Решение № 29 от 12.03.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Велико Търново, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН Г.

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора Р. Н. К. като разгледа докладваното от КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА Наказателно дело за възобновяване № 20244000600297 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.

Подадено е искане от осъденото лице Г. А. Г. чрез упълномощения му защитник – адвокат Д. Ц. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 964/2023 г. по описа на Окръжен съд – Русе. Посочени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Изложени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за нарушение на материалния закон. Защитникът сочи, че решаващите съдилища са постановили своите съдебни актове при неизяснена фактическа обстановка, тъй като по делото не е установено кога е било нанесено телесното увреждане на пострадалото лице и какво е било като вид и характер. С оглед неизясняването на тези обстоятелства, от защитата се възразява, че не уважено искането им за допускане на допълнителна съдебномедицинска експертиза в проведеното съдебно производство. Наведено е оплакване, че не е установена стойността на нанесените с Д.ието имуществени вреди.

В подкрепа на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон се излагат съображения за несъставомерност на извършеното Д.ие, както и за липсата на квалифициращия признак, а именно да е извършено с изключителен цинизъм. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на решението на въззивния съд и връщане на делото за ново разглеждане, като се посочи стадият, от който да започне новото му разглеждане. В условията на алтернативност се иска осъденият Г. да бъде оправдан в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда или да 1 бъде признат за невинен, като му се наложи административно наказание по реда на УБДХ.

В съдебно заседание прокурорът от Апелативна прокуратура – Велико Търново заема становище да се остави без уважение искането за възобновяване на производството по делото.

Адвокат О. Б., в качеството на упълномощен защитник на осъдения Г. Г., поддържа подаденото искане. Излага подробни съображения в подкрепа на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон. Защитникът моли искането да бъде уважено, като се преквалифицира инкриминираното Д.ие по чл.325, ал.3 вр. с ал.1 НК и осъденият Г. да бъде оправдан по обвинението по чл.325, ал.2 НК.

На основание чл.78 а НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В правото си на последна дума осъденият Г. Г. моли да се възобнови производството делото.

Апелативен съд – Велико Търново, след като извърши проверка за наличието на наведените в искането основания за възобновяване на делото в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на същото е акт от кръга на визираните в чл. 419 от НПК, който не е проверен по касационен ред.

Искането е подадено от процесуално легитимирано лице по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Посочено е оплакване за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК във връзка с допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК. Разгледано по съществото искането е частично основателно по следните съображения:

С Присъда № 111/12.10.2023 г. по НОХД № 1174/2023 г. на Районен съд – Русе искателят Г. А. Г. е признат за виновен в това, че на 17.08.2022 г. в град Русе извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, при управление на МПС – лек автомобил „Мерцедес MЛ 300 ЦДИ МАТИК“ на публично място – на пътното платно на бул. „Цар Освободител“ и на кръстовището между бул. „Цар Освободител“ и ул. „Шипка“ в град Русе, като препречил пътя на лек автомобил „Смарт МЦ091“ с рег. № ВТ 47****, управляван от В. И. К., като спрял пред него, за да не може последният да продължи движението си, като по този начин пречел на преминаването на други МПС, демонстративно и агресивно викал, псувал, нанесъл побой на В. И. К. и с бухалка нанесъл щети по лекия автомобил „Смарт МЦ091“, като Д.ието се отличава с изключителен цинизъм, поради което и на основание чл. 325, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода на Г. Г. за срок от три години.

Подсъдимият Г. А. Г. е осъден да заплати на В. И. К. сумата от 1 800 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, изразяващи се в причинени телесни увреждания, болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 17.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предявеният граждански иск от В. И. К. за заплащане на сумата от 60 лв., представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, 2 изразяващи се в заплатена такса за извършен медицински преглед е отхвърлен.

С решение № 64/12.04.2024 г. по ВНОХД № 964/2023 г. на Окръжен съд – Русе е потвърдена постановената присъда от първоинстанционния съд.

На първо място следва да се разгледат оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като въпросът относно правилното приложение на закона може да бъде решен само, ако фактите по делото са установени при спазване на процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствените материали и да не са налице съществени процесуални нарушения, които да съставляват основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.

Настоящият състав на съда счита, че оплакването за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е лишено от основание. В искането се съдържат упреци към процесуалната и оценъчна дейност на първоинстанционния и въззивния съд. Доводите, които са в подкрепа на това касационно основание, са насочени срещу пълнотата и правилността на фактическите констатации на решаващите съдилища. Акцентира се върху допуснати нарушения на правилата на формалната логика, превратна интерпретация на механизма на извършване на Д.ието и на възприетата фактическа обстановка, при която то е осъществено, а така също и за неизясняване на релевантни по делото факти. Това са процесуални недостатъци, които се отразяват върху процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд и на разкриването на обективната истина по делото. При внимателното проучване на съдържанието на съпътстващата тези оплаквания аргументация се констатира, че в искането за възобновяване не са откроени конкретни факти, по отношение на които се претендира, че са приети за установени и то в нарушение на конкретни процесуални правила.

Формулирани са две възражения за произнасяне при условията на непълен доказателствен материал. Първото от тях е свързано с недопускането на допълнителна съдебномедицинска експертиза от въззивния съд, в резултат на което не са били налице достатъчно данни относно подлежащата на репариране вреда, според оплакването на защитата. Настоящият състав на съда счита за неоснователно това оплакване. В изготвената и приета по делото съдебномедицинска експертиза са изследвани както вида и характера, а така също и механизма на получаване на травматичните увреждания от пострадалия В. К.. Вещото лице е дало обосновано, пълно и ясно заключение, което е потвърдено при разпита му в хода на съдебното следствие, проведено пред първата инстанция. При провеждане разпита на съдебния лекар от защитника на осъдения Г. не са поставени въпроси и не са направени възражения относно приемането на изготвеното медицинско заключение. Напротив изразено е становище то да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото. Ето защо в случая е налице доказателствена обезпеченост на това подлежащо на установяване обстоятелство, поради което не е било необходимо допускането на допълнителна съдебномедицинска експертиза за изясняване на вида и характера на телесните повреди, а така същ и механизма на получаването им от пострадалия К.. Освен това е необходимо да се отбележи, че такова искане не е било направено нито пред първата, нито пред въззивната инстанция.

На следващо място е неоснователно и оплакването, че не е установен размера на имуществените вреди, които са били нанесени по лекия автомобил на пострадалия.

3

По делото се съдържат данни за причиняване на такива вреди. Прокурорът е приел, че в резултат на престъплението няма настъпили материални щети. Дори да са били действително причинени такива, същите не представляват съставомерен елемент от фактическия състав на престъплението по чл.325 НК, влизащ в предмета на доказване по обвинението по настоящото дело. В случая няма обвинение за извършено престъпление по чл.216 НК. Обстоятелството, че не е установен размера на причинените щети върху лекия автомобил, не води до нарушаване правата на осъдения, а единствено рефлектира върху правата на пострадалия. От последния са били претендирани за заплащане само настъпилите неимуществени вреди, както и имуществените вреди, изразяващи се в заплатена такса за извършен медицински преглед, но не и за нанесените вреди по лекия му автомобил.

От изложеното следва извод, че окръжният съд в обхвата на правомощията си по чл. 314 от НПК, е извършил цялостна проверка на правилността на първоинстанционната присъда, която включва и такава на доказателствената съвкупност. При обсъждане наведените оплаквания в тази насока, настоящият съдебен състав констатира, че не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на постановения съдебен акт от въззивната инстанция. Същата е оценила доказателствените материали по делото, съобразно изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл.

107, ал. 5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да водят до съмнение както във формиране на волята й, така и в изводите й за това, че осъденият е извършител на инкриминираното Д.ие.

Приетите за установени от въззивния съд фактически положения се основават на изчерпателен анализ на приобщените по делото доказателства и доказателствени средства, които напълно ги подкрепят. В решението си е отделил необходимото внимание на всички обстоятелства, които са от съществено значение за обективната и субективна съставомерност на Д.ието, давайки им отговор, който покрива стандарта на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

На следващо място е наведено оплакването за допуснато нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилното му приложение. Същото е основателно. Предмет на същественото оспорване от защитата във връзка с това оплакване се явява приложението на квалифициращия признак по чл. 325, ал. 2 от НК, а именно Д.ието да е извършено с изключителен цинизъм.

Настоящият съдебен състав намира, че инкриминираното Д.ие, което е осъществено от осъдения Г., от обективна страна съдържа признаците на престъплението хулиганство по основния състав наред с квалифициращия признак по чл. 325, ал. 3 от НК, а именно да е извършено при управление на МПС, но не и при изключителен цинизъм.

При правилно установени фактически положения от решаващия въззивен съд е направен неправилен извод по приложение на материалния закон за това, че от обективна и субективна страна е осъществено хулиганство при наличието на изключителен цинизъм. Възприета е обвинителната теза, като е пренебрегнато разбирането по приложението на закона, залегнало в Постановление № 2 от 29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г. на Пленума на ВС, което не е загубило своята сила. Според Постановлението и трайната съдебна практика, за да е налице изключителен цинизъм при извършване на хулиганството, Д.ието следва да се характеризира с особена наглост, безсрамие и грубо нарушаване на нравствените принципи и на морала на гражданите. Такива хулигански действия са проявите на нарушаване правилата за приличие с афиширането на развратни действия от дееца, с които по омерзителен 4 начин се нарушават устоите на морала и обществения ред, които да са извършени на публично място и да създават възмущение сред обществото, защото с тях се нарушават правилата на приличие. За да е налице този квалифициращ елемент следва да са извършени действия, които най – вече следва да са насочени срещу нравствеността и морала, а не въобще такива, с които се нарушава обществения ред.