Решение № 21487 от 31.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21487 гр. С, 31.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110136587 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК ******, представляван от АСА, с адрес ГР.С, УЛ.Я, №23Б срещу С. Х. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27 , с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 4125,86 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27, аб.№ 38463, ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 733,27 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 05.11.2021 г. , сумата от 41,18 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 29.11.2021 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва в размер на 9,09 лв. за периода от 01.12.2018 г. до 05.11.2021 г. (съгласно уточнителна молба с вх. № от 09.11.2022 г.), за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 68159/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, 1 ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „ТС“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответницата е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани. Релевира възражение за давност. Оспорва да е титуляр на ограничено вещно право на ползване по отношение на процесния недвижим имот, като посочва, че е придобила единствено т. нар. „гола собственост“ върху жилището. Твърди, че не е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с ищеца с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди до посочения в исковата молба имот. Счита, че не се установява да е била поставяна в забава, поради което оспорва дължимостта на претенциите за лихва. Поддържа, че на ищеца не се дължи заплащане на суми за главница за дялово разпределение, доколкото посочената услуга не била предоставена от ищеца, а от трето лице. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ЕООД с ЕИК ****** не взема становище по предявените искове. Представя изисканите му документи.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.

150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на 2 потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия Дно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Видно от Нотариален акт за дарение от 11.03.1993 г. № 152, том XXV, дело 4792/93 г.

ХВП и ЛТ П. са прехвърлили на ответницата правото на собственост върху недвижим имот 3

– апартамент № 27 , находящ се на адрес: гр. С, ж.к. И, бл. 93, ет. 4, като са си запазили пожизнено правото на ползване. Не се спори, че този имот е именно процесният топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27 с аб.№ 38463 като идентичността на адресите се установява и от представеното удостоверение от ГИС С Установява се от Удостоверение за наследници, че ХВП е починал на 27.05.2002 г. и е оставил единствен наследник по закон – своята дъщеря – ответницата. Видно от Заявление – декларация от ответницата от 29.01.2010 г. същата е изразила пред ищеца изрично желание да й бъде открита партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТС“ ЕАД на потребители в град С, като е посочила, че домакинството й се състои от 1 член, а досегашнияt абонат е ХВП. Следователно налице е нарочна воля от страна на ответника за възникване и съществуване на правоотношение с ищеца по повод доставката на топлинна енергия до имота. Следва в тази връзка да се посочи за пълнота, че видно от описаните в нотариалния акт за дарение документи при съставянето му е представено Удостоверение за гр. брак № 58/06.01.1974 г., което води до извод, че дарителите, запазили си вещно право на ползване, са били съпрузи. От представеното удостоверение за наследници на ХВП е видно, че единствен негов наследник е неговата дъщеря, поради което и с оглед депозираното от ответницата заявление може да се предположи, че другият вещен ползвател е починал преди откриване наследството на ХП.

Предвид така установени обстоятелства, довели до възникване на облигационна връзка между страните, неоснователно се явява възражението на ответника за липса на облигационно правоотношение.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Ответникът не е въвел възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, като изрично е посочил, че доставката на ТЕ и стойността й не се оспорват. Поради това с доклада по делото съдът е отделил като безспорно между страните, че в процесния период за процесния имот стойностите на доставената топлинна енергия и предоставените услуги по дялово разпределение са в размерите, посочени в исковата молба. Поради това и съдът приема за установено възникването и съществуването в полза на ищеца на претендираното вземане за стойността на топлинна енергия в размерът, заявен с исковата молба - 4125,86 лв., за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „АД“ № 3, вх. Б, ет. 4, ап. 27, аб.№ 38463.

По възражението за изтекла погасителна давност

4

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.

С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.