответникът уведомява, че към клиентски № 310294391745 има просрочено задължение за доставена електрическа енергия в размер на 348,59 лв. / 178,23 евро, както и законна лихва за забава.

По делото са приети издадени на 30.10.2025 г. фактури, които са издадени на името на ищцата, по новия клиентски № 310294391745, но обхващат отчетни периоди от 2019 г. и 2022 г. По тях са начислени следните суми: Фактура № 0467180014/30.10.2025 г. за периода 03.02.2019 г. – 01.03.2019 г. с начислена сума в размер на 72,50 евро / 141,80 лв.; Фактура № 0467180015/30.10.2025 г. за периода 02.03.2019 г. – 01.04.2019 г. с начислена сума в размер на 55,02 евро / 107,60 лв.; Фактура№ 0467180016/30.10.2025 г. за отчетен период 02.04.2019 г. – 02.05.2019 г. за сума в размер на 32,99 евро / 64,52 лв.; Фактура № 0467180017/30.10.2025 г. за отчетен период 03.05.2019 г. – 02.06.2019 г. за сума в размер на 2,43 евро / 4,75 лв.;

Фактура № 0467180018/30.10.2025 г. за отчетен период 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г. за сума в размер на 15,30 евро / 29,92 лв. Общата левова стойност по фактурите е 348,59 лв..

Фактурите са с посочен падеж 17.11.2025 г.

По делото е приет като доказателство констативен Нотариален акт № 88, том II, рег.

№ 3888, дело № 216/17.09.2025 г., с който ищцата е призната за собственица по наследство и давностно владение на недвижим имот в с. О, ул. „ИВ“ № 41, включващ поземлен имот и построените в него сгради.

С приетото по делото Заявление за продажба на електрическа енергия за битови нужди с вх. № 1206062545/28.10.2025 г. ищцата е поискала снабдяване с електрическа енергия на съществуващия обект в с. О. В заявлението е посочен стар клиентски № 300209914330, основание за промяната — нотариалният акт от 17.09.2025 г., както и данни за точката на измерване и показанията на електромера.

В счетоводна справка за задълженията по клиентски № 310294391745, изготвена въз основа на петте фактури от 30.10.2025 г., е посочена падежна дата 17.11.2025 г. и неплатена главница около 348,61 лв. / 178,24 евро, както и начислена лихва за забава за периода 18.11.2025 г. – 17.02.2026 г. в размер на 6,98 лв. / 3,57 евро.

В Констативен протокол № 6982872/18.02.2026 г. на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са вписани данни за проверка на електромер и електрозахранване на процесния обект.

От събраните доказателства съдът приема за установено следното:

3

Ищцата е собственик на имота в с. О, ул. „ИВ“ № 41, като правата са установени както чрез наследствени документи, така и чрез нотариален акт от 17.09.2025 г. След снабдяването с нотариален акт тя е подала заявление до ответника за продажба на електрическа енергия за битови нужди и за прехвърляне на партидата на свое име. В резултат е открит нов клиентски № 310294391745. След прехвърлянето на партидата ответникът е издал на 30.10.2025 г. пет фактури за отчетни периоди, отнасящи се до 2019 г. и до периода 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г. Сумите по фактурите възлизат общо на 348,59 лв.

Ответникът поддържа, че падежът на тези фактури е 17.11.2025 г., докато ищцата поддържа, че вземанията са възникнали и са станали изискуеми значително по-рано, поради което са погасени по давност.

По делото няма доказателства ответникът да е предприел съдебни действия, по принудително изпълнение или други действия, които да са довели до прекъсване на давността преди изтичане на тригодишния срок. Няма и доказателства ищцата да е признала конкретните задължения по начин, който да прекъсва давността или да представлява отказ от вече изтекла давност.

От правна страна съдът намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК — отрицателен установителен иск за установяване несъществуването на парично задължение. Този иск е допустим, тъй като ответникът поддържа, че ищцата дължи процесните суми, издал е фактури и уведомително писмо, и е осчетоводил задълженията като неплатени. Чл. 124, ал. 1 ГПК допуска установяване на съществуването или несъществуването на право или правоотношение при наличие на правен интерес.

По същество искът е основателен.

Процесните вземания са за заплащане на електрическа енергия, потребявана през отделни отчетни периоди. Те са повтарящи се парични задължения, произтичащи от еднотипно правоотношение за снабдяване с електрическа енергия, с периодично настъпващи падежи и определяем размер. Поради това те имат характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за които е приложима тригодишна погасителна давност. Чл.

111 ЗЗД предвижда тригодишна давност за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания, а Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС определя периодичните плащания като повтарящи се задължения с единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали, без да е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Според чл. 114 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Това правило препятства кредиторът едностранно да отлага началото на давността чрез късно фактуриране или късно отправяне на покана.

В случая отчетните периоди са от 03.02.2019 г. до 02.06.2019 г. и от 15.04.2022 г. до 14.05.2022 г. Дори при най-благоприятен за ответника подход, последното вземане за 4 периода 15.04.2022 г. – 14.05.2022 г. е възникнало през 2022 г. и давността за него е изтекла през 2025 г., преди издаването на процесните фактури на 30.10.2025 г. За вземанията от 2019 г. тригодишната давност е изтекла още през 2022 г.