Решение № 532 от 16.08.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 532 гр. Пазарджик , 16.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20205220201880 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „М.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „***“ №1, ет.1, ап.1, представлявано от управителя С.

М. И., против Електронен фиш Серия Г № 0023121 издаден от ОД на МВРПазарджик, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

В жалба обобщено се излагат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. С жалбата не се претендират и направените разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага обосновано становище за основателността й. Не претендира разноски.

За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. Не депозира и писмено становище по същество. Не се прави искане за присъждане на 1 разноски.

Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид изложеното в нея и становището на процесуалния представител на въззивника, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на 18.02.2020 г., в 09,42 часа, на АМ Тракия, км 66, с посока на движение гр. София, е било засечено движение на МПС полуремарке „***“ с рег. № ***, собственост на „М.“ ЕООД гр. Пловдив, представлявано от С. М. И., като било установено, че ЮЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не е сключило застраховка Гражданска отговорност. Нарушението било заснето и установено с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.

Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на санкционираното дружество на 12.11.2020 г. (виж известие за доставяне на л.7), а жалбата против ЕФ е подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до съда на 23.11.2020 г., поради което е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакувания фиш пред компетентния съд.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна, поради следното:

ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и материалноправна законосъобразност, като се сочат конкретни възражения основните от които, че липсва пълно, ясно и точно описание на нарушението, налице е неяснота относно това кое е санкционираното лице, неяснота относно използваното техническо средство и неговата годност и изправност, непосочване на автора на издадения ЕФ и компетентния съд, пред който може да се обжалва, както и че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.

Съдът намира така направените възражения за неоснователни.

2

На първо място видно от ЕФ, в същия е дадено пълно и ясно описание на нарушението. Посочена е дата, час и място на извършването му. Посочено е че е засечено движение на МПС, на посоченото място и в посоченото време, в това число и посоката на движение на автомобила, както и това че движението на автомобила е засечено от цитираното по модел и номер техническо средство.

Посочен е и собственика на МПС и това че същото е регистрирано в страната и не е спряно от движение, но собственикът му не е сключил ЗЗ „ГО“ на автомобилистите. В този смисъл неоснователно се явява възражението за липса на описание на нарушението и по-конкретно, че в него било записано бланкетно „е установено нарушение на КЗ“. Последното твърдение е невярно. От самия ЕФ и от направения по-горе анализ, се установява че така направеното възражение не почива на обективните факти, тъй като видно фиша е, че в него е направено пълно и ясно описание на нарушението, съдържащо всички съставомерни обстоятелства.

Вярно е, че в описанието на нарушението липсва израза „по време на управление “, така както изисква нормата на чл.647 ал.3 от КЗ. Но също така, няма спор, че движението на МПС означава, че същото се управлява, тоест че е налице управление на това ПС. Освен това не е необходимо всички обстоятелстваелементи от състава на нарушението да бъдат посочени в едно изречение при описанието на нарушението. Такова изискване процесуалният закон не поставя.

Няма значение с колко изречения наказващият орган е посочил съставомерните обстоятелства на нарушението, достатъчно в това описание същите да бъдат посочени и от така направеното описание да е ясно за какво нарушение се санкционира лицето. В настоящия случай това е сторено.

На следващо място съдът не споделя възражението, че била налице неяснота относно това кое е санкционираното лице- дали ЮЛ- собственик на процесното МПС или ФЛ- законен представител на дружеството, тъй като в ЕФ било записано официалното обръщение „Уважаеми г-жо/г-не….Ви“, а същевременно била наложена имуществена санкция.

Това възражение най-малкото звучи несериозно. Ясно е посочено в ЕФ, че собственик на процесното МПС е ЮЛ „М.“ЕООД, чиито законен представител е С.И.. Съвсем естествено и нормално е и е общо прието официалното обръщение към законния представител на ЮЛ да бъде „Уважаеми господине“ и то не може да доведе до объркване кое е санкционирано лице, при положение, че е посочен собственика на МПС със законния му представител в описанието на нарушението, съответстващо на правната квалификация и на санкционната норма, но и на вида на наложената санкция. Ясно е че не е налице объркване, след като въззивната жалба е подадена 3 именно от санкционираното ЮЛ чрез законния му представител.

По-нататък съдът не споделя и възражението относно наличието на неяснота кое е техническото средство установило нарушението, тъй като „ в ЕФ първоначално било записано заснемане с мобилна радарна система TFR1-M, а понадолу било посочено АТСС TFR1-M 572“. Тук отново соченото възражение не почива на обективните факти. Както се посочи и по-горе в ЕФ е записано, че нарушението е установено с АТСС Twin CAM с № SD2D0027, т.е. техническо средство различно от сочените във възражението, като така посочените технически средства не са упоменати никъде в ЕФ. В последния ясно и недвусмислено е посочено използваното АТСС. Неприемливо е и възражението, че не била установена безспорно техническата годност и изправност на АТСС.

Видно от справка на БИМ и извадка от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване (л.48-51) е, че процесното използвано АТСС- пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрена и вписана в регистъра на 20.02.2018 г. като средство за измерване на скорост, за което е издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 5133/31.07.2018 г. със срок на валидност до 20.02.2028 г. Част от конфигурацията на пътна радарна система m*SpeeDet 2D е и камера тип Twin Camera, която се използва за доказателства за заснемане на изображения за нарушения на правилата за движение. Съгласно Точка 2.1.5 от раздел 2 на Методическите указания за дейността на полицейските служители със САИРН на МПС, камерата се използва за разпознаване на рег. номера с приоритет „застраховка“- без сключена валидна ЗЗ ГО, като същата не подлежи на метрологичен контрол, тъй като не е средство за измерване съгласно Закона за измерванията. С оглед на това съдът намира, че използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване и е било технически изправно по смисъла на закона.

Неоснователно е възражението направено в жалбата, а именно че не било посочено изрично в ЕФ неговият конкретен автор- физическото лице, овластено да издава ЕФ. Разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП (която предвижда задължителните реквизити, които следва да има ЕФ) изисква изрично да бъде посочена териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението- в случая ОД на МВР- Пазарджик и този реквизит е отразен в ЕФ.

Законодателят очевидно напълно съзнателно не е предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП, която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му. Точно такова становище е застъпил ВАС в 4

Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. Предвид дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189 ал.4 изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Не се споделя от съда и другото възражение, а именно че не бил ясно определен в ЕФ компетентния съд, който да разгледа жалбата. Такъв реквизит не се изисква от закона, а с оглед на това, че в ЕФ най-накрая е посочено че при обжалван и потвърден от съда ЕФ глобата се дължи в пълен размер, пък става ясно, че този акт подлежи на обжалване и то пред съда, а компетентния териториално съд е несъмнено РС- Пазарджик, след като в ЕФ е посочена за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението и издател на ЕФ- ОДМВР- Пазарджик, още повече че той е обжалван и то надлежно от жалбоподателя и по никакъв начин не е нарушено неговото право на защита.

Въпреки че възражения в тази насока липсват, то съдът намира за уместно да посочи, че в ЕФ е дадена и ясна правна квалификация на нарушението, съответстваща на словесното описание на нарушението, като са направени и съответни привръзки, посочена санкционна норма и съответната й санкция.

Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ, съдържащ и състава на нарушението и според който „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“.

Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, 5 според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и санкционната норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал отговорността на собственика на МПС- юридическо лице, налагайки му съответната санкция- имуществена санкция в размер на 2 000 лева.

Следва да се посочи и това, че в случая е без значение кое е лицето, което е управлявало МПС. Това не е и необходимо, тъй като в настоящия казус, както се посочи и по-горе, при засичане на движение (управление) на МПС с АТСС, за което е установено, че няма сключена ЗЗГО, се санкционира с ЕФ неговия собственик. Тоест в тези случаи е без значение кой е водач на МПС. При всички случаи се санкционира собственика на МПС. Правното основание за издаване на процесния санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който „когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага“. От съдържанието на текста става ясно, че относно реда и условията за издаване на фиша препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение, реализира се отговорността единствено на собственика на МПС, т.е. само той може да бъде субект на отговорността за това нарушение.