Решение № 271 от 14.05.2026, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1188/2025
- Вид
- Решение № 271
- Подписан
- 14.05.2026
- Състав
- Калина Христова Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 423 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 3, б. ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква й) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 3, буква л) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 119 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 2, предл. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 24 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- §1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 344, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 271 гр. Враца, 14.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Калина Хр. Х. при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х. Гражданско дело № 20251420101188 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, чрез адв. А. К., против Х. Г. Х., ЕГН **********.
В исковата молба ищецът твърди, че на 24.02.2023 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД като кредитор и ответницата Х. като кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № 5471394, по силата на който кредиторът предоставил на ответницата стоков кредит в размер на 1 861,34 лева, от които 1 767,99 лева – цена на стоката и 93,35 лева – застрахователна премия, при годишен лихвен процент от 17,00% и ГПР 18,39%. Кредитополучателят се задължил да върне заемната сума заедно с уговорената в договора лихва, на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 169,76 лева, с краен срок на погасяване 21.02.2024 г. След преустановяване на плащанията от страна на ответницата дължимата главница била в размер на 1 861,34 лева, а възнаградителната лихва – 243,92 лева.
Сочи, че на 11.10.2023 г. между ищеца и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който кредиторът като цедент прехвърля на „ЕОС Матрикс“ ЕООД като цесионер вземанията към ответника Х. Г. Х., произтичащо от Договор за стоков кредит № 5471394/24.02.2023 г. Твърди, че ответницата била уведомена за цесията, като изпратеното по пощата уведомление за цесия се върнало с отбелязване „непотърсено“.
1
Алтернативно заявява, че ответницата следва да се счита уведомена по силата на приложеното към исковата молба уведомление за цесия.
Твърди, че ищецът подал заявление, по което била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 948/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, срещу която длъжникът е възразила по реда на чл. 423 ГПК, което обуславяло правния му интерес от предявяване на иска.
Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че Х. Г. Х., ЕГН **********, дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК 131001375, следните суми: сумата от 1861,34 лв. - главница по Договор за стоков кредит № 5471394/24.02.2023 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, сумата от 243,92 лв. - договорна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 21.02.2024 г., ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед № 592/01.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 948/2024 г. Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответницата не се намира в договорни правоотношения с ищцовото дружество, като никога не е подписвала договор с това дружество и не е поемала задължения към него. Поддържа се, че не е налице валидно осъществен юридически факт или фактически състав, от който да е настъпило твърдяното в исковата молба частно правоприемство, като договорите между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на които се позовава ищецът, а именно Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г. и друг рамков договор, който не е представен по делото, са нищожни поради липса на съгласие и основание, както и поради това, че са с невъзможен предмет. Сочи се, че също така те противоречат на ЗЗП и ЗПК и ги заобикалят, както и накърняват добрите нрави, което също е основание да се приемат за нищожни. Твърди се, че на ответницата никога не е връчвано уведомление за извършена цесия, поради което дори да има валидно осъществена такава, тя няма действие спрямо нея и не легитимира ищеца като неин кредитор. Посочва се, че лицето, с което ответницата е договаряла - „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, не е изпълнило своите задължения по сключения между тях договор за стоков кредит от 24.02.2023 г., поради което не може да очаква изпълнение от нейна страна. Поддържа се, че не е възникнало вземане за него, т. е. такова не може да бъде прехвърляно на ищеца по делото, защото не съществува.
Изтъква се, че ответницата не е изпаднала в забава спрямо кредитора, защото той не е изпълнил своите задължения да й отпусне договорения кредит и да сключи договор със застраховател за обещаната й застраховка. Поддържа се, че съгласно чл. 90, ал. 1 2
ЗЗД длъжникът, който има срещу кредитора си изискуемо вземане от същото правно отношение, от което произтича и неговото задължение, може да откаже да изпълни задължението си, докато кредиторът не изпълни своето, като след като ответницата не е получила обещаното изпълнение, в това число не е получила полица, удостоверяваща изпълнение на задължението на кредитора да я застрахова, то тя разполага с правото да откаже да изпълни, докато не получи съответната на този договор застрахователна полица, като такава не й е предоставена и до момента.
Сочи се, че цената на тази застраховка е включена в общия размер на обещаното кредитиране (главницата) и участва във формиране на базата, върху която са изчислявани лихвите по кредита, общият размер на разходите по него и годишният процент на разходите. Поддържа се, че предвид изложеното, договорът между ответницата и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не попада в приложното поле на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г., като последният се отнася само за просрочени с повече от 181 дни кредити, какъвто в случая няма.
Оспорва истинността на следните документи: Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г.; Приложение № 1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г.; Потвърждение за извършената цесия на парични вземания на основание чл. 99 от Закона за задълженията и договорите и Пълномощно към същия договор, като се оспорва автентичността на подписите на И. Г. за цедента в посочените четири документа.
Прави се възражение за нищожност на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г. в частта, касаеща вземания срещу ответницата във връзка с Договор № 5471394/24.02.2023 г., поради невъзможен предмет и поради липса на основание и на съгласие. Твърди се, че не могат да бъдат прехвърлени вземания, които не съществуват, а така също вземания, за които липсва воля и основание за тяхното прехвърляне. Сочи се, че представеният с множество заличавания на текстове от ищеца договор за Цесия от 11.10.2023 г. не дава възможност за индивидуализиране на насрещните престации, което е пречка за установяване предмета на тази сделка, основанието за същата и дали има воля (съгласие) на страните, както и върху какво се разпростира това съгласие.
Излагат се съображения, че нищожен е и Договор за стоков кредит № 5471394/24.02.2023 г., като по съществото си той е потребителски договор, който противоречи на закона и го заобикаля (ЗЗП и ЗПК), а така също накърнява добрите нрави. Посочва се, че под формата на договор за стоков кредит е предложена и застраховка, цената на която е включена в общата сума на обещаното кредитиране, като не става ясно за какво „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД се е задължило 3 да предостави кредит - за покупка на стока (стоков кредит) или за ползване на застрахователна услуга. Поддържа се, че кредитът по Договор за стоков кредит № 5471394/24.02.2023 г. не е усвоен, стоките по него не са предадени от търговеца и по договора не е сключена обещаната с него застраховка в изискваната от чл. 344, ал. 1 КЗ форма на застрахователна полица. Изтъква се, че договорът съдържа клаузи, които задължават потребителя да изпълнява същия независимо от липсата на изпълнение на насрещните престации на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и на търговеца, което е неравноправна клауза в потребителски договор и като такава е нищожна.
Посочва се, че въпреки неизпълнението на основните си задължения да предостави на ответницата кредит и да я застрахова, „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е сключило договор за прехвърляне на вземанията си срещу нея на настоящия ищец, като спрямо последния като правоприемник могат да се противопоставят възраженията за нищожност и неизпълнение на договора за кредит, които ответницата има срещу „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
Излагат се съображения, че неравноправни и следователно нищожни са и клаузите в този договор за стоков кредит относно размерите на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите, като те превишават приемливото и допустимото от закона и добрите нрави. Сочи се, че освен това не се разбира каква част от тях се дължат заради кредита и каква част за застраховката, като тази неяснота не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Посочва се, че предоставянето на непълна, противоречива и подвеждаща информация във формулярите за кандидатстване, както и дребният шрифт на същата в противоречие с чл. 5, ал. 4 ЗПК е основание да се приеме, че договорът съдържа неравноправни клаузи относно лихвите, таксите и разноските, които се начисляват на заемополучателя, като тези клаузи съгласно чл. 143, ал. 2, т. 19, вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП, приложими на основание чл. 24 ЗПК, са нищожни.
Поддържа се и че Договор за стоков кредит № 5471394/24.02.2023 г. е сключен и в нарушение на изискването за форма, въведено в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, според което договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят е еднакъв по вид формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по едни за всяка от страните по договора. Сочи се, че в този смисъл е налице и основание за неговата нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД.
По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове.
Претендират се и разноски.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
4
От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 948/2024 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищеца против ответника заявление е издадена Заповед № 592/01.04.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 1861,34 лв. /хиляда осемстотин шестдесет и един лева и тридесет и четири стотинки/ - главница по Договор за стоков кредит № 5471394/24.02.2023 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и длъжника, сумата от 243,92 лв. /двеста четиридесет и три лева и деветдесет и две стотинки/ - договорна лихва за периода от 21.03.2023 г. до 21.02.2024 г., ведно със законната лихва от 29.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 42,11 лв.
/четиридесет и два лева и единадесет стотинки/ представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса, както и 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ - адвокатско възнаграждение с включено ДДС. С Разпореждане № 1273/11.04.2023 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед № 1856/13.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, където вместо „лихва за забава“ з сумата от 394,11 лева да се чете „договорна възнаградителна лихва“.
С определение № 109/26.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 45/2025 г. по описа на Окръжен съд – Враца на основание чл. 423 ГПК е прието възражението на длъжника и делото е върната на РС – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия. С Разпореждане № 984/04.03.2025 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал искова молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Разпечатката съдържа 30 от 149 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b92a8997-ada9-49f3-9941-7e7195a776df