Определение № 2478 от 18.08.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2478 гр. София, 18.08.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002100984 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 452/24.01.2023 година, подадена по пощата на 23.01.2023 година, от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущества гр.

София (КПКОНПИ гр. София), против решение № 1/04.01.2023 година на Окръжен съд Ловеч, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 474/2022 година с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260 020/18.08.2022 година на Районен съд Ловеч, пети граждански състав, постановено по гр. д. № 718/2020 година в частта му, с която КПКОНПИ гр. София, на основание чл. 2а от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на Г. Д. С. сумата от 7000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от неоснователно наложена възбрана върху апартамент № , ет. в бл. „“, гр. Л., ул. „Ц. О.“, от неоснователно предявеното мотивирано искане срещу него, депозирано от КПКОНПИ гр.

София през септември 2010 година и от неоснователно воденото производство по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.) по образуваното гр. д. № 353/2010 година по описа на Окръжен съд Ловеч, приключило с влязло в сила на 30.04.2015 година решение № 84/03.04.2015 година, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.04.2015 година до окончателното й плащане.

В подадената от КПКОНПИ гр. София касационна жалба се твърди, че решението на Окръжен съд Ловеч е недопустимо, а ако това не бъде прието се твърди, че същото е постановено при допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Направено е искане на основание чл. 293, ал. 4, във връзка с чл. 270, ал. 3 от ГПК обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо и производството по делото да бъде прекратено. В случай, че това не бъде възприето се иска обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с 1 което предявения от Г. Д. С. срещу КПКОНПИ гр. София иск да бъде отхвърлен или евентуално присъденото обезщетение за неимуществени вреди да бъде намалено. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, КПКОНПИ гр. София твърди, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.

Ответникът по тази касационната жалба Г. Д. С. е подал отговор на същата с вх. № 1301/01.03.2023 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1/04.01.2023 година на Окръжен съд Ловеч, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 474/2022 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна и се иска оставянето и без уважение, като въззивното решение бъде потвърдено.

КПКОНПИ гр. София е била уведомен за обжалваното решение на 18.01.2023 година, а подадената от нея касационна жалба е с вх. № 452/24.01.2023 година, като е подадена по пощата на 23.01.2022 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Ловеч е приел, че по делото било установено, че на 05.06.1991 година бил сключен договор, обективиран в нотариален акт № , том , дело № / година на Нотариуса при Районен съд Л., с който дядото и бабата Г. Т. Х. и Т. М. Х. на Г. Д. С. продали на дъщеря си В. Г. Т.-К., апартамент , намиращ се в гр. Л., ул. „Ц. О. № , бл. , ет. , ап. . Страните били уговорили, че В. Г. Т.-К. купува описания имот в полза на сина си- Г. Д.

С., заедно със съответните идеални части от общите части та сграда и правото на ползване от дворното място, където сградата била построена върху държавен недвижим имот срещу задължението В. Г. Т.-К. да гледа и издържа родителите си Г. Т. Х. и Т. М. Х.. Въззивният съд напълно кредитирал представения нотариален акт и зачитал неговата формална и материална доказателствена сила. От него можело да се направи доказателствен извод, че майката на Г. Д. С., а именно В. Г. Т.-К. се била задължила да гледа и издържа родители си Г. Т. Х. и Т. М. Х., за в бъдещ период, като за насрещна престация, родителите прехвърлили собствеността върху апартамента, чиято собственост преминала не в патримониума на В. Г.

Т.-К., в патримониума на Г. Д. С.. Като правен извод, можело да изведе, че бил налице двустранен, възмезден, формален, консенсуален, алеаторен, каузален и главен договор в полза на трето лице, съгласно чл. 22 от ЗЗД. Според този договор Г. Д. С. бил придобил правото на собственост върху посочения апартамент по един двустранен, възмезден, алеаторен договор (за гледане и издръжка), като длъжник на престацията за гледане и издръжка била майка му В. Г. Т.-К.. Г. Д. С. бил роден 14.04.1975 година, което означавало, че към момента на придобиване на правото на собственост върху процесния апартамент, а именно 05.06.1991 година, бил на 16 годишна възраст, непълнолетен, на основание чл. 4 от ЗЛС. Затова с оглед императивната разпоредба на чл. 73 от СК (1985 година), действала 2 тогава, С. бил придобил правото на собственост върху имота въз основа на транслативна сукцесия, а задълженията по двустранния договор били останали в тежест на неговия родител В. Г. Т.-К.. Следователно като непълнолетно дете С. бил придобил имот без задължените на насрещна престация-пари, задължение за гледане и издръжка. Спрямо него липсвал правопораждащия юридически факт за разместване на материални блага, поради което същият бил придобил правото на собственост върху апартамента, като трето ползващо се лице по смисъла на чл. 22 от ЗЗД. Между страните не се спорело, а и от материалите по делото се установявало, че по реда на обезпечение на бъдещ иск по мотивирано искане на КПКОНПИ гр. София била наложена възбрана върху апартамента собственост на Г. Д. С., за което е постановено определение № 779/26.11.2009 година и издадена обезпечителна заповед № 629/26.11.2009 година по ч. гр. д. № 629/2009 година по описа на Окръжен съд Ловеч. Определен бил едномесечен срок от датата на влизане в сила на осъдителната присъда по ДП № 176/2006 година за предявяване на мотивираното искане по чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.). Затова била налице първата предпоставка за доказване на иска, а именно наложена възбрана. Между страните не се спорело, а и от материалите по делото се установи, че с присъда № 28/19.11.2009 година, постановена по н. о. х. д. № 410/2009 година по описа на Окръжен съд Ловеч бащата на Г. Д. С., а именно Д.

К., бил осъден за престъпление по чл. 257, ал.1, пр. 1, във връзка с чл. 255, ал. 1, пр. 1 и чл.

2, ал. 2 НК, като присъдата била влязла в законна сила на 14.07.2010 година. На 28.07.2010 година КПКОНПИ гр. София била внесла мотивирано искане с правна квалификация чл. 28, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) срещу Г. Д. С. за отнемане на апартамента. Присъдата била влязла в законна сила на 14.07.2010 година, поради което едномесечния срок по чл. 390, ал.

3 от ГПК изтичал на 14.08.2010 година. Искането било внесено в съда на 28.07.2010 година, поради което било в преклузивния срок и било допустимо. Затова била налице и втората предпоставка за доказване на иска, а именно образувано е производство по реда на ЗОПДИППД (отм.) С решение № 84/03.04.2015 година, постановено по гр. д. № 353/2010 година по описа на Окръжен съд Ловеч било отхвърлено като неоснователно и недоказано искането на КПКОНПИ гр. София против Г. Д. С. за отнемане на незаконно придобито имущество, а именно посочения апартамент с мотиви, че липсвал критерият имущество на значителна стойност, както и че Г. Д. С. не бил престирал реално никаква сума за придобиване на имота, тъй като го бил придобил въз основа на алеаторен договор за гледане и издръжка, по който майка му В. Г. Т.-К. се била задължила да издържа и гледа родителите си. Постановена била отмяна на възбраната на описания имот, наложена с определение № 779/26.11.2009 година и издадена обезпечителна заповед № 629/26.11.2009 година по ч. гр. д. № 629/2009 година по описа на Окръжен съд Ловеч. Решението било влязло в законна на сила на 30.04.2015г. От 28.07.2010 година до 30.04.2015 година, т. е. близо пет години било продължило производството по ЗОПДИППД (отм.). От фактите за отменяне на наложената възбрана, както и влизане в сила на решението, с което се отхвърляло мотивираното искане на КПКОНПИ гр. София, можело да се направи правен извод, че тези действия били незаконосъобразни. Това било така, тъй като със сила на присъдено нещо било установено, че Г. Д. С. нямал придобито имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност или 3 липсва на доходи. Затова образуваното, започнатото и водено от производството по чл. 28 от ЗОДПИППД (отм.) се явявало неоснователно и като такова е незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Обстоятелството, че КПКОНПИ гр. София действала в изпълнение на задълженията си в качеството на държавен орган, не я освобождавало от отговорност за настъпилите от това вредоносни последици, т. е. именно неправилната преценка, че в случая можело да се направи предположение, за придобито в резултат на престъпна дейност имущество или липса на доходи, подлежащо на отнемане, съставлявало незаконно действие, което прави незаконни и всички останали нейни актове и действия, съставляващи в своята съвкупност незаконни действия по смисъла на чл. 2а от ЗОДОВ. В този смисъл неоснователно било възражението за незаконосъобразно действие на КПКОНПИ гр. София, че същата била действала при условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 3 и чл. 27 от ЗОПДИППД (отм.), производството по закона започвало, когато може да се направи основателно предположение, че имуществото било придобито от престъпна дейност. Следователно според закона КПКОНПИ гр. София била длъжна да проверява и удостоверява надлежно всички факти и обстоятелства, които били от значение за законосъобразното провеждане на държавната дейност. В този смисъл КПКОНПИ гр. София имала законовото задължение да изследва, че процесният имот бил придобит от Г. Д. С., когато той бил на 16 годишна възраст като трето лице по смисъла на чл. 22 от ЗЗД, срещу задължението за гледане и издръжка, което майка му била поела спрямо бабата и дядото на С.. Ако КПКОНПИ гр. София била положила достатъчно грижи да изследва и анализира фактите, същата следвало да достигне до извода, че искането за отнемане на процесния имот било неоснователно, поради което възбраната като обезпечение на бъдещ иск, така и мотивирането искане, били очевидно неоснователни от гледна точка на материалното право. Още в хода на проверката, преди исковото производство, КПКОНПИ гр. София имала не само право, но и задължение на субсумира правилно фактите под хипотезата на правната норма и да не включи в искането си процесният апартамент и Г. Д. С., поради факта, че същият бил придобит, когато той бил на 16 годишна възраст по алеаторен договор за гледане и издръжка. В този смисъл всички извършени от КПКОНПИ гр. София действия, след като тя не била изпълнила законовите си задължения да анализира доказателствата, се явявали незаконосъобразни. Посягането на собствеността, независимо от формите-застрашаване, друго засягане или отнемане, били винаги неправомерни действия, независимо кой бил автор на посегателството и във всички случаи то било незаконно, поради което субектът, който го бил извършил дължал обезщетение. Когато подобно засягане на собствеността било извършено от държавен орган, отговорността е обективна и се реализира по реда на специалния ЗОДОВ. С оглед принципа за пълна обезвреда, всички причинени на Г. Д. С. вреди, които били в резултат на наложените обезпечителни мерки по отношение на негово имущество подлежали на обезвреда. В този смисъл не било нужно да се доказва наличието на вина, за да се ангажира отговорността на КПКОНПИ гр. София по чл. 2а от ЗОДОВ, тъй като отговорността била обективна, безвиновна. Затова била налице третата предпоставка за уважаване на иска, а именно действията на ответника да са незаконосъобразни. От свидетелските показания, 4 заключенията на двете експертизи се установявало, наличието на болки и страдания у Г. Д.